/Поглед.инфо/ Москва окончателно призна изборите за президент на Беларус, а САЩ и ЕС точно обратното - обявиха, че няма да признаят резултатите им. Какво означава този дипломатически жест, както лично за Лукашенко, така и за беларуската държава? И защо Западът не се решава да въведе по-сериозни санкции срещу тази страна?

Както изглежда, САЩ и Европейският съюз съгласуваха единна и окончателна позиция по резултатите от президентските избори в Беларус. Те не ги признават за състояли се и демократични, и не считат Александър Лукашенко за избран президент на Беларус.

Брюксел и Вашингтон изискват от "последния диктатор в Европа", да започне диалог с опозицията, тоест с т.нар. "Координационен съвет", членовете на когото представляват само себе си. Те настояват ако е нужно да се проведат дори и нови избори.

Дори не Гуайдо

Някои експерти и журналисти наричат това решение "много сериозно" и дори начало на "дипломатическия обрат" за Беларус. Въпреки това, истината е, че решението не е разстрел и дори не е бичуване.

Само шумно прокламирано възмущение и изразяване на сериозно притеснение, т.е. обичайното "последно китайско предупреждение".

Какво означава това, че няма да признават Лукашенко за президент?

Европейският съюз и Съединените щати не считат Лукашенко за легитимно избран държавен глава на Беларус, което значи, че няма да има държавни посещения, протоколни мероприятия с участието му и тъй нататък. Това включва и официални преговори за статута на държавния глава. И общо взето, това е.

Такъв вариант на санкции Александър Лукашенко вече е виждал - и на предишните избори го смятаха за непризнат президент.

Сега ситуацията може да бъде по-неприятна за Батька, ако зад простото непризнаване от страна на Запада, би последвал един от пътищата за развитие на тези санкции.

Например, "венецуелски път" - признаване на друг човек за легитимен президент, както Западът направи по отношение на Хуан Гуайдо. В беларуският случай това ще е съперницата на Лукашенко на последните избори, Светлана Тихановская.

При това, г-жа Тихановская има много повече основания да бъде призната за "истински" президент, отколкото Гуайдо - тя все пак е участвала в президентските избори, докато венецуелският политик беше избран за държавен глава с аплодисменти на площада.

Въпреки това, Западът не се реши на подобен ход, заявявайки, че няма възможност за проверка на реалните резултати от фалшифицираните избори.

Първо, защото по примера на Гуайдо, Западът разбра, че далеч не всеки може да бъде политически лидер. Венецуелецът откровено казано беше издухан, въпреки че имаше солиден политически опит - четири години е бил депутат в парламента, а няколко дена преди самопровъзгласяването си за президент, стана говорител на този законодателен орган.

Тихановская въобще няма опит, тя е типична домакиня, която дори не умее да чете готов текст нормално, с правилни мимики и интонация.

Второ, западните страни разбраха, че признаването на алтернативен кандидат е пресичане на "червената линия", която ще им върже ръцете и ще ги постави в неизгодно положение.

По принцип Западът няма да скъса всичко отношения с Лукашенко, просто искат да демонстрират демократическа форма, а после отново да го подмамят, за да не допуснат по-тесни руско-белоруски отношения и интеграция.

И тъй като поне засега ЕС и САЩ не са бананови републики, те не могат да признаят Тихановская, а после да оттеглят признанието си.

Посланикът - вън?

Друг път на развитие представлява едно съчетание от непризнаване с изразителни дипломатически демарши (от изгнание на няколко белоруски дипломати до отзоваването на посланици и разтрогване на дипломатическите отношения), които на този етап не са невъзвратими.

По-лек вариант на този подход избра например Украйна. Киев не прекъсна отношенията с Беларус, но отзова посланика си за "консултации", а също така преустанови контактите си с правителството на Александър Лукашенко.

По думите на министъра на външните работи на Украйна Дмитри Кулеб, контактите ще бъдат възстановени тогава, когато "се убедим в това, че тези връзки няма да доведат до репутационни, морални и етически загуби за Украйна".

В това се и състои проблемът на този път - в условията за възобновяване на контактите или възстановяване на дипломатическите отношения. Подкупите са нещо нормално в Киев - репутацията, моралният авторитет и етическият образ на украинските власти са почти на дъното, следователно, Украйна може да потвърди "уважителността" на тези контакти във всеки момент, дори при най-малката отстъпка от страна на беларуския президент.

