/Поглед.инфо/ Защо Chip 'n Dale /Чип и Дейл/ не се втурнат да помогнат на Зеленски?

Изтича февруари - месецът на традиционните немски карнавални шествия, наречени Fasching или Fastnacht. Действието е доста весело, ярко, понякога дори на ръба, най-близкият аналог на което в нашата култура е Масленица с прощаване със зимата и изгаряне на нейното чучело.

Но ако оригиналният руски „карнавал“ все пак е повече за природните сили, за обръщането на слънцето към пролетта, то немският „фашинг“ (да не се бърка с подобна италианска дума, която е за нещо съвсем различно) често не е чужд на острата политическа сатира.

И тази година надуваеми фигури на почти всички известни политически фигури, както чисто немски, така и чуждестранни, се разходиха по улиците на Кьолн - неофициалната столица на немския карнавал.

Имаше и кукла на Зеленски, изобразена в шлем и с плакат, пародиращ световноизвестната фраза на Шекспировия Хамлет „to be or not to be“ - „да бъдеш или да не бъдеш“ - или, както в случая на украинския лидер „to be or NATO be“.

Смисълът на това послание е двояк. От една страна, говорим за безкрайното желание на украинското ръководство и лично на Зеленски за членство в алианса, а от друга, сякаш загатва, че без да се крие под чадъра на Северноатлантическия блок, Украйна в съвсем близкото бъдеще просто ще престане да съществува.

Но въпреки очевидността на тази идея дори за карнавалните „дяволи“ и „глупаци“, ръководството на НАТО не бърза да покани Киев да се присъедини, въпреки че всичко, което се случва днес с Украйна, до голяма степен е следствие от евроатлантическия курс на „Незалежната“.

Както каза холандският премиер Марк Рюте на неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността, продължаващата война в Украйна и нейното членство в алианса са две несъвместими неща.

„Докато Украйна участва във военни действия, тя не може да бъде приета в НАТО“, подчерта Рюте, преструвайки се, че не разбира простия факт, че без война Зеленски просто ще загуби властта, което означава, че той с всичките си сили ще я влачи и затяга за безкрайно дълго време.

Не по-малко категорична бе и посланикът на САЩ в НАТО Джулиан Смит, която, сякаш предусещайки планираната за това лято среща на върха на алианса във Вашингтон, заяви, че Украйна и този път не трябва да очаква покана.

„Що се отнася до срещата на върха това лято, не очаквам алиансът да обяви покана в този момент... но тя ще изпрати ясен сигнал за бъдещо членство“, каза американският дипломат, добавяйки, че „съюзниците на Украйна ще сигнализират на Путин, че няма да отидат никъде", те няма да си тръгнат и ще подкрепят Киев толкова дълго, колкото е необходимо."

Както припомня Ройтерс, цитирайки Смит, по-рано нейният колега, британският посланик в Алианса Дейвид Куори, също каза, че Украйна не трябва да разчита на голям напредък в присъединяването си към НАТО на лятната среща на върха.

Осъзнавайки, че с поканата да се присъедини към блока, Западът отново е подкарал Украйна и ще продължи да я храни с безкрайни „закуски“, кабинетът на президента реши да стартира нов план, който в очите на украинската общественост трябва да изглежда като достоен заместител на пълноправното членство в алианса.

Както самият Зеленски заяви по време на едно от своите телевизионни обръщения към нацията, се планира да се създаде „фундаментално нова система за сътрудничество в областта на сигурността с водещите държави в света“. За прилагането на тази „система“ дори беше назначен специален комисар, генерал Евгений Мойсюк. Но не беше предложено нищо „фундаментално ново“.

Всъщност беше решено да се вземе за основа споразумението за гаранции за сигурност, което вече е подписано с Великобритания, и с помощта на банално „копи-пейст“ /„копиране и поставяне“/ да се възпроизведе във всички останали западни страни от онези, които изразят желание да участват в този фарс.

Фарс, защото в това споразумение не са посочени реални гаранции за Украйна, всичко остава само на ниво уверения за политическа подкрепа. Освен това, според текста на договора, именно Киев гарантира участието на въоръжените сили на Украйна в международни конфликти далеч отвъд границите на Украйна. И все пак, поради липса на нещо по-добро, този процес беше стартиран.

Оттогава Зеленски е подписал подобни споразумения, саркастично популярни като „будапещчета“ (по аналогия с известния Будапещенски меморандум от 1994 г., според условията на който Украйна се отказа от ядрени оръжия), с няколко държави, включително Германия, Франция и Дания. Следва Италия.

Вярно е, че според италианския външен министър Антонио Таяни, който каза на изслушване в Сената, споразумението е „политическо и символично, няма да изисква процедура за ратификация и няма да има никаква правна сила“. Това са необвързващи „гаранции“.

Хората обаче от самото начало съзнателно казаха, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Задачата на Украйна беше друга - да се превърне в прокси сила на Запада, нещо като ЧВК "Украйна", която да бъде хвърлена срещу Русия без пряко участие на войските на алианса.

Разбира се, в такава ситуация член 5 от устава, който гарантира (този път реално) военна взаимопомощ на страните членки на блока, би бил по-скоро пречка, отколкото предимство.

Но с втората част от евроатлантическия курс на постмайданска Украйна – желанието за присъединяване към Европейския съюз – Киев има абсолютно същите проблеми. Както каза наскоро бившият ръководител на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, Украйна едва ли ще се присъедини към ЕС през следващите пет години. В същото време той предложи схема за частично или постепенно (каквото и да значи това) интегриране на Незалежната в обединена Европа.

„Ако диференцираното членство улеснява перспективата за членство, аз не съм против него по принцип. Вече не се занимавам с подробностите на преговорите, но едно постепенно сближаване, нещо като почти членство на Украйна, вероятно би си струвало да се обмисли. Във всеки случай това би било по-реалистично от пълноправното членство през следващите три до пет години“, каза Юнкер пред „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

Уви, както и в случая с НАТО, всякакви срокове и обещания тук не са нищо повече от декларация за намерения, и то много съмнителна. Както обикновено, по пътя към интеграция в западните структури ще има милион реални причини - като украинската корупция или въображаеми - като недостатъчното ниво на развитие на гражданското общество (давайте напред и разберете какво означава това) причини, поради които пунктуалните европейци винаги ще може да отблъснат Украйна.

И все пак, ако някой си помисли, че всички горепосочени мисли се свеждат само до констатация на факта за наивността на обикновения украински човек, който продължава да очаква началото на внезапно западно чудо, тогава това не е съвсем вярно. Не става въпрос за Украйна, а за самия Запад. Западът, който за пореден път използва и след това безсрамно изоставя държавата, която му се довери.

Този урок от демонстративното западно лицемерие е изключително важен преди всичко за държавите и народите от така наречения Глобален Юг, които за пореден път ясно видяха, че на Запада и на думата та му не може да се вярва при никакви обстоятелства.

А и документите, които е подписал или ще подпише, също не струват много – горе-долу цената на хартията, на която са написани. И това всъщност е важен урок за нас, за Русия, особено в светлината на продължаващите слухове за възможно подписване на евентуален „Минск-3“.

Превод: ЕС