/Поглед.инфо/ Както вече отбелязах*, през последните дни ръководителите на бретън-уудските институции започнаха да разсъждават, че моделът на управление на финансите по света вече не работи. Разбрали са се дори, че е нужно да се свика нова Бретън-уудска конференция. И затова възниква естественият въпрос: какво могат да измислят, предвид произхода и статута им? Именно на този въпрос е посветен и настоящият текст.
За да се оцени адекватно този въпрос, трябва да разберем две принципни обстоятелства.
Първо: всички, които участват в процеса (с изключение на Георгиева, която все пак получава полит-икономическо образование) израстват под логиката на доминиране на финансовото управление в икономиката.
Те много добре (напълно добре, не напразно толкова години удържат вече напълно разрушената система) знаят целия набор от финансови и кредитно-парични инструменти, но се провалят диво в чисто икономическите моменти. Грубо казано, те не знаят как възниква добавената стойност.
Как така, ще рекат опонентите ми, те са осигурили толкова десетилетия икономически ръст, тоест ръст на БВП, който, ако не се ровиш в дреболиите, е именно добавената стойност! Има отговор, който е описан в “Спомени за бъдещето”. Работата е там, че финансовите технологии работят отлично при решаване на задачите за разширяване на пазарите! А именно на новите пазари се произвежда добавената стойност, при това, че “старите” територии активно губят ефективност.
Но когато няма накъде да има разширение, се изяснява, че финансовите и кредитно-парични технологии сами по себе си не създават добавена стойност. Освен това, както показва нашият анализ, те (за сметка на това, че расте делът на кредита по отношение на БВП) снижават ефективността на управление на реалната икономика. Тоест фактически разрушават реалната произвеждаща икономика. С други думиq се изяснява, че финансовите и парично-кредитни механизми влияят на създаването на добавената стойност не пряко, а чрез друг механизъм, разширяване на пазарите. И когато последният спре, по абсолютно обективни обстоятелства се троши и основният инструмент от последните десетилетия по работата с икономиката.
На пръв поглед къде е проблемът? Отписват се всички дългове на крайните потребители (тоест домакинствата) и работата е вързана. Може, разбира се, да се отпишат и дълговете на държавата, но тук може да възникнат международни проблемr, затова по-добре не. Макар и... предвид разрушаването на Бретън-уудската доларова система, въпросът защо да се връщат дълговете на страните, чийто стокооборот е паднал рязко, остава на дневен ред.
И така, преди много години предложих подобен вариант в предаването “Какво да се прави” с водещ Третяков. Понеже в ефир освен мен участваха професори и академици (обвързани с корпоративни ограничения), не успяхме да обсъдим тази тема, след няколко дни написах текст по темата и повече не съм се завръщал към нея. Но днес за обясняване на въпроса защо не се получава така, може да се поговори за втория проблем, който ограничава тези хора, които по формален статут трябва да помислят какво да правят при настоящите условия.
Второ: всички те са наемни мениджъри на елита на “Западния” глобален проект, бенефициенти от транснационалните финансови институции.
Съвременните финансови мениджъри никога няма да се опълчат на тези фигури, това е просто невъзможно. И по психологически причини, и поради страх. Големите финансови мениджъри (и в частния, и в държавния сектор) не могат да нарушат някои закони и инструкции (макар че може и да не живеят съвсем според чергата - според мен този, който ги е пуснал на високи длъжности, има компромати за тях) и разкриването на подобна информация ще ги удари болезнено. Особено предвид, че във финансовата сфера репутацията струва скъпо.
С други думи хората, които днес оглавяват основните финансови институции, по принцип не са способни да организират реформи, които да доведат до позитивен резултат. Освен това тяхната замяна в рамките на запазването на корпоративния процес на отбор на кадри също няма да доведе до нищо по проста причина: и вторият, и третият, и всички последващи кадрови слоеве се отличават със същите недостатъци.
На второто заседание на клуб “Улица на правдата” имаше много студенти и според думите им стана видно, че в главата им има единствено либерални мемове. За щастие те не образуват системната “матрица”, защото когато между тях започне образуването на вътрешните връзки, става ясно, че те противоречат на основните ценности на руската цивилизация. Но отвъд пределите на тази руска цивилизация нищо не пречи на такава работа и още със завършването на университетите, все още не знаещите нищо випускници вече не са в състояние да приемат повече или по-малко понятна нелиберална концепция, защото тя започва да създава маса когнитивни дисонанси. Колкото и да ги молиш, те не могат да представят нищо нелиберално.
С други думи, споменатите два системни фактора правят абсолютно невъзможно не само съвременните финансови топ мениджъри да дадат нещо конструктивно по отношение на преодоляването на кризата, но и да бъдат намерени нови хора в рамките на съществуващите институции. И тъй като на практика няма алтернативи, ще бъде изключително трудно да се предпази системата от катастрофа. По-точно ще има някои страни, които може и да се удържат (например, ако Тръмп остане на власт, то САЩ може и да се запазят), но няма как да се удържи от срив световната финансова (Бретън-уудска) система...
Ако продължим заключенията, можем да отбележим, че е необходимо да се създадат нови управленски институции (чрез намиране на лица, които не са свързани с настоящата матрица), да се образоват нови студенти в тези рамки и да им се даде указание да създадат нови образователни институции. И едва след това можем да очакваме известна стабилност в глобалната финансова система. Преди това е наивно. Старите кадри и старите институции просто не могат да направят това. Няма начин.
И, разбира се, това може да стане само след като съществуващите институции се дискредитират изцяло. Без това те няма да пуснат никого в своята „градина“. Това ясно се вижда от ситуацията в Русия и САЩ, както и в други страни. Така че световната икономическа наука ще бъде изправена пред радикални промени. Но - само след пълния срив на световната финансова система. Вече не е възможно да я спасим.
* https://pogled.info/svetoven/finansistite-gubyat-kontrol.122940
Превод: В. Сергеев