/Поглед.инфо/ Китайската демография отдавна е станала предмет на различни теории на конспирацията, в това число и в рускоезичната блогосфера. Така миналата година резонанс получи коментара на латвийския публицист Сергей Василиев, където той доказва, че в Китай всъщност живеят не повече от половин милиард души. Позовавайки се на „Уикипедия“, той съобщава, че през 2010 г. в Китай са произведени 546 милиона тона зърно. В САЩ се събират около 485 и това стига за население от около 300 милиона души.

Блогърът, наистина, не споменава, че САЩ са най-големият доставчик на зърно, а Китай, напротив, внася. Освен това от неговото внимание се изплъзва фактът, че сред зърното, употребявана от китайците на първо място е оризът – култура, която е далеч по-богата на въглехидрати от пшеницата. Да не говорим, че плодовете и корените в Китай отдавна се употребяват не по-малко охотно от зърнените култури.

Конспиролозите обаче оперират не само с доклади за реколтите, но и с данни от официалната статистика. Така че, блогърът Виктор Мехов изтъква: населението на Китай през 1845 г. е 430 милиона души, колкото веко по-късно, през 1940 година. Но през 1945 г., въпреки колосалните загуби във войната с Япония, официално е обявено официално увеличение на населението до 490 милиона души. В КНР - въпреки загубата на населението по време на „Големия скок напред“, „Културната революция“ и другите експерименти на Мао Дзедун и въпреки декларираната политика на Дън Сяопин „едно семейство - едно дете“ се наблюдава галопиращ прираст на населението до близо милиард.

Оттук авторите на алтернативни теории стигат до извода: цифрите са издути и преброяванията излизат от истината при Мао, за да запазят неоспоримия авторитет на Китай, статута му най-многобройната страна в света. Смята се, че през 60-те и 70-те години това би могло да служи като допълнителен аргумент в съперничество със съседите – „ревизионисткия“ Съветски съюз и регионалната съперница Индия.

Съмненията за официалната статистика в последно време станаха обект на обществен дебат и в Пекин, - наистина демографите подозират не толкова голяма, колкото този на блогърите, разликата в цифрите. Например, миналата година, на симпозиум в Пекинския университет, беше заявено, че в действителност, населението на Китай е само 1 милиард на 290 милиона. Това е почти 90 милиона по-малко от официалните данни. За това, позовавайки се на свои собствени изчисления, заяви демографът от университета на Уисконсин - Медисън И Фушан, автор на книгата „Голяма страна с опустяло гнездо“ (заглавието очевидно намеква за синдрома на празното гнездо: мъката на родители, които са напуснати от своите деца).

В тази книга демографът заявява, че статистиката систематично се завишава. Ако ѝ вярвате, от 1991 до 2016 г. са регистрирани 464,8 милиона новородени. Според данните на И Фуиан са всъщност родени едва 377.6 милиона. Други учени го подкрепиха на симпозиума. Например, демографът Ли Цзяншин от Пекинския университет, заяви, че правителството е надценило общата плодовитост и подценява мащаба на демографските промени.

В резултат на това Китай вече се класира на първо място в света по броя на възрастните хора, а страната от дълго време се нуждае не от намаляване на раждаемостта, а от нейното стимулиране, за да продължи икономическия растеж. Привържениците на тези двама демографи твърдят, че длъжностните лица масово манипулирани статистиката, за да показват, че кампанията на партията „едно семейство - едно дете“ започва през 70-те години е доведе до желания резултат, а не до фатален за икономиката спад населението. И сега, ако вярваме на И Фушан се оказва, че партията е прекалила. Хората в Китай сега са крайно недостатъчни, колкото и странно да звучи.

Живееш в Москва китайски бизнесмен, не изключва, че може да се случват някои машинации със статистически данни по времената на Мао Цзедун. „Може би, демографията имаше някакво допълнително политическо значение. Като петилетката план в СССР. Първото място в числеността на населението предаваше значителност на Китай. А длъжностните лица наистина трябваше да следват инструкциите на ЦК на ККП“, заяви той пред „Взгляд“.

