„Как е Добруджата?” – попитал Тодор Живков, който обичал периодично да навестява житницата на България. От реколтата там до голяма степен зависел икономическия баланс в цялата страна и държавният глава тревожно зачакал отговора на местното ръководство. „Добре сме, добре сме, другарю Живков”, отговорил Първият секретар на партията в Добрич – „…Но си нямаме вратар”.
Ето още една история, свързана с „Добруджа”, описана от бившия председател на БФФ (1970-75 г). Данаил Николов в книгата му „Футболът – кукла на конци”:
Клубът от Добрич бил на крачка от влизане в „А”-група, но за целта трябвало да спечели решаващо гостуване във Видин. И по онова време местният „Бдин” бил отбор без големи амбиции, но разполагал със силен състав. За по-сигурно добричките първенци решили да спечелят мача извън терена. Събрал се неофициално Окръжният комитет и на заседанието се родила схема за събиране на необходимите средства, на която и
Остап Бендер би могъл да завиди.
Решено било парите да дойдат от местния птицекомбинат, който бил най-големият на Балканите и бълвал продукция в гигантски мащаби. Една партида кокошки щели да бъдат заклани по документи в четвъртък. Устното нареждане било да им теглят ножа чак в понеделник. Със снесените яйца в периода на нелегалния си живот кокошките подпомогнали видинския футбол, а като насрещна услуга благодарните домакини пратили добричкия тим във футболния елит.
При социализма нещата са се решавали и по този начин. А при капитализма?
„Помагаме на всички футболни отбори. На ЦСКА сигурно най-много сме помогнали, защото техните собственици чистят сигурно половината градове на България!” – разгневи се наскоро премиерът Бойко Борисов, след като червената публика започна да скандира името му в нелицеприятен контекст по време на футболни мачове, които на всичкото отгоре са предавани пряко по телевизиите.
Спонтанната реакция на Борисов дойде като доказателство на това, което всички усещаме, включително и по джоба си. А именно – че концесионирането и приватизирането на комуналните дейности и публичните услуги, в частност на сметосъбирането, са сред
златните кокошки на политиците в прехода.
Реакцията на премиера засили съмненията, че по неписано правило у нас концесии не се печелят, а се дават. И че получаващите ги поемат насрещни ангажименти към предоставящите ги. Впрочем, реакцията на ръководството на ПФК ЦСКА беше достатъчно гузна. В подмазваческа декларация, публикувана в клубния сайт, собствениците от компанията „Титан” се разграничиха от привържениците и отбелязаха помощта, която им оказва държавата и специално премиерът.
Сега нека обърнем логиката на Борисов: ако с боклука ще се подпомага футбола, то защо държавата и общините не започнат сами да чистят поне половината градове в България? А със спестените средства от печалбата за концесионера да помогнат и за развитието на спорта. В частност – на детския и на юношеския, които са си чиста проба социална дейност и дълг към обществото на централната и местната власт. Хем ще е по-честно, а вероятно и по-ефективно. При сегашния модел ние никога не можем да сме сигурни каква част от печалбата от сметосъбирането отива в подкрепа на даден футболен клуб или за други „благородни каузи”, и каква част в джоба на концесионерите, а оттам – обратно при концесиониращите.
Дори и да има желание да оправи недъзите на българския футбол, на премиера му липсват смелост и въображение. Прилагат се старите схеми,
пробутват се все едни и същи яйца,
при това развалени.
Дали от любов към футбола или към футболните агитки – съставени и от „политически активни граждани”, година преди парламентарните избори Борисов се нагърби да намери благодетели на водещи отбори. На ЦСКА премиерът лично обеща за спонсор руската компания „Газпром” в случай на успешно протичане на преговорите за „Южен поток”. Споразумението бе подписано, но „Газпром” е на път да цъфне върху фланелките на кръвния враг „Левски”, което вбеси червената публика и окончателно я настрои срещу властта. Случаят роди няколко парадокси, единият от които е, че синият клуб, който е известен с антикомунистическите и националистически възгледи на част от своята публика, гордо ще рекламира руския държавен газов гигант. Който пък от своя страна е основно икономическо и външнополитическо оръдие на властелина в Москва – бившият кагебист Владимир Путин.
Неонацистки транспарант редом с реклама на „Газпром“
би представлявало любопитна картина в Сектор „Б“.
Много от червените фенове, скандиращи срещу Борисов, отлично осъзнават, че в пазарна икономика е абсурдно да се очаква политици да нареждат на някое ведомство, завод или ТКЗС да спонсорират даден отбор. Но запалянковците с право могат да се чувстват обидени от поредното неизпълнено обещание, дошло лично от голямата премиерска уста. Точно толкова, колкото и софиянци могат да се чувстват излъгани от друг абсурден „ангажимент“ на бившия кмет Борисов: че когато вземе властта в държавата парите от данъците им щели да остават само в София! Слава Богу, че това не се случи, защото общините в половин България вече щяха да са обявили фалит.
