/Поглед.инфо/ Развит океански флот за операции във всяка точка на планетата, самолети – „невидимки“, свръхзвуково оръжие и стратегически ракетни войски, способни да се конкурират с признатите лидери на „ядрения клуб“. Именно така вижда Въоръжените сили на Китай в недалечно бъдеще генералният секретар на ЦК на Комунистическата партия на КНР Си Цзинпин. На 19-тия конгрес той обеща до 2035 г. да подсили Народно-освободителната армия с нова бойна техника, а до 2050 г. да я превърне в най-мощната военна сила в света.
Новата доктрина
Темповете на военно строителство в Китай впечатляват. Само през тази година отбранителният бюджет се е увеличил със 7% и достигна повече от един трилион и 78 милиарда юана, което се равнява на около 156 милиарда долара. Това е според официалните данни. По неофициална информация на прогнозните аналитици, отчитайки „секретните статии за бюджета“, общият обем на военния бюджет на КНР вече е прехвърлил 200 милиарда долара. Така или иначе по този показател страната заема второ място на планетата след САЩ. И първо - по численост. В армията на Китай в момента служат повече от два милиона души. И количеството бързо се преобразува в качество.
В началото на тази година КНР създаде Централен съвет по интегрирано военно-гражданско развитие. Тази структура се занимава с научно-изследователски и опитно-конструкторски дейности (НИОКД) с цел да създаде нова отбранителна технология, да разработи и внедри във войската нови тактически и стратегически концепции, прави анализ на чуждестранния военен опит, възможно е да се занимава и с промишлен шпионаж. Съветът е оглавен лично от Си Дзинпин, който в публични изказвания редовно подчертава необходимостта от внедряване на иновации във всички видове и родове войски на Китай.
Снимка: Анна Раткогло, РИА "Новости"
„САЩ вече реализират подобна военно-промишлена доктрина под названието „Трета стратегия за компенсация“, казва пред РИА „Новости“ водещият сътрудник на Института за Далечния изток към Руската академия на науките Василий Кашин.- Тя се изразява в концентрация на ресурси в пробивни области като нано- и биотехнологии, изкуствен интелект, роботехника, свръхзвуково оръжие, кибербезопасност и други. Разбира се, целта на програмата е да създаде арсенал от оръжие с качествено нови възможности. На практика, за армията на бъдещето.“
Експертът подчертава, че американската стратегия е насочена към военно сдържане на Китай. Това е отчетливо видимо в публикациите на американската преса, в изказванията на политици от САЩ, а също и в научните части от тази доктрина. Естествено, Пекин въобще не е радостен от идеята Вашингтон, в обозримо бъдеще, да има такова сериозно превъзходство.
Да се отървем от „боклуците“
Една от най-амбициозните задачи в рамките на модернизацията на китайската армия е военното командване да види обновен техническия парк на Сухопътните войски. В момента Китай има около 8 000 бойни танкове. Около една трета от тях са морално и физически остарели Туре-59, проектирани на основата на съветските танкове Т-55 от края на 50-те години на миналия век. В рамките на превъоръжаването на танковите части и съединения тези „ветерани“ постепенно ще бъдат изведени от експлоатация и заменени със съвременните Туре-96 и Туре-99. Освен това, през тази година започна серийно производство на машините VT-4, които специалистите причисляват към междинната техника между танковете от трето и четвърто поколение (към последните се причислява, например, руският Т-14 на платформа „Армата“). За разработките в тази област информация в медиите не се появява.
По аналогичен начин стои въпроса и с другите типове китайска бронирана техника, артилерийско оръжие, ПВО системи и др. „Клонингите“ на съветски машини от 60-те и 70-те години на миналия век постепенно се снемат от въоръжение и се заменят със собствени разработки. Същата е картината и във Военно-въздушните сили на Китай. Още през 2013 г. беше прекратено производството на изтребители J-7- лицензионно копие на Миг-21, които дълго време бяха основни за тактическата авиация на КНР. В същото време, по-съвременните J-10 и J-11 продължават да попълват военния състав на китайските ВВС.
Бъдещето на китайската авиация – изтребителят от пето поколение J-20, е планиран да влезе на въоръжение до 2019 г. Освен това, до сега КНР не се беше обзавела със собствени стратегически бомбардировачи-ракетоносци. Старите Н-6, създадени на базата на съветските Ту-16, летят вече половин век и повече не могат да заемат тази ниша. Очаква се до 2035 г. Китай да има нова разработка.
Експлоатационен флот
Темповете на модернизация на Военноморските сили на Поднебесната империя учудват даже експертите. За някакви си 10 години ръководството на КНР успя сериозно да ускори програмата за строеж на надводни и подводни кораби от всички класове и рангове, включително крайслери и ракетоносци. Най-голям интерес предизвиква увеличаването на китайския експлоатационен потенциал. Особено внимание се отделя на изработването на кораби за транспортиране на големи военни контингенти, с техника и въоръжение, на големи разстояния.
