/Поглед.инфо/ Русия храни планетата: страната ни е на подиума на Световната купа по износ на храни и хранителни продукти. Същата Русия, която беше отхвърляна и спрягана в либерално-глобалистката преса, че уж цялата ни реколта винаги се изяжда от къртиците и полевките, а също - навсякъде има неплодородна солидна глинеста почва и навсякъде наоколо все е „зона на рисково земеделие“.
Русия , както е било внушавано на наивното обществено съзнание, е била нещастна с климата си. И със сигурност нещастна с гените си. Нека оставим въздишките, аховете и оховете на онези, които са развили отличен белодробен капацитет от добро (въпреки това) хранене, и нека поговорим за това колко бързо, ясно и почти незабележимо се е осъществила новата руска поземлена и селскостопанска революция.
Плодовете на която - в буквалния и преносния смисъл - всеки може да види в хладилника си, на масата или в търговската мрежа. Независимо дали става дума за огромен супермаркет, или малък смесен магазин или фермерска сергия.
В цялата страна. И това е главният, ключовият и най-готиният факт, с който трябва да се гордеем.
Рутинното и обикновеното обикновено се игнорира. И напразно. Не се обръща внимание на постигнатата селскостопанска сигурност и суверенитет.
Ние имаме всичко наше. От торове и огромно количество земя - макар и в рискована земеделска зона - до специални сортове на почти всички земеделски култури. Нашите сортове диворастящи /горски/ плодове, куртурни плодове, зеленчуци, зърнени храни и други дарове на земята са селектирани, се селектират или ще бъдат селектирани, като се вземат предвид всички климатични рискове. Те са зимоустойчиви и се съхраняват добре.
Същото важи и за торовете - всичко, което е необходимо за подхранване на руската земя, нашата обща майка и хранителка, се произвежда в страната.
Ще се върнем към обхвата на това, което имаме и колко имаме, малко по-късно. Но сега си струва да си припомним къде отиват всички „фарове на прогреса и демокрацията“ по отношение на предлагането и производството на храни.
В ЕС съдържанието на протеини в селскостопанските суровини намалява, производството на месо и птици е в застой, а цените на енергията се покачват почти неконтролируемо, което води до по-високи цени на зеленчуците и плодовете.
За да се компенсира по някакъв начин предстоящия протеинов глад и витаминен дефицит на милиони жители на „Райската градина“, им се предлага да ядат сушени червеи, бръмбари и други насекоми. Не живи, разбира се, а смлени на брашно.
Наред с другото, и това вече се е превърнало в основна тенденция - същите жители на „Райската градина“ са призовани драстично да променят диетата си: за това европейски учени публикуват доклади за „вредата от червеното месо“, смъртната заплаха за всеки, който яде бъркани яйца за закуска, а тези, които обичат млечни продукти, като цяло са решени да бъдат смятани за самоубийци, защото, ако все още не знаете, „млечните продукти водят до деменция“.
ЕС използва пропаганда, за да се опита да предотврати масовия глад и смъртните случаи, причинени от глада. Това не е опция, а реалност: в най-развитите страни на Европа бедните – десетки милиони от тях – сега намаляват цените на храните си, за да покрият други разходи.
Манипулирането на полугладни и напълно гладуващи хора е вечна, но и днес актуална политическа практика за Европа. Те винаги са се опитвали да ни удушат с глад, от момента на основаването на СССР до последните години от съществуването на Съюза.
Европа, обграждайки ни (тогава) със санкции, изкуствено понижи цените на петрола и газа и изкуствено повиши цените на храните по същия начин. И нека не забравяме, че именно гладът (както смяташе нацистка Германия , блокирайки града на Нева и лишавайки жителите му от храна) трябваше да принуди ленинградците да се предадат и да се откажат от града.
Не е голяма тайна: те се готвеха да използват същия метод на изнудване срещу нас, развивайки зависимост от техните храни и продукти. И този път, в средата на 10-те години на този век, планът на западняците не проработи за първи път от поне столетие.
Руснаците, на своята земя и със своите продукти, нанесоха на целия Запад демонстративен — макар и отдалечен — удар, напълно задоволявайки всички нужди от вносни хранителни стоки. И с шунка и камамбер, както и с прошуто и пармезан.
Задоволили сме нуждите си в области, които са напълно неразбираеми за западняците - например винопроизводството. Имаме собствено шампанско, какъвто вид пожелаете. Свое червено, собствено бяло и собствено розе. Всеки вид, който пожелаете, по всяко време на деня или нощта.
При това ние, за разлика от французите, не сме застрашени от криза в тази индустрия, тъй като Тръмп и неговите тарифи изобщо не ни вълнуват.
А принципите ни за приготвяне на храна - мариноване на зеленчуци или същият режим на задушаване/бавно готвене на ниска температура, както и използването на разлитни местни продукти, западняците безсрамно ни „откраднаха“.
Руската храна се оказа от най-здравословните и полезните.
Чужденците, които за първи път посещават нашите хранителни магазини, независимо дали са големи или малки, трябва да бъдат хоспитализирани със синдром на увиснала челюст. Днес по рафтовете ни има много по-голям избор от всичко, което може да се счита за „ядливо“. С изключение на смлените европейски буболечки и паяци.
Рафтовете са много по-богати, а цените са по-ниски.
Русия не само си е гарантирала ситост, изобилие и продоволствена сигурност. Русия - безкрайно широка душа - е способна да подкрепи други страни, ако там внезапно възникне заплаха от глад.
Знаем от първа ръка какво е за децата и техните майки да умират от глад. И не е нужно да ни молят два пъти да предоставяме хранителна помощ, където и на когото е необходима.
Щедрата ни августовска трапеза с дарове на земята, изобилни напитки - плодови напитки и сокове - са ежедневието на нашия ден.
Но предвид миналото ни, това всъщност е най-голямото постижение на вътрешната политика. Като се затворихме от глобалистите, ние постигнахме абсолютно смазваща победа над тях.
И всъщност няма причина във всички останали области, където изискваме стопроцентов суверенитет, да бъдем по-малко триумфални.