Киев на кръстопътя между Русия и САЩ

Авторът на този текст, Едуард Попов, е роден през 1973 г. в Константиновка, Донецка област. Възпитаник е на Държавния университет в Ростов, доктор по история и по философия. През 2008 г. основава Центъра за изследване на Украйна към Южния държавен университет на Русия в Ростов на Дон. От 2009 до 2013 е основател и ръководител на Черноморско-каспийския център към Руския институт за стратегически изследвания. През 2014 г. Попов оглавява новосъздаденото Представителство на Донецката народна република в Ростов на Дон. Активно участва в хуманитарната помощ в родния му Донбас.

Тръмп през очите на руснаците

На 28 януари бе проведен телефонен разговор между Владимир Путин и новия президент на САЩ, Доналд Тръмп. Това бе първият подобен разговор между двамата лидери, откакто Тръмп встъпи в длъжност. И двете страни побързаха да излязат с позиции. Вероятно, най-важното нещо, по което двамата президенти са стигнали по време на 40-минутната си беседа е взаимно осъзнатата необходимост от развиване на двустранните отношения. Както се разбира от прессъобщенията на Белия дом и Кремъл, двамата лидери са обсъдили широк кръг от международни въпроси, най-важният от които е този за Близкия изток. Съдейки по изявленията му, Доналд Тръмп има сериозни намерения да унищожи ИДИЛ – нещо, което не може да се случи без участието на Русия. И двете страни дадоха оптимистична оценка на резултатите от разговорите, като според представител на американската администрация е била дадена зелена светлина за подобряване на отношенията. Въпреки това обаче, съвсем различна е оценката от преговорите, изразена в либерални медии като Politico и The Hill, които остро опонират на Тръмп. В публикациите на тези две медии, както и на много други, новият американски президент е остро критикуван по всички фронтове от левите либерали – като започнем със забраната за влизане в САЩ за граждани от няколко мюсюлмански държави, и завършим със заявеното от него желание да подобри отношенията с Русия. Сенатор Джон Маккейн и още няколко американски политици обещаха да направят всичко възможно да предотвратят това. Наред с това се поставят и категорични твърдения за връзка между предполагаемата намеса на руски хакери в изборите в САЩ и политиката на Тръмп спрямо Русия. Тук дори не става въпрос за някакви конкретни действия, а самото намерение на Тръмп да подобри отношенията се разглежда през призмата, че Русия вероятно му е помогнала да победи, което го задължава „да се реваншира” на Путин. Планът на критиците на Тръмп е много прост: те искат да вбият клин пред всяка стъпка към нормализацията на отношенията с Русия, което само по себе си представлява сериозен удар по легитимността на американския президент, и по този начин да му вържат ръцете. Но ако съдим по анализите в ляволибералната американска преса, ограничаването на имиграцията от мюсюлманските държави до този момент засенчва руската тема.

Русия проявява открит интерес и дори до известна степен се надява на подобряване на отношенията между двете страни. Въпреки че Тръмп нееднократно е заявявал, че ще бъде „труден” партньор за Путин, Русия като цяло гледа оптимистично на бъдещето на руско-американските отношения. В Русия победата на Тръмп бе възприета като победа на американския егоизъм и на здравия разум над лицемерното мислене на американските наднационални елити. За руснаците Тръмп не е американският президент, който ще бъде благоприятен за Русия, а президентът, който ще следва истинските национални интереси на САЩ.

Разбира се, Русия може или много да загуби, или много да спечели от линията, която поддържа новият американски държавен глава. И все пак, руските успехите не зависят чак толкова много от политиката на САЩ. По мое мнение, Китай е в доста по-голяма степен зависим от отношенията си със САЩ, както и обратното. Русия няма намерение да зацикля над някакви празни илюзии за бъдещето на руско-американските отношения при Доналд Тръмп. Но в станалите популярни думи на американския президент, че той ще бъде „труден” партньор за Владимир Путин има заложен скрит смисъл: днес САЩ са принудени да се съобразяват с Русия. Америка престава да бъде единствената суперсила в модерния свят и се превръща в „първа сред равни”.

