/Поглед.инфо/ Запознайте се с българския Робин Худ и варненския Тръмп, преди да започнете да се чудите откъде ви е дошъл и той

Съдейки по скоростта, която набира новият политик Веселин Марешки, България отново се намира в класическа ситуация: тези, които си броят стотинките, ще гласуват за този, който не си знае милионите. Буквално.

Не че Марешки е единственият в това отношение, но е емблематичен. Ефектът от подобни експерименти многократно е тестван. Участието на Христо Ковачки в парламента едва ли донесе нещо на неговите избиратели, но пък заздрави портфейла му в енергийния бизнес. Подобно на него варненският аптечен бос отлично познава проблемите на хората, които ще гласуват за него, състоянието, до което са доведени, и тяхната мотивация: „Ако може да спести 50 стотинки, нали ти е ясно, че за 50 стотинки ще обиколи града”*. И вероятно отново добре си е направил сметката. (* Всички цитати в черен курсив са на Марешки, а само с наклонен шрифт са думи на лица, с които разговаря. Незначителна редакторска намеса има само когато паразитните думи са малко в повече)

Що за политик се е запътил към парламента, доста изчерпателен отговор дават Веществени доказателствени средства (ВДС) – звукозаписи, от прилагане на Специални разузнавателни средства (СРС). Телефонът на известния бизнесмен е бил подслушван по искане на Варненската окръжна прокуратура с разрешение на местния Окръжен съд в периода от 11 ноември 2014 г. до 11 януари 2015-а и от 14 януари до 16 март 2015 г. 400 страници с дешифрирани разговори и електронни съобщения са описани от трима служители на Държавна агенция „Технически операции”. С подписа на нейния председател и с печата на агенцията ВДС са внесени във Варненския окръжен съд, където върви дело срещу Марешки.

Както вече „Апостроф” писа в бр. 15 от 2016 г., бизнесменът заедно с варненката Красимира Колева е подсъдим по дело за изнудване. Срещу Марешки е повдигнато и второ обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на общинския съветник Костадин Костадинов. Двата случая са свързани с намесата на бизнесмена в спор за имоти между Колева и бившия й съпруг Тони Димитров. Марешки взема страната на жената и настоява да получава от нейно име наема на заведение, което се контролира от мъжа, с когото тя се е развела. След отказа на наемателя Асен Миланов да му превежда парите поради липса на документ за собственост, крупният бизнесмен лично организира поредица от атаки срещу заведението, ескалирали до погром в ранни зори на 15 октомври 2015 г. и разрушаване на терасата му. Подробности изложихме в публикацията „В главната роля Марешки”.

В опитите си да овладее пицарията днешният кандидат за народен представител прибягва до услугите на емблематично лице от варненския ъндърграунд – Веселин Жеков–Полицая, когото праща с мисия да води първоначалните преговори от негово име. Жеков, който има присъда за участие в организирана престъпна група за разпространение на наркотици, склоняване към проституция и трафик на жени от 1996 до 2008 г., по това време отново е бил в полезрението на МВР и прокуратурата заради нови прояви. Телефонът му е бил подслушван в момент, в който води интензивни разговори с Марешки. Междувременно Асен Миланов подава сигнал за изнудване срещу бизнесмена-политик и правоохранителните органи слагат „на слушалка” и неговия мобилен телефон.

Записите са приложени като част от събраните от прокуратурата доказателства. На поредните заседания по делото на 8 и 9 декември м.г. започна изслушването им в съдебната зала, след като защитата на обвиняемия Марешки неуспешно се опита да предотврати това. Декларирайки, че НЕ ОСПОРВАТ АВТЕНТИЧНОСТТА НА РАЗГОВОРИТЕ, адвокатите настояваха те да останат само като аудио- и писмен материал, с който са запознати страните и съдебният състав. Изслушването трябваше да продължи на следващите заседания, насрочени за 13-15 февруари. Но още през декември запознати с прийомите в съдебната зала прогнозираха, че това едва ли ще се допусне с наближаването на парламентарните избори, на които Марешки се явява с корпоративната си партия „Воля” (по подобен начин процесът е бил стопиран и преди президентските избори, на които бизнесменът се кандидатира и получи 10% от вота). И ето, че прогнозите се сбъднаха – в уречения за делото ден подсъдимата Колева представи болничен лист, а съдия Светлозар Георгиев отложи делото за 14 април. Ако Марешки междувременно бъде избран за народен представител, процесът ще може да продължи само ако той се откаже от имунитета си или парламентът му го свали.

Така или иначе ВДС са приложени към делото и съществуват в правния и в публичния свят. Към настоящия момент те не са основание за вменяване на вина – това е прерогатив единствено на съда. Публикуваме част от материалите не заради нездрав интерес към личните дела на известния предприемач, а защото по всяка вероятност скоро той ще се заеме и с държавни дела. Избирателите имат право да знаят колкото се може повече за тези, които ще ги решават. Както и да харесат, или да не харесат, почерка на определен политик. Не отричаме, че стилът на Марешки и идеологията, на която той е осъзнат или неосъзнат носител, със сигурност имат и своите почитатели в българското общество. Няма никакво съмнение, че ако би му паднала възможност, той ще изпълни основното, в което се зарича. А именно „парламентът да бъде слуга на бизнеса” (му).