С Европа ситуацията седи по друг начин. Възстановяването на отношенията след подвикването по посока на Минск в стил "гарсон, донеси блюдото" ще стане сериозен репутационен удар по западните власти, както сред средите на тамошните либерали и правозащитници, така и сред жителите на постсъветското пространство, пред които Европейският съюз се опитва да се представи като обетована земя.

За възстановяване на отношенията с Европа (която се нуждае от тези отношения, за да влияе на Лукашенко, както и да продължи да работи с опозицията на територията на Беларус) са нужни сериозни отстъпки от страна на Батька. Например предсрочни избори, на каквито Лукашенко едва ли ще се съгласи.

Руско-грузинските отношения са добър пример за "тупик" при дипломатическите връзки. Тбилиси ги прекрати след конфликта от 2008-ма година и сега много би искал да ги възстанови (след като стана ясно, че без Русия грузинската икономика или ще умре, или ще бъде поробена от турската и азербайджанската), но вече не може да направи това, тъй като обвърза възстановяването им с оттегляне от Кремъл на признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Просто има стъпки, които Русия няма да направи. И сега грузинците се мъчат.

В интересите на Москва

Най-сетне, има и трети път - санкциите. Не номиналните, които са срещу беларуски чиновници, на които им е забранено да пътуват и да имат активи на територията на западните страни, а реалните секторни санкции срещу беларуската икономика, част от която се контролира от тамошното КГБ. Например, такива, каквито бяха въведени срещу Русия след непризнаването от ЕС на референдума в Крим. Или дори тези санкции, с които наказаха Москва за въстанието в Донбас.

Този път е добър, защото можеш на оперативно ниво много бързо да се отдръпнеш от него. Така, общоевропейските санкции във всеки момент могат да бъдат отменени и за целта не е нужна кой знае колко сериозна отстъпка от страна на Минск.

Достатъчно е просто решението на една страна-членка на Европейския съюз и тези санкции няма да бъдат продължение.

Освен това, санкциите са достатъчно мощен инструмент на въздействие и ще убедят членовете на Евросъюза от други страни от постсъветското пространство в това, че Брюксел е решително настроен да защитава "борците за свобода и демокрация".

Въпреки това, Брюксел не тръгна по този път и не допълни непризнаването на Лукашенко за президент с икономически санкции. Очевидните причини са две.

Първо, Лукашенко е длъжен да защитава образа си на "мачо-мен". И не само като се разхожда с автомат на рамото, но и като отвръща на удара с удар. Ето защо Батька вече заяви, че ще отговори на санкциите със санкции.

Например, ще закрие въздушното си пространство за полетите на тежкотоварни самолети.

"Ако те все още минават през нас за да ходят до Китай или Русия, вече ще им се налага да летят през Балтийско или дори Черно море за да търгуват с РФ", заяви Лукашенко.

Освен това, той намекна, че няма да позволи Беларус да се използва за контрабандата на европейски стоки в Русия. А това не е просто загуба за беларуския бизнес, но и удар по икономиката на редица европейски страни, в това число и Литва, чието БВП много зависи от транзита на стоки през Беларус или идващи през страната за Европа, към прибалтийските пристанища.

Второ, главният бенефициент на тези европейски икономически санкции би бил не Брюксел, а Москва.

Санкциите ще принудят Лукашенко да направи поклон по посока на Москва за пари, инвестиции и технологии. А ако Русия отново реши безплатно да субсидира беларуската икономика (особено след всичко, което беше казано и направено от Минск против Москва в последните няколко месеца), то Батька преди всичко ще бъде финансиран за отстъпки по въпросите на интеграцията с РФ. Тоест ще се получи, че Европа сама тика Беларус в обятията на Русия.

Именно поради това, Евросъюза и САЩ засега се ограничават до своего рода "последно западно предупреждение".

Ситуацията разбира се, може да се измени, ако например по улиците на Беларус започнат сблъсъци и побоища. Тогава ЕС няма да може да остане пасивен. Разбирайки това, редица противници на Лукашенко (за които въвличането на Запада се явява последен шанс за победа), ще се опитат да провокират властите и ОМОН към насилие. Но дали ще се получи?

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели