/Поглед.инфо/

Бойко Маринков: Днес е 29 април и до първия тур на президентските избори в Турция остават около 130 дни. Всички информационни източници дотук са категорични – кандидатурата на Р.Т.Ердоган може да спечели изборите на 10 август още на първи тур. Опозицията, в лицето на Народно републиканската партия и Партията на националистическото движение, все още нямат кандидатура – казах аз.

Георги Коритаров: Единствената кандидатура, която може реално да се противопостави на Ердоган, е Орхан Памук! /Тук Георги Коритаров каза нещо, което ме шокира, но очевидно беше обмислял внимателно./

Бойко Маринков: Ние с теб нямаме право да учредим Инициативен комитет за издигане на кандидатурата му, но дано, когато дойде месец август, онези, които ни гледат, си спомнят какво сме предложили – завърших диалога аз.

Този диалог водим с журналиста Георги Коритаров в неговото предаване „Свободна зона” в „TV +”, а темата е „Арменският геноцид и Декларацията на Р.Т.Ердоган от 23 април 2014 г.”

Седмица преди това турският блогър Хюсеин Гюлерче предложи своята теза – в предстоящите първи преки президентски избори срещу Ердоган трябва да бъде изправен кандидат, който може да обединява, а не да раздели нацията, изправяйки се срещу най-силната фигура на управляващата партия.i А той все още не предполагаше каква световна изненада подготвя в следващите часове турският министър-председател в своето „шествие към двореца Чанкая”.

Двадесет и едно изречения, събрани в една страница,преведена на 9 езика и публикувана на официалната страница на турския министър-председател – това е онзи политически ход на Р.Т.Ердоган, който имаше едно обобщаващо определение - „абсолютна изненада”.ii

Дълбоко съмнение изпитвам,че всичко се изчерпва единствено с опитите да се намери достатъчно перспективно противодействие на предстоящата 100-годишнина на онзи ден – 24 април 1915г.,в който младотурците от „Ittihat ve Terakki Firkasi” /Единение и прогрес/ депортират 200 от истанбулските арменски първенци,а с това слагат трагично начало и обричат на мъченическа смърт стотици хиляди арменци в Османската империя.

Спорът за конкретните цифри – от 600 000 до 1 500 000 души, епарадоксално нечовешки и може само да ни заведе в хрониката на жестокостта.Защото броят на депортираните от Западен Анадол надхвърля 2 млн. Души, при около 15 – 17 млн. население в империята по това време.

Какво съдържа Декларацията на Р.Т.Ердоган от 23 април 2014г ?

Декларацията от 23 април 2014 г. беше подложена на всестранен анализ,като много от авторите намираха специфични нюанси, както в самия текст на документа,така и в историческия контекст на публикуваното и непубликуваното.

Той съдържа определения като „Справедливостта изисква да бъде споделена скръбта, която изпитват всички арменци по този повод. Преживяните събития обаче не са повод да бъде загърбена човешката справедливост и отношения.”

Внимание заслужава и финалът на тази Декларация: „Надяваме се и вярваме, че древни народи, които имат сходни обичаи и традиции, ще могат заедно и достойно да си спомнят миналото и за жертвите. Желаем душите на арменците, загинали по време на събитията в началото на 20 век, да почиват в мир, а техните внуци да приемат нашите съболезнования.”

В документа е запазен и традиционниятпризив за двустранно изучаване на историческите архиви от този период, както и покана за създаването на смесена турско-арменска историческа комисия по тази изключително болезнена тема в живота на двете нации.

В целия текст присъстват както помирителните мотиви, така и предупрежденията срещу „обвинителните, обидни и дори провокационни” обвинения срещу Турция. iii

Защо беше избрана датата 23 април 2014г. за една свръхактуална декларация?

Сложна комбинация от мотиви вероятно стои зад подготовката на тази изненадваща политическа инициатива на турския лидер. На първо място, е резултатът от местните избори от 30 март, в които управляващата Партия на справедливоста и развитието /ПСР/ получи в национален мащаб над 45% от гласовете на избирателите, като с това откри пътя на лидера си към най-високия пост в държавата. iv

Подготовката за предстоящата 100-годишнина от началото на арменския геноцид през 1915г. и търсенето на адекватен отговор на засилващия се натиск в света по тази трагична дата, вероятно е втората предпоставка на Декларацията на Р.Т.Ердоган от 23 април. Реалистично е да се очаква, че парламентите на редица държави и регионални общности ще се присъединят към 24-те държави, признали до този момент Арменския геноцид.

Всички, които внимателно наблюдаваха местните избори в Турция, сега се концентрират върху следващия етап от преговорите за пълноправно членство на Турция в ЕС. Замразените турско-арменски отношения и затворената граница между двете държави от 1993г. правят нереалистични всички опити за придвижване на преговорите към решаващите 23 и 24 глави от преговорния процес. Едновременно с това, турската външна политика запазва приоритетните си отношения с Азербайджан, без да поставя под съмнение досегашната си позиция по Карабахския проблем.

