/Поглед.инфо/ "Катехон" публикува (а Поглед Инфо превежда, ред.) фрагмент от изследването „Геополитика на военните бази“ на Испанския институт за стратегически изследвания към Министерството на отбраната на Испания.

„Тези, които забравят географията, никога няма да я победят“, пише Робърт Д. Каплан в книгата си „Отмъщението на географията“. В една цифрова и информационна ера, характеризираща се с глобализиран и взаимосвързан свят, в който чувствителността към времето и пространството е намаляла, географията изглежда е престанала да играе каквато и да е роля. Технологичният напредък води до факта, че географията неоправдано е оставена в забрава, а правилата, които тя диктува, вече не изглеждат нещо значимо. Но реалността се усеща, добавяйки сложност към динамиката на глобалните явления.

Невъзможно е да се отрече, че цялата международна политика се развива във времето и пространството, в специфични географски условия и условия. Далеч от изпадането в географския детерминизъм, който твърди, че географията фундаментално определя човешкия избор, тази идея се основава на предположението, че географията определя границите и възможностите в международната политика.

Държавите могат да се възползват от своите геополитически възможности или, обратно, да станат жертви на собственото си географско положение. Местоположението на една държава неизбежно определя нейната идентичност и двустранните й отношения както със съседите, така и с всеки друг държавен актьор на планетата.

Историята обикновено показва, че докато военните или кооперативните процеси се определят до голяма степен от стратегиите, следвани от държавите, географските обстоятелства на страните се определят до голяма степен от стратегиите, следвани от тези участници, и именно те са имали по-голяма тежест.

От появата на геополитиката като самостоятелна дисциплина много интелектуалци ревностно защитават идеята, че изучаването на география е неизбежно. Обръщайки се само към класиците, виждаме имената на Алфред Тейър Махан (1840-1914), Халфорд Макиндер (1861-1947) и Никълъс Дж. Спайкман (1893-1943), трима теоретици, които разбират географията като обяснителна сила на хода на политическите събития, трябва да се отбележи.

Докато първите твърдяха, че господството над океаните е жизненоважно за господството над земята, вторите разбираха, че контролът върху Евразия е равносилен на хегемонистичен контрол над света.

Спайкман, от своя страна, подчерта важността на овладяването на "пръстена от земи" или Римланд, който заобикаля Хартленда (от английски "сърце" - сърцевината, т.е. "центърът на вселената" - прибл. Лейн) , или световната опорна точка.

Тези идеи са актуални днес, както винаги. Тъй като световният ред губи своя хегемонен и еднополюсен статут, постигнат след края на Студената война, преминавайки към многополюсна и анархистка структура, географията и геополитиката изглежда възвръщат своето историческо значение. Военните бази са отличен пример за стратегическото влияние на географията върху международните отношения.

Военните бази са инструмент с голямо военно и политическо значение и правителствата обикновено ги използват за постигане на своите външнополитически цели. Основните им функции са да изграждат държавната мощ, да поддържат напреднало присъствие, да възпират потенциални противници и да презастраховат под формата на постигане на компромис със съюзниците, за да гарантират собствената си сигурност.

Въпреки че може да изглежда, че военните бази са инструмент, свързан единствено със способността на държавата да упражнява твърда власт, всъщност външното присъствие на стратегически места все повече се използва като възможност за невоенни мисии.

Като цяло стратегическата обосновка за наличието на военни бази в чужбина се крие главно в способността на страната да прилага стратегии за възпиране и сигурност. Докато целта на възпирането е да убеди врага, че целите на военните действия за постигане на политически цели надвишават ползите, целта на сигурността е да убеди самото население и населението на съюзническите страни, че ползите от военните действия ще бъдат по-големи от разходите за тях.

Географското разпределение на военните бази до голяма степен е резултат от отговор на заплахи, възниквали през годините. Външното присъствие на държавата е пряко отговорно за реализацията на техните национални интереси. След Втората световна война фокусът на така наречената стратегия за ограничаване беше върху предотвратяването на СССР да разшири контрола си от Хартленда към Римланда.

Но след края на Студената война и разпадането на двуполюсната международна система, броят на участниците, интересите, рисковете и опасностите се увеличи, очертавайки сценарий с голяма сложност и пълен с анархия.

