/Поглед.инфо/ Онзи ден Трети комитет при Общото събрание на ООН, който обсъжда въпросите, свързани с правата на човека и социалните теми, прие проект за резолюция, която ще бъде внесена за гласуване в Общото събрание на световната организация.

Предметът на резолюцията е борбата с героизацията на нацизма и със съвременните прояви на неонацизъм, ксенофобия, расизъм и расова дискриминация. „За” гласуват 126 държави, „въздържал се” - 53, а 4 са „против”. Преди да се вгледаме кои са гласувалите „против” и „въздържал се”, е добре да се запознаем със съдържанието на резолюцията. Безпристрастният преглед ще установи, че текстовете са безспорни от гледище на демокрацията и гражданските права. Балансирани са от гледище на едни или други легитимни национални или исторически съображения. Изчистени са от претенция за нечия изключителност или доминация.

Нима има истински демократ, който би възразил срещу уводен текст, констатиращ несъмнен исторически факт като: 

„Припомняйки Хартата на Нюрнбергския трибунал и присъдите на Трибунала, които признават за престъпни организацията SS и нейните съставни части, включително  Waffen SS, в лицето на официалните членове на организацията, които са извършвали или са знаели за извършването на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с Втората световна война...”

Може ли принципен и убеден демократ да отхвърли препотвръждаването международните принципи, заявени в Декларацията от Дърбан от 2001 г. и последващите я документи на Световната конференция срещу расизма, които осъждат „съхраняването и възраждането на неонацизма, неофашизма и проповядващите насилие националистически идеологии, основани на расови и национални предразсъдъци, както и заявяват, че подобни явления никога и при никакви обстоятелства не могат да бъдат оправдавани”.

Не чух – дръзва ли някой, самоопределящ се като демократ, да отрече тези документи и тяхното съдържание?

Възможно ли е, човек, организация или държава, които претендират за цивилизованост и съпричастност към мира и спазването на основните права и свободи, да не се съгласи със следния текст в резолюцията, въплътил безусловния международен консенсус след Втората световна война, че нацизмът е чудовищно зло, което трябва да бъде изкоренено:

„4. Изразява дълбока загриженост по повод проявите на героизация под каквато и да е форма на нацисткото движение, неонацизма и бившите членове на Waffen SS, включително чрез издигане на монументи и мемориали и чрез провеждне на публични демонстрации в името на прославата на нацисткото минало, нацисткото движение и нео-нацизма, както и чрез  или опити за обявяване на такива членове и на тези, които са воювали срещу антихитлеристката коалиция и са сътрудничели на нацисткото движение за участници в национални освободителни движения”.

Или да отрече здравият смисъл, например, на точка 6 от резолюцията:

„ Специално подчертава препоръката на Спецалния докладчик, че “всяко възпоминателно отбелязване на нацисткия режим, неговите съюзници и свързани с него организации, независимо дали е официално или неофициално, трябва да бъде забранено от Държавите” и подчертава, че такива прояви оскърбяват паметта на неизброимите жертви на Втората световна война и влияят негативно върху децата и младите хора, и подчертава в тази връзка, че Държавите трябва да вземат мерки в съответствие с международните стандарти по правата на човека, за противодействие на всяко честване на нацистката организация SS и всички нейни съставни части, включително Waffen SS.”

Кой здравомислещ човек и демократ по ценности и убеждения, а не по конюнктура или партийна книжка, би отхвърлил по-нататъшните текстове като например:

„7. Изразява загриженост от непрестанните опити за оскверняване и разрушаване на паметници, издигнати в памет на тези, които се бориха срещу нацизма по време на Втората световна война, както и незаконното ексхумиране и преместване на тленни останки на такива хора, и в тази връзка настоява Държавите да спазват стриктно своите задължения по чл. 34 от Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 1949 г.”

8. Отбелязва с безпокойство нарастването на броя на инцидентите с расистки характер в световен мащаб, включително активизацията на групите на скинхед, които носят отговорност за много от тези инциденти, както и разгръщането на насилие, основано на разисъм и ксенофобия, насочено към лица, които принадлежат към национални, етнически, религиозни или езикови малцинства, включително палежи на домове и вандализъм в училища и молитвени храмове.”