Разговорите на Марешки с негови партньори, приятели и служители разкриват портрета на силов предприемач, който методично си гони интереса до дупка независимо от средствата за постигането му, ползва се със сериозни връзки и контакти в досегашния политически свят и ражда смели визионерски идеи. Като герой от обективистичен роман Марешки изправя рамене и в преследване на рационалния си интерес води неуморна битка с конкуренцията и с държавните правила, закони, регулации, като много често, рискувайки и блъфирайки, успява да ги заобиколи или разруши. Започнал обществената си дейност в амплоато на локален политик от името на социалдемократическа формация, преминал през либерални и консервативни партийни регистрации (всички знаем, че в България това са етикети, които само в редки случаи отговарят на съдържанието), варненецът се показва на практика като социален дарвинист. Човешките инстинкти и слабости не са никаква тайна за него – знае кога да подходи с тояга и кога с морковче. Претворява в дела теориите за естествения подбор: по-силният изяжда по-слабия. Иновативен е, умът му сече като бръснач и не спира да замисля поредната схема – било как да се заобиколят изискванията на някоя европрограма или в аптеките да се продават... цигари. Така понякога стига и до революционни прозрения като например служителите да бъдат прикрепени към компаниите като футболисти към клубовете и да не могат да работят другаде, ако не бъдат откупени. Лидерът на „Воля” е в състояние да проведе по над 30 телефонни разговора на ден, без да спира да приказва по цял час. И да върти няколко схеми едновременно, стигайки до детайли, които изглеждат като битовизми за предприемач от неговия ранг. Концентрацията му се настройва за секунди от търговията на едро с лекарства в Южна България до това как да изкрънка от високопоставен общинар удължено работно време на бара си въпреки жалбите на стотици живущи в околните блокове.

Е, за да успееш с всичко това, трябва и да си малко циция. Като например да зарежеш футболен клуб два дни след като от власт е паднал премиерът, който те е „помолил” да издържаш отбора.

I. Робин Худ” в действие

Атаката на заведението, стопанисвано от Асен Миланов на варненската улица „Студентска”, показва как Марешки е способен да решава проблемите с твърда ръка. А ако е необходимо, с багер, нотариус и отряд охранители. „Искам да го събаряме! И искам вчера да е съборено!”; „По принцип аз ще направя организацията”; „... полицията сто процента ще си подвият това и ще си заминат. Това е концепцията!”; „Тоест всичко да се случи толкова бързо, че докато дойде някой, то вече да е съборено” – споделя бизнесменът по телефона. В друг разговор (вероятно с негов юрист) Марешки се консултира и дава детайлни инструкции как да протече операцията:

Марешки: А там нали ние нямаме ангажимент да ги запазваме тези конструкции? В смисъл събарянето може да е брутално с рушене, а не с демонтиране?

Мъж: Да. Стига, все пак нали да не вземе да рухне нещо там, да... Което е и законно, нали, в такъв...

Марешки: Не, не, не. Няма със законните, не. Въпроса е, щото тя е лека конструкция, алуминиева дограма. И ти примерно, ако я подпреш от единия ъгъл, тя само да се усучи, първо – че прозорците ще се натрошат. После – тя само да се усучи, това вече възстановяване няма. А пък примерно, ако тръгнеш да я разглобяваш сега, нали предния път те после си ги сглобиха обратно. А така, ако ги натиснеш от една страна, първо, че ще стане за десетина-петнайсе минути максимум. Второ, това вече е неизползваемо. Нали то ще стане страшен бардак там.

По време на самия екшън жена (Красимира Колева) го информира: „Нямаш си на идея за какво става въпрос. Ебаха мамата на всичко. Просто”. После племенничката му Наталия го уверява, че „Чупят отвсякъде. Първо с багера отгоре върху козирката”. Марешки се интересува много ли е разрушено, а момичето предлага да му изпрати видеоклип. Идва ред на мъжки глас да го запознае с обстановката: „Значи, отпред е перфектно всичко, както си наредил, така сме го направили. Даже по-зле”. Появява се обаче лек проблем – Марешки иска да се срине и кухненската пристройка зад пицарията, там обаче се е скрил персоналът. А това пречи ли по стената отвънка да се удря?”, интересува се поръчителят. Информират го, че хора стоят вътре и не мърдат, застанали са точно на самия прозорец и няма как да се удря (впоследствие работещи в заведението ще разкажат пред съда, че след първия удар са примрели от ужас – помислили, че има земетресение). На централния „фронт” обаче събитията се развиват стремително. „Всичко отпред е смазано. Няма нищо здраво” – отново Колева информира Марешки. „Браво! Браво!”, не крие възторга си командващият. Но да не си помислите, че той воюва за „нейния” имот, воден от алтруистични подбуди! Броени дни след баталните събития Марешки спира да вдига телефона на Колева, не отговаря и на есемесите й. После инструктира един от адвокатите си, че ще продължат да действат, когато тя му прехвърли имота: „…пък като спечелим, ще видим колко сме изхарчили дотогава и тогава вече евентуално ще видим дали ще й дадем нещо”. Когато най-после отговаря на Колева, Марешки е напълно откровен: Аз си определям правилата... Аз ти поставям условия, те не те устройват – не го правим, но нямаме преговори... То това е разликата. Аз не съм дошъл при тебе за нещо”.

Толкова за „българският Робин Худ”, както той сам се нарече.

II. Вълкът от „Селиолу Стрийт”

А сега към нашенския прототип на „Вълкът от Уолстрийт” (странно как още не се сетил да се оприличи и с този популярен герой!). Впрочем подобно сравнение е малко пресилено. По-скоро ще гледаме „Вълкът от Селиолу Стрийт”. Ако се питате защо – на варненската улица „Селиолу” 2 се намира централният офис на „Аптеки Марешки” с отраслов профил „хуманно здравеопазване”.

Марешки: Някой ще купуваме ли, ще продаваме ли, какво?

Жена (Герчето): Не, не, аз, хъ, вече вчера поизкупих Бургас.

Марешки: Тъй ли?

Жена: Ъ, срещнах се тука, с „Фаркол” се видяхме, с Мантаров се видяхме, то вече други няма с повече обекти...

Марешки: Да бе, това, кажи му го (на Иванчев) – носят се слухове, че „Софарма” те купили или всеки момент ще те купуват. И го избъзикай да го видиш какво ще ти каже. И ако не, дали пък не може да ни даде някои от обектите. Защото той и без това има задължения към нас, така че... В смисъл той не ни ли дължи 100 хиляди от аптеките?

Жена: Ами той си ги плаща, общо взето... Да, дължи ни ги. Но по десетина хиляди, даже изпада и в просрочия.

Марешки: Това имам предвид, че не са 10. А са 110... Кажи – ми ето, срещу тези 110 трябва да ни дадеш там две-три аптеки и да приключваме.

