/Поглед.инфо/ Стремежът на американския президент да се срещне с руския си колега свидетелства за това, че Доналд Тръмп не се е отказал от идеята си за „велика сделка“ с Владимир Путин, пише в статия за The Washington Post бившият дипломат на САЩ Александър Вершбоу. Според него този замисъл на ръководителя на Белия дом няма да даде значителни резултати, ако преди срещата той не реши определени «реалистични задачи“. Например, Вашингтон може да убеди Москва да съкрати количеството учения в Европа и да призове към двустранен отказ от кибер атаки.

„Президентът Тръмп отново се носи с идеята за среща с Владимир Путин. По всяка вероятност той все още вярва, че ще може да сключи велика сделка с Русия, ако се окаже в една стая с руския президент. Но великата сделка е велика илюзия“ - пише на страниците на The Washington Post бившият посланик на САЩ и бивш заместник на Генералния секретар на НАТО Александър Вершбоу.

Според него, на всички би ни се искало да спрем влошаването на отношенията между Вашингтон и Москва. Но само желанието не е достатъчно. Фундаменталните противоречия не могат да бъдат преодолени. Дългосрочно подобряване не може да бъде постигнато, ако противоречията се замитат под килима или „хвърлят суверенните страни, като Украйна, под автобуса“. Това може да бъде постигнато само, ако Западът се придържа към своите принципи и настоява за промяна на руското поведение.

„Анексирайки незаконно Крим, водейки необявена война в източната част на Украйна и окупирайки обширни части от територията на Грузия и Молдавия, путинска Русия разкъса международния свод от правила и ясно обозначи себе си като ревизионистична държава, подкопаваща основата на сътрудничеството на европейската сигурност“ - разсъждава авторът на статията.

Той е убеден, че в Сирия Кремъл не се бори с „Ислямска държава“*, а укрепва „режима на Башар Асад“ и осигурява стратегически плацдарм на Иран, „все по-нарастващата заплаха за Израел“. Москва излезе от някои съглашения по контрола над въоръженията и „грубо наруши други“, включително договора за ракетите със среден и малък радиус на действие от 1987 година. Руският президент „систематично се опитва да се намеси“ в западните избори и да „дискредитира“ демократичните организации, в това число НАТО и ЕС

„С други думи, Путин противопоставя интересите на Русия на Запада и не е заинтересован в това, да се съгласи на компромис по въпросите, които ни безпокоят. Преди всичко неговата враждебност е продиктувана от вътрешната политика. Москва се страхува от нахлуването на западните идеи и ценности, а също от това, техния потенциал да не зарази самата Русия и като резултат да подкопае режима“ - предполага Вершбоу.

Според него всичко това означава, че Кремъл и неговата „пропагандна машина“ продължава да изобразява Русия като „обсадена крепост“. Страната, противостояща на „враждебния русофобски Запад, който се стреми да я направи слаба, а не да я признае за велика държава“.

Подобен „обсаден манталитет“ никъде няма да се дене в близко бъдеще. Руските власти няма да могат да повишат жизнения стандарт без фундаментални реформи. Но тези преобразования ще наложат „либерализация на режима“, с което Путин едва ли ще се съгласи, сигурен е Вершбоу.

„При тези обстоятелства ние трябва да се откажем от фантазиите си за велика сделка с Путин заради стратегическото търпение. Най-добрият начин да получим това за кратко време е да контролираме съперничеството и да съкратим риска от пряк конфликт както с помощта на увереното сдържане, така и използвайки инструментите на студената война, включително контрола над въоръжението и прозрачността във военната област“ - подчертава авторът на статията.

Стратегическото търпение не означава, че западните страни трябва да седят със скръстени ръце. Те трябва да защитават собствените си ценности и да поддържат „това, което е останало от гражданското общество в Русия“. Те трябва да участват в диалога с руското правителство и да се опитват да сътрудничат по онези малко въпроси, по които интересите на страните съвпадат, в това число ситуацията на Корейския полуостров.

„И въпреки всичко, в по-голямата част от случаите ние трябва да очакваме, че Русия ще бъде склонна към деструктивна роля – да се опитва да намали влиянието на САЩ, а не да се стреми към печеливши за всички страни решения. Възможно е да ни се наложи да чакаме докато Путин напусне сцената, преди нашите отношения с Москва реално да се подобрят“ - счита Вершбоу.

Според него всичко казано по-горе съвсем не означава, че Тръмп не трябва да се среща с Путин в „близките месеци“. Но американският президент трябва да се стреми да постигне не просто „добра фото-сесия“, а нещо повече. Затова преди да бъде определена датата на срещата, ръководителят на Белия дом трябва да постигне правителствата на двете страни да се съгласят да изпълнят редица „реалистични задачи“.

Например за намаляване на риска от случаен военен конфликт, Вашингтон може да убеди Москва да съкрати броя на военните учения в Европа. Може да бъде предложено да укрепне диалога между НАТО и Русия, а също да бъде разширен обмена на информация за терористичните заплахи. Също така си струва да се осигури достъп на инспекторите до американските и руските военни обекти, за да се разсеят съмненията на двете страни за нарушаване на договора за ракетите със среден и малък радиус на действие, „преди това историческо съглашение да е разпадне“. Може също така да се призовава за двустранно прекратяване на кибер атаките на критически важните обекти от инфраструктурата и избирателната система, „но не трябва да се очаква, че Русия ще си признае за намесата в изборите от 2016 година“, предполага авторът на статията.

„Съглашения по тези стъпки не трансформират отношенията. Но те могат да спрат влошаването на ситуацията и да създадат пространство за решаване на по-сложни проблеми, включително напускането на източната част на Украйна от Русия. Възможно, подобен методичен подход към срещата противоречи на инстинктите на Тръмп, но резултатите ще бъдат много по-значителни от онези, които бяха постигнати в Сингапур“ - заключава Александър Вершбоу.

*“Ислямска държава“ (ИГ) – организацията е призната за терористична по решение на Върховния съд на РФ от 29.12.2014 г.

Превод: М. Желязкова