/Поглед.инфо/ Ако ВСУ успеят да създадат силен плацдарм и след това да нанесат нов удар, последните събития ще започнат да играят в напълно различни цветове. Още в първите дни на инвазията мнозина се съгласиха, че това ще се случи отново. И за това режимът има нужните резерви.

Продължаването на боевете на фона на стабилизиране на позициите на страните показва, че настъпателният плам на украинските въоръжени сили е потушен, инициативата им е ограничена, а движенията им са блокирани.

Линията на фронта в района на Курск е стабилна повече от денонощие. Има малки промени, които могат да бъдат пренебрегнати— отбеляза военният кореспондент Александър Харченко в сряда.

Успоредно с това страните бързо подсигуряват позициите си. Нашите бойци образуваха няколко линии на отбрана, с които блокираха настъпателните пътища на ВСУ към Рилск, Лгов и Болшое Солдатское.

По цялата линия се водят тежки боеве .

Въпреки че врагът скочи на групи, той все пак успя да се закрепи в района и да се организира в защита. В Суджа той окупира високи сгради и оборудва огневи и снайперски точки на покривите на сградите,- предава каналът "Дневникът на един парашутист".

Като цяло логиката на случващото се е ясна: най-вероятно украинските въоръжени сили ще могат да създадат позиции, които руската армия ще унищожава дълго време с тежки боеприпаси - точно както се случва в Донбас и Харковска област . Защо това е най-вероятният сценарий и какво ни заплашва в опит бързо да освободим района на Курск, вече писахме по-рано, няма да го повтаряме.

По-интересно е да си зададем въпроса: сигурни ли сме, че врагът ще седи на задника си и ще гледа как неговата група е смазвана от въздушни удари? Или ще се опита да изненада отново? И ако да, къде и с какво?

Вражеската логика и цифрите

Украинските въоръжени сили създадоха голяма групировка в района на Суми през пролетта, когато очакваха нашето настъпление, подобно на това в Харков. Обаче то така и не започна. Но ВСУ започнаха да имат проблеми в Донбас , където групировката „Център“ започна разфасоването на групировките на украинските въоръжени сили „Таврия“ и „Хортица“.

При тези условия врагът реши да не прокарва войски на 500 км, а да укрепи сумската група, превръщайки я от отбранителна в атакуваща. Тук има известен исторически паралел: през 1941 г., подготвяйки нападение срещу СССР, Германия изтегля маси от пехота към нашата граница. В Москва видяха тази концентрация, но тъй като там почти нямаше танкове, смятаха, че Хитлер просто създава бариера в тила, подготвяйки удар по Великобритания.

След това обаче Вермахтът прехвърли танкови дивизии в Полша и ситуацията се обърна с главата надолу: това, което беше „щит“, се превърна в „меч“. Германците изпревариха СССР в разполагането на сили и ние добре знаем последствията от тази ситуация.

Нещо подобно се случи и сега: Сумската групировка на украинските въоръжени сили беше толкова дълго там, че спряха да й обръщат внимание. И врагът се възползва от това. Както читателите на Царград правилно отбелязват в коментарите, принципът „ако не вкарвате голове, то ще вкарат на вас“ работи.

Да обобщим: логиката на противника в тази операция беше да вземе инициативата чрез създаване на контразаплаха.

Сега за числата.

Досега е известно, че в Курската офанзива на украинските въоръжени сили са участвали следните сили:

  • две десантни и една десантно-щурмова бригада;

  • четири механизирани бригади;

  • четири бригади за териториална отбрана и една артилерийска бригада;

  • седем отделни батальона и звена БЛА.

Не всички бригади преминаха в настъпление в пълен състав; част беше представена от един или повече батальони. Участието им обаче дава представа какво има още в ръкава на Киев.

Този списък показва, че 62-ра, 117-та, 152-ра, 153-та, 154-та, 155-та, 156-та, пълнокръвни, въоръжени и преминаващи бойна координация (или възстановяване на боеспособността), 157-ма, 158-ма, 159-та механизирана и пехотна бригада НЕ ВЛИЗАТ В БИТКАТА в Курското направление, което означава само едно: ТЕ ЩЕ УДАРЯТ ДРУГАДЕ,- пише военният наблюдател Алексей Суконкин.

Удар към Крим

Самият г-н Суконкин смята Запорожие за най-вероятния вариант за използване на тези резерви. Същата гледна точка споделя и сенаторът от Запорожка област Дмитрий Рогозин.

Още през юни писах, че след като е натрупал резерви и боеприпаси, врагът не се отказва от плановете за нападение в посока Крим през Днепър. След разрушаването на Каховското водохранилище руслото на Днепър радикално се стеснява, включително в района на Енергодар, където се намира Запорожката атомна електроцентрала. Това е вкусна цел за въоръжените сили на Украйна, моля, не забравяйте,- предупреждава Рогозин.