Този разговор е характерен за бизнес прийомите на компанията „Марешки”. Той е между аптечния бос и служителка, към която се обръща на умалително с Герчето (вероятно Гергана Стефанова, която движи бизнеса му в Бургас и която тези дни нашумя, след като влезе в кандидат-депутатските листи на „Воля” заедно със своя съпруг, майка, баща, сестра и зет – всички на челни места, повечето в по две листи и покривайки общо 8 избирателни района). Записите потвърждават ноу-хауто на варненската аптечна групировка, което отдавна не е обществена тайна. Марешки поддържа ефикасна „разузнавателна мрежа”, която постоянно държи под око конкуренцията – както вериги, така и малки аптеки. Често те са оферирани да зареждат от него на едро, а ако откажат, биват подлагани на мощна бизнес атака – в съседство се появява аптека, която започва да прави дъмпинг. Марешки е достатъчно голям, за да може да си позволи да продава известно време на или под себестойност („И аз им викам почнете сега на минус десет да можем да ги съборим” – служителка на Марешки; „Това е все едно отиваме на нулата или на минус един-два...” – самият Марешки). Щом теренът се разчисти от конкуренцията, цените лека-полека започват да се връщат към старите нива, но вече при новия търговец.

За целта Марешки разполага с три марки – освен едноименната верига държи „Супер Нова” и „Лидер” (известни като „наказателните” му аптеки). Да зареждаш от него обаче не е достатъчна гаранция, че ще оцелееш. Марешки и хората му следят дали не се появяват просрочия в плащанията на съответния аптекар, които подсказват за финансови затруднения. Успяват да се сдобият дори с конфиденциална информация за задължения към други доставчици. Щом такива са налице, дребният или средният аптекар бива офериран от името на Марешки да му продаде бизнеса или да го замени срещу дълговете си. Който е сговорчив, има шанс да се оттегли дори с някой лев в джоба. А който упорства: „Въпросът е, викам, как ще се разделяш с него – ще ти го вземе някой по принуда или ще си тръгнеш горда от ситуацията и доволна. И тя вика – и какво ми предлагате... Предлагаме ти да ни предложиш да ти купим аптеките... И от утре, викам, да си вземаш наемите и да си живееш спокоен живот, това ти предлагаме... Тя вече наистина не издържала. И аз викам – ми ей за това ти говоря, защото пък, викам, ние издържаме. Спасявай се, живей си спокойно живота, ние ще се оправяме” (служителка на Марешки).

Аптечният бос разполага с широк кръг съгледвачи, информатори и регионални търговски агенти, но най-доверени в мрежата са няколко оправни жени – Катинка, Албенчето, Герчето и др., които Марешки свойски и почтително нарича „каки”, което в неговите уста звучи като комплимент. Една от „каките” му звъни на 6.02.2015 г., за да го информира за положението в Стара Загора – ако още една верига клекне, вече ще държат 80% от пазара! „Мисълта ми е, откъде можем да вземем информация кои са на такъв етап, за да ги тормозим?”, интересува се Марешки няколко дни по-късно, когато служителката му вече „шета” из Пловдив. Не навсякъде обаче нещата минават гладко, лично босът инспектира конкурентна аптека и споделя: „... защото аз днеска, като минах, то явно пак почва силният период, като видях двеста човека там, направо ми се присра”. В Добрич един от местните аптекари дава отпор, въпреки че варненската „Супер Нова” опитва да го „събори”, като продава на лека загуба. Марешки е информиран, че натискът дава резултат – добричлията вероятно е успял да загуби 180 хил. лв. от оборота си, бил е принуден да освободи и две операторки. Хванете ги тез, те ще бъдат озлобени, и им кажете – ето, идвате при нас, щото ги виждате какви са... Да станат раздавачки първо да ходят да обясняват на хората как лъжат и ги гонят... Щото те, като са мотивирани, и ще знаят отвътре нещата – да, ето и мен ме излъгаха, назначиха ме и какво стана сега, добре, че са от аптеки „Марешки”, че да не седя на улицата”, нарежда „Вълкът от Селиолу Стрийт”.

Любопитно е, че в този период той дори не знае точния брой на аптеките, които контролира – А аптека триста няма ли, да правим празненство?”. Марешки вече е водил колектива на парти на Малдивите, където с мениджърките са говорили, че са 286. Ама май били всъщност 296? Бизнесменът политик знае къде са Малдивските острови, но не знае „къде се намира това Пирдоп, бе?”. С изненада е научил факт, който би трябвало да се знае от всеки деветокласник – че там се намира голям медодобивен комбинат (в момента собственост на германската компания „Аурубис”). Марешки вече е влязъл в контакт с човек от мениджмънта на завода и възлага на своя служителка да намери Пирдоп на картата, за да се вземе мястото на съществуващата аптека на входа на предприятието. „... А този завод е една от топ фирмите в България. В смисъл много са богати... Но идеята е, че те имат 3-4 хиляди човека работници ли, колко... И те им плащали всички лекарства”, не крие възторга си от великото географско и стопанско открие Марешки. В живота гениалните идеи понякога идват, когато ябълка тупне върху главата ти. В бизнеса с лекарства това може да стане и като гледаш новини за бедствия. Абе бях ти направил връзка за една аптека в Гълъбово, ли, къде беше там, мините, медния завод. Ами записвай си ги тези неща сега, моля ти се. Това е пълен абсурд – Марешки гълчи свой служител, който е пропуснал да установи контакт – Аз сега, че гледам новините, в Гълъбово наводнение и се сещам. И ако не били новините, какво правим? Това ми е една от най-важните аптеки!”

Всъщност „медният“ завод не беше ли в Пирдоп, а не в Гълъбово? Там има ТЕЦ. Няма значение, карай да върви – всички работници се разболяват и имат нужда „Робин Худ” от Варна да помисли за тях.

III. Един „обикновен човек” в скапана държава

Покрай местните проблеми Марешки не пропуска и централната политика.

