/Поглед.инфо/ Промяната в позицията на Турция по въпроса за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО беше въпрос на време. Малцина очакваха това да се случи толкова скоро, но още по-малко имаше съмнение, че е неизбежно. И с най-голямо безпокойство тези събития се наблюдават не само в Кюрдистан и кюрдската диаспора, но и в Гърция.

Миналата събота турското разузнаване съобщи за залавянето на шпионина Мохамед Амар Ампара, който е работил за гръцките колеги. Твърди се, че бизнесменът под прикритието на търговска дейност е научил и предал на Атина информация за турската армия, сирийските бежанци в страната и поддръжниците на ФЕТО - организацията на последователите на Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган смята за организатор на опита за преврат през 2016 г.

Това не е първият и не последният шпионски скандал, но фактът, че и двете страни са членки на НАТО, военна организация, която олицетворява единството (съмнително напоследък) на Запада пред лицето на всяка (наскоро предимно руска) заплаха, прави ситуацията е особено пикантна.

Като цяло, конфронтацията между Турция и Гърция продължава повече от век. Няма да навлизаме в подробностите, вече забравени от Атина, как е постигната независимостта на страната с усилията не само на гръцката, но и на руската армия - Одринския договор, който де факто гарантира независимостта на Гърция, е в резултат на войната между Руската и Османската империя през 1828-1829 г. Много повече ни интересуват събитията от последните десетилетия.

Бомбата със закъснител, внимателно оставена от Великобритания под формата на кипърския въпрос, възпрепятства нормализирането на отношенията между Атина и Анкара вече почти 40 години.

Възползвайки се от военния преврат в Кипър през 1974 г. (подкрепен от Гърция), Турция поема контрола над северната част на острова. Това обстоятелство е сериозна пречка по пътя към Европейския съюз - самата Република Кипър е член на ЕС, но Анкара не признава правителството в Никозия. Освен това през 2014 г. ЕСПЧ нареди на турската страна да плати на кипърците общо 90 милиона евро, което правителството на Ердоган очаквано отказа. След това той многократно променя позицията си по проблема за европейската интеграция: или заявяваше, че Турция вече не се интересува от нея, или наричаше влизането в ЕС стратегическа цел - все пак е 23 години със статут на кандидат.

През последните години тази история играе с нови шарки. В края на 2010 г. геолози в левантийския басейн откриха находища на нефт и газ, като няколко от тях се намират в икономическата зона на Кипър.

Но дори и без тези резерви, островът представлява интерес от гледна точка на енергийната сигурност - през него се планира да се изгради, Източносредиземноморският газопровод, който е предназначен да осигури доставките на близкоизточно гориво за Европа . За да направи това, Гърция активно развива контакти с други страни от региона, по-специално Израел и дори Египет.

Друг проблем, по който формалните съюзници се противопоставят, е спорът за островите в Егейско море. Анкара е убедена, че Гърция нарушава техния демилитаризиран статут. В Атина на свой ред смятат тези твърдения за „юридически, исторически и фактически необосновани“. Накратко, гръцката страна иска да разшири териториалните води в съседство с островите с 12 мили, разрешени от Конвенцията на ООН по морско право, за да разработи наличните там газови находища.

Турция не е подписала този документ, така че Анкара предпочита да се позове на меморандума за разбирателство с Либия за разграничаване на морските зони, сключен през 2019 г. Това споразумение от своя страна не се признава от гръцките власти, защото смятат, че нарушава правата им върху богатата на ресурси шелфова зона. След подписването му либийският посланик дори беше изгонен от Атина.

Позицията на Гърция по този въпрос беше многократно подкрепена от Египет и Израел, както и от Франция, които проведоха съвместни военноморски учения. В началото на годината Атина разположи десант близо до островите в проблемната зона. Всичко това на фона на директните заплахи за война от страна на Анкара.

За да разберем защо тези въпроси са толкова важни за Турция, си струва да си припомним за кого се смята тя.

Ако Русия понякога е упреквана в липсата на национална идея, то Ердоган има три такива. Доскоро сегашното турско ръководство еднакво активно се опитваше да популяризира концепциите за европейска интеграция, неоосманизъм и пантюркизъм за вътрешни и външни потребители, но първата идея загуби позициите си поради описаните по-горе обстоятелства.

Като част от своята неоосманска политика, Ердоган гледа на Близкия изток като на свой заден двор и имперско наследство, така че опитите на Атина да установи контакти с арабските страни се възприемат враждебно в Анкара. Но проблемът е, че след управлението на Високата порта бившите вилаети значително се засилиха и не са особено привлечени от перспективата за регионално лидерство на етнически чужда Турция. Някои играчи, като Саудитска Арабия и в по-малка степен Египет, биха искали да се видят като лидери в арабския свят. Те дори постигат известни успехи в тази област, но с поглед към Русия.

С реализацията на концепцията за Великия Туран Ердоган се справя най-добре: през последните години интеграцията на тюркските народи набира скорост, Баку особено активно се сближава с Анкара. Но други бивши съветски републики от Централна Азия (по-специално Казахстан) също не се отказват от този проект. Като се има предвид, че тази идея предполага ако не единна държава, то поне общност „от Средиземно море до Северния ледовит океан“, Русия внимателно следи действията на Турция в тази посока.

Осъществяването на която и да е от тези идеи ще изисква огромни разходи от страна на турските власти и изграждането на мощна икономика. И тук лодката на султанските амбиции се разбива в суровата реалност на рекордната инфлация от 70 процента, която заплашва не само изпълнението на мащабните стратегии, но и победата на Ердоган на изборите, до които остава по-малко от година.

Въпреки това, в светлината на настоящата турбуленция и опитите на Европа да намери алтернатива на руския газ и петрол, достъпът до енергийни ресурси обещава огромни ползи за Анкара, които биха могли да помогнат за решаването на съществуващите вътрешни проблеми. Ето защо Турция толкова ревностно защитава статута си на основен горивен център в южната част на Европейския съюз, като същевременно се опитва да стане независим доставчик. В преследването на това тя се държи неконтролируемо - както в споровете с Гърция, така и по въпроса за присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса, които са принудени да правят отстъпки. И Съединените щати са принудени да наблюдават как подобни действия заплашват единството на Запада - както се казва, не е моментът за задтилници И няма значение, че ценностите, декларирани от Америка и нейните съюзници в тази сделка на Анкара, Стокхолм и Хелзинки, са разменна монета, защото с отхвърлянето на ефимерните идеали можете да получите доста материални облаги. Но в Атина разбират, че техните интереси могат да се превърнат в поредното подаяние в замяна на лоялността на Ердоган.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?