/Поглед.инфо/ Неправилната демокрация на унгарския премиер Орбан отново получи убедителния вот на електората. А коя е „правилната” демокрация? И въобще има ли такава?

Този въпрос напира с неизбежната си острота след унгарските парламентарни избори в неделя. Резултатите се оповестиха малко след 1 часа през нощта: закъснението се дължи на дългите опашки пред значителен брой секции и след 19 часа, когато официално изборите трябваше да приключат. Да припомним само в скоби, че обществеността у нас трябваше да чака седмица, преди ЦИК да обяви резултатите на последните избори. Но изглежда така е при „правилните” демокрации...

При избирателна активност 69.13% - най-високата от 2002 г. насам (когато бе 73.5%), след преразпределие на гласовете, подадени за партии, непреминали изискуемата бариера, официалното съобщение на сайта на Централната избирателна комисия (http://www.valasztas.hu/dyn/pv18/szavossz/hu/l50.html) дава следните резултати:

- коалицията ФИДЕС/ХДНП е с 66.83%, общо в 106 едномандатни избирателни района и ще има 133 места, което отново й осигурява 2/3 квалифицирано мнозинство в парламента (също 133 места на изборите през 2014 г.);

- второто място е на „Йоббик” с 13.7% и 26 мандата (срещу 23 през 2014 г.);

- трета, с 10.5% и 20 мандата (срещу 29 през 2014 г.), е коалицията на социалистите с „Диалог” (Párbeszéd Magyarországért) - партия, създадена от 8 отцепили се от „зелената” либерална партия LMP (Lehet Más a Politika - Политиката може да бъде различна). Относителен успех на социалистите е, че УСП печели в 12 от общо 18 избирателни района в Будапеща;

- четвърта,с4.52%, но с 9 места,е Демократическата коалиция (DK) на нашия зет и бивш премиер Ференц Дюрчани (през 2014 г. бе с 4 мандата);

- пета, с 4.2% и 8 места е LMP (5 през 2014 г.);

- по едно место в парламента получават социал-либералната партия „Заедно” (Együtt); самоуправлението на немците (швабите); и един независим депутат.


Резултатите в най-голяма степен са отражение на предизборната пропаганда, водена от всяка една от тези политически тенденции. Либералната, представлявана от НПО-та и изследователски центрове, финансирани от Джордж Сорос и сродните му външни „донори”, критикуват Орбан, че според изработения от тях индекс, Унгария се нареждала на едно от последните места по "възприемане на електоралния интегритет (PEI)". Според експертно изследване на „Репортери без граници”, по плурализъм, независимост на медиите, и по степен на сигурност на журналистите, Унгария се нареждала на 25-то място в ЕС (на последното 28-о място е България!). Виновникът, разбира се, е Орбан, който създал Национален орган за медии и информация, чийто борд имал силни връзки с управляващата партия (също като нашия СЕМ). „Свободните медии са от ключово значение за избирателната ефективност; ако свободата на медиите се понижи, понижава се и качеството на унгарската демокрация”, пригласят експерти от London School of Economics.

Нека отново отбележим в скоби, че нападките на соросоидите са насочени главно срещу премиера Орбан и неговата партия, които практикуват неправилна демокрация; но срещу България, в която едва мъждукат островчета на свободни медии, критика от „началниците” няма, вероятно защото управляващите практикуват „правилната” демокрация.

Така, както в Унгария няма медийна свобода, според финансираните отвън НПО-та, два дена преди изборите ТВ канала HirTv излъчи едночасово предаване, в което основните анти-Орбан опорни точки бяха:

- (не)изпълнените обещания на правителствата на ФИДЕС през осемте години на управлението им;

- многобройните ценности на исляма, които някои в Европа (и в Унгария) несправедливо пренебрегват;

- за „бежанците”;

- за диктатурите и заплахата от Изтока;

- за това, откъде унгарците се снабдяват с газ;

- за срещите на Орбан с Путин, които едва ли не заплашват сигурността на страната;

- за крайния негативизъм в кампанията на ФИДЕС, отразяван в лозунгите им: „Унгария за унгарците”, „СТОП Сорос”, ликвидиране сателитните на Сорос НПО-та; и т.н.

Подобни „критики”, основани на твърде абстрактни за обикновените хора „индекси” и оневиняващи мероприятието „Бежанци”, са противни на унгарския дух и трудно могат да въздействат на редовия унгарец, чието материално благосъстояние, макар и бавно, се подобрява; но чиято национална гордост и самочувствие рязко скача след всяка поредна реч на техния премиер срещу диктата на Брюксел.