На 26.11.2014 г. мъж (вероятно бившият шеф на Изпълнителната агенция по лекарствата Евелин Благоев) се обажда да му докладва, че е провел срещата с жената „от голямата бяла къща”, която „днеска ще стане шефка на там еди-какво си, на комисия”. Казала му, че разчита на него и при първа възможност щяла да го има предвид. По всичко личи, че Весо също разчита на него.

Петнайсетина дни по-късно Марешки се обажда на друг мъж, който го уведомява, че „сега се пише реформата” и „е хубаво да вкараме това в нея”. Двамата обсъждат как да стане „концентриране” на доставките на „най-скъпоструващите и онкологичните лекарства” за болниците. „Може ли някой да разпише това нещо, което си го говорихме, ама да го разпише на една страница? Да вкара вътре ползите от това нещо, нали, щото търсиме някакви ползи... Не нашите ползи, а принципно. И да ни го прати това нещо, за да можем ние да сядаме да говориме принципно и докато си изкараш там почивките и това, да действаме”, пита събеседникът. Ами то точно тази една страница са това, тез две изречения, които аз ти ги казах и ти си ги записа. Прави се един търг за хора, които да обслужват тези неща. Тези същите хора... поемат ангажимент за супер социална дейност, която сто правителства се чудят как да я направят и не могат… – отговаря Марешки. – ... Социална дейност, която обаче трябва да се остойности по някакъв начин. Те се чудят, минава им през главата... едва ли не да разкриват държавни аптеки, това са пълни глупости, нали.” Събеседникът изглежда доволен, че е получил подходяща мотивировка: „Разбрах. Окей тогава. Така ще го поставим въпроса по този начин... И ако има нужда от некакъв коментар, ще те търся и ще ти пускам есемеси”.

С какво ли не се захваща Марешки, с какви ли не въпроси го занимават! Мъж му звъни, за да го увери, че „работата върви много успешно” и че Менда Стоянова ще го чака във вторник „да си доуточните нещата само”. След което изпраща на Марешки есемес с телефонния номер на председателката на Парламентарната комисия по бюджет и финанси. Обажда му се и друг, който го уведомява, че е излязло съдебно решение, с което е възстановен на старата длъжност като зам. изпълнителен директор на фонд „Земеделие”, и търси подкрепа „за реализацията на това решение”. Варненският бизнесмен изглежда леко резервиран да му съдейства, но се оживява, щом висшият чиновник отваря дума, че ще говори с Албена „да засилваме проектите, които са по програмата”, включително за Шипково. „Ами давайте, давайте, защото толкова време мина, нищо не сме направили!”, нетърпелив е първият аптекар в държавата.

Не стигат всички дела, с които се е нагърбил, ами Марешки трябва да урежда маси и сепаренца в заведението си за варненски първенци. Негов служител го уведомява, че се е обадил Богоев, (вероятно става дума за Кристиян Богоев, по това време зам. областен управител, бивш главен секретар на Община Варна и бъдещ областен управител). Искал да прекара в „Мода бар” с VIP компания – „май щял да бъде с областния управител”, и служителят се интересува „ще му правиме ли някакво намаление”. „Е, то сто процента намаление, да не плащат, значи”, пита човекът и получава потвърждение. Управниците на Варна имат основания да се чувстват в „Мода бар” като у дома си. Ето защо:
На 19.11.2014 г. Марешки е търсен от телефон, за който се знае, че е ползван от високопоставен общинар от ГЕРБ. Препредаваме разговора със съкращения:

Мъж: Удобно ли е, господин Марешки?

Марешки: Да, в София съм и бях по срещи, ей сега го погледнах.

Мъж: Извинявай, че те притеснявам. Абе, там с този тъп „Спартак” (варненски футболен отбор – бел.авт.), последна молба може ли да имаме към тебе, за двадесет и пет?

Марешки: Мм, значи по принцип няма проблем, ама...

Мъж: ... А те тия ще загазят. Трябва да завършат сезона. И в действителност, нали, там ти нали го оформяш като задължение?

Марешки: Да.

Мъж: Еми там после ще се бориме, ще ти ги върнеме, каквото и да стане, нали, в крайна сметка... Една последна молба – двадесет и пет, нищо повече.

Марешки: Да бе, ясно ми е, ама айде, моля те, и от мене една молба. Там, твоят заместник да ми разпише документа...

Мъж: ... За какво е то?

Марешки: За удължено работно време. ... смешната история! Ти представяш за какво се моля, за удължено работно време.

Мъж: Това го считай от мене като ангажимент.

Марешки: Да, добре. Да не стане... после?

Мъж: Брат, не бе. Сега аз още съм зелен политик, не мога да лъжа чак толкова много.

Марешки: Е да де, ама другите неща също са спънати... Имахте сесия и нищо не се случи.

Мъж: Кое не се е случило?

Марешки: Мм, нищо не се е случило сега. И няма как да ти кажа... Но това, което сме говорили, не се е случило... А пък, което е трябвало от мене, съм бил като метроном.

(Разговорът приключва с уговорка да се видят на четири очи, когато и двамата са във Варна. Марешки няколко пъти дава на събеседниците си да знаят, че вероятно телефонът му се подслушва).

Да не си на мястото и на двамата! Всесилният Марешки, който с лекота руши чужди заведения, е опрял до там да се моли за удължено работно време на собствения си бар (заобиколен от жилищни блокове, чиито обитатели имат нахалството да искат тишина след 22 часа). И в крайна сметка успява да постигне своето. Управник на третата по големина община в страната пък не може да намери 25 хил. лв. от бюджета за издръжката на един от двата местни футболни клуба, който през същия сезон фалира, и е принуден да се моли на свой политически „опонент” (дали?), поемайки насрещни ангажименти. Марешки отпуска нищожната за възможностите му сума като заем, въпреки че, както става ясно от друг разговор с бизнесмен, само за една вечер е спечелил 30 бона на турнир по покер и е оставил „две хиляди лева чакълък на крупиетата”, а също и че 10 000 лева не са пари за него, понеже толкова му струва „едната гума на едната кола”. Впрочем тук Марешки не може да бъде винен – по всичко личи, че просто не обича футбола, а високите скорости. Това стана ясно още година по-рано, когато отпраши от „Локомотив” (Пловдив) веднага след оставката на премиера Борисов. Истинският му спорт е бизнесът, в който играе на сигурно. Особено в родната Варна, където и стените (на общината) помагат.