Запорожският сценарий има два варианта: опит за навлизане с десант в Енергодар и превземане на АЕЦ или пресичане на сухопътния коридор към Крим.

Според нас и двата варианта са малко вероятни. Десантните операции са сложни и трудни за осигуряване на логистика, а щурмуването на „линията Суровикин“ с разпадащ се фронт от Донбас на фланга е странна идея.

Като възможен сценарий експертите посочват и десант в Крим. Украинските въоръжени сили, между другото, се опитаха да размразят това направление едновременно с атаката срещу района на Курск:

- На 6 август те се опитаха да десантират с 12 лодки на Тендровската коса;

- 9 август – опит за сваляне на войски на Кинбурнската коса.

Съобщава се, че докато историята се развива в Курска област, Главното разузнавателно управление отново е изпратило еднопосочен десант към Кинбурнската коса в Херсонска област. Пристигнаха в съответствие с класиката: през нощта, на лодки. Стъпиха на земята и умряха. Каква беше целта - пак никой не разбра,— коментира операцията ТГ каналът „Военна хроника“.

Като се има предвид, че през 2023 г. въздушнодесантните операции на главните сили за командване и управление завършиха по същия начин, въпросът за ужасния и страшен десант в Крим може да бъде затворен.

Пак ли ще има изненада?

От гледна точка на автора на този материал, за ВСУ е много по-интересно да ударят Брянска област от територията на Черниговска област. Това е същият горски пейзаж, където е удобно да се скрие оборудване и хора. Същата разкъсана граница. Тук, разбира се, може да се спори, че той определено ще бъде укрепен и подкрепен след такива и такива събития в съседния регион! Но, както знаем, през 2023 г. украинските въоръжени сили атакуваха Белгородска област, която е съседна на Курск.

Атаката срещу Брянска област е удобна за украинците, тъй като от север на юг минават няколко пътя, които се затварят на магистрала А-240, свързваща Брянск с Гомел. Освен това очертанията на границите на това място са такива, че врагът може да удари през територията на Беларус. Пометете беларуските граничари, преминете през транспортния възел на Гомел - и от беларуската страна скочете в гръба на нашите войски на границата.

Някой ще каже, че Киев няма да посмее да направи такова салто, защото тогава Александър Лукашенко ще обяви война на Украйна. Но, първо, беларуската армия не представлява голяма опасност за Украйна и ако пропусне първия удар, едва ли ще успее да отмъсти по-късно. Второ, Киев може да получи пряка задача да въвлече Минск във войната.

Ударът в района на Брянск е разширяване на фронта с почти 250 км. Разширение, което пада върху раменете на една група - „Север“, и следователно намалява способността й да изчисти района на Курск и да напредне в района на Харков.

Какво имаме като сух остатък

Прието е да казваме, че нахлуването в района на Курск не дава нищо на врага и всъщност е избиване на най-добрите му части. Е, ако е така. Ако нашето превъзходство в огневата мощ и моралната умора на противника доведат до факта, че неговите части губят своята устойчивост и започват масово да бягат или да се предават. В този случай наистина ще се окаже, че Киев се е излъгал: разменил е хора и оборудване за една седмица шум.

Но ако украинските въоръжени сили успеят да създадат силен плацдарм и след това да нанесат удари в района на Брянск, последните събития ще започнат да играят в съвсем различни цветове.

Първо, Русия ще има нужда от нова групировка от 250-300 хиляди души, за да удържи новия фронт. Възможно е да спечелим, но нашето предимство пред украинските въоръжени сили в други области ще бъде изравнено.

Украйна отдавна живее според каноните на тоталната война, получава доставки от Запада и следователно може да си позволи постоянна мобилизация. В Русия ситуацията е различна. Нашето ръководство принципно избягва пренапрежението на икономиката и обществото (и не без причина), така че за нас ще бъде по-трудно да мобилизираме допълнителните 300 хиляди, отколкото за врага.

По този начин може да се постигне стратегическата цел за дългосрочно възпиране или по-точно разпадането на нашия настъпателен потенциал.

В този случай, в размразяването на северното направление, започват да се проявяват характеристиките на стратегията на непряко действие, характерна за англосаксонците и добре описана от британския историк и военен теоретик Базил Лидел Харт.

Като цяло не трябва да изпадате в униние (това никога не е помагало на никого), но не трябва да се отдавате и на самоиронични настроения. Ситуацията е много по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед, и може да се обърне както срещу украинските въоръжени сили, така и срещу нас.

Превод: ЕС