И за да говорим за нещата с истинските им имена, нека припомним как през 90-те години, а дори и през първото десетилетие на XXI век, Русия наистина бе зависима от САЩ. Но с началото на конфликта в Грузия през 2008 г., принципите, залегнали в отношенията между двете държави кардинално се промениха. Днес вече тезата за зависимостта на Москва от Вашингтон не е актуална. Съвременна Русия не би се съгласила на нищо друго освен на равнопоставеност в отношенията със САЩ. Както казва известният руски експерт по международни отношения Михаил Демурин: „Макар и трудно, важно е да има сътрудничество (между Русия и САЩ), но най-важното е то да бъде поставено на основата на справедливост и равнопоставеност”.

В очите на Русия Доналд Тръмп е симбиоза на американски патриот и американски империалист, където патриотизмът определено взима превес. Неговите противници от лагера на Барак Обама и Хилъри Клинтън не са никакви патриоти, а империалисти интервенционалисти. Днешна Русия, казвам това с искрена радост, се отърва от имперското си наследство, което в крайна сметка се оказа напълно неподходящо за тази държава. Америка също разгърна влиянието си твърде много и сега САЩ се огъва под тежестта на имперския си товар. Ако това беше продължило с още един или два президентски мандата на демократите, тогава за Америка вече нямаше да има избавление.

Дотук обрисувахме защо Тръмп печели одобрението на руските патриотични кръгове и споделихме някои съображения. Сега нека насочим вниманието си към страната, която чакаше резултата от разговора между президентите на САЩ и Русия с голяма тревога и безпокойство. Тази страна се нарича Украйна. В следващата част от този текст ще разберете защо тя вече не е монолитна държава, както и защо вече можем да говорим за две „Украйни”.

Тръмп ще прави „одит” на украинските власти, което вещае края на Порошенко

Както знаем, Украйна не заемаше съществено място в предизборната реторика на Доналд Тръмп. За сметка на това обаче, тя следеше с повишено внимание какво е мнението на кандидата. Неопитната украинска дипломация (Украйна възникна като самостоятелна държава едва през 1991 г., а украинската нация все още е в процес на формиране) постави всичките си залози на един-единствен кандидат – Хилъри Клинтън. Освен това, режимът на Порошенко показа пълна липса на политическа култура и стратегическо мислене и украинските медии започнаха истинска кампания срещу Тръмп, а бившият шеф на президентската администрация, Борис Ложкин, дори представи „уличаващи” материали за шефа на предизборния щаб на републиканския кандидат Пол Манафорт.

Очевидно Тръмп възприема европейския континент като зона на хаоса – и е прав. Украйна едновременно е далечна периферия на континента и епицентър на хаоса, нещо като черна дупка, в която безследно потъват хора и пари. В началото на нашия век Украйна се очертава като „новите геополитически Балкани” на Европа.

Очакваната, от едни с ужас, а от други с надежда, промяна в политиката на САЩ спрямо Украйна все още не е започнала. Но Киев вече е на ръба на нервна криза. Докато пиша тези редове, ракетите на украинската армия валят като дъжд над градовете на Донбас. Честотата на бомбардиране и използването на артилерийски обстрел са нещо, което Донбас отдавна не е виждал. Експертите смятат, че това е отговорът на Порошенко на „фактора Тръмп”. Ситуацията в Донбас обаче е тема на цял един отделен разговор. Нека насочим вниманието си към самата Украйна, и по-точно към появилите се две „Украйни”: официална Украйна в лицето на режима на Порошенко и Украйна на олигарсите и местните барони. Тук можем да споменем и трета Украйна – тази на неонацистките партии и отряди, но както вече казахме този въпрос е предмет на отделен разговор. Днес Украйна на Порошенко и Украйна на олигарсите са в състояние на почти открита война, която може да завърши с нов Майдан или най-малкото с импийчмънт на президента. Началото на тази война бе дадено с победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ.