Постройката във Виница е премахната”, уведомяват Марешки по телефона относно бившето кметство във варненския квартал, на мястото на което той ще изгради нова офис сграда и ще дава етаж на общината. „Кметът и той иска да стане, нали избори-мизбори има, едно-друго... Ще напълни. Да”, коментира събеседникът на Марешки в поредния разговор. Макар днес бизнесменът да се представя за „антисистемен играч”, записаните разговори разкриват добрите му познанства в различни сфери на властта. Марешки не показва да е обезпокоен по делото за изнудване, което е заведено срещу него, въпреки предупрежденията на негов „брат” по масонска линия. Той уведомява аптекаря, че при него дошъл друг от „братството”, който му казал, че главният прокурор е разпоредил да се занимаят със случая. „Цацаров, за да каже, значи оня твой приятел може само да му повлияе. Пък оня твоят приятел защо го е направил? Сигурно иска нещо да те рекетира”, загрижен е приятелят на Марешки. От разговора не става ясно КОЙ е този, който може да повлияе на Цацаров, но за всеки информиран човек едва ли е трудно да предположи... Важното е, че Марешки дава вид, че е спокоен, тъй като информацията му е обратната – някой варненски магистрат се натягал, всъщност те, глупостите, са тук на местна почва е моята информация”, и приема нещата философски: „... това е големият проблем, че много ме раздухват в момента, но сега в крайна сметка, като искаме да сме публични и богати, няма как, трябва да свикнем да сме”. В друг разговор обаче, в който негов приятел разсъждава, че не са останали подготвени хора в съдебната система, бизнесменът се кахъри: „Ами то това е, за съжаление. Хубаво, ние какво правим сега, обикновените хора какво правим?”. Какво правят ли, ето какво:

Мъж с прякор Бат Макси звъни на „Весинка” да му се оплаче, че е изтормозен от работа, впуснал се в някакъв бизнес преди 4 години, но италианец го завлякъл и загубил към 1 млн. евро. „Аз съм труженик на труда”, жалва се Макси. Преди да чуем тегобите на трудовите хора, нека влезем в положение на подслушващия разговора – как ли е издържал да не затананика „На крак, о, парии презрени...” или поне да не се разкикоти?!

Бат Макси: Не, аз се ядосвам, защото трябваше да правим хубав бизнес, а то какво стана...

Марешки: Недей да буташ в това. Аз ей сега почвам след Нова година, ще те направя представител за Южна България и ги намачкваш, и вадиш два-три милиарда на година и половината... ги даваш на мене и готово.

Бат Макси: ... Два-три милиарда не можем ги преброим, бе!

Марешки: ... Връщай се в търговията, стига с тези производствени истории. Набутвай го на някой и ела да си въртим синджирчето. Ела да ме видиш мене как...

Въпреки че българската икономика е почти напълно либерализирана, хора като Марешки въртят страната на малкия си пръст, държавата се е оттеглила отвсякъде, а данъците са от ниски, та по-ниски, да не говорим, че се укриват по-лесно от саксия с канабис, пълно щастие няма. Това научаваме от разговора на аптекаря с друг местен политик и предприемач, В. Д., чието име също се свързва с многобройни скандали. На този диалог, който си плаче за отделно заглавие – „Многострадалните Геновеви”, ще обърнем специално внимание, защото от него ще научите за бизнес средата в България толкова, колкото никога няма да ви каже специализираната икономическа преса. В. Д. звъни на Марешки да го увещава да инвестира в строителен проект, но проявява загриженост и за проблемите му с правосъдието. „Ама не, то няма логика на всичкото, което имаме, аз накрая за 10 000 лева на месец, дето аз не ги броя за пари, аз да отида и да се излагам, да стана мутра... Аз разбирам, значи да изнудвам, ама за 10 000 лева, нали, няма как да отида да го изнудвам. Нали, да е за 10 милиона... – жалва се Марешки. – ... Боря се като улав там за всяка стотинка и това, че са оставили хората да мизерстват и са много бедни, и те търсят стотинката и я намират при мене, това не може да ме направи престъпник, нали.” Събеседникът напълно му влиза в положение: „Не, смешна е цялата история, ама трябва да я преживееш и ДА ВКУСИШ ГОРЧИВИЯ ВКУС НА ИСТОРИЯТА. Гавра е това, просто е гавра. Убива гордостта ти, убива самочувствието ти, че си някой. Че си сътворил нещо”. Версията, че някой му крои шапка, защото е „заможен, успял човек”, очевидно се харесва на Марешки и той няма нищо против да разиграе малко театър, въпреки че, както вече видяхме, властта и особено тази във Варна, се обръща към него на „брат”: Наесен нали ще има кметски избори и най-вероятно тези олигофрени гледат да ме отстранят по този начин. Да ме тормозят... Пък то вече ние остаряхме, то мотивацията беше, като имахме, като бяхме млади и дръзновени да даваме, то вече какво да даваме... Вече нямам мотивация да давам в града, да мизерстват, да умират, ей тука, в центъра, тъкмо се движа и каква мизерия просто. И това е в центъра на Варна. Какво, то толкова ограбено всичко, аз тепърва ще се хвърлям да оправям”. В. Д. също се включва с охота в жалейката, понеже „и аз се боря с прокуратура и една полиция тука, дето е много измислена, нищо, че с нашите заплати живеят и работят, ама се мъчат да ни унищожават”.

