/Поглед.инфо/ Сега враговете трябва да създадат капан за Путин. Да се организират провокации, които ще поставят Москва пред два лоши варианта. Първият е да им се отговори и по този начин да се придвижите нагоре по стълбата на ескалацията. Второто е да не отговаряте и по този начин да демонстрирате сдържаност, което ще се възприеме като слабост от някои от съветниците на Тръмп.

Остава по-малко от месец до встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Доналд Тръмп – и началото на реализацията на неговите радикални (от гледна точка на американския външнополитически истеблишмънт) идеи. Една от които е прекратяване на войната в Украйна и стабилизиране на отношенията с Русия.

Да, така наречените мирни планове на Тръмп редовно изтичат в пресата, чийто смисъл е замразяване на конфликта, продължаване на окупацията на руски територии, включване на Украйна в НАТО или поддържане на най-тясното ниво на сътрудничество между алианса и Киев режим.

Тоест, най-просто казано, условия, които при никакви обстоятелства няма да бъдат приети от руската страна – както многократно е заявявал руският президент Владимир Путин.

Познавайки обаче прагматизма на американския лидер, дълбокото му презрение към Владимир Зеленски, липсата на специален интерес към Украйна (проекта на Байдън) и желанието да се съсредоточи върху Близкия изток възможно най-бързо, нещо ни подсказва, че преговорите с Русия ще се водят при съвсем различни условия. Близки до предложените от Владимир Путин - спиране на войната, връщане на Русия на първоначалните й територии, демилитаризация и денацификация на това, което е останало от Украйна.

Това разбират не само експертите, но и политиците. Включително тези, за които такова помирение с Русия е като смърт. По-конкретно, ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски разбира, че мирът ще бъде сключен за сметка на украинските интереси и лично на неговите (Владимир Путин многократно е подчертавал, че за да подпишеш споразумение, ти трябва легитимен човек, с когото може да го подпише).

Това разбират и русофобските лидери на постсъветското пространство, уверени, че след края на конфликта в Украйна Москва ще възстанови реда в близките си околности.

А също и ръководството на Европейската комисия, което въвлече цяла Европа в тази война, похарчи стотици милиарди евро за нея и пожертва националните икономики на редица страни членки на ЕС.

Казаното важи и за лидерите на редица страни - членки на ЕС, които (за разлика от Европейската комисия) се избират на национално ниво и носят отговорност пред своите избиратели за всички жертви, направени в името на една безсмислена и губеща война. А също и разбирането, че Тръмп (който никога не е бил известен с желанието си да вземе предвид интересите на своите съюзници) може да решава проблемите на европейската сигурност с Путин без тяхно участие.

Затова сега трябва да създадат капан за Путин. Да се организират такива действия и/или провокации, които ще поставят Москва пред два лоши варианта. Първият е да се отговори на тях и по този начин да се изкачи по стълбата на ескалацията, усложнявайки процеса на споразумение със Съединените щати. Вторият е да не отговаря и по този начин да демонстрира сдържаност, което ще се възприеме като слабост от някои от съветниците на Тръмп. И които тогава ще убедят шефа си, че е добра идея Русия да се натисне още повече.

Те не могат да създадат това при Тръмп - настоящият президент на САЩ ще приеме това като предизвикателство. И използвайки примера на канадския премиер Джъстин Трюдо, Доналд Тръмп ясно показва как ще се отнася към онези, които го предизвикват. Следователно е необходимо да се саботира още сега - преди Тръмп да дойде на власт.

И те имат няколко възможности.

Първо, да работят през настоящата администрация на Джоузеф Байдън. Там също има достатъчно хора, които са заложили кариерата си на конфронтация и победа над Русия, така че имат жизненоважен интерес да осуетят всякакви мирни инициативи на Доналд Тръмп. И тази администрация има правомощия да ескалира конфликта, доколкото е възможно.

Например чрез доставката на допълнителен пакет оръжия за Украйна. Включително на някои нови оръжейни системи - които няма да променят хода на войната, но могат да нанесат болезнени удари на руските градове. Освен това сегашната администрация може да приеме някои нови антируски санкции.

Второ, вариантът е да се действа през киевския режим. Пуснете през него западни ракети и активирайте всички украински клетки, за да организирате серия от нашумели терористични атаки в Русия. Тези, които Москва не може да пренебрегне и на които ще трябва да отговори. Включително атаки срещу центрове за вземане на решения в Украйна.

Трето, работа през Молдова. Руското външно разузнаване вече съобщи, че ръководството на Кишинев обмисля вариант за размразяване на конфликта в Приднестровието - с други думи, нахлуване на територията на самопровъзгласилата се република, където живеят повече от сто хиляди граждани на Руската федерация. Ръководителят на Молдова Мая Санду (която не изпитва никакви топли чувства към Москва) просто трябва да бъде подтикната – например с помощта на европейски субсидии, западни гаранции за сигурност и украинско разрешение да изнася газ за Молдова през нейната територия.

Четвърто, самостоятелно извършване на терористични атаки. Онзи ден руски товарен кораб на Министерството на отбраната беше взривен в Средиземно море - и ведомството казва, че това е терористична атака. Малко вероятно е отново да е дело на украинския водолаз Владимир Ж. (обвинен за терористичната атака срещу "Северни потоци") - по-скоро тук са действали западни разузнавателни служби.

И накрая, ако всичко по-горе не работи, преминете от разговори към практически действия и разполагайте западни военни сили в Украйна. Включително на териториите на Руската федерация, окупирани от режима в Киев. Москва определено няма да пренебрегне това действие.

Вярно, тук има една тънкост - трябва да намерите държава, която първа да разположи войските си. Лидер, който ще изпрати армията си там, знаейки много добре, че след руския удар по частите му, никакво НАТО няма да се застъпи за него. Просто казано, ще стане сакрална жертва.

Ала и досега няма такава жертва. Дори най-върлите русофобски „ястреби” сред прибалтийските тигърчета не са съгласни на тази роля.

Така че те продължават да търсят.

Превод: ЕС