На 26 януари американското издание Real Clear Defense направи анализ на настоящите проблеми на Украйна в статия под красноречивото заглавие „Проблемът на Украйна е самата Украйна”. Според украинското издание „Вести”, цитирано във въпросната статия, Доналд Тръмп планира да организира „одит” на украинските власти и да провери как в действителност Киев е разпределял финансирането, получено от САЩ по време на Барак Обама. Накратко, основните проблеми на Украйна са следните:

1. Трудното проследяване на отговорността, заради огромния брой представители на държавната администрация, които участват в изграждането на военната стратегия;

2. Липсата на единна стратегическа визия и проследяване на разходването на бюджетни средства;

3. Проруските представители във властта;

4. Всеобхватната корупция

Всъщност, публикацията не идентифицира главния проблем: нелегитимността на управляващия в момента режим на Порошенко и отговорността на предишната администрация на САЩ за насилственото сваляне от власт на президента Янукович. Освен това, третата точка е доста спорна. Още в първите дни след триумфа на Евромайдана, украинските държавни агенции бяха прочистени от така наречените „проруски представители”. Де факто, тази работа отдавна вече беше свършена. През първата половина на 2010 г. многократно контактувах с украински депутати, политици и експерти, които непрекъснато съобщаваха, че САЩ и Западът (включително фондации на Демократическата и Републиканската партия, хуманитарни организации на НАТО и др.) са трайно ангажирани със задачата да вкарат украинския властови елит в правата линия на прозападните политики. За тази цел е изграден и модел на работа. Организират се посещения в САЩ за депутати, политици и експерти (включително млади специалисти), а в украинските университети, дори и в проруски градове като Донецк отварят врати информационни центрове на НАТО. И искам да подчертая, че всичко това се случваше по време на президентството на Виктор Янукович, когото вождовете на Евромайдана определят като „проруски” настроен. Ето така, чистката на проруски фигури от украинската политическа сцена започна много преди триумфа на Евромайдана. В интервю за CNN един от сътрудниците на Виктория Нюланд, бивш помощник държавен секретар, отговарящ за Евразия, потвърди, че САЩ са налели най-малко 5 милиарда долара „в подкрепа на борбата на украинския народ за силно, демократично правителство”. Част от тези пари най-вероятно са отишли за откровени подкупи на украински политици. Разбира се, освен всичко останало имаше и скрити преговори и договорки с украински политици за кадрови назначения. Неслучайно, управлението на Янукович бе белязано с кариерни успехи за предателите на родината и изчезването, и дори ареста, на някои наистина проруски настроени политици. Най-известният пример в тази посока е лидерът на базираната в Одеса партия „Родина”, Игор Марков, който през октомври 2013 г. бе арестуван и прекара няколко месеца в затвора. По този начин, когато дойде време за самия преврат, вече нямаше нужда от каквато и да било чистка на проруски сили. В управляващата Партия на регионите имаше няколко групички, които спореха помежду си по вътрешнополитически и икономически въпроси, но като цяло всички те бяха солидарни спрямо идеологията (либерализма) и геополитиката (прозападната ориентация, най-вече по отношение на ЕС). Казано направо и без увъртания: това бе партията на националните предатели и конформистите.

Защо обаче в обсъжданата публикация са решили да посветят на това цяла точка в иначе изключително краткия списък на проблемите на Украйна? Верен отговор на този въпрос можехме да получим, ако разполагахме с повече информация за самата публикация. Дали в нея се визират представители на антуража на новия американски президент? Или да не би украинските лобисти в САЩ, които са противници на Порошенко, да застават зад Тръмп? Склонен съм по-скоро да приема втория вариант за верен. Повече от ясно е, че същите тези лобита се опитват да заблудят Доналд Тръмп като насочат вниманието му към последствията (корупцията), а не към причините (нелегитимното и престъпно правителство) за проблемите в Украйна.