От дума на дума приятелят на Марешки отваря разговор по същество и започва да го увещава да инвестират заедно в град на бъдещето – затворен комплекс за семейства на ИТ специалисти, защото това „много е истинско, много е национално, много е моделно”. Това научил от 7-часова среща в София „със Саша Безуханова и Рени Попчева, тия едни дами, които се занимават с портали...”. Убедили го, че се очаква експанзия в този бизнес, някой само трябва да даде 25 милиона. Марешки обаче е от стара коза яре и се интересува, като е толкова изгодно, защо „всичките тези Саша-Маша и така нататъка, те, дето са в тези неща”, защо не искат да влязат и да участват? В отговор получава поверителна информация. „Саша се бори и се подготвя за политиката, ако не си го разбрал. Тя направи портал „Мув бе ге” ДА ДАВА ИДЕИ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА И ДА КОНТРОЛИРА ПРОЦЕСА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ В БЪЛГАРИЯ. Тя се готви за политик след 2-3-5 години... Тя, Саша, е служител на заплата. Тя се е оттеглила от сектора и сега влиза в политиката.” Уверенията са, че инвестицията ще се изплати за 7 години, което е изгодно: „... ми в Европа сто години им е малко да си изплатят вложените пари”. Марешки пак не се хваща на въдицата, защото в Европа може и да е така, но той добре знае, че у нас е другояче: В момента има толкова много лесни неща, от които се вадят пари от нищото... Нали знаеш, всичко се разпродава в момента... Абе на някаква супер смешна цена квадрата го разпродават и това в момента се разпродава цяла България. Има безброй други начини, абсолютно сигурно, вземаш го актива и веднага можеш да го продадеш на двойна цена, на секундата... Иначе проекта си е хубав, но той е за една нормална държава, ние сме абсолютно ненормална държава”. Тук отново получава разбиране, но с лек упрек, защото и банките разсъждават така: „... не гледат на сериозно на предприемачите”, а „трудно ще изградим държавата, така разсъждавайки”. Марешки е съгласен и рисува мрачно бъдеще: Абсолютно, ма няма, тя отива на разграждане... То всичко отива на разсипия пълна”.

Ха сега де – ХЕМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ХОРА КАТО МАРЕШКИ „ИМА ТОЛКОВА ЛЕСНИ НЕЩА”, ХЕМ Е „ПРОСТО МИЗЕРИЯ”!? Дали пък няма взаимовръзка между двете неща и второто не следва от първото? Но, разбира се, това едва ли някога би хрумнало в главата на Марешки – все пак той е практик, не е социален теоретик.

Впрочем „пари от нищото” наистина могат да се вадят, като се заобикалят правилата, а как се прави това научаваме от друг разговор на известния варненец, този път с негов служител. Каква е тази такова, бе програма „Джереми” имало някаква?”, интересува се Марешки, който чул, че можело да си купи и хотела с европейски пари. Служителят го уведомява, че „Джереми” частично намалява лихви по заеми на предприемачи, но има лек проблем – програмата е за малки и средни предприятия, „а ние сме голямо предприятие”, освен това се гледа и подпомаганият да не е свързан с някой едър бизнес. Е, кое, ние имаме и малки предприятия – Марешки не се отказва да мине за начинаещ предприемач, който има нужда от насърчаване и подпомагане. – Е, добре де, ще намерим, ще избягаме от свързаността.” Човекът му получава инструкции да провери дали е възможно да се направи един проект от името на малка фирма с 4 аптеки, която има нужда от мебели, компютри и оборотни средства. Видно от още един разговор, Марешки няма нищо против да послъгва Европата. Пред мъж, който явно е негов адвокат, предприемачът недоволства от бавната реакция на прокуратурата по някакво дело. Обмисля да сезира Европа, да води дела в европейски съд и да съди държавата. „Дали да не кажем... примерно като идея, че всъщност са ни били рекетирали, понеже не сме си платили, затова са отсъдили срещу нас, и да го караме в такава посока. Тоест те са ни отсъдили, защото не сме си плащали рекета”, разсъждава Марешки, но получава съвет, че „те, твърденията, трябва да се докажат”. „Емии...”, замисля се този път политикът.

Е, поне в предизборна кампания нещата не е нужно да се доказват и можеш да говориш каквото си искаш...

IV. Варненският Тръмп”, реформаторът

Разговорите загатват мащабните реформи, които претендиращият за прозвището „български Тръмп”, би могъл да предприеме както в бизнеса, така и в социалната система. Да би дошъл Марешки на власт, няма да е нужно да излизаш по-далеч от съседната улица, тъй като в аптеките ще се предлага всичко – от аспиринче до цигари, уиски и ориз. Така де, какви са тези досадни регулации, които спъват предприемчивостта, влошават бизнес средата и пречат на превръщането на гражданите в потребители! В идеалната, но още не съвсем сбъдната държава на Марешки аптеките са хоремази, джипитата са техни търговски агенти, а работещите в заведенията могат да напуснат само ако се откупят пред собственика. Системата се захранва с обучени кадри, които се създават в университет „Марешки”.

Струва ви се прекомерно? Но дори и подобна идея го навестява. Здрасти. Абе във връзка с тези университети... Защото сега ми казаха, имало някакъв. То, ако се разтършуваме, ще излязат сигурно един куп такива знайни-незнайни. Мислиш ли, че можем да направим някакъв договор с тях, при който те да ни дадат примерно под наем, на франчайз или под някаква форма да имаме контрол върху определен факултет и, тоест, да имаме, ъъъ, контрол върху цялата дейност?... Ако не, да почваме да си правим наш университет. Да, ние да си направим такъв факултет, ние да си го финансираме изцяло, да си назначим хора, да, това, да, онова, всичко, и да си издаваме после”, интересува се Марешки пред друг мъж. Може само да съжаляваме, че не е осъществил това намерение. Катинчето и Герчето сигурно щяха да са поне доцентки по маркетинг, „братята” му от ложата щяха да са професори, а предизборните му листи щяха да придобият доста по-академичен вид.

