/Поглед.инфо/ Струваше ни се, че работното посещение на Владимир Путин в Австрия на 5 юни трябваше да привлече повече внимание сред западната преса. Нали става дума за посещение в страна член на Евросъюза след обявените срещу Русия санкции във връзка с присъединяването на Крим преди четири години. Срещите във Виена с ръководителите на Австрийската република в много отношения бяха съдържателни и логично се очакваше по повода във водещите медии на Европа и САЩ да се появят аналитични коментари.
Но има нещо гнило в Атлантическото кралство. Видимо, съществуват в неговите тъмни медийни недра някакви тролове, които могат да решават дали си струва или не да се хвърля лъча на информационния фенер върху някое събитие по света.
Нито на една предна страница в западните медии не фигурираше посещението на Владимир Путин в Австрия. Желаещият да открие някаква информация за това събитие трябваше дълго време да се рови в беглите второстепенни новини. Откритото не поразяваше въображението му. Все същото унило изброяване на „престъпленията на Путиновия режим пред свободния свят“ и бегъл преразказ на срещата във Виена. Макар и всъщност това посещение да дава сериозен материал за анализ.
Преди всичко, работният формат на посещението – подписването на нов договор за доставки на руски газ в Австрия – бе само повод. Въпреки, че тези доставки вече да са та 50 години и половинвековният юбилей трябваше да се отбележи специално, такава задача напълно можеше да се свърши от министъра на енергетиката А. Новак и от директорът на „Газпром“ А. Милер.
Но възобновяването на диалога Русия – ЕС е повеля на времето. Австрия стана най-смелият инициатор по този въпрос сред европейските държави. Това се случи в много отношения заради личността на младия канцлер на Австрия Себастиан Курц, показал, че той може „да извади от строя“ другите ръководители на страни членки на ЕС.
Именно за диалог между Русия и ЕС се говори по време на посещението. Основната тема, която постоянно присъства на срещите бе отказът от санкции против Русия, които все повече дразнят деловите и политическите кръгове в Европа. Това бе признато, макар и през зъби от водещите германски вестници, усетили промяната на ситуацията.
Не сработи и предварително подготвената тезата на западните информационни мениджъри, че „Путин иска да раздели ЕС“. Тази мисъл се разиграваше в почти всяка забележима публикация, но най-добрият отговор на нея бе поведението на австрийските лидери. И президентът на републиката, Александър Фон дер Белен и канцлерът Себастиян Курц подчертаа, че сътрудничеството с Русия няма да е в ущърб на ЕС и че няма да се нарушат съществуващите споразумения на ЕС спрямо Руската Федерация. Тази позиция позволява на австрийците да развиват сътрудничество с Русия в енергийния сектор, което е окуражаващ фактор за германските власти, които попадат под натиска на САЩ по въпроса за „Северен поток-2“.
Очевидно е, че натискът по политическото ръководство на Евросъюза по въпроса за сътрудничеството с Русия се засилва от различни страни, не само от Австрия. Тук можем да си спомним прозвучалите тези дни заявления на новия италиански премиер Джузепе Конте за това, че неговото правителство ще се бори срещу антируските санкции.
В същото време западните медии решиха да не забележат, че посещението на Путин във Виена допринася за укрепване на авторитета на Русия сред австрийската общественост и е добър залог за бъдещето. В Австрия се засилват симпатиите към Русия, едновременно с това расте и съпротивата по отношение на политиката на англосаксонците. През март австрийското правителство не последва другите страни от ЕС с изгонването на руските дипломати по „случая Скрипал“. Тогава външният министър на Австрия Карин Кнайсел съобщи, че Лондон е оказвал натиск спрямо страната ѝ, за да я накара да изгони руските дипломати в знак на солидарност с британската позиция, но Виена не се е подала на натиска, за да „запази диалога“. Това решение на австрийското правителство получи подкрепа и в парламента.
Съществуват и други фактори, работещи за взаимния политически интерес. Например, канцлерът С. Курц твърдо подкрепя блокирането на „Балканския маршрут“ за бежанците от Северна Африка и Близкия изток. Президентът Путин на свой ред препоръчва на европейците да помогнат на Сирия да възстанови икономиката си, което ще намали натиска на бежанците на европейските граници. Тази препоръка бе дадена на Ангела Меркел на неотдавнашна среща в Сочи, за която европейската преса пише с неприкрито раздразнение. Въпреки това твърдата позиция на канцлера Курц може да принуди европейците да приемат препоръката на Москва. В противен случай ще бъдат нарушени всички мислими представи за правата на човека.
Главните политически мениджъри на Запада биха искали да премълчат посещението на Путин в Австрия. Нали уж единството на Запада в неговите опити да се дискриминира Русия зависят от преходната „атлантическа солидарност“, която в Западното полукълбо е енергично подкопавана от Тръмп. Само да се даде свобода на обществената дискусия за целесъобразността на възобновяването на сътрудничеството с Русия и ще се разрази буря от критики и искания за възстановяване на предишното положение.
Затова и се налага употребата на „дисциплинарни мерки“ по отношение на свободата на словото. Президентът на Русия пристига в Европейския съюз, а водещите европейски медии премълчават това. По-точно, те писукат - точно толкова, колкото им е позволено.
Превод: Поглед.инфо