Доналд Тръмп би постъпил разумно, ако се въздържи от намеса в европейския хаос и наместо това, преди да са го забъркали в украинската бъркотия, се занимае с почистване на американските Авгиеви обори. Очевидно това няма да е в съответствие с интересите на украинските лобисти и със сигурност много скоро те ще предизвикат засилена медийна и политическа активност.

На 26 януари се появи и още една новина – този път тя излезе директно от украинската държавна администрация. В свое интервю за „Ройтерс” заместник-външният министър на Украйна, Олена Зеркал, на практика постави ултиматум на Вашингтон. Загатвайки за предстоящия разговор между Путин и Тръмп, г-жа Зеркал заяви, че Украйна непременно трябва да участва в договорките между САЩ и Русия за уреждането на конфликта в Донбас.

„Тъй като говорим за бъдещето на нашата страна, ние не искаме да ни изключват от преговорите. Не искаме да сме разменна карта. Ние искаме да сме играч”, заяви Зеркал пред „Ройтерс”. Освен това, тя каза, че не вярва в „джентълменското споразумение” и че подкрепя призива на президента Петро Порошенко: Западът да задържи санкциите срещу Русия. И все пак, украинският външен министър не предлага включването на Русия в преговорите със Запада, по време на които да бъде обсъден въпросът с удължаването на санкциите. Нейната позиция е показателна за объркването, и дори паниката, която обзема Киев след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Моите източници в Украйна потвърждават, че в рамките на украинските въоръжени сили настроението е същото. Мнението на украинските „доброволци” от неонацистките отряди се свежда до нещо много просто: „Тръмп ще подари Украйна на Путин”. Обкръжението на Порошенко е обзето от още по-големи страхове: да не би САЩ да организира финансов и политически одит на сегашното украинско ръководство. А тази заплаха е много по-реалистична от страховете на украинските неонацисти. В края на краищата, подмяната на един провалил се лидер с друг, по-ефективен, е изпитан подход на американците спрямо бившия СССР, какъвто бе случаят в Грузия, където с „Революцията на розите” бе свален от власт проамериканският Едуард Шеварнадзе и бе заменен с друг проамерикански президент – Михаил Саакашвили.

Украинският управляващ истаблишмънт се опитва да маскира зле прикритата си паника с категорични изявления. Официалната позиция на Киев се изразява под формата на нещо, което по същество си е истински ултиматум. Изказаното от външно министерство мнение не е усилие в посока гарантиране правото на Украйна да участва в двустранните преговори между САЩ и Русия, а опит Украйна да наложи монопол над отношенията на Тръмп с Русия. Липсата на чувство за такт у Украйна отново й изигра лош номер. Дори нелепият и смехотворен опит на украинския истаблишмънт да повлияе на американските избори не бе достатъчен урок за елементарните правила в политическия етикет. Малко по-късно, в украинските медии се развихри грандиозен скандал свързан с този случай. Украинското външно министерство излезе с официална позиция, че думите на Олена Зеркал са били погрешно интерпретирани от журналистите от американската редакция на „Ройтерс” и техният смисъл е бил изкривен. Изглежда значението и последствията от скандалния й ултиматум са станали очевидни дори за неопитните украински дипломати.

Сега Петро Порошенко хвърля всичките си усилия да изкупи вината си пред Тръмп. Преди украинският елит демонстрираше неуважение към кандидата „аутсайдер” – Тръмп, а сега се чудят как да покажат безкрайната си сервилност. Открито се говори, че Порошенко е наел лобистки групи в САЩ, на които възлага надежди, че ще променят отношението на новия американски президент спрямо него. Но вътрешните опоненти на Порошенко, които заедно с него измисляха клевети по адрес на Доналд Тръмп, сега бързат да се възползват от грандиозния външнополитически провал на украинския президент. В Украйна почти открито се подготвя нов преврат. Дали ще се случи под формата на въоръжени улични протести (Майдан) или импийчмънт на държавния глава – това са важни детайли, но те не отменят естеството на текущата ситуация. Такава е и темата на последната част на този анализ.