Марешки засега не успява да осъществи и една друга революционна идея. Наред с организацията по събарянето на пицарията на Тони Димитров търговецът с лекарства успява да движи и идея, която според негов партньор ще взриви пазара в цяла България: „Нямаш представа какъв хаос, какъв скандал ще настане!”. Способността му да движи няколко схеми едновременно, стигайки до детайли, е просто феноменална. Целта е да се заобиколи законова забрана за онлайн продажба на хранителни стоки, а идеята е следната: негов служител ще регистрира сайт за електронна търговия, който ще бъде до голяма степен проформа: „То няма да е през сайта”. Хората ще получават доставката на следващия ден от аптеките, а заявки ще могат да се правят и на място в тях. За целта Марешки си е намерил партньор – търговеца на едро З., който уверява, че е готов да го снабдява „по втория начин”, но това нещо по никакъв начин не трябва да се разбира: „Ще получаваш стоки на супер цени, няма да има втори клиент в България, дето да получава на такива цени”. В замяна З. ще взема 1% от оборота като за начало, а после и повече. Партньорът няколко пъти поставя условие това да си остане само между тях, защото може да си навлече огромни неприятности с останалите клиенти, включително вериги хипермаркети. Марешки го успокоява, че е измислил стратегия, ако все пак се разчуе, че се снабдява от него: „Пък те, като дойдат при мен, аз винаги мога да кажа аз това го продавам на загуба, ама за да влизат и да си купуват лекарства... Ама те, докато тръгнат разправиите, че докато разберат, откъде купувам, то ще мине много време, ние дотогава ще сме заели вече пазари и няма да има проблеми”. З. е съгласен, но все пак предупреждава ортака си, че „има някои стоки, на които не трябва да правиш дъмпинг” и че рискува да го гръмнат. Даже е учуден, че една баба ще е склонна да си поръча кило ориз за следващия ден, при положение че може да си ги купи от съседния магазин веднага. „Е, как бе? Ами то това е, хората ги интересува цената, бе, батко. И ако той може да спести 50 стотинки, нали ти е ясно, че за 50 стотинки ще обиколи града, даже три пъти ще отиде до там само и само да го вземе 50 стотинки по-евтино – светва го Марешки. – Ми то ние, ако правим същото, което правят всички, няма да имаме успех... Това го остави на мене.” Снабдителят отново е съгласен: „Но елегантно трябва да стане, защото ще станат много големи скандали, аз отсега ги виждам. Но, освен, ние си фактурираме нормално, пък после ще се разбираме”.

За тест на новата система Марешки е избрал Нови пазар. Там той има три аптеки, пък и градчето е близо до Варна, където ще е снабдителската му база. Обажда се на Гергана да я инструктира да подготвя рекламна кампания с раздаване на листовки, а после, като преградят аптеката: „…почваме и с цигарите и така нататъка”. Пътьом се интересува как върви бизнесът с лекарствата, а служителката му го информира, че имат проблем с конкурентката Ирма – правела им разни „мошенгии”, викала бандити да гонят хората им, които раздавали флаери. Марешки не е обезпокоен, ще намери бригада от Варна, която да прати в Нови пазар. По-голям проблем е, че Ирма прави високи обороти, от аптеката ѝ излизат клиенти с цели кашони. Марешки настоява да се проследи къде отиват клиентите с кашоните и така стигаме до разбулването на още една публична тайна – масова е практиката лични и други лекари да работят с определени аптеки (и марки лекарства), като пренасочват пациентите си към тях. Ако досега сте имали съмнения за това, вече можете да бъде сигурни:

Жена: Ами не знам откъде го е взела. Тя по принцип там висок й е оборотът.

Марешки: … Колко прави тя в момента?

Жена: Ами към 150 сигурно прави.

Марешки: … Ние защо не сме го правили преди това?

Жена: Ми не знам откъде дойде този оборот. Обясняват ми непрекъснато, че изкарват кашони, торби… Тя по принцип й е висок оборотът. Но доколкото разбрах, тя си работи доста с лекари там…

Марешки: Добре, ти не можеш ли да сложиш там един, който да седи отпред и да брои клиенти, да , като изнасят кашоните, къде ги носи.

Жена: Абе броим ги.

Марешки: … Да кара, да види къде ги носи. За един месец ще дадеш там малко бензин и малко такова, какво толкова, и ще имаш пълна информация, не да чакаш, да се чудиш или такова. Ще имаш реална информация.

Жена: Ами носи ги в това село, едно Тодор Икономово, където ние хванахме сега лекаря нали вече… Да почне да работи с нас… Той иска високи цени да му лепим, вече всичките условия приехме, нали, каквото иска, това да му лепим… Каквото иска, това му даваме, каквито иска бонове да му даваме само и само да започва да работи с нас.

По-нататък се разбира, че хората на Марешки са „хванали” още един лекар в Нови пазар „да почне да си праща клиентите при нас”, на когото Ирма досега също му давала някакви пари. В града е по-трудно да се отсее колко точно „клиенти” ще им препрати лекарят комисионер, понеже има няколко аптеки и невинаги може да се разбере кой пациент е дошъл сам и кой е пратен от джипито си, но Герчето е готова да предложи оферта на доктора само и само работата да върви… Както става ясно от диалога, аптеките се конкурират яростно, за да направят лекарите свои търговски агенти, от което последните само печелят. Така ли стои въпросът обаче с други категории граждани? За пациентите няма да отваряме дума, но за персонала? От разговор на Марешки с негов представител в Петрич научаваме, че конкуренцията между търговците е безмилостно жестока за всичко друго, но само не и по отношение на техните служители. Нещо повече – тук мирише на договорки и на картел. Мъжът се обажда на Марешки, за да го пита дали да не си върнат две фармацевтки, които преди време са напуснали, но сега му трябват. Шефът от Варна по принцип е съгласен, но го съветва: „Питай и другите и преценете просто обратния ефект. Нали, да не си решим едно, пък да си развалим десет”. Мъжът не разбира: „Мислех, че ни е отпаднал ангажиментът към тях. Поне, като говорих с теб последния път, ти ми каза: „Мачкайте здраво!”. И аз мачкам”. Налага се Марешки да внесе яснота какво точно е имал предвид. Значи ние тогава сме нямали ангажимент да не ги мачкаме. Ангажиментът беше да не си крадем персоналите”, уточнява Големият бос. Оставяме отворен въпросът - колко милиметра е разстоянието от подобни „ангажименти” до работодателски договорки за сдържане на работните заплати?

