/Поглед.инфо/ Иран разпусна "нравствената полиция", известна още като "Инструкторски патрул". Тя налагаше спазването шериатския дрескод в градовете на Ислямската република. Според главния прокурор на Иран този орган е премахнат, защото „няма нищо общо със съдебната система“. Но причината за ликвидирането му е друга: протестиращите по улиците на иранските градове имат мощни съюзници със свои интереси.

“Назидателният патрул”, който съществува от десетилетия, провокира най-голямата вълна от протести в Иран през последните години. В средата на септември в Техеран той задържа момиче на име Махса Амини за нарушаване на правилата за облекло. Тя е отведена в специална институция за „назидателен разговор“ (след което задържаните или се освобождават, или се отнасят глоба и се освобождават).

От този център обаче тя била изпратена в болницата, където почина - според слуховете от побой, нанесен ѝ в центъра. В резултат на 16 септември иранците излязоха на улицата - и много бързо протестът срещу "убийството" на Махса Амини се превърна в истинска перфектна буря.

Лозунгите за справедливост (една от най-мощните идеи в ислямския свят) започнаха да засягат не само наказването на виновните за смъртта на момичето, но и възстановяването на реда в икономиката, социалния живот и дори в националния въпрос. Протестите обединиха градската класа, селските жители (които страдат и от икономически проблеми), както и всички националности - перси, араби, кюрди, белуджи.

Всъщност протестът има комплексен характер - причините за недоволство са много. И сега, близо три месеца след началото му, властите решиха да се опитат да премахнат първопричината за акциите.

Въпреки премахването на патрула, самият дрескод на шериата не е премахнат, противно на редица съобщения по тази тема. Властите, разбира се, обещават да помислят. „Юристите работят по този въпрос и предложенията ще бъдат представени на парламента в рамките на една до две седмици“, каза главният прокурор на Иран Мохамад Монтазери.

Но засега функциите на "Патрула" са прехвърлени на полицията, която по същия начин може да задържа нарушителите и да води "назидателни разговори" с тях. „Тоест все още не се говори за отмяна на задължителното носене на хиджаб в Иран. Само за това как да регулират всичко“, обяснява Абас Джума, журналист от Близкия изток.

Три групи на влияние

Би било погрешно да се разглеждат иранските протести и решенията, които в момента се вземат от властите, единствено в контекста на цветни революции (които някои експерти са обсебени от тази тема) или „легитимни искания на народа“, в които властите трябва да се вслушат (което други, условно либерални експерти правят). Настоящите протести са отражение на вътрешнополитическата борба, която се води в Иран между трите фракции в елита.

Първата са аятоласите или по-скоро най-консервативната част от тях. Формално те управляват Ислямската република. Да, страната има парламент, в който присъстват различни партии, но аятоласите контролират законодателната власт, включително чрез т. нар. Съвет на пазителите на конституцията, който е далечен аналог на западния Конституционен съд. Те контролират и изпълнителната власт. Сегашният президент Ибрахим Раиси е представител на точно това крило на елита.

Втората група - Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) - също е много влиятелна. И не само защото всъщност е паралелна армия на Иран. Той контролира значителна част от националната икономика чрез управлението на редица държавни корпорации, както и експортно-импортните потоци на санкционирани стоки по различни „сиви схеми“.

Позициите на КСИР започват рязко да се засилват от началото на 90-те години, когато новият върховен лидер (рахбар) Али Хаменей, който нямаше голяма подкрепа сред аятоласите, започва да разчита именно на КСИР. Той положи редица усилия, за да създаде система за проверки и баланси между аятоласите и генералите, в която рахбарът стана върховният арбитър, необходим и за двете страни.

Накрая има и трета група – реформаторите. При споменаването на тази дума някой може да си представи някакви западни либерали, но в Иран този термин означава умерена част от аятоласите, граждански активисти и представители на бизнеса (от тези, които не са свързани с Корпуса на сстражите). Тези хора не поставят под въпрос запазването на режима на Ислямската република в Иран (макар и само защото тази наднационална идея „съшива” много ирански народи в рамките на една държава) и искат само известно разхлабване на гайките. При това както в икономиката, така и в обществения живот.