Що се отнася до лявата опозиция, причината за слабостта й в национален мащаб, освен в неуспешната пропаганда, копираща основно соросоидните нападки срещу ФИДЕС и премиера Орбан, унгарците свързват с неубедителната й ефективност като управляващи през периода 2002-2010 г. Освен това, „левите” не реагират подобаващо на реални проблеми, като например миграционната криза, според тях такава не съществува; избягват „горещи” истини, като ускорения темп на реиндустриализация, водещ до рязък спад на безработицата от 14% през 2010 г. на 3.8% в края на 2017 г. и до нарастване на доходите с до 10%; намаляване на ДДС на основни хранителни продукти; материално стимулиране на млади семейства за възстановяване на националния генофонд; засилване на икономическите връзки с бившето съветско пространство, Китай, Турция и др. На „левите” не им достигат достатъчно аргументи да мобилизират своите избиратели, както и да се разберат помежду си за съвместни действия. Това пролича на протяжните пазарлъци, които едва четири дни преди парламентарните избори доведоха до споразумение за оттегляне на кандидати в полза на единен кандидат с най-големи шансове. По такъв начин УСП успя да спечели 12 от общо 18 избирателни района в Будапеща. Докато поддръжниците на ФИДЕС-ХДНП са много по-решителни и искат да защитят постигнатото от управляващото правителство.

Впрочем, кризата в „лявото” е отражение на общата криза на европейската социал-демокрация и напомня за предателството им спрямо интересите на трудовите хора отпреди сто години, когато с тяхните парламентарни гласове бяха приети военните бюджети, разчистили пътя за първата световна империалистическа касапница; а по-късно – и идването на Хитлер на власт.

Най-голям проблем за унгарското общество предизвиква „Йоббик”. През последните години всички партии непрестано ги атакуват като опасна, крайнодясна, расистка, антисемитска сила. Преди година и половина председателят й Габор Вона стартира процес към превръщане на партията в "народна", който напоследък получи чувствително ускорение. „Йоббик” умекоти тона си; на няколко пъти Габор Вона публично се извини за ксенофобските демонстрации против циганите, за антисемитските „забежки” на членове и симпатизанти на партията и пр. Измежду стотиците активисти на „Йоббик” преобладават предимно млади хора и това се вижда на конференциите им, където над 80% от присъстващите са под или около 30 годишни.

Предизборната пограма на Габор Вона обаче, почти не се различава от онова, което правителството на Орбан върши и обещава, че ще продължава да върши, без да е формулирано в нарочна програма. И „Планът за действие срещу миграцията”, и „Планът за действие срещу корупцията”, и „Европейският план за действие” на Габор Вона са насочен към умовете и сърцата на масата унгарци, които подкрепят Орбан. Иначе казано, „Йоббик” цели да откъсне и привлече към себе си част от електората на ФИДЕС. Проучване на социологическата агенция "Сазадвег" сочи обаче, че нито привържениците на управляващите, нито на опозицията, са склонни да гласуват за кандидатите на „Йоббик”, което означава, че крайнодесните са оставени в опозиция срещу всички останали.

Десет дни преди изборите, в петък сутринта, Виктор Орбан призовава по радио "Кошут" избирателите да помислят на 8 април не само за настоящето, а и за бъдещето на Унгария.

Той заяви, че ако не бъде сформирано национално правителство, така че Унгария да остане унгарска, ще се формира интернационално правителство, в което ще присъстват протежета на Джордж Сорос, и Унгария ще се превърне в страна на мигранти; и напразно страната се развива, след като мигрантите ще погълнат плодовете на нейния успех.

В кампанията на опозицията по тази тема няма нито звук, нито стон; не се говори за най-важния въпрос на бъдещето и причината, според Орбан е, че тези партии „са подложени на международно цензуриране.” Като свидетелства той посочи „звукови записи, които излизат наяве един след друг, в които самите служители на армията на Джордж Сорос говорят за своята дейност.” Същността на този механизъм, поясни Орбан, е наети срещу пари активисти на Сорос да се интегрират в организации, които официално се представят като неправителствени, но които лобират за цели, които „идеологията на империята на Джордж Сорос” си поставя. Премиерът посочи, че около 2 000 платени лица в Унгария работят за сваляне на правителството и за създаване на приемлив за Сорос кабинет. „Знаем с точност имената им, какво представляват тези хора, по какъв начин действат, за да превърнат Унгария в приемна държава за мигранти." И уточни, че това е причината да бъде изготвен пакетът от закони "СТОП Сорос".

