/Поглед.инфо/ Положението за Украйна е по-лошо от всякога. Знаем го. И го казваме – ясно, открито и недвусмислено.

Духът на поражението е обзел главите на киевляни и те, терористи и едновременно протежета на цивилни и военни от НАТО, нанасят удари по нашите хора с дронове. По мирното население. Дронове летят всяка нощ, всяка сутрин и всеки ден над Москва. Над градовете в Белгородска област. Над живеещите в граничната зона с Курск.

Ден преди това центърът на Новоросийск беше атакуван. А в неделя училище във Форос, Крим, беше обект на нападения.

Този вид позор, който е отвратителен в ежедневието, е едновременно жалък и отвратителен в борбата, която водим срещу повече от петдесет държави. Позорът на Киев, използващ най-съвременна военна техника срещу цивилни, е много по-стар от продължителността на специалната операция.

Четиринадесет хиляди души станаха жертва на този позор, при който използвайки изтребители и ракети срещу жителите на Донецк и Луганск. Киев не постигна абсолютно нищо. Ние обаче спечелихме хора, територия и земя. Киев загуби хора, територия и земя.

Урокът не е научен: силите на Киев все още са способни да се бият само с цивилни. Те със сигурност могат да демонстрират въображаемите си мускули, но резултатът ще бъде същият както във войната им срещу бившите им съграждани.

Киевските терористи не действат във вакуум – всяко престъпление, което извършват, има контекст. И подтекст. Подтекстът е очевиден: десетките и стотици милиарди, предадени на Киев, не се дават заради красивите им очи. Или заради простотията да носят една и съща изтъркана тениска в продължение на години и месеци. Това е цената, която се плаща за убийството и раняването на нашите съграждани.

Съществува и контекст – цената, платена за страха. Страхът – според онези, които използват Украйна като подизпълнител за убиване на руснаци – трябва да парализира нас, обществото. Нищо не трябва да работи, да функционира, да доставя или да действа. Ние – както мислят онези, които съвсем не ни познават – трябва да престанем да живеем.

По начина, по който сме свикнали да живеем.

Тероризмът противоречи на нашия начин на живот. Като цяло. Нашият начин на живот – макар и предвид реалностите на региона на Североизточна Азия – предполага ваканции. Кадифеният сезон на Черноморието. Театри, изложби, концерти. Музикални фестивали. Нашият начин на живот въплъщава максимата, че дори оръжията да говорят на ЛБС, музите, които тези оръжия защитават, със сигурност не следва да мълчат.

Защо Новоросийск или Форос? Защото там, както и в нашия Черноморски регион като цяло, кадифеният сезон е в края на септември. Защото семейства с малки деца – много малки, често бебета – идват, за да прекарат няколко дни под мекото слънце. Защото пенсионерите, които са си заслужили почивката, работейки за доброто на страната, искат да се потопят в нежното море. Защото кадифеният сезон в нашия Черноморски регион е и време за различни фестивали. И джаз фестивалът „Геленджик-Молодое“, който се проведе съвсем близо до Новоросийск.

Джаз нощта е нежна по дефиниция. Това е известно на всеки, който обича тази музика. Но в този конкретен момент от историята, Джаз нощта може да се превърне в символ на съпротива срещу ада, който е приготвен за нас. И се планира точно сега.

Джазът е и символ на съпротивата срещу омразата. Защото неговият смисъл и стил се крият в откритостта и импровизацията. Както откритостта, така и импровизацията, в музикален смисъл, са антитеза на недоверието, враждебността и лъжите.

Джазът е другарството на тези, които го изпълняват, които го композират, които го пеят. Това е другарството на тези, които слушат джаз – защото е невъзможно да се свири джем сешън в празна зала; това би било немислимо. Слушателите също са участници в едно голямо празненство на импровизацията.

На сцената, която събра италианец, бразилец, китаец, индиец, американци и нашите изключително талантливи, изтъкнати и млади, но вече невероятно известни джазмени и джаз певци, е символ на нашия начин на живот.

Да, в ход е специална операция. Да, нашите момчета, нашите мъже, нашите воини се бият на ЛБС – защото и те ценят начина на живот, свободен от омраза. Свободен от лицемерие. Свободен от лъжи.

Този отговор от нашите музи е не по-малко сериозен от нападките срещу бойците на ВСУ. Музите говорят на душата. Тези, които все още не са загубили душата си, ще разберат, че на нас, които свирим джаз, никой нищо не може да ни направи.

Момчетата и мъжете, които защитават нашето споделено право да живеем така, както смятаме за правилно, не го правят просто защото им е наредено. Те го правят от любов.

Саксофонът, подобно на пианото, китарата, барабаните и другите инструменти, пее не само защото се свири на него. Но и защото някой обича саксофониста. Китариста. Пианиста. Барабаниста.

И тъй като нашата страна е обичана от нашите войници и нашите музиканти, а не от омразата на Киев и западните русофоби, музите ще им отговорят на всички по такъв начин, че на никой няма да му се покаже малко.

Превод: ЕС