/Поглед.инфо/ Не бих казал, че съм многоумен. Но поне малоумен мисля, че не съм. А нашата любима журналистика мре да ме брои тъкмо за такъв. И непрекъснато ми пробутва материали от типа на „ ...... /нещо, каквото и да е/ ... за глупаци”. Ето, и днес срещнах заглавиеi, което ми обърка понятията: „Брюксел разби мита, че България остава без индустрия”.

В статията се казва: „Hoви дaнни нa Eвpocтaт paзбивaт нa пyx и пpax лeгeндaтa, чe Бългapия ce дeиндycтpиaлизиpa. Бeзпpиcтpacтнaтa cтaтиcтиĸa paзĸpивa ĸopeннo paзличнa ĸapтинa - в cтpyĸтypaтa нa нaшaтa иĸoнoмиĸa вoдeщи ca тъĸмo пpoмишлeнитe пpeдпpиятия.”

Безпристрастната статистика наистина винаги разкрива интересни неща. Например, как през 1988 г. българинътконсумирал 195 литра мляко на година, а през 2014-та – едва 20 литра. При месото съотношението е 75 към 32 килограма, при яйцата 236 срещу 143 броя, при плодовете 109 към 50 килограма. Но нека да се върнем към индустрията. Статията продължава:И oщe eдин фaĸт, oбopвaщ митoвeтe - пpeз пocлeднитe 20 гoдини пpoмишлeнocттa нe caмo чe нe гyби знaчимocт, a дopи paзшиpявa тepитopиятa cи.Дa, дeиндycтpиaлизaция имa, нo тя ce cлyчвa в дpyги члeнĸи нa EC”

И тъкмо да реша, че вече съвсем съм овехтял и остарял, съответно оглупял и затъпял, стигнах до „ключа за бараката”:

„Πpeз дaлeчнaтa вeчe 1995 г. индycтpиятa e дъpжaлa 21 пpoцeнтa (eднa пeтa) дял в бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa. 20 гoдини пo-ĸъcнo нeйният пpинoc вeчe e 23.5 нa cтo. Toзи pъcт нe e гoлям, нo пoĸaзвa, чe нa мяcтoтo нa paзгpoмeни пpeдпpиятия ĸaтo "Kpeмиĸoвци", "Xимĸo", "Πлaмa" и дpyги гигaнти oт вpeмeтo нa coциaлизмa ca ce пoявили дpyги, пo-нoви, нe тoлĸoвa eдpи, нo c дaлeч пo-мoдepни и жизнeни пpoизвoдcтвa.”ii

Открихте ли великия принос на „стъкмистиката”? Ако не сте, ето една тъжна история.

Приятел, спортист, 100 килограмов човек. Заболя от рак. Стопи се до 54 кг. Дойде ремисия, болният стана на „цели” 59 кг. Колко е добре, нали?

Е, вече го няма, бог да го прости!

Същата приказка ни разказват сега! Само че започват не от якия, 100 кила спортист, а от ... 1995 г., от тежко болната икономика, когато:

  1. Индустрията ни си загуби традиционните пазари, а други не и разрешиха да си търси. Класически е случаят с оръжейната промишленост. Новият „голям брат” ни забрани да продаваме на „едните”, защото са лоши, а за „другите” твърдо каза да не продаваме, защото ТОЙ продава там. Добре че им потрябва оръжие с произход извън НАТО за престъпните войни в Близкия изток, та покрай износа за Катар и Турция, и ВМЗ „живна” за малко.

  2. Редица предприятия се съсипваха, за да се приватизират за „жълти стотинки” или просто се присвояваше най-важното – връзките и възможностите им да реализират продукцията си. Спомнете си винарската индустрия и износа за Великобритания, прочутите винарски изби, спомнете си за „Каолин”, Завода за мая в Русе, хайде поне за добивната индустрия си спомнете...

  3. Предприятията произвеждащи изделия и продукти за краен потребител за последните 20 години се свиха сериозно, за да отворят място за производители и износители главно на суровини и на човешки труд /ишлеме/. Изнасяме дървета, а не мебели, изнасяме метали, а не машини, изнасяме жито, но внасяме бисквити и т.н. и т.н. По данни на Министерство на финансите, „страната е специализирана основно в ниско- технологични сектори или средно нискотехнологични сектори, които зависят от цените на световните пазари.”iii Високотехнологичните отрасли са под 5 %, средно високотехнологичните – 17,5%.

Големата манипулация в случая е, че започваме не от това, което България беше през 1988 г. като средно развита модерна европейска индустрия, а с „утрепаната” ни индустрия през деветдесетте. По същия начин, ако сравните постиженията на Ивет Лалова от 2004 и от Олимпиадата в Рио, може да видите един велик атлет. Но ако мерите постиженията и от края на 2005 г., когато бе с фрактура на десния крак, с днешните, ще видите, че е увеличила скоростта си поне 10 пъти!

Второто, което не може да не прави впечатление е, че дори когато мерим постиженията на индустрията си от времето, когато е „на легло със счупен крак”, виждаме, че и днес тя силно куца. За 20 години възстановяване сме се „засилили” с 2,5%, което прави средно по „цели” 0,25% за година.

Ако наистина Ви интересува степента на деиндустриализиране на България, уважаеми писачи, направете коректно сравнение на днешния ден с края на 80-те. Данни има бол. Вижте статистиката, таблиците на редица икономисти /проф. И. Ангелов, проф. Кр. Петков и т.н./ или поне прочетете статията на своя колега Ю. Михалковiv. Четете, не е вредно. Всичко друго е глупава вятърничава „стъкмистика”.
___________________________

ihttps://money.bg/economics/bryuksel-razbi-mita-che-balgariya-ostava-bez-industriya.html

ii Пак там

iii Ярлийска М., Н. Димитрова., Конкурентност на българския износ., , МФ, Дирекция „Икономическа и финансова политика”., Октомври 2012

iv Вж: http://avtorski.pogled.info/article/79121/ot-10-noemvri-balgariya-bere-dusha-v-intenzivnoto-na-istoriyata