/Поглед.инфо/ Най-очакваната среща за тази година не се състоя – Доналд Тръмп се отказа от срещата си с Ким Чен-ун. Сривът на преговорите по най-горещата за последната година тема – корейската ядрено-ракетна програма не означава преход към военно решение на проблема. Просто президентът на САЩ е изчерпал възможностите си за блъф и пиар в тази насока, а устройване на среща на равни начала не му се иска.
Разговорите за това, че насрочената за 12 юни в Сингапур среща може да не се състои текоха през цялата последна седмица, след като КНДР заяви, че може да се откаже от срещата, ако САЩ продължат да искат пълно ядрено разоръжаване на Корейския полуостров в едностранен ред. Още вчера, денонощие след срещата с южнокорейския президент във Вашингтон, Тръмп заяви, че всичко ще стане ясно следващата седмица. Но в четвъртък той реши да не чака и написа писмо до Ким Чен-ун.
„Надявах се много да се срещна с вас. За жалост, предвид огромната злост и открита враждебност, проявена във вашето последно заявление, сметнах, че е неуместно сега да провеждам с вас тази отдавна планирана среща. Във връзка с това ви моля да приемете това писмо като официално уведомление, че срещата на високо равнище между двете страни няма да се състои“.
Заявлението, което стана предлог за отказа от срещата, прозвуча наскоро от Пхенян, но не от Ким, а от устата на заместник-министъра на външните работи на КНДР Чхве Сон-хи. При това тя просто отговаря на тези заплахи по адрес на Пхенян, които звучаха в последно време от ръководителите на САЩ. Това бяха заплахи за война, ако Тръмп първо просто намекваше за „либийски сценарий“, то неговият заместник Майк Пенс пряко каза, че Вашингтон няма намерение да прави „никакви отстъпки“ и ако Ким не „сключи сделка към пълна, с възможност за проверка и необратима денуклеаризация на Корейския полуостров“, то „това ще се свърши така, както се свърши в Либия“.
Тоест САЩ искат от ръководителя на КНДР едностранно разоръжение, в противен случай го заплашват с убийство и нападение срещу страната му и се чудят, когато в отговор от Пхенян се чу това заявление:
„Като човек, занимаващ се с отношенията със САЩ, не мога да сдържа своето удивление във връзка с този невеж и глупав поток от думи, който изтече от устата на вицепрезидента на САЩ… Ние никога няма да умоляваме САЩ за диалог и няма да се товарим с опити да ги убедим, ако не искат да седят редом с нас.
Ако САЩ игнорират добрата воля на КНДР и продължат да извършват незаконни и възмутителни постъпки, ще предложа на висшето ръководство на страната да преразгледа решението си за провеждането на срещата между лидерите на КНДР и САЩ. Единствено от решението на Вашингтон зависи зали ще се срещнем със САЩ зад преговорната маса или в решителна ядрена схватка“.
Тези думи на Чхве се превърнаха в повод за отказа от срещата, макар и реалната причина, разбира се, изобщо да не е в севернокорейската риторика. Тръмп просто се изплаши от срещата, която не би му дава нито един повод да се обяви за победител.
Работата е там, че Ким изначало нямаше намерение да се разоръжава пред Америка, но цялата пропаганда на Вашингтон се изграждаше на това, че Тръмп иска от корейския вожд съгласие да се откаже от ядрено и ракетно оръжие. Разбираха ли във Вашингтон непостижимостта на своята цел? Да, но в тази игра трябва да си даваш вид, че САЩ са готови на всичко, чак до военно решение на „корейския проблем“. Тръмп, Пенс, Матис, Болтън и другите правеха страшни изявления, които трябваше да напрашат не Пхенян, а световната общност и американските избиратели. Гледайте, какъв е опасен проблемът с този Ким, гледайте как администрацията на Тръмп е готова да реши проблема, при това от позицията на силата, натиска и заплахите.
Пхенян няма от какво да се страхува, защото суверенитетът на страната е най-висша ценност за КНДР, а ракетното и ядреното оръжие са надеждна гаранция за него, отказа от което е немислимо, както и подчинението на Китай, Русия, Япония или всяка друга чужда държава. А севернокорейското ръководство не вярва във вероятността от нападение от САЩ и ще реагира така, както и през последните години. По-точно дори и през последните десетилетия, защото страната, разчитаща единствено на собствените си сили и нямаща мирен договор с американците (но имаща опит във воюването с тях), по принцип, винаги живее в режим на бойна готовност.