Как украинската олигархия ще принесе Порошенко в жертва на Тръмп

Смяната на администрацията в Белия дом и подкрепата от страна на украинския истаблишмънт за кандидатурата на Хилъри Клинтън доведе Петро Порошенко до най-голямото външнополитическо фиаско в „постмайданска” Украйна. Мощният провал ускори вътрешнополитическите сътресения и засили активността на опозиционните и олигархичните и кръгове в Украйна.

На 18 януари народният представител и бивш член на „Блока на Петро Порошенко”, Виктор Чумак изнесе реч пред Върховната Рада на Украйна. От трибуната той прочете призив към президента, подписан от 22-ма депутати от парламентарната група на самия Порошенко. Положилите подписа си искат от него да приеме закон за импийчмънт, да проведе референдум и да отмени имунитета на членовете на парламента. По думите на Чумак, през изминалите две години и половина откакто е избран и двете години работа на сегашния парламент, президентът и неговата политическа група не са изпълнили своите предизборни обещания. С други думи, на Петро Порошенко му бе поставен ултиматум. В края на краищата, един закон за импийчмънта не би бил насочен към никой друг, освен към самия него. Нещо повече, изглежда надигащите се критики към президента са базирани на старите и добре познати от Майдана антиолигархични лозунги.

В Украйна критиките спрямо олигархията винаги идват от самата олигархия. Според украинските политически анализатори, в този случай зад предложението, направено във Върховната Рада, стоят олигарсите Виктор Пинчук, Игор Коломойски, Дмитрий Фирташ и Виктор Балога, които са се съюзили, за да свалят от власт Порошенко. Добре е да напомним, че Коломойски се превърна в основен враг на Порошенко веднага след преврата от февруари 2014 г. Но заради тежкия натиск от страна на САЩ, Коломойски бе принуден да се оттегли от активната опозиция и да премине в сянка. Днес Виктор Пинчук, олигарх от Днепропетровск, зет на бившия президент Леонид Кучма и бивш председател на Украинския еврейски конгрес в Украйна, е човекът, който изпълнява ролята на основен опонент на режима. В края на декември миналата година, в интервю за The Wall Street Journal Пинчук изрази компромисна позиция спрямо Русия, заради което бе подложен на остри критики в украинските масмедии.

Ако приемем за правдоподобна гореспоменатата теза на украинските политически анализатори, че олигарсите се обединяват срещу Порошенко, бихме могли да направим следните заключения: тази обединена сила владее мощен финансов, медиен (контролира множество печатни и електронни медии), политически (контролира групи от депутати във Върховната Рада), и боен потенциал (спонсорираните от тях частни армии и украинските неонацистки доброволчески отряди). Сборът от тези ресурси им позволява да поведат кампания срещу Порошенко, както в страната, така и в чужбина. Ако е необходимо, олигарсите могат не само да провокират местни социални конфликти в Киев и на други места, но и да организират масови протести в столицата с подкрепата на бунтовници. В същото време, депутатите, които те контролират, ще засилят нападките си спрямо Порошенко. Този сценарий е напълно възможен, ако получи одобрението на Белия дом.