Оттогава геостратегическите решения и действия, предприети от различни държави, се развиха значително. Самостоятелните действия са намалени в полза на развитието на партньорска система. От създаването си през 1949 г. и всъщност от трансформацията си от военен съюз в общност за сигурност след Студената война, НАТО олицетворява тази нова система от съюзи.

Освен това традиционната трансатлантическа ос беше преориентирана, измествайки фокуса на външната политика към Азиатско-тихоокеанския регион. Тази промяна показва постепенно изместване от фокуса върху контролирането и сдържането на самата Евразия и преход към необходимостта да се сдържа Евразия чрез контролиране на околните региони.

Присъствието в чужбина чрез разполагане на военни бази има големи предимства както във военно-политически, така и в икономически план. В исторически план изграждането на бази всъщност съответства на имперски цели: колонизиране на земи, придобиване на повече територия, контрол на ресурсите и т.н. По време на Студената война задачата на базите беше, от една страна, да сдържат силите на двата блока, като гарантират, че няма да избухне война, а от друга страна, да изключат възможността западноевропейските държави отново да национализират политиката си за сигурност, като по този начин ги лишава от възможността да предприемат каквито и да било едностранни действия.

Днес стратегическата обосновка за местоположението на базите се е променила значително; по този начин техните предимства също са се развили.

Основните предимства на предното присъствие са в съответствие с традиционното му обяснение: възпирането на потенциални агресори и сигурността на съюзниците и другарските страни. И двете позволяват да се демонстрира надеждност и да се изгради доверие в държавата, тази логика се основава на теорията за хегемонистичната стабилност, която има за цел да укрепи мира и стабилността в целия свят.

Фондациите поставят военната сила в служба на защитата на човешките права, насърчаването на демокрацията и върховенството на закона и управлението на местни конфликти по света.

Необходим е военно-политически компромис във външната политика, за да може държавата да запази позицията си на нов етап от конкуренцията между силите. Освен това в настоящия момент възможностите за използване на мека сила от държавата могат да се активират и на масово ниво. Това се отнася например за военната дипломация, тъй като базите представляват допирна точка между културата на страната, която е домакин на базите, и културата на страната, която е предоставила възможност за това.

Също така, напредналото присъствие във външните региони играе важна роля за хегемонната позиция на страната на световно ниво в икономическо отношение. Военните бази могат да бъдат инструмент, използван за укрепване на стратегическите, икономически и търговски отношения с други държави или за противодействие на икономическото влияние на друга противникова сила.

Разполагането на военни бази обаче има своите противоречия. В сегашните условия военното присъствие в чужбина среща все по-големи трудности и проблеми. Един такъв проблем е споменатата концепция за ограничаване на A2/AD, проектирана от силни държави, за да наруши проекцията на други състояния в определени напреднали места.

Това е една от основните физически уязвимости, пред които са изправени военните бази днес. Добър пример за тази заплаха е случаят с американските бази в Индо-Тихоокеанския регион, където динамиката и оперативните подходи на A2/AD са изострени от регионалните противници на САЩ в опит да проектират своята мощ и върху тях.

Именно поради тази причина САЩ в Стратегията за национална сигурност поставят като приоритет необходимостта от пренасочване на модела на военните бази. По всяка вероятност моделът на антидържавна основа, който се появи по време на Студената война, вече не е достатъчен.

Въпреки че стратегиите за блокиране на зони не са нещо ново, A2/AD заплахите сега са по-актуални от всякога по отношение на техните подобрени, по-точни и смъртоносни способности от всякога.

Стратегията за разпръскване, разработена по време на войната срещу тероризма, е малко вероятно да бъде толкова ефективна, тъй като в глобална арена, осеяна с безкрайни огнища на конфликти, да намерите домакини, които отговарят на всички необходими критерии (например, да са надеждни партньори, намират се близо до голям театър на война и устойчив на враг A2/AD), става трудно.

В новия етап на конкуренция между силите военните бази играят основна роля. Въпреки това изглежда необходимо да се разработи нов алтернативен базов модел, който да минимизира съществуващите недостатъци, за да работи ефективно в конфликтни ситуации.

Това, което е сигурно е, че военните бази са важни не само в областта на геополитиката, но те са полезни и като аналитични индикатори, които ни позволяват да анализираме състоянието на страната, да оценяваме миналото и хода на историческите събития и да правим прогнози за бъдещето.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо'. Подскажете на вашите приятели в Ловеч кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?