Сговорът явно не е достатъчен, а Марешки е притеснен най-вече да не напускат управителите: „Те са ми важни, защото те са носители на лиценза... На аптеките” (с фиктивно прехвърляне на обектите на други лица се заобикаля законовата забрана един собственик да няма повече от 4 аптеки). Предприемачът е помислил как да ги закрепости: ако друг реши да ги наеме, ще трябва да му дължи трансферна сума като при футболистите. За да е силно възпиращ, откупът трябва да е от 20 до 50 хил. лв. А на какво основание ще се дължи той? „Идеята беше, че примерно ние им правим някакво обучение, което струва примерно 50 хиляди лева, и ако напуснат по-рано от 5 години, трябва да върнат парите”. Как за пореден път да се финтира законодателството, е тема на поредния разговор на днешния кандидат за законотворец с негов юрист:

Марешки: При футболистите как е?

Мъж: При футболистите е друго. Там, значи, футболистът може да си напусне по всяко време, но там има така наречените трансферни права. Нали, тия, състезателните, права, които идват по друга линия. Те са вече по самите правилници на ФИФА и на УЕФА.

Марешки: Е, правилниците на ФИФА и УЕФА могат ли да са против законите? Тогава ние ще направим правилник на аптеки „Марешки”. Дали е УЕФА или аптеки „Марешки”, каква е разликата?

Мъж: То няма разлика, значи, ако работникът не иска да идва да работи, той просто напуска и няма да идва да работи… Но въпросът е, че онези му забраняват да премине в друг клуб. Той може да иде в друг клуб, може и договор да сключи, но не може да играе, нали. Защото там си има тия правилници. Така че то не надхвърля трудовоправната защита.

Марешки: А защо нашето ноу-хау, което е начина ни на работа, да не е толкова скъпо и той като дойде, се запознава, обяснява му се и после да ги дължи?

Мъж: Е, това искам да видя дали можем на него да се позовем.

В едно Марешки безспорно е прав – има си собствено ноу-хау. Или номер в живота, както искате го наречете. Хем не е мутра, но общува с такива. Хем е против политиците, но те му говорят на „брат”. Загубил е мотивация да дава, но не и да взема. Печели отлично от системата, но не е доволен от резултата. Колко още улики ни трябват, за да предположим, че ВСЪЩНОСТ ТОЙ Е СИСТЕМАТА ИЛИ ПОНЕ СЪВЪРШЕН НЕИН ПРОДУКТ. А тя постоянно ражда „антисистемници” като него, за да не може нищо да се промени, но пък да живеем с чувството, че нещо се променя.

Популизъм и неолиберализъм на „Воля”

В предизборните си изяви лидерът на „Воля” не спира да върти една и съща плоча: ще намалява цената на горивата, ще се бори с картелите и монополите, ще спира намаляването на българското население... Маркетинговата стратегия, изглежда, е успешна – до края на кампанията хората едва ли ще го запомнят с друго. Внимателен прочит на програмата му обаче показва, че варненският предприемач има доста екзотични идеи за държавното управление, в които социалният популизъм върви ръка за ръка с турболиберализъм в икономиката.

„Воля” се обявява за „оптимизиране на здравноосигурителния модел на основата на пазарни принципи”, „по-широко прилагане на гъвкавите форми на заетост”, „проактивна имиграционна политика, съобразена с потребностите на българския бизнес”. В превод на обикновен език това няма как да не означава пренасочване на здравните вноски към частни фондове, разширяване на временните трудови договори, внос на още по-евтина работна ръка. Сред останалите идеи, които заслужават внимание, са насърчаване на финансирането от високорискови капиталови фондове за бизнеса в България, подобряване на възможностите за самофинансиране на изкуството (разбирайте – културата като пазар), въвеждане на частни оператори на напоителните системи (тоест концесиониране на язовири и канали), държавна подкрепа за развитие на товарния автомобилен транспорт (който е 100% частен). От партията на Марешки се обявяват още за обвързване на студентските стипендии със задължение за работа в страната за определен период и разработване на учебните планове съвместно с бизнеса. „Воля” дори си е поставила амбициозната задача да създаде Новия човек. Или, както е казано в програмата: „Изграждане на нов тип личности” (вероятно подобни на нейния лидер?!) чрез „развитие на морални добродетели, човешки ценности и патриотизъм в съответствие с предизвикателствата на съвременната епоха”.

Такива програми не трябва нито да се надценяват (едва ли Марешки ще има възможност да реализира всичко написано), нито да се подценяват (подобни идеи лека-полека се просмукват от бизнес организации към партии, докато бъдат обявени за „обществен консенсус”). Едва ли самият лидер на „Воля” е писал програмата, такива документи често се аутсорсват към среди, за които от записите научаваме, че имат амбицията „да контролират политическия живот”. В тази връзка е симптоматичен експертният екип, който се събра при варненския аптекар.

За иновациите ще отговаря споменатата в записите Рени Попчева, създателка на „стартъпи” и „фабрики за идеи”, широко рекламирани в „капитални“ издания. С международни отношения и национална сигурност във „Воля” се занимават бившият председател на Атлантическия клуб Любомир Иванов и Калинка Ковачева, бивш изпълнителен директор на клуба и отговаряла за корпоративните (?!) отношения на неправителствената организация. Ковачева е представена като „единствената жена, която е посветена в 96 масонска степен в Израел, отговаряла е за Балканите и Източна Европа в редица международни масонски организации”. Определящият се като „националист” и „русофил” Камен Попов, нашумял с това, че удари Волен Сидеров пред НАТФИЗ, ще консултира Марешки по въпросите на туризма и малкия и средния бизнес. Бившият шеф на СДВР и екскмет на столичния район „Витоша”, издигнат от ГЕРБ, Валери Йорданов вече е експерт на „Воля” по вътрешна сигурност. Отговорник за „зелените политики” пък е бившият главен секретар на Агенция „Митници” и на Движение „Гергьовден” Илиян Матеев. Доайенът в тази странна компания е консултантът по „Правосъдие”, 87-годишният Васил Гоцев, трикратен депутат от СДС, бивш министър на правосъдието в кабинета „Костов”, ексконституционен съдия и един от бащите на реституцията.

a-specto.bg


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели