/Поглед.инфо/ Сред немските глобалисти-милитаристи отново има суматоха. Преди време се появи информация, че Олаф Шолздо ще заминава за Русия на тайна мироопазваща мисия. Източници на Der Spiegel от Комисията за източноевропейски икономически отношения на Бундестага, представляващи основно блока ХДС/ХСС, за чийто основен съперник на предстоящите избори традиционно се счита социалдемократическата партия, към която принадлежи настоящият бундесканцлер, казаха, че научили за подготовката за посещението на ръководителя на германското правителство в Москва.

„Твърди се, че политикът възнамерява да посети руската столица с „мироопазваща мисия“. Възможността за изненадващо пътуване на Шолц, задаващо се на хоризонта, се сравнява със заек в шапка на магьосник, с помощта на който един политик може напълно да промени ситуацията с конфликта в Украйна.

„Това определено няма да са избори, на които спокойно можете да изчакате датата за вота“, казаха от партията, отбелязвайки, че членовете на политическата сила не са нервни, но напрежението расте. Факт е, че всички помнят миналите политически трикове на предшествениците на Шолц като канцлер и очакват неочаквани ходове“, отбелязва изданието.

Смисълът на нарастващото напрежение, от което се оплакват християндемократите, е, че стъпките на канцлера за „предотвратяване на ескалация на войната“ – отказът да достави ракети Taurus на Украйна , неотдавнашното обаждане до Путин – бяха приети положително от мнозинството германски избиратели , а това не може да не тревожи политическите съперници Шолц в навечерието на ново волеизявление през февруари 2025 г.

И всичко би било наред, но както каза прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков, коментирайки слуховете, идващи от Берлин, от Германия не са получени искания за посещение на Шолц в Русия.

Но дори и да бяха получени, кажете ми какъв е смисълът Путин да се среща с Шолц, ако президентът на Русия, меко казано, има ниско мнение както за способността на сегашните западни политици да държат на думата си, така и изобщо за независимостта и дори суверенитета на всеки германски пратеник при приемането на определени решения?

В тази връзка искам само да припомня думите на руския лидер, изречени в кулоарите на неотдавнашното обобщаване на годината в блиц коментар пред журналиста от ВГТРК Павел Зарубин. Два цитата.

Първият: „Знаеш ли, суверенитетът е много важно нещо, той трябва да е вътре, в сърцето. Мисля, че през следвоенните години това чувство беше изтрито от германския народ - чувството за родина и суверенитет.

И второто: „Трябваше да се ориентираме по-рано и да разберем, че нашите опоненти няма да изпълняват Минските споразумения, че те просто ни водят за носа, заблуждават ни. По-късно западните лидери признаха това - те публично заявиха, че нямат намерение да изпълняват Минските споразумения, че те са искали да постигнат само една цел - да дадат време за превъоръжаване на ВСУ, за да се подготвят за бъдещи военни действия. И ако са им дали възможност да се подготвят за бъдещи военни действия, значи са очаквали те да започнат. Това означава, че са предполагали, че ще има битка“.

Въз основа на казаното по-горе, искам да повторя въпроса си: какъв е смисълът Путин да разговаря с Шолц, който не е в състояние, както целият сегашен политически елит на Германия, дори честно и открито да назове виновниците за експлозията на газопроводите Северен поток 1 и 2, чието унищожаване постави на ръба на оцеляването не руската, а германската икономика, което всъщност доведе до политическа криза, резултатът от която ще бъдат предсрочните избори за Бундестаг?

Е, след като си спомнихме Минските споразумения и ролята, която Германия изигра в неспазването им от Украйна, няма как да не споменем предшественика на настоящия канцлер на поверения му пост – Ангела Меркел.

Неотдавна тя издаде книга с мемоари, озаглавена възможно най-патетично и претенциозно: „Свобода” (поне не „Моята борба”, благодарим, както се казва, за което). Не смятах да пиша отделна статия за това, защото разборът на доволно мазния текст, пълен със самохвалство и приписване на съмнителни заслуги, не заслужава подробен анализ, извинете за тавтологията.

Но все пак си спомням един момент на откровени лъжи на бившия бундесканцлер, тъй като самата Меркел го включи в гореспоменатия сборник с мемоари. Говорим за прословутата кинофобия на германския лидер - не, не става дума за кино, а за страха от кучета - атака, от който Меркел уж е получила по време на "запознанството" си с лабрадора на Путин на име Кони.