Участието на Виктор Балога в тази схема е показателно. Кланът Балога е най-влиятелният в Закарпатската област (най-западната част на Украйна, населена предимно с русини и голямо унгарско малцинство – около 12% от населението). Самият Балога е един от най-опитните и умни украински политици. В момента той е депутат във Върховната Рада (както и неговият брат, Иван, който е бивш председател на регионалния съвет на Закарпатска област) и контролира най-голямата фракция, „Единен център”, оглавяван от сина му Андрей Балога. Семейството и обкръжението на Балога контролират огромни финансови, политически и социални ресурси, както и криминални групи, през които минават контрабандни потоци от страните от ЕС към Украйна през Закарпатската област. Освен това, Балога отчасти контролира и 128-ма Закарпатска планинска пехотна бригада на украинската армия. След „котела в Дебалцево” („котел” е руски термин за военно обкръжение, бел. прев.) Балога демонстративно настоя Порошенко да не изпраща военослужещи от Закарпатска област в Донецк.

Виктор Балога е известен с изключително силния си политически инстинкт. През цялата си кариера, той е сменял политическите си началници, като по този начин винаги е постигал нови висоти. Неговият избор никога не го подвежда и той винаги излиза победител. Например, точно преди „Оранжевата революция” той премина от лагера на премиера Янукович към този на Виктор Юшченко, и спечели. Не след дълго той напусна лагера на Юшченко и се върна в обкръжението на Янукович и така стана министър на извънредните ситуации. Нека цитирам откъс от речта на Балога пред Върховната Рада от 27 януари: „За цялото това време ние не толкова създадохме добра армия, колкото среда за корупция, в която приятелите на Гаранта (президента Петро Порошенко) спечелиха пари, за което вече пише и американската преса. Не проведохме реформите, които щяха да направят икономиката ни силна. Нещо повече, в следващите 3 години ще трябва да върнем дълг от 14 милиарда долара, пари, които нямаме и не можем да имаме с такава икономика.” Балога е убеден, че бъдещата отговорност за вдигането на санкциите срещу Русия ще лежи на един-единствен човек. Това е Петро Порошенко, който пренебрегна всички правила и се намеси в президентската надпревара в САЩ. В резултат на това, украинският народ незаслужено ще си спечели ако не враг, то поне един безучастен наблюдател в лицето на Доналд Тръмп. „При това положение имаме само един изход: тотална смяна на правителството, което ще покаже на Запада готовността ни да започнем на чисто нови отношения без корупция и двойни стандарти”, заключава Балога. Така Виктор Балога открито призовава украинския политически елит да извърши „пълна смяна на правителството”, т.е. да принуди Порошенко да подаде оставка. Това е цената на установяването на безпроблемни отношения с новата американска администрация, с което да се попречи на Русия да се възползва от разкрилите се нови възможности. И това не е първата заявка за война срещу Порошенко от страна на Балога.

Точно преди коледните празници, пред журналисти Балога небрежно подхвърли, че скоро Порошенко „ще бъде принуден да прати цялото си политическо обкръжение в оставка”, а впоследствие ще трябва и самият той да си отиде. Според Балога, ако президентът не иска да си тръгне по мирен път, тогава той ще бъде „свален” със сила. Тези думи, както и казаното пред Върховната Рада на 27 януари, подсказват колко сериозни са намеренията на тази едновременно публична и сенчеста фигура, както и на силите, които представлява.

Така, групата олигарси, които се противопоставят на Петро Порошенко, имат сериозна опора за реализиране на плановете си в Закарпатската област. Вероятно, когато настъпи часът „х” именно Закарпатската област (наред с Киев) ще бъде фронтовата линия срещу режима на Порошенко. По този начин олигарсите сами влязоха в ролята на „спасителите на Украйна от олигарсите”. Същите тези олигарси, като Порошенко, които спонсорираха Майдана и неонацистките отряди, днес се готвят да свалят олигарха Порошенко, в когото виждат една малка жертва, принесена в името на добрия тон с президента Тръмп. Те ще стоварят цялата вина за корупцията и кражбата на американски пари в Украйна на Петро.

За самата Украйна всичко това ще означава поредното, този път неконтролируемо, олигархично управление и крачка към гражданска война – но не в далечния Донбас, а в Киев, Централна и Западна Украйна.

Източник: Fort Russ
Превод: Антоанета Киселинчева