/Поглед.инфо/ Защо британските министри дойдоха в Москва? Отношенията между двете страни отдавна са в точката на замръзване и руските лидери имат много по-малко лични контакти с британски политици, отколкото дори с американски. Хронологията е повече от ясна: последният път, когато външен министър посети Москва беше преди четири години (и това беше Борис Джонсън), а среща на ниво министри на отбраната не е имало от 2013 г. насам. Кракът на британски премиер не е стъпвал в Русия повече от десетилетие.
Лондон заема най-радикалната антируска позиция от всички западни страни: никакви прибалтийци или поляци не могат да се сравнят с това, което говорят и правят британците. Достатъчно е да си припомним историята с отравянето на Скрипал, която беше използвана напълно от британците, за да блокират дори възможността за частично облекчаване на напрежението между Русия и Запада.
И изведнъж сега имаме такава активност: външният министър Лиз Трус отлетя за Москва в четвъртък, а министърът на отбраната Бен Уолъс отлетя за Москва в петък. Последният беше придружен и от най-старшия от британските военни, тоест началника на щаба на отбраната. За какво Лондон иска да говори с Москва?
За руската агресия в Украйна? Няма значение, че англосаксонците са я измислили, важното е какво можеш да получиш от нея. Да, премиерът Джонсън има тежка вътрешнополитическа ситуация поради скандалите с неспазването на карантината, но само това не е достатъчно за засилване на активността в руска посока.
Всъщност всичко лежи на повърхността: британците действително се нуждаят от посещения в Москва, за да подобрят (по-точно, да възстановят) статута си. Не в очите на Русия, а в рамките на Запада като цяло.
След Брекзит Лондон иска да бъде разглеждан едновременно като независим играч, като център на англосаксонския свят и дори като лидер на Запада. Не всичко това е открито прокламирано, но има съвсем официалната концепция за "глобална Британия".
Обединеното кралство е извън Европейския съюз, но кой казва, че последният не трябва да го слуша? Великобритания е в НАТО, а това е кормчията на ЕС. И заедно с Америка, докато елитите на Новия свят са потопени във вътрешнополитически разправии, Обединеното кралство трябва да олицетворява силата и увереността на атлантическия проект за останалия свят.
Още преди министерските визити в Москва, Джонсън публикува статия в The Wall Street Journal , в която се казва, че „никой не изпитва тръпката от натрупването на руска армия на границата с Украйна повече от нашите съюзници на източния фланг на НАТО“. Необходимо е да се защитят поляците, балтийските държави и източноевропейците като цяло – в края на краищата те „бяха жертва на експанзия на великите сили в продължение на векове и възстановиха своята независимост само преди три десетилетия“. Е, например унгарците, които открито сравняват диктата на Европейския съюз с този на Съветите, може да не са съгласни, но кой ще ги слуша във време, когато Европа е в опасност?
Може би руснаците са решили да върнат Унгария и Полша в лагера си? Не, те изискват само да не се включва Украйна в западния – ама каква наглост! Но Джонсън няма да позволи никакво споразумение с Путин:
„Преди всичко, Великобритания, Съединените щати и нашите съюзници са съгласни, че няма да се върнем към дните, когато шепа велики сили решаваха съдбата на по-малките нации, без да се консултират с тях. Да перифразирам известните думи: всички нации са създадени равни и надарени с неотменими права, и първото от тях – да не се завземат териториите им от могъщи съседи, те да не диктуват външната им политика и да не посочват те – под прицела на оръжията – с кого трябва да влизат в съюзи“.
Това не е ли за ЕС? Което диктува на включените в него страни не само външната, но и вътрешната политика: да, все още не винаги се получава (както при същата Унгария или Полша), но процесът е очевиден.
Не, тук става дума за Русия, която спори със Запада дори не за Източна Европа (както може да изглежда от разсъжденията на Джонсън), а за територията на историческата Русия, която едва наскоро, поради нашите собствени (на всички хора от една голяма държава) недоразумения, се превърна в отделна държава. Борбата за правото на Украйна да бъде част от западния свят не е ли борба срещу Русия? Не, представете си, те защитават "основните принципи на международните отношения" и европейската сигурност.
И Великобритания има с какво да ги защити, напомня Джонсън:
„Имаме най-големия военен бюджет в Европа и втория по големина в НАТО. Ние сме единственият член на НАТО, който предоставя на алианса всичките си средства за ядрено възпиране, както и един самолетоносач отгоре.
