/Поглед.инфо/ Украйна бе белязана от нов акт на насилие с политически подтекст: цял автобус от политически активисти беше обстрелван близо до Харков. От години няма такава интензивност на политическата борба в Украйна. Какво се случва, кой точно стои зад това престъпление - и защо всичко това се случи точно сега?

Вечерта на 27 август новинарските емисии на украинските медии избухнаха отначало със страшни заглавия: радикали стреляха по автобус, превозващ политически опоненти край Харков. Има убити, ранени, изчезнали. По принцип всички се позоваха на изявленията на Вадим Рабинович и Иля Кива (и двамата са представители на “Опозиционна платформа - За живот).

Скоро пристигна още по-достоверна информация. Няма загинали, но поне трима души в автобуса са били ранени. Оценката на нараняванията е различна: Кива говори за трима тежко ранени, вътрешният министър Арсен Аваков - за леки наранявания.

Може би раните са били леки. В интернет обаче бързо се появи видео от атаката. Автобусът не е просто обстрелван с травматични пистолети. Пътниците са извлечени на пътя и бити с бухалки.

Но това не е ли типична Украйна след Майдана? Не точно. Насилието за националистите от "Азов", "Национални милиции" (участвали в нападението) и други е наистина често срещана мярка. Но този конкретен случай се откроява от поредицата други поне на две основания. Първо, операцията е добре планирана. Автобусът е бил блокиран от превозни средства, нападателите са действали в няколко групи. На второ място, в Украйна често бият опоненти , но да се застреля автобус (макар и с гумени куршуми) - това за последен път става през 2014 г., когато автобусите на противниците на Майдана са спирани по същия начин по магистралите.

Има няколко причини за този ръст на насилието.

Борба за улицата

В средата на юни опозиционната, както на Зеленски, така и на Порошенко, партията на “Шарий” (украинският журналист Анатолий Шарий напусна Украйна по политически причини още през 2011 г. от миналата година се позиционира като политик: партията на негово име взе участие в парламентарните избори през 2019 г. и ще участва на изборите за местни съвети през октомври 2020 г.) проведе мащабна акция в Киев. Заявената цел на акцията е да принуди Зеленски да отговори на вълната от насилие от страна на радикалните националисти. Но дори и тогава мнозина забелязаха, че подобно действие е първият опит за посегателство върху монопола на радикалите. Монопол върху уличната политика, върху маршовете, върху активните протести. Наистина през последните шест години ненационалистическите масови събития могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Това са религиозни шествия на УПЦ, организираните от тях протести (когато по времето на Порошенко властите се опитваха няколко пъти да реформират църковното законодателство) и годишни събития, посветени на годишнината от Победата. През останалото време улицата е почти изцяло собственост на националистите.

Приблизително по същото време, в средата на юни, ОПЗЖ обяви създаването на организация “Патриоти-За живота” „Ние ще бъдем балансът, който ще стабилизира ситуацията и ще охлади горещите глави на онези вчерашни лавкаджии, които са решили, че днес те определят правилата. Нашите действия са базирани на предотвратяване на хаоса и беззаконието по нашите улици “, обясни значението на създаването на новата структура споменатият вече Иля Кива. Просто казано, бившите членове на Партията на регионите решиха да последват примера на опонентите си и се заеха да създават свои силови отряди.

Като цяло в това няма нищо ново, такива структури винаги са съществували. Но бившите регионали или не са успели да се окопитят след нокаута през 2014 г., или до последно са се надявали да се пристроят при новата власт и да “решават” без война. Като цяло това наподобява Германия в края на 20-те години на миналия век. “Щурмоваците“ от структурите, близки до НСДАП или ГКП, носят не само листовки, но и ножове с месингови боксове на предизборните митинги. И едните, и другите добре разбират, че победата в изборите се кове в улични мелета.