Но много китаисти вярват на официалните данни, че в Китай живеят 1 милиард 390 милиона души. Сред тях е шефът на Центъра за икономически и социални изследвания на Китай в Института за далекоизточни изследвания на Руската академия на науките Андрей Островски.

„"В Китай се извършва преброяване на населението на всеки 10 години, последното бе през 2010 г. При това Държавната статистическа служба на КНР провежда широки проучвания на общественото мнение. 10% се изслушват веднъж на пет години, 2% всяка година. И се задават много различни въпроси, според отговорите, на които можете да проверите качеството на преброяването. Например за жизнено пространство, заетостта, раждаемостта, смъртността и т.н.“, заяви експертът.

Засега основно всички демографи на света се ръководят от преброяването през 2010 г. и 10-процентно проучване от 2015 г. Китайската държава се отнася много сериозно към такива допитвания, защото за нея е жизненоважно да знае броя на тредоспособните хора.

„Властите нямат смисъл да подценяват или да надценяват населението. Китайската икономика е държавно ориентирана, контролирана от държавата. И основният индикатор за управлението на икономиката е размерът на населението, защото в зависимост от това се определя обемът на производството, жилищното строителство и др.“, смята Островски.

Трябва също да се отбележи, че през последните десетилетия проучванията са проведени съгласно методологията на ООН. А и тази самата организация участва в тях. Хората от инспекторите на Фонда на ООН за населението идват в Китай, за да проверят данните и преброяванията, както и междинните анкети.

Както признава Островски, в КНР има демографски проблем. Това е следствие от десетилетия на политиката „Едно семейство - едно дете“. През 2015 г. пленумът на Централния комитет на ККП накрая позволи на семействата да има две, а не едно, деца. Целта е да се увеличи броят на трудоспособните хора. То не стига и при това страната се намира на първо място по роботехника.

„Сега в китайската преса звучат призиви за разрешение да има три деца. Но проблемът е, че не всяко семейство се съгласява да има още две, защото второто дете също е допълнителен разход за образование и здравеопазване, което в Китай в никакъв случай не е евтино“, казва Островски.

Демографът е повтарян от експерта от Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Василий Кашин. „Надценяването на населението води до подценяване на всички икономически индикатори на глава от населението. Трябва да изхождаме от факта, че всеки регионален лидер като основен показател за своята ефективност показва увеличаване на регионалния и брутния вътрешен продукт на глава от населението. Ако раздувате числото, тогава вие сами ще си навредите“, уточни той.

Редица китайски учени публикуваха в местния вестник „Синхуа дейли“ наскоро статията „Да повишим раждаемостта – още една задача за демографското развитие на Китай в новата ера“. В нея се предлага да се проведе размисъл над мерки за стимулиране на раждаемостта – да се облага с данъци всеки възрастен китаец над 40 години, имащ по-малко от две деца. Макар и статията да се поднася само като повод за дискусии, тя свидетелства за демографската криза, която постепенно обхваща КНР.

Но Василий Кашин повдига трета теория – за това, че всъщност китайците са дори повече, отколкото показва официалната статистика, напомняйки, че „В Китай битува теорията, че има неотчетени от статистиката хора, резултат от предишната строга държавна политика за ограничаване на раждаемостта“.

"Известно е, че по времето на Мао Дзедун в отдалечени провинции, в селските райони някои хора не регистрират децата си, страхувайки се да бъдат подложени на санкции. Имайте предвид, че в 70-те и 80-те и дори в началото на 90-те години китайската статистика продължава да иска много. Така че е възможно такива непризнати хора да не са малко“, предупреждава Кашин.

„Няма ясни оценки за неотчетените. Някой казва, че има милиони от тях, някой - десетки милиони. Но най-вероятно това не променя кардинално демографската картина“, смята китаистът.

Превод: Поглед.инфо