Формално реформаторите сега не заемат никакви позиции, основното им оръжие е носталгията. Иранците помнят президента реформатор Мохамад Хатами (1997-2005), както и неговия предшественик Али Акбар Хашеми Рафсанджани. Хатами и дори Рафсанджани (въпреки колосалната си административна тежест и в някакъв момент статута на втори човек в държавата) не можаха да изпълнят лъвския пай от обещаните им „либерални“ реформи (консерваторите просто не дадоха), но икономиката работеше добре при тях, бедността беше намалена и отношенията между Иран и външния свят се нормализираха. И сега, на фона на икономическата криза, тази носталгия се проявява все по-ясно.

Сега на фона на кризата има консолидация на военните и реформаторите. Генералите никога не са харесвали "либералите", но разбират, че общественият протест трябва да се канализира. Че е необходимо да се преговаря с реформаторите, докато те все още могат да представляват протестното движение - в противен случай, в случай на радикализиране на публичните изказвания, там могат да се появят други лидери. Истински либерали, които се застъпват за разпадането на Ислямската република.

Рахбарът и руският интерес

Има още един момент. Според редица експерти сегашното поведение на иранската система (включително изострянето на противоречията между елитите) показва, че изборите за Рахбар не са далече.

Както беше отбелязано по-горе, Хаменей, избран през 1989 г., не беше много популярен сред аятоласите. Всъщност той е избран за временен работник с влошено здраве. И сбъркаха: той управлява като рахбар повече от три десетилетия. Почти всяка година го погребват, но той продължава да управлява въпреки всичките си външни и вътрешни врагове. Но дори и той не е вечен: сега Али Хаменей вече е на 83 години. Според слуховете здравето му продължава да се влошава.

Въпросът е кой ще го замести. Новият Рахбар ще бъде избран от Събранието на експертите. Според, отново слуховете, реформаторите и военните ще назначат някой популярен реформатор (като Мохамад Хатами) на тази позиция, за да модернизират донякъде обществения живот в страната и да намалят социалното напрежение, а в същото време влиянието на аятоласите върху социално-икономическите процеси.

Формално това не е лесно осъществимо, тъй като Асамблеята на експертите се контролира именно от консервативни аятоласи, които имат свой кандидат за ролята на рахбар (според слуховете сегашният президент Ибрахим Раиси). И тук сегашните протести ще помогнат на генералите с реформаторите. Самият обхват и дълбочина на народните въстания (перфектната буря) трябва да убеди консерваторите, че трябва да се направят компромиси, ако искат да запазят режима на Ислямската република.

Що се отнася до интересите на Русия, тя на първо място се нуждае от Иран да не се разпадне поради вътрешни политически и социални конфликти. Ако говорим за това коя група от елита е по-съвместима с руските интереси, тогава мнозинството от местните експерти все пак са склонни да вярват, че ние сме някак си по-спокойни с консерваторите.

Включително и защото при тях няма да има сближаване между Иран и Запада. В същото време (за разлика от условния Махмуд Ахмадинеджад, друг бивш президент) Раиси е рационален политик, който се опитва да нормализира отношенията със съседните страни, което означава минимизиране на вероятността Русия да бъде въвлечена в някаква иранско-саудитска конфронтация.

„Иран, така да се каже, либерално-демократичен – няма да ни е съюзник или партньор. Именно при сегашното правителство Русия получи пълната подкрепа на Иран за СВО - както на думи, така и на дела”, обяснява Абас Джума. “Можем ли да се надяваме на такава подкрепа с тези, които сега палят магазини и убиват служители на службите за сигурност в Иран? На онези, които едва ли не се молят за САЩ? Не, с тях всички същите противоречия между нашите страни, които съществуват сега, ще останат, но в допълнение към всичко, това, което обединява нашите страни, няма да го има”, допълва журналистът.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com