Универсален десантен кораб по проекта 071 Jinggangshan
През юли тази година към брега на Джибути се отправи нова десантна платформа MLP 868 Donghaidao и универсален десантен кораб (УДК) по проекта 071 Jinggangshan за строеж на първата китайска задгранична военна база. Особен интерес представлява Donghaidao. Корабите от типа MLP (Mobile landing platform — мобилна десантна платформа), освен Китай днес притежават само Съединените щати. Американците завършиха строителството на първата си единица през 2013 г. – само две години преди китайците. Пентагонът класифицира корабите от типа MLP като експлоатационни подвижни бази, предназначени за обезпечаване на мащабни десантни операции на голямо разстояние от приятелска брегова инфраструктура. Всъщност, Donghaidao представлява сам по себе си автономна военноморска единица, способна да създаде на вражеския бряг площадка за приземяване на основните бойни сили. За целта корабът е снабден с големи трюмове, собствена флотилия от десантни катери, хеликоптерни площадки и контингент от военнослужещи.
Освен това, през 2017 г. беше пуснат на вода вторият китайски самолетоносач „Шандун“, който като първия „Ляонин“, представлява роднина на руския „Адмирал Кузнецов“. В плановете има още един кораб по сходен проект. Но до 2035 г. в строя ще влязат съвсем други самолетоносачи.
„На третия самолетоносач китайските военни ще разполагат с катапулти и редица други перспективни технологии, след което ще пристъпят към строителството на принципно нов кораб – поясни Василий Кашин. – Не се знае много за този проект, но вече е очевидно, че той ще бъде автономен и доста по-голям от „Ляолин“ и „Шандун“. Той ще може да носи повече изтребители и самолети за поддържка, както и значително по-дълго да бъде с автономна навигация. Именно тези кораби ще бъдат използвани от военното и политическото ръководство на КНР за дислоциране на военни сили във всяка точка на световния океан. Китай вече има технически възможности за създаване на подобни надводни кораби“.
Възможности на китайския ракетен блиц да отрезви САЩ
Що се отнася до хай-тек възможностите на Китай, те и тук догонват САЩ. Миналата година Пентагонът съобщи, че американското разузнаване в периода 2014-2016 г. е засякло седем изпитателни пуска на китайски свръхзвукови летателни апарати DF-ZF. Тези системи могат да достигат скорост повече от 6 000 км в час и могат да бъдат използвани, например, за доставка на бойни единици до целта. Смята се, че подобна техника е невъзможно физически да бъде прихваната от противоракетната и противовъздушната отбрана. Това е оръжието на бъдещето. Засега Китай активно слага на въоръжение най-новите МБР „Дунфен-41“, всяка от които може изстреля десетки бойни блокове с индивидуална навигация на разстояние 12 000 км.
Освен това, Китай активно въвежда разработката на безпилотни летателни апарати от ново поколение. В частност, Китайската въздушно-космическа академия през февруари отчете създаването на БПЛА, работещи със слънчева енергия. Учените потвърждават, че благодарение на това ноу-хау, машината ще може да стига по-далече от традиционните дронове.
Китайската ракета-носител "Великият поход 7" с товарния космически кораб "Тянджоу 1" / Снимка: Фред Дуфор, AFR
В близките десетилетия Китай ще продължи да засилва и орбиталната си групировка от космически апарати. По брой военни спътници в космоса Поднебесната империя вече е на второ място след САЩ. НОАК продължава успешно да разгръща спътниковата система за глобално позициониране „Бейдоу“. Тя, разбира се, има двойно предназначение. В края на 2015 г. КНР пристъпи към формиране на космически ешелон от система за предупреждение за ракетни нападения. Те изведоха в орбита първия експериментален спътник с инфрачервени сензори, позволяващи да регистрират пускове на балистични ракети.
На фона на подобна мащабна „милитаризация“ КНР увеличава военните си връзки с Русия и това не може да не предизвиква безпокойство в Съединените щати. Припомняме, че през юни министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу подписа със своя китайски колега Чан Ванцюан пътна карта за развитие на взаимоотношенията в отбраната за периода 2017–2020 г. На теория, съюзът на двете най-силни военни евразийски държави би могъл да предизвика дори обединените сили на НАТО. Разбира се, това е далеко, но както отбелязват експертите, нивото на сътрудничество между въоръжените сили на двете държави е действително безпрецедентно за най-новата история. Редовно се провеждат съвместни учения, военни игри, обмяна на опит. Китай не разглежда Русия като потенциален противник.
„Военното и политическото ръководство на държавите разбират, че след разпада на СССР Китай няма съперници в региона – смята Василий Кашин. – А съвременна Русия и КНР имат подчертано приятелски отношения“.
Превод: "Гласове"