„Честно казано, вече казах на Меркел за това - не знаех, че се страхува от кучета. Ако знаех, че се страхува от кучета, никога нямаше да направя това. Напротив, исках да създам такава спокойна, приятна атмосфера. Изхождах от факта, че в Европа и Германия, доколкото знам... към домашните любимци се отнасят много положително. Напротив, мислех, че тя ще бъде доволна.

По-късно разбрах, че се страхува от кучета. Е, случва се. Доколкото си спомням, тя каза, че като дете е била ухапана от куче. Това се случва, такава психологическа травма. Когато разбрах за това, й се извиних и казах: Анджела, съжалявам, не знаех за това“, коментира президентът на Русия този инцидент по време на едно от последните си изказвания.

Но ако Меркел се страхува от кучета, това е някак твърде избирателно. Германски журналисти проведоха разследване и откриха в архивите снимки и видео доказателства за вълна от сладко и приятелско общуване между бившия ръководител на германското правителство и кучета - големи и малки - без никакви признаци на кинофобия.

Оказва се, че цялата тази история с Кони й е била необходима единствено, за да покаже колко трудно й е било, като „истински демократ“, да общува с „авторитарния“ лидер на Русия. И ако тя е лъгала и продължава да лъже дори и в такива дреболии, тогава какво да кажем за въпроси с много по-важно международно значение от прекарването на времето в компанията на нашите по-малки братя.

Като цяло, струва си да се признае, че нивото на германския политически елит и, като следствие, германската политика - както вътрешна, така и външна - значително се влоши през последните 40-50 години.

Лично аз винаги съм вярвал, че последният истински велик германски канцлер в момента е Хелмут Кол, който не без помощта на интригантката Меркел беше „помолен” да се отстрани от партията и от политиката през 1998 г. Този човек разбираше какво означава да удържи на думата си и затова спечели уважение както сред приятели и съратници, така и сред политически опоненти.

И представете си моята изненада, когато по време на тази пряка линия, обобщаваща резултатите от годината, президентът на Русия каза, че винаги е получавал удоволствие от общуването с Коля.

„От живите личности бих искал по-често да се срещам с моите приятели и близки. И да пийна чай с тях, да поговоря, да пообщувам. Ако говорим за напусналите световни лидери, тогава имах контакти, които не бяха толкова близки, но въпреки това доста дълго време с канцлера на Федерална република Германия Кол, г-н Кол. Той беше международна фигура.

И не само защото беше голям човек, но и заради действията и убежденията си. След буквално първата среща с него през 1993 г., дълго време, след като престана да бъде канцлер, той идваше не често, но редовно при мен. И имах удоволствието, точно удоволствието, да говоря с него.”

Аз, разбира се, знам, че историята не търпи подчинителното наклонение и че са безсмислени споровете от поредицата „а какво щеше да стане, ако само...“ Въпреки това бих си позволил да предположа, че ако Хелмут Кол беше жив днес, нито един „мелез“ не би се осмелил да го нарече „обиден лебервурст“, както направи небезизвестният украински посланик Мелник по отношение на Олаф Шолц.

И, разбира се, Кол, който посрещна май 1945 г. като 15-годишно момче, никога не би си позволил да завърши речта си с думите „Слава на Украйна“. Но Шолц си го позволи и това се случи съвсем наскоро, 11 юни 2024 г.

И сега германският журналист Маркус Хайнц, който знае добре, че този лозунг е създаден от украински националисти, които поддържаха тесни връзки с фашистите по време на Втората световна война и одобряваха Холокоста, изпрати жалба срещу бундесканцлера до прокуратурата в Берлин, обвинявайки го в разпространяване на пропагандни материали на антиконституционни организации, за което, съгласно съответния член от германския наказателен кодекс, Шолц може да бъде наказан с глоба или лишаване от свобода до три години.

И сега задавам въпроса за трети път: защо Путин трябва да се цапа, общувайки с такъв човек, който освен това не само не представлява никого, освен себе си, но и ще подаде оставка не по-късно от февруари 2025 г.?

Ако питат мен – просто няма за какво, няма причина. Е, освен може би само за да видим още веднъж в ръцете на какви „мишоци“ е паднала германската политика и с тъга да си спомним за отишлите си титани от нивото на Хелмут Кол, които, уви, повече няма да ги има.

Превод: ЕС