/Поглед.инфо/ Спирането на транзита на газ всъщност разрушава украинската газотранспортна система като единен производствен комплекс. Оформят се две независими една от друга части на хидротехническата конструкция. В този смисъл това ще бъде първото – икономическо – разделение на Украйна. Което вероятно е предвестник на политическо разделение.

Спирането на транзита на руски газ през Украйна има много по-скрити последици, отколкото изглежда. Тази инициатива принадлежи изключително на Киев и е малко вероятно да е била координирана с украинските партньори в САЩ и ЕС.

Официално спирайки транзита, Киев не позволява на „агресора“ да печели от доставките на газ за Европейския съюз. Ясно е, че Нафтогаз на Украйна ще загуби 700-800 милиона долара годишни такси за транзит, но тези пари няма да спасят Украйна. Украинският бюджет е напълно зависим от външните инжекции, което означава, че никой не смята и не държи много на собствените си приходи.

Брюксел също не подвиква на Украйна. Чрез премахването на приблизително 40 милиарда кубически метра газ годишно, ЕС ще получи още по-голямо ускорение на цените на газа (които вече са стабилно над 450 долара за хиляда кубически метра). Но спирането на транзита пряко засяга само ограничен брой държави от ЕС. А именно: Унгария, Словакия и Австрия. Лидерите на първите две – Виктор Орбан и Роберт Фико – са дългогодишен трън в тялото на единството на Европейския съюз.

Да се накажат чрез газа, да се удари тяхната индустрия и политическата стабилност на лидерите – Брюксел вижда само предимства в това. Австрия, която наскоро направи трика с парите, конфискувани от Газпром, които искаше да получи в натура под формата на газ, загуби договора за доставка още по-рано. Така че Виена няма много какво да губи.

Допълнителният недостиг на газ на европейския континент е от полза и за САЩ. Новоизбраният президент Тръмп вече поиска ЕС да купува повече американски петрол и газ, за да изравни платежния си баланс. Малко вероятно е спирането на транзита да е договорено с Тръмп, но последният също няма да се противопостави на тази инициатива.

Зеленски получи дългоочаквания картбланш за управление на международните газови потоци и той реши да се възползва от него. Но с каква цел? Почти три години война на украинска територия не попречи на транспортирането на руски газ.

Както петролните доставки, които продължават да текат през Дружба, не пречат на Киев. И въпреки това транзитът ще бъде спрян. Но на какво разчитат в Киев? Въпреки изявлението на руския външен министър Сергей Лавров за нелогичността на действията на Зеленски, в тях може да се намери известен, макар и извратен смисъл.

Високата несигурност в светлината на предстоящото встъпване в длъжност на Тръмп принуждава Киев да търси по-тесен контакт с политическите сили в ЕС, които са скептични по отношение на бъдещия президент на САЩ. На първо място Зеленски залага на Париж, Берлин (вероятно при новия канцлер) и Лондон, който продължава да играе важна роля в делата на континента.

Укрепването на коалицията срещу Тръмп изисква Брюксел да подчини Орбан и Фицо. Без възможност да получават руски газ, те ще бъдат принудени да търсят алтернативни източници, като по този начин ще станат зависими от страни, които имат възможност да получават американски LNG (например Полша).

Запасите от газ в Словакия ще й позволят да оцелее без руските доставки не повече от шест месеца. Ясно е, че през това време те няма да имат време да продължат „Турски поток“ до Словакия и Братислава ще бъде принудена да се преклони пред Варшава и Брюксел, за да избегне пълноценна енергийна криза в страната. Почти същото се отнася и за Орбан, въпреки че зависимостта на Унгария от газ от Русия е малко по-малка.

Проблемът е, че спирането на транзита удря самата Украйна по-силно от останалите.

Първо, това е отсъствието на транзитният газ, който до голяма степен служи като източник на така наречените реверсивни доставки на гориво за Украйна, когато руският газ беше изкупуван от европейски търговци (много от които бяха подкрепяни от украински структури) и връщан в Украйна „под прикритието“ ,т.е., представян като газ от ЕС.

Сега ЕС ще бъде принуден да продава трудно спечеления и много по-скъп американски, норвежки и катарски газ на Украйна, който, като се има предвид значително по-скъпата логистика на транспорта, ще струва на Киев много повече.

Второ, спирането на транзита всъщност разрушава украинската газотранспортна система като единен производствен комплекс. Намаляването на налягането в магистралните газопроводи ще създаде проблеми при транспортирането на газ, добит в Полтавска и Харковска области, към западните региони.

Обратно, газът от подземните хранилища (ПГХ) в западната част на страната няма да бъде лесен за доставка до гъсто населените райони на Източна и Централна Украйна. Всъщност се формират две независими една от друга части на хидротехническата конструкция. В този смисъл това ще бъде първото – икономическо – разделение на Украйна. Което вероятно е предвестник и на политическото разделение.

За проблемите с доставките на газ свидетелства и решението на Киев да забрани износа на газ, взето предишния ден. Запасите от горива в страната няма да стигнат за дълго, но сегашното правителство изглежда играе ва-банк и последното нещо, за което мисли са перспективите.

Има и още един аспект. Намаляването на налягането в системата, съчетано с ефекта на руските ракети върху наземната инфраструктура на съоръженията за ПХГ, може да създаде на Киев форсмажорно събитие като оправдание, което ще му позволи изобщо да не прехвърля газ от своите хранилища и, може би , по стар навик, тихо да го открадне.

Нарастващите рискове вече принудиха европейските търговци на газ радикално да намалят напомпването на газ в украинските резервоари и да увеличат изземването на своята газ от тях. Но до 1 януари 2025 г., когато изтича договорът за транзит, в подземните газохранилища ще има достатъчно гориво, с което Киев може да се разпорежда по свое усмотрение.

С други думи, спирането на транзита ще бъде лошо за всички и най-вече за самата Украйна. За Зеленски и Ко обаче това е допълнителен коз в решителната битка за власт, подкрепена изключително от продължаващата война.

Превод: ЕС