Декларацията на турския министър-председател се оказа великолепен повод да бъде даден позитивен мотив за подкрепа за Цюрихските споразумения от 2009г., които вече пета година остават подчинени на абсурдното обвързване на двустраннитеотношения между Турция и Армения, с решаване на конфликната точка в отношенията между други две държави – Армения и Азербайджан. v

Последното стана очевидно буквално един ден след Декларацията на Р.Т.Ердоган – на 24 април в Прага се проведе срещата на ръководителите от „Източно партньорство”, в което участваха президентите на двете страни – Илхам Алиев и Серж Саркисян. И ако азербайджанскиятръководител закономерно изрази подкрепа за турската инициатива vi, то арменският президент беше категоричен – Турция отказва за пореден път „своята среща с историята”, бягайки от категоричното признание на първото страшно престъпление на 20 век. vii

Двусмислието на ситуацията бе подчертано и на следващия ден от Серж Саркисян, който вече е наясно със сложната комбинация, в която е попаднал – да бъде единствения ръководител на страна, декларираща желание да се присъедини към Митническия съюз в компанията на крайните антируски настроени правителства, включително Украйна и Молдава. Това го принуждава да направи нова преоценка на регионалната сигурност в условията на турската инициатива. Опитът да бъде изолирана Армения в конкретна ситуация – срещата в Прага, само потвърждава предварително зададените цели на Декларацията от 23 април 2014г. viii

В следващите месеци заслужава особено внимание развитието на турско-руските отношения в условията на трайната и продължителна украинска криза.

На първо място, Турция ще бъде подложена на постоянно наблюдение по отношение на спазването на Конвенцията от Монтрьо /1936/, при нарастващото присъствие на американски военноморски сили в Черно море след референдума в Крим и присъединяването на полуострова към Рускатата Федерация.

На второ място, в средата на месец април т.г. лидерът на Меджлиса на кримско-татарския народ и депутат във Върховната Рада Мустафа Джемилев беше награден с орден от Президента Аб. Гюл, при това в присъствието на кандидата за президент на Украйна Пьотр Порошенко. В официалните си изявления и двамата заявиха подкрепа за териториалната цялост на Украйна, независимо от факта, че представители на кримските татари вече участват в управлението на полуострова.

Само ден след награждаването на М. Джелиев, между Р.Т.Ердоган и Вл. Путин беше проведен телефонен разговор по темата съдбата на кримските татари и бъдещето на турско-руските отношения. Сериозните негативни коментари относно присъствието на П.Порошенко на церемонията се свързва пряко с бъдещето на двустранните отношения, включително и в енергийната област. След острите спорове с ЕС за „Южен поток”, на Русия беше направено предложение за евентуална промяна на маршрута на газдопровода и неговото пренася през турска територия. ix

Не остана без внимание и една промяна във визовия режим на руските туристи в Турция, от които се иска вече паспорт с повече от 3 месеца валидност при влизане в страната, но при запазване на безвизовия режим за над 3,2 млн. туристи за 2013 г.

В следващите седмици много от мотивите на Декларацията на Р.Т.Ердоган ще получат съответната степен на потвърждение. Отхвърлена от традиционните турски националисти и от мнозинството ръководства на арменската диаспора в САЩ и Франция, окачествена от държавния секретар на САЩ Джон Кери като „поразителна” и ”зашеметяваща”, тя ще трябва да бъде разшифрована от последващите действия на управляващата ПСР. Изборът на официалния кандидат за Президент ще потвърди или отхвърли някои от хипотезите ни.

А нашата подкрепа за Орхан Памук остава безусловна!

––––––––––––––––––––––––

i http://www.zaman.com.tr/huseyin-gulerce/erdoganin-cankaya-yuruyusu-_2212709.html

ii http://www.mfa.gov.tr/turkish-prime-minister-mr_-recep-tayyip-erdogan-published-a-message-on-the-events-of-1915.en.mfa

iii http://www.hurriyetdailynews.com/turkish-pm-erdogans-april-23-statement-on-armenian-issue-in-russian.aspx?pageID=238&nID=65457&NewsCatID=359

iv Анализ на резултатите от местните избори от 30 март 2014 г. направих в тази статия - http://avtorski.pogled.info/article/53940/Edin-yumruchen-udar-za-nachalo-na-novata-politicheska-bitka-v-Turtsiya

vПо- подробно турската външна политика в последното десетилетие е анализирана в Маринков,Б.,Преход от регионална към глобална сила.Външнополитически приоритети и регионални направления във външната политика на Турция,в сб.”Балканите през първото десетилетие на 21.век” , С.2012, , Изд.”Парадигма”,с.376 – 402

vi http://www.hurriyetdailynews.com/aliyev-takes-turkeys-defense-after-sargsian-slams-ankara-during-prague-summit.aspx?PageID=238&NID=65582&NewsCatID=359

vii http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/1795349.html

viii http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/1795888.html

ix http://www.iarex.ru/articles/47111.html