Да не би да е антидемократично да се изрази отрицателна оценка за отричането на Холокоста? Или да е безсмислено да се апелира към активност на национално ниво срещу езика на омразата и насилието срещу уязвими групи, да се посочат опасностите от етническо профилиране в полицията и ръста на полицейско насилие срещу уязвими групи?

Питам, защото така гласят по-нататъшните текстове от резолюцията.

И продължавам да питам - кой демократичен ум би се въздържал да подкрепи тезата, че героизацията на нацизма „оскърбява паметта на неизброимите жертви на престъпления срещу човечеството, извършени по време на Втората световна война, в частност престъпленията, извършени от организацията SS и от тези, които са се борили срещу антихитлеристката коалиция и са сътрудничели на нацисткото движение”. И че „тези практики могат да повлияят неблагоприятно на децата и младите хора и насърчават съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност и допринасят за разпространяването и разрастването на различни екстремистки политически партии, движения и групи, включително неонацисти и скинхед групи”.

Всъщност всеки може сам да се запознае с пълния текст на резолюцията:

-           на английски: http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N15/348/37/PDF/N1534837.pdf?OpenElement

-           и на руски език: http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N15/366/33/PDF/N1536633.pdf?OpenElement

Тези текстове, тази ясна и безусловна позиция, стъпила на общочовешките ценности и принципите на демокрацията, насочена срещу нацизма, неговите съвременни проявления и срещу всички форми на расизъм и ксенофобия са отхвърлени с вот „против” от 4 държави и с вот „въздържал се” от 53 държави.

Не бързайте – сред тези държави не са някакви кървави диктаторски режими от Третия свят. Парадоксът е, че четирите, възпротивили се на посочените текстове държави са САЩ, Канада, Украина и марионетната островна държавица Палау. А сред 53-те, които свенливо са гласували „въздържал се”, са всички държави от Европейския съюз и НАТО. Така е гласувала, за наш позор, и Република България. Всъщност, това е вотът на дирижираните от Вашингтон „суверенни” държави и провалящия се със страшна сила тъкмо поради тази зависимост наднационален „елит”, управляващ Европейския съюз. Същинската причина за този вот е, че резолюцията е по инициатива на Русия и група от над 40 държави и е свързана със 70-тата годишнина от Победата над нацизма. Сходна резолюция беше гласувана миналата година от Общото събрание на ООН с подкрепата на 115 държави. Тогава против бяха пак САЩ, Канада и Украина, но без Палау. Държавите от ЕС и НАТО пак се въздържаха. Показателно е, че и тогава, и сега Израел подкрепи резолюцията – жертвите на Холокоста няма как да станат част от двойните стандарти на днешните членове на ЕС и НАТО, някои от които по време на Втората световна война бяха съюзници или колаборационисти на нацистка Германия.

Това падение на демократичните нрави и морал, този двоен стандарт в оценките на събитията и процесите в историята и обществото, са достойни за съжаление. Защото демаскират цинизма, който се крие зад кухото морализаторстване на Белия дом и Брюксел през последните години. Цинизъм, който със същата безпардонност, с която казва по адрес на служещите му вярно кръволоци – „кучи син, но наш кучи син”, с този вот ни заявява – „нацисти, но наши нацисти, защото са русофоби и антикомунисти”. Демаскират и порочното мислене, способно да премълчи и даже да оправдае престъпленията на нацизма в името на конюктурни политически цели или да даде индулгенции на гузни съвести, оцапани с кръв, в името на „евроатлантическите ценности”.

И повдига отново дълго премълчаваните морални дилеми на Запада – за причастността му към възхода на нацизма в Германия – от активния бизнес и кредитиране от страна на западните банки и корпорации до самия край на войната; през Мюнхенския сговор от 1938 г., предал Полша и Чехия в ръцете на Хитлер и отворил вратите на последвалата нацистка агресия. Та, чак до удобното мълчание за широкообхватната амнистия и реабилитация на хиляди нацисти, извършена от Бундестага на Федерална република Германия след 1949 г., и за участието на хиляди нацистки функционери на всички нива на управлението в следвоенна и демократична Германия, включително на най-високото – канцлерското. И се стигне да толерирането от страна на Запада, пак в името на конюнктурни и по правило антируски интереси, на откровения неонацизъм, ширещ се в майдановска Украина.

Жалко е, че България приглася на този хор на позора. Защото това е грешната страна на историята.