/Поглед.инфо/ Редица израелски изследователи на историята, които наричат себе си учени, твърдят, че евреите и кюрдите са обединени от „вековно взаимно приятелство, подобна съдба на изгнаници и омраза към съседите“. Според тях тези два народа са „обречени да си сътрудничат“, тъй като винаги са били естествени съюзници: сред кюрдските евреи има много потомци на прозелитите - жители на кралство Адиабен (районът на днешния Ербил) , което приема през 1 век от н.е. юдаизма.
Твърди се, че много преди възхода на Израел повече от 20 000 евреи са живели в Ирак, главно в Ербил, Сюлеймания, Киркук и Мосул. Има приятелски отношения между лидерите на кюрдските кланове и еврейските общности, най-яркият пример за това е близкото приятелство на шейховете от най-влиятелния клан Барзани с патриарха на еврейската общност Елияху Кино, до семейни връзки. Равините в Багдад през XVII-XVIII век са потомци на фамилията Барзани-Адони, а в Мосул - дори през ХХ век. През 1946 г. семейството на Елияху Кино подкрепя молла Мустафа Барзани в опита му да създаде кюрдска национална държава - Република Мехабад (която издържа по-малко от година).
Кюрдистанските евреи в началото на ХХ век
Създаването на еврейската държава води до вълна от преселване в Израел от много страни. В същото време официалната пропаганда в Тел Авив твърди, че евреите бягат от арабския национализъм, но заминаването на евреите от Ирак не е придружено от погроми или лишаване от собственост. Освен това по-късно тези заселници признават, че повечето от техните сънародници са можели само да им завиждат, при това не само в арабския свят, но и в Европа. Животът им протича в мир и просперитет, а кюрдските кланове им помагат по всякакъв възможен начин и ги подкрепят по всякакъв начин начин.
Основателят на еврейската държава и първият израелски премиер Давид Бен Гурион излага доктрина, една от разпоредбите на която е идеята: самотен и изолиран Израел трябва да търси съюзници в периферията на арабския свят. Кюрдите, като никой друг, подхождат за тази роля и включват специалисти от различни профили в решаването на проблема.
Замесените доказват, че не е трудно да се трансформира историята от приложна наука в историография, а след това и в изкуството на пропагандата като цяло. Кюрдите започват да се сравняват с евреите. Наричат положението им подобно, но по-пагубно: видите ли, те са били превърнати в народ-изгнаник, лишен от страната си, разделен между Ирак, Иран, Сирия и Турция. И там те се смятат за хора от втора класа, за "евреите на Близкия изток", и затова би било необходимо да им се помогне. Естеството на помощта ясно показа, че целта е да се създаде пета колона и да се използват кюрдите в собствена полза.
От началото на 60-те години на миналия век Израел засилва контактите и установява отношения на доверие с кюрдските лидери в Ирак. И така, офицерът от Мосад Саги Чори става не само най-близкият помощник на Мустафа Барзани (баща на настоящия президент на иракското автономно кюрдско регионално правителство Масуд Барзани), но и негов близък приятел, лично участва в битките на кюрдските части срещу иракската армия. .
Бившият агент на “Мосад” Елизар Цафрир твърди, че през 1963-75 г. израелските военни съветници в щаба на Мустафа Барзани са обучавали кюрдски формирования, които са били снабдени с различни оръжейни системи, включително системи за противовъздушна отбрана. През 1980 г. Менахем Бегин публично признава, че Израел предоставя на иракските кюрди не само хуманитарна, но и военна помощ, изпращайки съветници и предоставяйки оръжие.
Тази снимка, направена през 60-те години на миналия век, показва ръкостискането на Мустафа Барзани и Моше Даян.
Фактът, че през 1991 г. САЩ и техните съюзници обявяват Иракски Кюрдистан (територията на север от 36-ия паралел) за зона, затворена за иракските въоръжени сили, е не на последно място заслуга на Израел. Багдад губи всички основни лостове на влияние върху автономната област и там открито започват да въвеждат елементи от собствената си държавност. Въпросът не се ограничава само до символи като знамето - в Ербил се появява местен парламент, правителство, въоръжени сили, полиция, специални служби и т.н.
През 2004 г. израелските медии съобщават за тайни контакти между кюрдите в Ирак и “Мосад”. Минава малко време и лидерът на Демократическата партия на Кюрдистан Масуд Барзани и ръководителят на Патриотичния съюз на Кюрдистан Джалал Талабани (по-късно президент на Ирак), от една страна, и израелският премиер Ариел Шарон, от друга, публично потвърждават ангажимента си към традиционното приятелство между двата народа. През юни 2005 г. Масуд Барзани казва, че “отношенията между кюрдите и Израел не са престъпление, особено след като много арабски страни поддържат контакти с еврейската държава“. И добавя, че не вижда пречки за установяване на дипломатически отношения с Израел.
