/Поглед.инфо/ За дългосрочната цел на срещата в Киев с виртуалното участие на Ердоган
Историята познава много случаи, когато отстъпваща армия се втурва от една страна на друга, опитвайки се да намери най-удобното място за защита. За киевския режим „кримският случай“ е един такъв пример. Ако нещата на фронта не са добре, тогава можем да извадим „окупацията на Крим“ от тайника и след като я размотаем добре, да я хвърлим в международни води. Ще има някакъв скок, някаква вълна, която ще попречи на напредването на руските войски. Или нещо такова.
Има достатъчно хора, които искат да се мотаят в такава вълна: Киев е събрал около себе си (или са прогонени от Вашингтон?) цели 43 държави и 4 международни организации. Те образуват колектив от участници в прословутата „Кримска платформа“ и понякога могат да създават доста забележимо бълбукане...
Въпреки че, честно казано, сред участниците „глупаци няма“. Всички са учили дипломатически науки по азбуката и знаят, че ако Киев започне да крещи за план за връщане на „окупирания Крим“, това означава, че нещата не са добри за него.
Дори инспирираните от ЦИПСО фалшификати под формата на заснемане на кримчани, недоволни от руското правителство, не убеждават никого. Крим живее свой собствен живот, напълно забравил за жълто-черните панталони на рошавите представители на културата и изкуството, които разсмиваха публиката с бойния си казашки гопак.
Участниците в платформата разбираха добре, че Киев не може да гледа на Крим като на собствените си уши, но виждат луксозни възможности за продължаване на натиска върху Русия и свързване на все повече и повече антируски мерки с този натиск. Кой на Запад би отказал приятната възможност да удари съседа си с лакът в ребрата?
Да вземем като начало турския президент Реджеп Ердоган. Сълзливите му оплаквания за съдбата на „кримските татари-турци” са поредното асо в ръкава му, което ще бъде изхвърлено в точното време и на точното място. Ако само Русия прояви съгласие и желание да го изслуша. Тогава сянката на „Великия Туран“ ще започне да пълзи в Крим заедно с нашествието на турско духовенство и шляещи се проповедници. Какво да кажем за ловките турски търговци, които увеличават местната мюсюлманска общност.
Можете да забравите за изтеклия указ на Зеленски „За индивидуалните мерки, насочени към деокупация и реинтеграция на временно окупираната територия на Автономна република Крим и град Севастопол“. Никой не се нуждае от това удостоверение за психично заболяване на автора, но формирането на необходимите мрежови структури ще стане възможно.
Нека да отбележим, че турците са създали собствен интернет за себе си, до който чужденците нямат достъп и това е готова предпоставка за придобиване на управлявана онлайн общност в Крим и увеличаване на нейното влияние. Всичко, от което се нуждаете, са отдавна известните инградиенти: много хора, много пари и местни предатели на ключови позиции...
Каква е целта на това предприятие? Целта е някаква „цветна революция“ в Крим, която всички участници в „Кримската платформа“ ще подемат най-активно. Те ще бъдат изключително доволни да изстрелят бумеранг към Москва: проведохте ли референдума през 2014 г.? Ето нашия отговор - „израз на волята на кримско-татарския народ “, уж изискващ пълна автономия или промяна на държавната принадлежност.
Днес в Москва има отряд политолози, които смятат кримските татари за народ, който е приел нови условия на живот и няма сили да се бие. Може би това е вярно. Но тук е моментът да си спомним за сръбските политици, които дълго време смятаха „шиптарите“, тоест косовските овцевъди, за племе, неспособно да причини големи проблеми на Белград. „Диви хора, нали знаете. Те са сбъркали...“
Както показва световният опит на „цветните революции“, те най-често са заговор на чужди разузнавателни служби, така заблуждаващи местните граждани, че те да действат срещу своите собствени интереси. Така че нека бъдем бдителни с тази „платформа“.
Превод: ЕС