Той заяви също, че бюрократите в Брюксел искат да приемат решение за новия миграционен режим през юни, но Унгария смята, че проектите, изготвени под българското председателство по този въпрос, са погрешни, тъй като в тях се акцентира върху разпределението на миграционния поток, вместо да се наблегне върху защитата на границите.

„Ако Унгария приеме решението, в страната трябва да се настанят повече от 10 000 мигранти, всеки от които ще струва на унгарския данъкоплатец по 9 милиона форинта (над 3000 евро), плюс здравната му осигуровка. Затова, на срещата на върха в Брюксел през юни, Унгария трябва да бъде представлявана от такъв премиер, който е способен да защити интересите на страната от този зловещ проект.”

Изявлението на Виктор Орбан не случайно бе направено на Разпети петък (30 март, по западната традиция); смисълът бе: християнска Европа я разпъват, както бе разпнат Исус Христос.

„В културен смисъл християнска Европа е също като въздуха, който дишаме, обгръща ни естествено, създава ни усещането за домашен уют, затова в християнска Европа и в християнска Унгария се чувстваме у дома. Въпросът за християнска Европа е политически, дебатът е дали ще можем да съхраним традиционния си начин на живот, който обичаме, или под натиска на външно влияние ще ни наложат той да бъде променен... Но младите хора в Западна Европа трябва да се подготвят за живот, в който ще бъдат превърнати в малцинство в собствения си свят. Тази опасност виси над главите на всички нас, въпросът е как ще реагират различните народи на Европа. Има държави, които ще изберат отвореното общество, но има и такива, каквито са болшинството от страните в Централна Европа, които искат да защитят сегашния си християнски начин на живот.”

Главното, което вбесява либералния елит на Европа и Америка, е "неоспоримото първенство" на Орбан, бие тревога медийният флагман "Ню Йорк Таймс". "Г-н Орбан превърна страната си в политическа оранжерия за странен вид меко самодържавие, съчетан с лек капитализъм и крайно дясна реторика с еднопартийна политическа култура."

„Унгарските парламентарни избори могат да разтърсят Евросъюза с нова вълна на евроскептицизъм, след като резултатът е преизбиране на лидера на партията ФИДЕС Виктор Орбан, най-дълго управляващият посткомунистически премиер на Унгария”, алармира и сайтът на британския „Експрес”.

„Опасността”, която идва от унгарския премиер е, че не само се противопоставя на европейските „ценности” и директивите на Брюксел; в конституцията той включи постановки, неприемливи за съвременните европейски либерали. Например, ужасяващо е (!), че той обявява брака за "съюз между мъж и жена"; определя християнството като основа на унгарската държава. Всичко това е неприемливо за Брюксел, дава "лош пример" и все повече страни игнорират диктата на Брюксел: Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Испания, Италия...

"Виктор Орбан показа, че в Европа всичко е възможно. Вие ни дадохте пример и ние се учим от вас", заяви през 2016 г. Ярослав Качински, лидер на управляващата в Полша партия „Право и справедливост”, обръщайки се към унгарския премиер.

Тайната на популярността на Орбан и значителната подкрепа, на която се радва в унгарското общество е проста: той реагира на настроенията, страховете и надеждите, които преобладават в страната. На 15 март т. г., в деня на 170-та годишнина на унгарската революция от 1848 г., по улиците на Будапеща се проведе "Марш на мира" в подкрепа на премиера Орбан и неговата политика. Десетки хиляди се отправиха от моста "Маргит" към сградата на парламента, където министър-председателят ги посрещна с приветствена реч.

Но на унгарците най-много се харесва, че техният премиер е смел и се държи твърдо. Когато почти целият западен свят подложи на критика новата унгарска конституция – и Ангела Меркел, и американският държавен секретар Хилари Клинтън, и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, и ръководителят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, – Орбан отговори:

"Няма да позволим на Брюксел да ни диктува условия! Никога в нашата историята не сме позволявали на Виена или Москва да ни диктуват; и сега няма да позволим това на Брюксел!"

В неделя вечер Орбан изпи чаша шампанско в знак на победата. Но в Брюксел и в централите на Сорос и сродните му компании от двете страни на Атлантика, със сигурност са пили хапчета против главоболие. Народ с хилядолетна традиция и достоинство трудно може да бъде потискан...

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели