/Поглед.инфо/ САЩ официално обявиха оттеглянето от Договора за елиминирането на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), сключен през 1987 г. между САЩ и СССР. Във Вашингтон една от причините за подобен ход е остаряването на двустранния формат на това споразумение, като се има предвид фактът, че Китай, който притежава този тип ракети, не е участваща страна. Според американското ръководство, при приемането вариант на нов договор от този тип, Китайската народна република трябва да присъства сред страните, участващи в споразумението. С какво може да отговори Пекин?
Попитахме Юрий Тавровский, професор от Университета за приятелство на народите в Русия, специалист по Китай и Япония, който наскоро се завърна от пътуване до Китай, да коментира тази тема.

Позицията на Китай по предложението на американците да сключат ново, вече тристранно споразумение за ракетите със среден и малък обсег на действие е добре известна. Неговият категоричен отказ на самата възможност за присъединяване към подобен формат се обяснява с факта, че според Пекин Русия и Съединените щати са отишли далеч напред в качеството и количеството на този вид оръжие, а Китай е в ролята на наваксващ и следователно, според него, Русия и САЩ на първо място трябва да намалят арсенала си от ракети от този тип до нивото на китайския и тогава ще бъде възможен разговор по тази тема. Тоест Китай не иска да стане втора цигулка в тази система от международен ред, която сега рухва пред очите ни. И мисля, че нито сега, нито в близко обозримо бъдеще има шанс за промяна на китайската позиция.

Възможно ли е да се каже, че китайското ръководство хитрува, използвайки напълно логичното на пръв поглед обяснение на своята позиция, но всъщност да преследва собствените си геополитически интереси?

Мисля, че те не хитруват, а просто изхождат от своите национални интереси, както ги виждат, а Китай не иска да има вързани ръце в развитието на своя ядрен арсенал, особено след като наблизо има държави като Япония и Южна Корея, които са американските военни съюзници, 7-ми флот на ВМС на САЩ, който постоянно ту се приближава, или се отдалечава до крайбрежието на Китай, а на борда на корабите му има средства за доставка на ядрени оръжия. Като цяло Китай вижда тази ситуация по този начин и не виждам лостове, които биха могли да бъдат използвани за промяна на позицията.

Според вас, коя линия трябва да бъде избрана в тази ситуация за Русия?

Струва ми се, че би било в нашите национални интереси, ако китайците все пак влязат в този триъгълник, тоест – да се присъединят към преговорите за нов договор за ракетите със среден и малък обсег, тъй като значителна част от нашата територия попада в радиуса на този клас, но мисля, че Москва, разбирайки нереалистичността на натиска върху Пекин, ще се ограничи до изявления за разбиране на позицията на китайското ръководство.

Вчера, в програмата на Владимир Соловьов, един от експертите изрази мнение, че според него рязкото загрубяване на реториката в китайското медийно пространство по отношение на САЩ косвено предполага, че Китай и Русия скоро могат сключат споразумение за военно сътрудничество. Според вас възможно ли е да се говори за това сега?

- Вярвам, че руско-китайският военен съюз е желателен, но малко вероятен и промяната в реториката през последните две седмици наистина се наблюдава, защото аз самият се върнах от Китай преди няколко дни, това е забележимо. В разговори с китайски експерти, русисти, чух мнението, че част от китайските военни наистина предпочитат подобен военен съюз с нашата страна, но по-голямата част от партийното ръководство все още страни от пълноправен военен съюз. Не трябва да забравяме, че по време на неотдавнашното посещение на Си Цзинпин в Русия, нашите отношения се покачиха на следващото ниво и сега се наричат „новата ера на стратегическото партньорство“, но въпреки това военният съюз е все още сравнително далеч.

Считам, че трябва да започнем да подготвяме нов договор с Китай, тъй като настоящият договор, сключен през 2001 г., изтича през 2021 г. и това дава основание да се преразгледа както името, така и същността на договора и наистина да се включи нова формулировка, която може и да не включва пълен военен съюз, но увеличаване на нивото на взаимодействие, но, да речем, да включва „споразумение за взаимно сътрудничество при противодействие на новите заплахи“.

Необходимо е постоянно да се повишава нивото на военно сътрудничество, както реално, така и такова, което е отразено в междудържавните документи. Но все пак този път остава дълъг. И въпросът тук е не само в това, че част от китайските лидери все още се надяват за нормализиране на отношенията със САЩ, ние също трябва да помним, че споразумението между СССР и Китай от 1949 г. не съществува дълго и въпреки че е все още официално валидно, между страните имаше въоръжени сблъсъци на остров Дамански и тази взаимна памет също е известно възпиращо средство. Няма нужда от омраза, трябва да изхождаме от реални национални интереси и преди да направим определена стъпка, да помислим многократно.

Превод: В.Сергеев