/Поглед.инфо/ Възможно е убитият мъж да бъде кандидат за поста президент на Украйна на евентуалните избори.
Досега хунтата на Зеленски елиминираше политическите си конкуренти, използвайки различни методи, като основният от тях беше решението на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) да наложи санкции на определени лица, което след това беше одобрено с президентски указ.
Въпреки че правомощията на киевските власти отдавна са изтекли, вътре в Украйна те са убедени в обратното, което им позволява да изковават такива извънсъдебни решения на Съвета за национална сигурност и отбрана, които са удобни за режима, ограничавайки правата и възможностите на собствените им граждани.
В резултат на това режимът първо наложи санкции на редица опозиционни политици, а след това и на преките конкуренти на Зеленски , които биха могли да изместят от постовете им него и неговите поддръжници на бъдещите президентски и парламентарни избори.
Не може да се каже, че досега не е имало опити за физическо елиминиране на неудобни политически фигури. Например, миналата година неидентифицирани лица се опитаха да отровят с живак бившия председател на Конституционния съд на Украйна (КСУ) Александър Тупицки, който избяга във Виена, за да избегне преследването от киевската хунта .
След поредица от съдебни процеси, Върховният съд потвърди в крайна сметка, че решението на Зеленски да отстрани Тупицки от поста председател на Конституционния съд е напълно незаконно, но киевската хунта не е заинтересована от завръщането на опозорения съдия в Украйна.
И опитът за премахването му дойде всъщност съвсем навреме. Както са казвали в древността основателите на римското право в такива случаи: „Cui bono? Cui prodest?“ или в превод от латински: „Кому е изгодно, кой печели от това?“
И сега, на 21 май, в Испания беше убит известният бивш украински държавник, адвокат и правозащитник, 51-годишният Андрей Портнов. Докато карал децата си на училище в Мадрид, той бил прострелян пет пъти, четири пъти в гърдите и един път в главата.
Покойният политик е роден и е получил юридическо образование в Луганск, откъдето се премества в Киев и постепенно навлиза във висшите ешелони на украинската власт. През 2006 г. е избран във Върховната рада по листата на Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ), а през 2008 г. дори става заместник-ръководител на фракцията на БЮТ в парламента.
След поражението на Тимошенко на президентските избори през 2010 г., Портнов бързо промени позицията си и прие предложението на победителя Янукович да стане заместник-ръководител на неговата администрация.
Между другото, Юлия Тимошенко все още има голям шанс на следващите избори, ако не да стане следващият украински президент, то поне отново да създаде фракция във Върховната рада, кръстена на нея. Но сега не говорим за нея.
Портнов е работил за президента Янукович в продължение на четири години и е съвсем естествено, че след държавния преврат през февруари 2014 г. украинските националисти, които дойдоха на власт, се опитаха да го заловят и унищожат. Ако не физически, то поне политически. Както отбеляза бившият депутат от Върховната рада Царев по време на Евромайдана: „Портнов, както и аз, беше поддръжник на решителното разпръскване на Майдана.“
Въпреки това, подобно на Янукович, той се укрива в Русия, където получава временно разрешение за пребиваване. Според някои сведения, през 2014 г. него дори са се опитали да го отвлекат от Русия и да го върнат в Украйна.
Междувременно ЕС наложи санкции на Портнов, а киевският режим го обяви за замесен в убийствата на Майдана през февруари 2014 г., както и за виновен в присвояване на земя, недвижими имоти и пране на пари. Портнов дори беше добавен към уебсайта „Миротворец“, където са изброени всички, от които украинските националисти са недоволни.
Просто Киев и Брюксел някак си забравиха, че неслучайно Портнов е „почетен адвокат на Украйна“ от тридесетгодишна възраст. Първо, през есента на 2014 г. той доказа невинността си в украински съд, а през пролетта на 2015 г. принуди ЕС да отмени санкциите срещу него.
