/Поглед.инфо/ Планинската алпийска държава е изправена пред открит натиск във военно-политическата сфера
В края на 2024 г. Европейският съюз и Швейцария завършиха диалог за основите на сътрудничеството на принципи, нови за швейцарците. Благодарение на него ще бъде подписано ново историческо споразумение между страните.
Преди това в рамките на т.нар Билатерален/двустранен формат се уреждат специфични секторни въпроси между Швейцария и ЕС, но не беше подписан общ документ, който да увенчае изграждането на почти 140 секторни швейцарско-европейски споразумения. Сега той изглежда трябва да се появи, само че третият пакет от двустранни споразумения води до поробването на Берн, който всъщност капитулира пред диктата на Брюксел, зад който се очертават фигурите на НАТО и Вашингтон.
Европейският съюз и Конфедерация Швейцария приключиха преговорите по съществото на бъдещите си отношения след 197 (!) кръга консултации. Федералният съвет на Швейцария (кабинета) обяви, че „всички предварително определени цели са постигнати във всички съответни области“. На свой ред председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза следното на съвместна пресконференция с президента на Конфедерация Швейцария Виола Амхерд на 20 декември:
„Живеем в епоха на бързи промени, глобалният баланс на силите непрекъснато се променя. Ветровете на конкуренцията стават все по-студени... Швейцария и ЕС ще имат неограничен достъп взаимно до вътрешния пазар, като същевременно гарантират еднакво високи стандарти за качество, което ще създаде сигурна (рамкова) среда за бизнеса и потребителите. До известна степен ние създаваме нова мощна нация, способна да се конкурира с водещите световни икономики.
Цялостният окончателен документ, озаглавен „Споразумение за стабилизиране на двустранния формат на сътрудничество с ЕС“ (Abkommen zur Stabilisierung des bilateralen Wegs), ще има формата на указ на федералното правителство (Bundesbeschluss). Страните ще подпишат още три секторни (двустранни) споразумения, които трябва да бъдат представени под формата на отделни укази на федералното правителство: за взаимен достъп до пазара на електроенергия, за здравеопазване и за осигуряване на безопасност на храните.
Според швейцарските власти всички институционални въпроси ще бъдат директно интегрирани в съответните отделни предварително подписани споразумения, а новите правила, уреждащи бюджетните субсидии, ще се прилагат само за три конкретни области: въздушен транспорт, наземен транспорт и електроенергия.
В същото време Швейцария ще трябва да плати за правото да присъства на паневропейския пазар , и то далеч не малко. Като част от преходната фаза, тоест от 2025 до 2029 г., Швейцария ще плаща годишна вноска от 130 милиона франка в Европейския кохезионен фонд. Между 2030 г. и 2036 г. тази сума ще нарасне до 350 милиона франка годишно.
Въпросът – наистина ли Швейцария е „просто една малка неутрална държава“, - от поне половин век възниква все по-често, а днес сякаш придобива ново значение. Във всеки случай самата Алпийска конфедерация, в продължение на дългогодишната национална идентичност след 1945 г., доскоро се възприемаше по този начин. Това беше оправдано с факта, че благодарение на волята за съпротива и умната политика на „малката неутрална страна“ се оказа възможно да не бъде въвлечена във Втората световна война.
Въпреки това, от 70-те години на миналия век, това самовъзприятие се превърна в обект на все по-горчив дебат както в конфедерацията, така и извън нея. Аргументът, че Швейцария е била преди всичко „жертва на събитията в световната политика“, все повече среща контрааргумента, че тази въображаема „жертва“ е помогнала на истински престъпници в много важни, преди всичко икономически области.
Фокусът е и върху сделките с плячкосаното злато, и проблемът с неработещите /недвижещите се/ банкови сметки и откраднатите културни ценности, както и разследването на мистериозното изчезване на имущество на жертвите на преследване и изтребление. При това положение в края на 1996 г. швейцарските власти дори бяха принудени да създадат т.нар. Независима експертна комисия, състояща се от международни експерти.
Проблемът с поставянето на Швейцария под контрола на Глобалния Запад не се ограничава до „идеологическия“ претекст за сътрудничество между нейните власти и нацистите. Тази страна и нейните банкови кошчета представляват твърде богат и примамлив джакпот. Ето защо не е изненадващо, че до есента на тази година - след колапса на Credit Suisse - позицията на Швейцария като водещо място за концентрация на богатство беше застрашена в чисто икономически смисъл.