Феновете на ЦСКА имат сериозно основание да протестират, но не заради „Газпром”, а заради разрушения клубен стадион „Червено знаме”, ползван от детско-юношеската школа на клуба. Той отиде курбан заради строителството на зала „Арена Армеец”, издигната във фетиш на управлението на ГЕРБ. Залисан във фойерверките по откриването й, Борисов не намери за нужно да компенсира младите спортисти поне с едно ново игрище за тренировки (струва от 30 до 60 хил. лв.). Така децата на ЦСКА бяха принудени да се скитат немили-недраги из цяла София или да тренират в една-единствена клетка с квадратура по-малка от тази на премиерския кабинет. Логично възниква въпроса – за кого е загрижено сърцето на Борисов: за младите спортисти, за агитките, за спонсорите – във футбола и в политиката, или за себе си?
Колкото до водевила с „Газпром”, нека припомним, че обещанието за спонсорство на ЦСКА беше дадено когато депутатът от ГЕРБ Емил Димитров се стремеше към властта в клуба. След като приближеният на премиера бизнесмен не успя да го овладее, Борисов намери почти правдоподобно обяснение за отлива на рекламодатели: „Когато говорих с „Газпром” ми казаха, че те спонсорират само отбори, които играят в синьо. Фирмените им цветове са такива, какво да правиш. А ЦСКА с тази игра и като си бият, за какво да им се помага?! „Газпром” ще ги натискам със сигурност да спонсорират някой отбор. Досега помогнах на всички отбори, на които можах”.
За разлика от Емил Димитров, който си остана бос на скромния „Чавдар”-Етрополе, доста по-успешен бе
трансферът на друг премиерски играч
– Иво Тонев, от „Локомотив”-София в „Левски”. Заради нарасналите си ангажименти като изпълнителен директор на футболния клуб, той трябваше да напусне Столичния общински съвет, в който беше избран с бюлетината на ГЕРБ. Спортната преса го нарича „силният човек в „Левски“. Но по-точно е да се каже: човекът на силния човек в държавата.
Варненският бизнесмен с амбиции в политиката Веселин Марешки пък спешно беше командирован в Пловдив, за да издържа местния „Локомотив”. Лично министър-председателят го изведе на стадиона, за да го представи пред феновете. Соченият за бъдещ коалиционен партньор на ГЕРБ аптечен бос призна, че 5 минути са били достатъчни, за да бъде убеден от Борисов да поеме отбора. И…да преведе 1 милион като за начало. В същото време в родната на Марешки Варна агонизира един от емблематичните отбори на града. Но за „Спартак” изглежда ще се погрижи друг премиерски приятел – Кирил Домусчиев, собственик и на шампиона „Лудогорец”-Разград, за когото Борисов не пести комплименти. До толкова, че дори изкоментира в телевизионно предаване спорните положения на зелените „милионери“ в мача им с ЦСКА и ги защити от обвиненията, че над отбора е разперен съдийски чадър.
Впрочем, много по-интересни биха били коментарите на Борисов относно свирените в негова полза дузпи в мачовете, в които се изявява като футболист на бистришките „тигри”, но за тях не стана дума. Въпросните отсъждания отдавна са се превърнали във футболен фолклор, есенцията на който можем да открием в репликата на зрител във Враца към съдията на мача Витоша (Бистрица)-Манастирище: „Хайде бе, бастун! Давай я тази дузпа, че се стъмни и трябва да си ходим на село да си прибираме стоката!” (в. „Преса”, 02.11.2012 г.)
Но нека се върнем към професионалния футбол – там последва друг скандален мач от вътрешното първенство „Ботев”-„Лудогорец”, в който от съдийството пропищяха и пловдивчани. Тук обаче Борисов дипломатично се въздържа да направи някой ценен коментар. И много мъдро постъпи, защото щеше да се насади на пачи яйца между боса на „Лудогорец” – Домусчиев и спонсора на „Ботев” – банкерът Цветан Василев.
Междувременно няколко мача на ЦСКА изненадващо изпаднаха от програмите на телевизиите с обяснението, че съперниците са незначителни и не предизвикват зрителски интерес. Така се роди и поредния виц, че ако някоя телевизия се осмели да пусне пряко мач на отбора, то сигурно картината от стадиона ще е без звук.
Дали желанието да се меси във футбола, за да „помага” на отборите няма да се окаже най-зрелищния автогол в политическата кариера на футболиста и запалянкото Бойко Борисов? До какво ли не води желанието да се плонжира пред публиката…