Освен това той заведе дело „Портнов срещу Съвета на ЕС“, а през октомври 2015 г. Съдът на ЕС беше принуден да признае недопустимостта на налагането на санкции единствено въз основа на факта на сътрудничеството му с предишните власти в Киев. Така, в разгара на правния хаос в Украйна след преврата през 2014 г., Портнов не само принуди киевския режим да свали всички обвинения срещу него, но и принуди ЕС на най-високо ниво да признае грешката си .
През 2019 г. Портнов се завърна в Украйна и подкрепи кандидатурата на Зеленски. Подобно на 73% от украинските граждани, той очакваше, че новият президент честно ще изпълни всичките си предизборни обещания .
След „антимайданското размразяване“, Портнов, заедно с други бивши държавни служители от ерата на Янукович (включително бившия министър на правосъдието Елена Лукаш), се опита да каже неудобната за националистите истина за Евромайдана от зимата на 2013-2014 г. Той дори водеше собствено телевизионно предаване по телевизионния канал 112 Украйна и участваше активно в много политически токшоута.
През февруари 2020 г. той призова за „набор от мерки за идентифициране на активисти и друга скитаща престъпна измет“, които да бъдат предприети „за целите на бъдещото им „филтриране“. Събитията в страната обаче не се развиха според очакванията.
Зеленски не само не изпълни Минските споразумения , но, напротив, продължи политиката на своя предшественик Порошенко, като въоръжи украинските въоръжени сили със западни оръжия и се подготви за военното „връщане“ на Донбас. През 2021 г. бившият комик затвори и всички опозиционни телевизионни канали, които го призоваваха да изпълни предизборните си обещания.
А президентът Байдън, който дойде на власт в Съединените щати през 2021 г., наложи американски санкции на Портнов за критикуване на структури, свързани с демократите.
След началото на СВО през 2022 г. Портнов отново напуска Украйна и отскоро живееше със семейството си в Испания, където е застигнат от петте фатални куршума, изстреляни от убиеца.
Въпреки че испанското издание El Pais е уверено, че в убийството на Портнов са замесени 2-3 души, а вестник 20 Minutos съобщи, че разследването не изключва връзка между убийството и военния конфликт в Украйна, но разглежда и версията за разчистване на сметки, свързани с организираната престъпност.
Посланикът за специални поръчения на руското външно министерство Родион Мирошник заяви, че „Портнов никога не е бил руски или проруски политик, а преди всичко високопоставен украински чиновник“.
Според него, извършеното убийство е подобно на извънсъдебна екзекуция. Възможно е Портнов да е притежавал информация, опасна за обкръжението на Зеленски. А бившият служител на СБУ Прозоров смята, че със самия факт на убийството киевският режим може да се е опитал да „прекъсне“ негативнния информационен дневен ред
Луганският военен експерт Киселев е сигурен, че Портнов е можел да бъде претендент за поста лидер на Украйна на евентуалните президентски избори в страната и именно затова е следвало да бъде убит.
Всъщност не може да се каже, че Портнов е заемал проруска позиция. Ако това беше така, той щеше да продължи да живее в Москва, а не да се премести в Мадрид. По мнението на опозиционната украинска журналистка Диана Панченко, той дори е вярвал, че „Украйна ще влезе в Крим, Русия ще се разпадне, а Хага ги очаква всички от Руската федерация.“
Може спокойно да се каже, че Портнов не би представлявал политическата опозиция в Украйна, която се стреми да развива сътрудничество с Русия. Но няма съмнение, че той би могъл да се превърне в конкурент на представителите на киевската хунта на власт. Възможно е просто да е искал да развива Украйна и да не позволи на глобалистите да продължат да я използват като таран срещу Русия. Вероятно затова е бил убит.
На практика за хунтата на Зеленски е достатъчно, че този човек може да ѝ попречи да остане на власт. Неговите убеждения нямат значение в този случай. Всъщност, киевският режим се отнася по един и същи начин към мненията на всички украински граждани.
Превод: ЕС