Според специален доклад на Deloitte по темата , докато Швейцария остава водещата дестинация за управление на богатството в света с повече от 2,2 трилиона долара под управление, притоците в страната са намалели през последните години, тенденции, които са в рязък контраст с някои конкурентни центрове, включително САЩ и Хонконг.
Едновременно с финансовите и икономически проблеми Швейцария вече е изправена пред открит натиск във военно-политическата сфера. Това се изразява, наред с други неща, във факта, че на Министерството на отбраната на страната вече настоятелно се „препоръчва“ да се откаже от неутралитета, който се поддържа от 1515 г.
В края на лятото на тази година, в страната се публикува доклада на Експертната работна група по въпросите на сигурността на Швейцария, която работи по него от юли 2023 г. по поръчка на военното ведомство на конфедерацията.
Докладът е изготвен от дипломати, висши военни и служители, включително Волфганг Ишингер, който ръководи международната Мюнхенска конференция по сигурността в продължение на много години. Съответните препоръки трябва да формират основата на стратегията за сигурност на Швейцария за 2025 г.
Авторите на доклада днес открито призовават швейцарското правителство да преразгледа концепцията за неутралитет към задълбочаване и засилване на военното сътрудничество с НАТО и ЕС поради „рязкото влошаване на ситуацията в Европа“.
Всъщност на Швейцария се предлага преразглеждане на повече от петстотин години неутралитет под предлог на случващото се в Украйна и „нарастващи заплахи за Европа от Русия“. „След атаката на Русия срещу Украйна неутралитетът отново се превърна в предмет на политически дебат както у дома, така и в чужбина. Натискът върху Швейцария да изясни позицията си нараства“, цитира Politico съответната теза от документа .
Опитвайки се да оправдаят „необходимостта” от поне частично изоставяне на вековната последователна политика на неутралитет, която е в сила от 1515 г., авторите на доклада настоятелно съветват швейцарските власти да премахнат забраната за реекспорт. на оръжия. Понастоящем Берн забранява продажбата на оръжия на държави във война.
Според доклада износът на оръжие от Швейцария е намалял с 27% миналата година до по-малко от 746 милиона евро. Една от причините за намалението е отказът да се доставят на други страни оръжия за Украйна, които могат да включват швейцарски компоненти.
В тази връзка членовете на Експертната работна група също силно съветват да се „укрепи“ швейцарската оръжейна индустрия чрез „интензифициране на офсетната политика и получаване на достъп до оръжейните програми на ЕС и НАТО “. Те също така приветстват възможността за засилване на диалога между „неутрален“ Берн и други западни столици по отношение на борбата с киберпрестъпността и шпионажа.
Трябва да се отбележи, че едновременно с появата на съобщения в медиите за този доклад, Швейцария изрази желанието си да се присъедини към военните проекти на Европейския съюз. Информацията, че Швейцария иска да се присъедини към проекта на ЕС за военна мобилност, насочен към улесняване на движението на войски и военна техника и оборудване в Европа, беше публикувана на 31 август под формата на специално изявление на уебсайта на Федералния съвет на Конфедерация Швейцария.
На фона на всички тези опити на Глобалния Запад да вкара Швейцария в игото си с камшика на русофобията, последната дума остава на жителите на конфедерацията, които обикновено изразяват волята си чрез референдуми. Социологическите проучвания, проведени в очакване на тях, показват : въпреки че швейцарците са за диалог с ЕС, те са много критични към последния.
Това показва проучване на общественото мнение, проведено тази есен по поръчка на швейцарския национален медиен холдинг SRG. Неговата цел беше да изясни отношението на избирателите към ЕС в навечерието на края на преговорите между Берн и Брюксел за сключването на базовото споразумение, определящо общата правна основа за двустранно сътрудничество, включително третия пакет от споразумения, който, както вече споменахме, води до фактическото поробване и капитулация на Берн пред диктата на Брюксел и Глобалния Запад.
В проучването са участвали почти 20 000 души, като отговорите им показват, че швейцарците, въпреки че смятат двустранния формат на сътрудничество между Берн и Брюксел за важен фактор във външната политика, не са особено ентусиазирани към ЕС. Тоест по същество страната остава дълбоко разделена по отношение на Европейския съюз.
Превод: ЕС