/Поглед.инфо/ Впрочем, няма да пиша за самото посещение. Коментаторите и без това са много, само едното обсъждане на интервюто на Путин с австрийския журналист може да достигне библиотека, при това, както обикновено, от първите думи на коментатора се разбира дали е „за „ или „против“, разбира се какво ще хвали, какво ще осъжда. Тоест няма анализ.
На мен ми се стори интересно колко груб бе журналистът. Путин, който в началото на интервюто бе коректен, след това също започна да хулиганства – но вече в отговор. И тази грубост ми се стори много знакова, защото този журналист водеше към едни и същи точки: самолетът-Скрипал-Крим. С други думи отчаяно се нуждаеше от материал, който да се интерпретира така, все едно че Путин не казва истината „на народа“.
Така или иначе журналистът се държа като прокурор на разпит. Така се държа „съдията“ в Хагския трибунал, разпитвайки на първите изслушвания Милошевич. Едва след това се изясни, че той не е бил виновен за нищо. Впрочем, както логично прецениха организаторите на това действие, след това вече нямаше да бъде интересно на никого. А понеже, все пак имаме независимо мислене, то се питаме: а защо това имаше такова влияние върху Путин? Защо в ситуация, в която стопаните на опитващия се да стане съдия журналист (или някой си мисли, че пресата там е независима) също имат определена роля?
Според мен именно това е интересното в настоящата ситуация. Пропагандисткият натиск върху Русия расте, но ефектът му пада (не само аз говоря така, това е общо наблюдение, медиите вярват все по-малко и по-малко на това). В подобна ситуация пристигането на Путин е някакъв повод да се смени риториката и да се конструират по-сложни конструкции. Но не, предишният натиск продължава и това ни говори, че неговите организатори се намират в сложна ситуация. Защо?
Тук мога само да гадая, но най-простата хипотеза е тази. Всички опити да се подобри ситуацията в рамките на предишния курс, осъществяван, условно от лобито на либералните финансови глобалисти, не доведе до нищо. Жизненото равнище на населението пада, малкият и средният бизнес са силно недоволни, никой не е убеден от цифрите на икономическия ръст. В Западна Европа расте протестът, при това вече се разбира, че не е възможно той да се ликвидира в зародиш. Засега нямаше ясно политическо противодействие, но в Западна Европа вече ясно назрява появата на нови политически сили, които либералите не контролират и които сериозно разглеждат действия, които от либерална гледна точка са недопустими. Защото неминуемо ще строшат „матрицата“, върху която глобалните финансисти строят своето владичество.
И ей тук е най-важното, тук е ролята на Путин. Работата е там, че кавгата с Русия (по-точно нейното демонизиране) е важен елемент от „матрицата“. Ако с Русия има нормални отношения, то, например, ще бъде възможно да се разберат различните знакови събития от последните години, например „делото Скрипал“, „отравянето на Литвиненко“, а и много друго. След това неминуемо ще хвръкнат монополът и авторитетът на либералните медии, а и много либерални чиновници може да се лишат не само от постовете си, но и да стигнат до наказателни дела. Не, демонизирането на Русия е всичко за тях.
Но алтернативните политически сили (към които отчасти се отнасят новият канцлер на Австрия) разбират, че без Русия днес са заникъде. А и безусловната ориентация към САЩ създава проблеми, защото Тръмп явно разрушава атлантическото единство.
В Източна Европа е едно, там просто е приет моделът „САЩ са винаги прави!“. Но в Западна Европа е различно, там е разработена цяла концепция защо правилна е именно атлантическата солидарност, за това са изградени цели институции и стратегии. И тук солидарността изчезва, трябва да се платят едни пари, да се дават едни обяснения (в рамките на институциите и стратегиите)… И най-важното е, че институциите и стратегиите са изградени в рамките на финансовата глобализация. Тоест, отказът от тях за настоящите брюкселски началници значи отказ от властта, предаването ѝ на новите политици… Те никак не могат да се съгласят с това.
Но продължаването с тези институции и стратегии в ситуация, при която американският президент говори точно обратното, е също така трудно. Какво остава? Остава да се забрави за стратегиите и ситуацията да се удържа с чисти клишета! Тоест винаги сме правили така и ще продължим така занапред, не трябва да се отказваме от традициите, гласувай за Меркел и така нататък. И в тази серия: демонична Русия с кървавия тиранин начело и така нататък. Съвсем разбираемо. Работата е там, че днес това вече не е убедително. Печалничко…
Ако не става както преди, а алтернативите не са видни (по-точно те са при другите политически сили, то трябва още по-силно да се дълбае в една и съща точка. Ето как се получи това странно интервю, което у всеки непредубеден зрител ще предизвика чувство на раздразнение: защо изобщо питаш, като не те интересува отговорът? Ако Путин отговаря като държавен деец от световен мащаб, а ти искаш да се правиш на малък гамен, то изобщо не питай. Но да не се пита също не става, защото трябва да се демонизира, демонизира и демонизира… Това не е случайност, а следствие от обективните проблеми, в които се оказаха либералните финансови елити не само в нашата страна, но и в Евросъюза.
Превод: Поглед.инфо