Като цяло, за първи път от шест години насам някой започна да се опитва да измества националистите от украинските улици. А те реагираха в отговор: „Азов“ и „Национална дружина“ организираха няколко атаки срещу активистите на „Партията на Шарий“, а сега е ред на „щурмоваците” на ОПЗЖ.

Вътревидова борба

На пръв поглед разбирането на украинската политика е лесно. "Аха, значи националистите бият тези, значи тези са добри." Обикновено това е така, но не винаги. В ситуацията около стрелбата на автобуса също.

Още през 2019 г., когато бившите регионали привлякоха Кива, това породи много въпроси.

Кива влезе в политиката на вълната на Майдана. Без опит в МВР той изведнъж стана майор на полицията, оглавявайки един от новосъздадените от Арсен Аваков доброволчески батальони. Той беше един от първите, които започнаха да прилагат базата данни на проекта „Миротворец“ в оперативната работа на своите части. Дори успя да направлява регионалната структура на “Десен сектор” в Полтава. Изобщо човек с богата биография.

Фактът, че именно той е бил инструктиран да формира структурата за сигурност в ОПЗЖ не е изненадващ. И без това няма никой друг, останалите не са изпълзявали от заседателната зала на Върховната Рада от години. А Кива се оказа практичен човек: набира старите си познати в структурата. Например, той постави Олег Ширяев, бившият шеф на “Източен корпус”, начело на “Патриоти - За живота”.

“Източният Корпус” е рота на патрулната служба, която е създадена през 2014 г. от ултрасите на харковския футболен клуб “Металист”. Тогава подобен батальон футболни хулигани командваше и самият Кива. “Ширяев през 2015 г., заедно с хората си тормозеше в Харков активистите на “Украински избор” на Медведчук", пишат потребителите в коментарите. Това е то - всъщност едни нацисти бият други.

Всъщност инцидентът край Харков не е първият. На 25 август Ширяев е нападнат в Киев, но не много успешно. Очевидно са искали да завършат започнатото край Харков. Като цяло той има дългогодишен конфликт, поне от 2017 г. с бившите му братя от “Националния корпус”. И е трудно да се каже в какво качество го бият сега: като ръководител на щурмовото движение на ОПЗЖ или като бивш съюзник, към когото „още има въпроси“.

„Главите на Аваков се гризат една-друга“, коментира ситуацията адвокат Татяна Монтян. И наистина. Обикновено неуловими и разтварящи се в полумрака, националистите бяха хванати в рамките на няколко часа, а самият Аваков съобщи за това във “Фейсбук”. Което е логично: на Аваков отдавна преписват контрола на Националния корпус. Сам го е изпратил да свърши делото, сам го е заловил - удобно.

А, ако не ги е изпращал? Ако сами са действали? Пак е удобно. Така се получава, че нишките на неформалните силови структури, биещи се на украинската улица, се контролират или от самия вътрешен министър, или от неговите (бивши?) съратници, дошли от доброволческите батальони.

Спирала на насилието

И накрая, случилото се е естествен резултат от развитието на Украйна. Отделно - през 2019-2020 година. Добре, няма въпроси относно периода на президентство на Порошенко. Но мнозина очакваха от Зеленски поне опит за овладяване на радикалите, за да напомни, че монополът върху насилието принадлежи само на държавата (колкото и двусмислено да звучи по отношение на Украйна).

Това не беше направено. Напротив, спиралата на насилието постепенно се разгръщаше. През пролетта членовете на “Националния корпус” посетиха съветника на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Сергей Сивоха. Сивоха беше уволнен без много шум. През лятото „Националният корпус“ и „Азов“ пребиха активисти на „Партийната шериата“ и агитираха всички желаещи да участват в конкурса „Натупай ватата”: 5000 гривни всеки месец за най-доброто видео на побой над „ватник“ и „сепаратист“. Нулева реакция от властта. Тогава защо да се чудим, че са започнали да се стрелят?

Хубаво е, че няма трупове. Въпреки че има още време преди изборите.

Превод: В. Сергеев