/Поглед.инфо/ "Внимавайте да не доведете на власт в Сирия сили, които са толкова враждебни към САЩ, колкото Асад никога не е бил", предупреждава в интервю за National Interest на 24 юни тази година Збигнев Бжежински.
Бжежински, бивш съветник по националната сигурност, а в момента съветник в Центъра за международни стратегически изследвания, смята военно нахлуване в Сирия за крайно нежелателно и изразява опасения, че САЩ ще подкрепят най-малко ефективните сили, сражаващи се против Асад. В края на 2011 година в Сирия, на фона на сушата и лошата реколта, започнаха вълнения, подстрекавани от двете близкоизточни автокрации: Катар и Саудитска Арабия.
В началото на този процес, на фона на „Арабската пролет”, президентът САЩ Барак Обама поддържаше размириците в Сирия, а след това неочаквано заяви, че президентът Башар Асад е длъжен да си тръгне, но в същото време нямаше намерение да предприема каквито и да било действия, за да подготви оттеглянето му.
След това, през 2012 година, а тогава се провеждаха президентските избори в САЩ, в "Ню Йорк Таймс" се появи много откровена статия, в която се казваше, че ЦРУ, под ръководството на генерал Петреус, започва активно да сътрудничи на Катар и Саудитска Арабия за свалянето на режима на Асад, опитвайки се да въвлекат в процеса и Турция.
Критикувайки политиката на администрацията на Обама по отношение на Сирия, трябва да зададем въпросите:
- Каква е стратегическата ни позиция?
- Защо изведнъж решихме, че Сирия трябва да бъде дестабилизирана, а нейното правителство-свалено?
- Някой някога обясни ли това на американците?
- Защо през втората половина на 2012 година, особено след изборите, събитията започват да се развиват не в полза на метежниците?
И тогава става ясно, че не всички метежници са привърженици на демокрацията.
Но, след осъзнаването на това, трябва да последва преразглеждане на цялостната политика.
Смятам, че някой е длъжен да разясни случващото се, за да имат хората по-ясна представа какви именно цели преследват САЩ със своите действия.
Правителството на САЩ трябва да започне колкото е възможно по-бързо преговори с Китай, Русия и другите влиятелни държави, за да се стигне до приемливо, мирно разрешаване на конфликта в Сирия.
Мисля, че ако се опитаме да решим този проблем съвместно само с Русия, което според мен е нужно да се направи, защото Русия частично е въвлечена в случващото се, но при това да се опираме на авторитета на държави, имащи влияние в региона (Франция и Великобритания), които сега не са чак толкова популярни, то нашите шансове за успех не са толкова големи.
Шансовете за успех са по-големи, ако привлечем към решаването на кризата Китай, Индия и Япония, които са заинтересовани от запазването на стабилността в Близкия Изток.
Военно нахлуване в Сирия, ръководено от САЩ или доставки на оръжия за отрядите, сражаващи се против правителствените сили - подобни действия от страна на Вашингтон са крайно нежелателни.
Опасявам се, че САЩ се движат по посока на нахлуването, при това такова, което няма да донесе никакви резултати, което е още по-лошо.
Съществуват обстоятелства, при които нахлуването не е най добрия, но не е и най-лошия вариант.
В конкретния случай фактически става дума за това, да насочим ресурсите си за поддръжка на най-малко ефективните сили, сражаващи се против Асад.
В най-добрия случай това само ще навреди на репутацията ни.
В най-лошия - това ще приближи до победата тези, които са много по-враждебни към САЩ, отколкото Асад някога е бил.