/Поглед.инфо/ Страстите по реденето на партийната листа за евроизборите подсказаха и лозунга, който най-много ще отива на партията в предстоящите избори: „Ако не ви харесват принципите ни, имаме и други!“
Лидерът на БСП Корнелия Нинова направи всичко възможно да извади председателя на ПЕС Сергей Станишев от евролистата на партията, но в крайна сметка не успя
БСП се връща към корените си – най-вече в областта на безпринципните апаратни игри и интригите, и отново се обръща към Маркс. Не към Карл, разбира се.
„Ако не ви харесват принципите ми, имам и други!“ – тази феноменална фраза на американския комик Граучо Маркс напълно илюстрира страстите по подреждането на партийната листа за евроизборите.
Преди години, пак в навечерието на вот за Европейски парламент, ръководството на БСП начело със Сергей Станишев, скри номинация „от долу“ на журналиста Иво Христов и въобще не я допусна до обсъждане, камо ли до гласуване. Листата бе попълнена с изгодни за председателя и неговия кръг имена, някои от които присъстващите на пленума чуха за първи път.
По онова време Христов дисидентстваше от позицията на свободен човек и интелектуалец, беше известен с изящния си и хаплив език, който роди бляскавата метафора за „Позитано 20“ като… Позитаник. Е, днес не друг, а председателят на ПЕС Сергей Станишев за малко да бъде изхвълен от борда на Позитаник по волята на настоящата кормчийка Корнелия Нинова. А отгоре бе спусната стълба (почти като в една приказка за стълба) за началника на президентския кабинет Иво Христов, който зае четвъртото място в евролистата на БСП за вота през май.
Иво Христов, началник на кабинета на президента на Република България, беше поставен на четвърто място в листата на БСП за европейските избори
Какво от това, че Станишев имал най-много номинации „от долу“, докато за Иво Христов са били подадени доста по-малко предложения, като не било ясно доколко социалисти са имали предвид тъкмо него или са го бъркали с проф. Иво Христов, който е депутат в националния парламент… Всички знаят, че така наречените процедури за определяне на кандидатите на БСП са тайнство, в който на избираемо място спокойно може да се озове дори кучето на Станишев или папагала на Нинова, в зависимост от това кой е начело на партията в момента (да ме прощават и двамата, ако имат други домашни любимци).
„Месец и половина се провеждаха събрания, конференции. Партията се произнесе категорично за своите предпочитания и за вижданията на листата. Дали Националният съвет ще се вслушва в гласа на партията или ще каже, че всичко това е било един фарс?“, възнегодува Станишев преди днешния пленум, когато беше станало безпощадно ясно, че Нинова дава мило и драго да го изхвърли от листата. Това, че той успя да се промъкне през иглени уши до почетното пето място едва ли променя останалите му (само)убийствени за БСП констатации, направени преди кървавия пленум. А фактът, че на финала президентът на Партията на европейските социалисти бе изпреварен от млада дама от младежкото НДСВ (преформатирало се в клуб „Милениум“) и участничка в кастингите за политици в „Шоуто на Слави“, чието име 99,99% от социалистите днес чуха за първи път, придава само още един гротесков оттенък на състоянието на БСП.
Колкото до кахърите на Станишев за вътрешнопартийната демокрация, по негово време в БСП също се вихреха бурни събрания, конференции и пленуми за определяне на кандидат за президент на партията. Фаворити на членската маса бяха Янаки Стоилов и Иво Атанасов, но по инструкции от кабинета на председателя апаратът на „Позитано“ се задейства като конвейер и осигури на безпартийния Ивайло Калфин внушителен брой номинации, или ако предпочитате – „народна любов“ (ръкопляскалите на онова решение днес са се завайкали, че тези, които не членуват в БСП, получават предимство пред членовете на партията). В крайна сметка през 2011 г. Калфин бе наложен за кандидат на БСП, а за Стоилов, който тогава почтено водеше своята вътрешна кампания без грам медиен и апаратен ресурс, не остана нищо друго, освен на финала да констатира, че „крайният избор е доказателство и за политическото лицемерие в БСП“.
Днес самият Стоилов беше поставен на второ място в списъка на Нинова и така ни остави да гадаем за какво е доказателство това… Още повече, че само преди две години по нейна лична воля, той беше брутално отстранен от ръководството на БСП и от депутатските ѝ листи, наред с други дейци на партията като бившия лидер Михаил Миков, под предлог, че се извършва обновление. Странно нещо са принципите в БСП – три поредни депутатски мандата са уставна пречка да те допуснат отново до българския парламент, но не и до европейския…
На предишните евроизбори Сергей Станишев се усети, че най-големият дефицит в листата на БСП е лявата автентичност и се опита да компенсира с Георги Пирински, който за изненада на мнозина се съгласи да играе тази роля. Сега Корнелия Нинова с непонятни аргументи извади Пирински (формално той сам се е отказал) и се опита да го замени с Янаки Стоилов. А след като пленумът бламира проекто-листата ѝ, в крайна сметка „изгоряха“ и двамата.
Окончателен вид на евролистата на БСП, гласувана от Националния съвет на БСП днес:
1. Елена Йончева
2. Петър Витанов
3. Цветелина Пенкова
4. гражданска квота Иво Христов
5. Сергей Станишев
6. Иван Кръстев
7. Деница Златева
8. Румен Гечев
9. Момчил Неков
10. гр. квота Велизар Енчев
11. Димитър Данчев
12. Тодор Стоилов
13. Валери Жаблянов
14. Мариела Модева
15. Десислав Тасков
16. Крум Дончев
17. коал. партньор Емил Георгиев
Всъщност моделът, по който функционира БСП от поне 15 години си е едни и същи, просто се сменят имената на тези, които ту са сред привилегированите от него, ту са сред „жертвите“ му. А принципите им често варират в зависимост от положението, в което се намират в момента. Разбира се, всичко това съвсем не важи само за БСП. Какво да кажем за Велизар Енчев например, който днес се озова на десето място в листата на Корнелия Нинова, а вчера щеше да прави „българска Сириза“, защото в България нямало автентична лява партия! Е, „българска Сириза“ продължава да няма, за сметка на това всеки ден виждаме проявления на българската Склероза – късата политическа памет.
А най-симптоматично е, че разговорът за смисъла от участието в политиката отново е подменен: граждански квоти срещу партийци; нови срещу досегашни; млади срещу стари; милениумки срещу хора с политическо минало.
Точно преди десет години Иво описа всичко това като свидетел: „На продънения „Позитаник” вместо дебат за смисъла се очертава банална поколенческа завера: млади вълци гонят стари каналии“.
Интересно какво би казал сега като участник?
