/Поглед.инфо/ Посолството на Русия в Стокхолм публикува крайно рязко заявление, коментирайки обвиненията на шведския министър-председател по адрес на Русия. Стилът на това заявление, може би се обяснява с това, че шведите изглеждат най-доверчивата нация в Европа и маменето им е равно на измамването на детенце. В техния случай антируската пропаганда носи особен смисъл.

Министър-председателят на Швеция Стефан Льовфен, както и десетки западноевропейски политици преди него, заяви, че „кампанията за влияние продължава и Русия е най-голямата заплаха“. „Нашите власти са много добре подготвени и ако се проведе кампания за въздействие, ние няма да се подадем на тези, които я провеждат. Изхождайки от данните, които имаме, за изборите, например в САЩ и Франция, ние предполагаме, че няма да ни оставят на спокойствие“, съобщи шведският премиер.

При това Швеция, както и Великобритания, отказа да изпрати правителствена делегация на Световното първенство по футбол, обяснявайки това с „нарушенията на човешките права в Русия.

Както се говори в заявлението на руските дипломати, думите на Льовфен са „върха на нетактичността и цинизма“, а антируските нападки от Стокхолм се намират „на границата на клиниката“. „В пика на предизборната треска шведското ръководство изглежда е готово да употреби всеки пропагандистки трик. Опитите в спора да се внесе духът на евтиното политиканство не предизвиква чувства, различни от отхвърляне и осъждане“.

Формулировките, използвани в резултативната част от заявлението, изглеждат леко старомодно:

„Спрете се, добри господа! Не сте ли разбрали досега, че безпардонният колективно-обвинителен натиск по адрес на Москва не работи и в резултат бие по вашата репутация? Не е ли по-добре в навечерието на изборите да престанете да се лъжете и да се замислите как да възстановите докараните от вас в задънена улица отношения със съседна Русия?“

Въпреки възможните стилистични претенции, това заявление доста точно характеризира същността на наложилата се ситуация. Швеция от нищото е измислила „руската заплаха“, изплаши се от собствените си фантазии и направи всичко това значим фактор в своята външна и вътрешна политика.

Напомняме, че последният военен конфликт между нашите страни приключва през 1809 г. и в негов резултат Швеция губи Финландия. Мнозина мислят, че това е последната война с участието на шведските войски, но всъщност Стокхолм има още кратки конфликти с Дания и Норвегия през 1813 и 1914 г. съответно. В световните войни Швеция наистина не участва, но активно печели от това, че доставя оръжие и суровини и на двете страни. Впрочем, шведски доброволци воюват на страната на Финландия срещу СССР, както по време на Зимната война, така и по време на Великата отечествена.

В годините на Студената война Швеция отново съблюдава неутралитет. Решението за присъединяването към ЕС е прието от Стокхолм вече след разпада на СССР. Референдумът се състои през 1994 г. и привържениците на Евросъюза побеждават в него с малка преднина. След решението за влизането на британците за излизането от ЕС, Швеция се нарича един от следващите кандидати „за излизане“.

Швеция прилича на Великобритания и в своята любов към издирване на „руски шпиони“. Но ако британците залагат на „човешкия фактор“, то шведите търсят „руски подводници“. За цялата историята е регистрирано само едно „достоверно“ навлизане на съветска подводница в шведски териториални води. Това е инцидентът със С-363, която се отклонява от курса си и засяда в плитчина през 1981 г. недалеч от Карлскруна. Всичко. Но в Швеция „ловът за руски подводници“ е на практика национален спорт. Както разказа през януари 2018 г. шведският писател, автор на книгата „Мечката идва“ Матиас Йорансон в интервю пред руския вестник „Коммерсант“, всеки швед „познава някой, който е виждал руска подводница“. Наистина от 6437 обявени „наблюдения“ не е потвърден и един случай.

Цялата тази параноя е извънредно изгодна за шведската армия, която според данните на горепосочения Йорансон е шампион в Европа по финансиране и разчет на отделен военнослужещ. Видимо е, че ако това „работи“ в случая с армията, трябва да „проработи“ и с изборите, разсъждават членовете на правителството на Льовфен.

Показателно е, че новата вълна „подводничарска параноя“ започна веднага след идването му на власт през 2014 г. На 3 октомври Льовфен стана министър-председател, а вече на 17 октомври започна истеричните „издирвания“, които, както винаги, не доведоха до нищо, затова пък позволиха да се прекрати сътрудничеството между въоръжените сили на двете страни. В последствие заявленията тип „руснаците идват“ започнаха да се появяват постоянно, а съответно да расте и напрежението в двустранните отношения.

Скоро ще се проведат нови избори. Според последните социологически проучвания, оглавяваната от Льовфен коалиция от социалдемократи, „зелени“ и леви има подкрепата на около 35-40% от избирателите. Примерно толкова има опозиционната коалиция, основа на която е Умерената коалиционна партия. Дори и на Льовфен не му е минавало през главата да обвинява „умерените“ в сътрудничество с Русия.

Но ако се погледнат резултатите на отделните партии, истерията на шведските власти става разбираема. Партията „Шведски демократи“, която се нарича „ултранационалистическа“ според допитването на „ЮГов“ ще получи 23% от гласовете. Това е толкова, колкото социалдемократите без коалиция, и с 5% повече от „умерените“. Именно „Шведските демократи“ се опитват да ги представят като „проруската сила“ дори въпреки това, че тази партия (за разлика от унгарските, австрийските или френските националисти) не се е изказвала против „санкционната война“ или в подкрепа на руската позиция по какъвто и да е въпрос. Дори напротив.

Но това има ли значение? За „Агенти на Путин“ традиционно се обявяват всички „неудобни“ за естаблишмънта политици. Така е и тук, както и в стария виц за лудницата, където, който „първи облече халата, той е лекарят“.

Показателно е, че в Швеция, за разлика от много други страни, тази риторика може да проработи: както показва практиката, шведите са неустойчиви към пропагадна. Това се потвърждава не само от постоянното търсене на „руски подводници“ но и от сляпото доверие към телевизията.

През 2002 г. шведският телевизионен канал ST2 пуска псевдодокументарния филм (този стил още се нарича и „Мокюментъри“ – Присмехотален) „Заговор 58“, чиито автори „доказват“ че не е имало Световно първенство по футбол в Швеция през 1958 г. Уж ЦРУ се е уговорило с ФИФА, след това инсценират първенството в Холивуд, за да се присмеят над СССР и да покажат възможностите на телевизията. Доказателствената база е приблизително същата, каквато и у отрицателите на американския полет до луната: и сенките не падат така, и самото мероприятие би струвало твърде много.

Отбелязваме, че в това първенство участва съветската „сборная“. Финалният мач между Швеция и Бразилия прославя Пеле. И през 2002 г. все още има мнозина живи от тези, които лично са посетили мачовете на първенството. Но 80% от гледалите филма шведи са повярвали, че никакво Световно първенство по футбол не се е провеждало в страната им през 1958 г.

Би било странно, ако властите не се възползват от такава феноменална доверчивост и не разкажат на електората за „руските подводници“ и за „руската намеса на изборите“.

Превод: Поглед.инфо