Ние предоставихме повече войски за така нареченото разширено присъствие на НАТО в Балтийските страни и Полша, отколкото всеки друг съюзник. Британската армия ръководи бойната група на НАТО в Естония и ние се подготвяме да удвоим нейния размер. Изпратихме повече от 600 войници в Полша и още повече са в режим на готовност, за да могат да помогнат в случай на криза.
Великобритания е на предния план и в укрепването на отбранителната способност на Украйна. Досега сме обучили над 22 000 украински войници и сме ги снабдили с над 2000 противотанкови ракети.
На среща с украинския президент Владимир Зеленски в Киев миналата седмица му казах, че в случай на поредна руска инвазия в Украйна, Обединеното кралство, САЩ и Европейският съюз ще наложат безпрецедентно строги икономически санкции на Москва. Британските санкции ще влязат в сила в момента, в който първият ботуш на руски войник стъпи на украинска територия."
Тоест Великобритания е най-важният защитник на Европа от руснаците? Джонсън, разбира се, прави уговорката, че „само едното сдържане не е достатъчно“, така че са необходими преговори, за да се смекчат „законните опасения за сигурността“ на Русия. Значи, затова и британските министри ще тръгнат за Москва...
Посещението на Лиз Тръс беше неуспешно не защото тя обърка регионите Ростов и Воронеж с Луганск и Донецк. Не, тя просто нямаше какво да каже на Лавров, който оцени преговорите като разговор между ням и глух човек. Тръс говори с лозунги, настоявайки за изтегляне на руските войски от руска територия и не желаейки да обсъжда варианти за гарантиране на невлизането на Украйна в НАТО (което Макрон спокойно направи, когато пристигна в Москва).
На този фон посещението на Уолъс дори може да се нарече успешно – в смисъл, че министърът поне чу думите на Шойгу за липсата на намерения на Русия да нахлуе в Украйна. Но в края на краищата, за да се разбере това, беше възможно и без те лично да дойдат в Москва? Но не, на Запад така нагнетяваха и ситуацията, и самите себе си, че вече вярват на собствената си пропаганда.
В същото време Уолъс, подобно на Тръс, не обсъждаше исканията на Русия да гарантира неразширяването на НАТО на изток – това не е въпрос на тяхното ниво. А премиерът Джонсън вярва, че нищо не заплашва Русия:
"НАТО няма да обгражда стратегически Русия или да я заплашва. Напротив, ние сме обединени от дълбоко уважение към руския народ и незаличимия спомен за борбата рамо до рамо срещу фашизма."
Човек, разбира се, може да се учуди на цинизма на Джонсън: открито предложи на Русия да се съгласи с миролюбивия характер на НАТО, - тоест англосаксонския инструмент за контрол над Европа. Сякаш в Москва забравиха за плановете на Чърчил да нанесе удар по СССР още през 1945 г. веднага след поражението на Германия (и с използването на германците)!
Идолът на Джонсън, сър Уинстън, също обичаше да говори красиви думи за правото на народите на демокрация и за огромното си уважение към руския народ.
Разбира се, няма смисъл да сравняваме Джонсън с Чърчил и 2022 г. с 1945 г., но не трябва да забравяме за абсолютното двуличие на англосаксонските лидери. Дори не двуличие, а вродено чувство за превъзходство и презрение към другите.
Възможностите на Великобритания сега са несравними с тези от преди сто години, въпреки че все още далеч надхвърлят мащабите й като национална държава. Но за Лондон става все по-трудно да използва дори инструментите, с които разполага, и това ясно се вижда от примера на закона за санкциите срещу Русия, подписан в четвъртък.
Той дава възможност на британските власти да ги налагат на почти всяка руска компания и то не заради „агресия срещу Украйна“, а просто заради връзката им с руските власти, тоест държавата. Всякакви компании: не само публични, но и частни.
Този закон нарушава всички възможни правила както на междудържавните отношения, така и на взаимодействието между държавата и чуждестранните компании. Всъщност подобни мерки могат да се приемат само в един случай: ако говорим за държава, с която вече сте във война.
Затова е самоубийствено прилагането от Лондон на този закон. И дори не защото от страна на Русия веднага ще последва остър отговор. А тъй като този закон удря преди всичко по репутацията на Великобритания (и по все пак световния финансов център на Сити, макар и не съвсем британски по същество) - е време да се говори не за „Глобална Британия“, а за изстрел в собствения крак. И то не в най-здравия и в ситуация, в която втория крак – Шотландия – отдавна вече куца.
И самият факт на приемането на такъв закон говори за лошо разбиране на собствената си изгода, за неправилна оценка на ситуацията - а това е много по-сериозен признак за неадекватност от непознаването на руските региони.
Превод: ЕС