Освен това напразно във Вашингтон се опитваха да напомнят на КНДР за Либия – Ким не е научил нищо ново за американците, а целият останал свят се е убедил колко лошо вървят делата при неотдавнашния хегемон, след като е принуден да прибягва не просто към пусти, но и нелепи заплахи. Нали цялата същност на настоящия изблик на „корейската криза“ се дължи на това, че САЩ просто не могат да повторят либийския сценарий, дори не заради наличието у Пхенян на ракетно-ядрено оръжие, а благодарение на хилядите цеви на севернокорейската артилерия, насочени към американските бази в южната част на Корейския полуостров. Както и присъствието у Ким Чен-ун на силна воля и самостоятелна мисъл – основните качества на истинския лидер.
На Тръмп му е нужна пропагандистка победа – едновременно на няколко фронта. На далекоизточния с Китай, сдържането на който е основното главоболие на САЩ и натиска на който се осъществява по всички фронтове, включително и по корейския, който във Вашингтон, впрочем, погрешно смятат за зависим от Пекин. На вътрешния американски, където Тръмп, решаващ световните проблеми, трябва да заслужи одобрението на избирателите. Но всички тези победи биха били възможни само при един случай – ако Ким на 12 юни обещае да се разоръжи. Макар и с увъртания, с уговорки, но да каже, че да, след три-пет години ще се избави от ядрено оръжие. А Тръмп в отговор ще обещае сключване на мирен договор, американски инвестиции, съкращаване на контингента в Южна Корея. И по-нататък по всички телевизионни канали щеше да се пее за „Тръмп, заставил Ким да се разоръжи“.
Но нищо подобно нямаше как да се случи в Сингапур. На какво тогава се е надявал Тръмп, съгласявайки се, а и предлагайки среща? Няма прост отговор, защото имаме работа със съчетание между няколко фактора.
На първо място, макар и това да не е главното, Тръмп взе решението за срещата с Ким самостоятелно и предвид неговия характер и лошо разбиране на корейския въпрос може да е варвял, че ще успее да прегъне лидера на страната на чучхето. Това звучи странно, но тази наивност на Тръмп изигра своята роля.
На второ място за Тръмп е много важен вътрешния за Америка аспект. Разигравайки „корейската карта“ той демонстрира на своите граждани образа на страхотен, силен, но готов на преговори президент. Истински лидер на нация в контраст с този образ на „некомпетентен пън, достигнал до Белия дом с помощта на Путин“, който се демонстрира от американските медии.
На трето място, а това е най-важното, за Тръмп бе важно да натисне Китай от различни страни – и корейската тема се разглеждаше като важен елемент от тази операция. Лимитът на този натиск вече е отдавна изчерпан и дойде време корейската глава да бъде завършена. Разбира се, по-добре това да се направи красиво – срещата на високо равнище в Сингапур, гръмки заявления и красиви жестове. Но рискът да попадне под огъня на собствената преса и така третираща „самозванеца“, стана твърде голям и срещата без някакъв ясен резултат би била обявена за „поражение на Тръмп“ и президентът на САЩ реши да не рискува. И закри „корейската глава“ така, както може.
При това в своето писмо до Ким Тръмп бе напълно любезен – той благодари за „прекрасния диалог“ и за „освобождението на заложниците“, тоест за американците от корейски произход, осъдени по-рано в КНДР за шпионаж, високо оцени времето, усилията и търпението на севернокорейските колеги в хода на подготовката на срещата на високо равнище. Дори изрази надежда, че срещата някой ден ще се проведе – призовавайки Ким, ако промени гледна ти точка, без колебание да позвъни или пише в Белия дом.
„Светът и особено КНДР загубиха уникалната възможност за установяване на здрав мир и благополучие. Тази пропусната възможност е наистина тъжен исторически момент“, написа Тръмп. При това не се размина и без напомняне „кой е шефът“.
„Ние заявявате за своя ядрен потенциал, но нашият е толкова масивен и мощен, че се моля на бог да не ни се наложи никога да го използваме“.
Отказът от срещата на 12 юни се случи в момент, в който САЩ пристъпват към активно разиграване на „иранската карта“ и сега значението на „корейската тема“ за известно време ще отиде на заден план. Докато Тръмп не влезе в безизходица в играта с Хаменей и тогава отново ще си спомни за „човека-ракета“. И може би те дори ще се срещнат – но това вече ще бъде съвсем нова история.
Превод: Поглед.инфо