Според френската информационна агенция JSS през юни 2010 г. председателят на борда на директорите на голямата инвестиционна компания “Хевра ле Израел” Идан Офер тайно посещава Иракски Кюрдистан и се среща с водещи кюрдски политици и бизнесмени, включително с вицепрезидента на Кюрдистан Косрат Расул и министър-председателя на Кюрдистан Бархам Салех (сега президент на Ирак). Скоро израелските дъщерни дружества на “Моторола” и “Мегалком” сключват договори с кюрдското правителство за стотици милиони долари, включително участие в реконструкцията на международното летище в Ербил. Сред консултантите присъстват видни израелски военни и политически фигури, като бившия шеф на “Мосад” Дани Ятом. Днес в Иракски Кюрдистан продуктите „Произведено в Израел“ се продават открито за голямо разнообразие от цели: от домакински химикали и лекарства до мотоциклети и трактори.
Особен интерес за Тел Авив представлява достъпът до петрол, произведен в Иракски Кюрдистан. В началото на 2013 г. Ербил започна да изнася петрол за Израел на малки партиди, които са транспортирани по шосе до турското пристанище Джейхан и натоварвани на морски танкери. Година по-късно, с пускането в експлоатация на тръбопровода до Джейхан, доставките се увеличават многократно, в транспортирането участват три големи танкера. За да не се привлича много внимание, договорите не се сключват директно, а чрез търговци (например “Витол” и “Трафигура”). Транспортирането предвижда и изпомпване на петрол в открито море от танкер, натоварен в Джейхан, до друг, който след това продължава към пристанище Ашкелон. Според турското външно министерство само през май-юни 2014 г. танкерът “Юнайтед Емблем” извърши три рейса с претоварване на кюрдски петрол край бреговете на Малта. Официално и двете страни не потвърждават сделката, но отричанията звучат вяло и неубедително. Тел Авив казва: "Ние не коментираме произхода на петрола, внесен от частни рафинерии", а Ербил: "Не ни интересува къде отива нашият петрол, след като го продадохме на търговци." Между началото на май и 11 август 2015 г. израелските рафинерии и петролни компании са внесли повече от 19 милиона барела кюрдски петрол, приблизително три четвърти от нуждите на страната. Въз основа на международните цени за този период, цената на този петрол е около 1 милиард долара.
Израел активно подтиква кюрдите да проведат референдума за независимост и когато събитието се провежда през септември 2017 г., Тел Авив радостно приветства резултатите му и дори се втурна да признава „независима кюрдска държава“. Въпреки това САЩ смятат кюрдския суверенитет за „преждевременен“, последвано от решителни действия на Багдад в Киркук. Това донякъде охлади жарта, но не за дълго: курсът остана същият, както в Израел, така и в Ербил.
Кюрдският журналист Аюб Нури пише: „Кюрдите дълбоко симпатизират на Израел и независим Кюрдистан ще бъде благодат за Израел. Това ще създаде баланс на силите в региона. Досега Израел сам се изправя срещу множество врагове. Със създаването на независим Кюрдистан, първо, той ще намери истински приятел, и второ, Кюрдистан ще се превърне в буферна зона между него, от една страна, и Турция, Ирак и Иран, от друга. Селам Саади, главен редактор на кюрдския телевизионен канал “Рудав”, е убеден, че „кюрдите са единственият народ в региона, който не мрази нито Израел, нито Америка. Кюрдите виждат света около себе си по различен начин от арабите. В арабския свят ислямистите, които се стремят да създадат шериатска държава, придобиват все по-голямо влияние, но повечето кюрди вярват в европейския модел на управление.
Парадоксални са упоритите опити да се противопоставят на арабите и дори на мюсюлманите като цяло. Две трети от кюрдите са мюсюлмани сунити, въпреки че има много последователи на шиитския клон, има и християни. Освен това около два милиона се придържат към предислямската религия йезидизъм (наричат себе си йезиди). Въпреки това, въпреки религията, всеки кюрд смята зороастризма за своя първоначална религия.
Оставяйки богословските интерпретации на специалистите, трябва да признаем, че евреите и кюрдите имат нещо общо. Клетвените уверения във вечното приятелство не се превръщат в пречка за Мосад да участва в специалната операция на турските специални служби през 1999 г. за залавяне на лидера на Кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан в Кения. В същото време израелците знаят много добре, че Йоджалан е символ за кюрдите, а в Турция го чака тежка присъда.
Анкара категорично се противопоставя на създаването на кюрдска държава на територията на Иракски и Сирийски Кюрдистан, тъй като следващата стъпка ще бъдат претенциите към кюрдските провинции в Югоизточна Турция. В продължение на много години турската армия и ВВС редовно нанасят удари по цели в иракските провинции Дахок, Ербил и Сюлеймания (тоест на територията на кюрдската автономия), позовавайки се на необходимостта от борба с тероризма. Това обстоятелство ни най-малко не пречи на кюрдите да развиват търговско-икономически връзки с Турция и да изнасят през нея своя петрол за Израел. В резултат на това, перифразирайки едно добре известно твърдение, може да се отбележи, че Изтокът не е толкова тънка, колкото мътна работа.
Превод: В. Сергеев