/Поглед.инфо/ Разлиствайки публикуваните програми на политическите партии и коалиции - поне тези, които са представени до този момент, както и догаждайки се за намеренията на онези, които са оставили „строго секретни“ своите програми, но изразявайки някои от идеите си публичното пространство чрез различни представители, не може да не стигнем до убеждението че известната политика на камилската птица най-накрая е намерила почва в България.

Имаме чувството че фантазьорите не само не са в състояние да погледнат обективно към състоянието на обществото и икономиката, но в романтиката си за следващите си за следващите четири години очевидно се стремят да надскочат скока на лъвовете, забравяйки че България се движи по магистралата към бъдещето със скоростта на костенурка, която скорост все пак е по-висока от скоростта на охлюва, който се тътри отзад.

В някои отношения тезите на конкуриращите се партии напомнят опит да се побългари китайският Голям скок. „Големият скок напред“ започва през 1958 г. и продължава четири години, като целта на Мао е да превърне аграрната страна в конкурентоспособна индустриализирана икономика. Българският „Голям скок“ се предвижда също да се случи за четири години (2022-2025 г.), като третичната периферна българска икономика се превърне в „зелена“, „дигитална“, „социална“, „догонваща“ и т.н. (…сетете се всички красиви и модерни думички и ги приложете към почти всяка платформа!).

  1. Все пак, какви са изходните реалности?

Първо, известният COVID-19 не се е уплашил до този момент нито от скоростта на джипката на Борисов, нито от „стратегиите“ на Стратегическия съвет на Радев, нито от „плановете“, „програмите“ и „визиите“ на БСП, нито от Източното крайбрежие на Доган.

До момента (14 март 2021 г.) България е принесла в жертва на вируса 11 234 души и е отбелязала 277 878 заразени (някои – с много тежки последици), а краят му не се вижда както поради ниската степен на ваксиниране, така и заради масовата „свободолюбива“ култура на обикновения българин, който не признава ни вирус, ни наука. Само за сравнение: през Втората световна война срещу Третия райх страната ни дава 8 337 убити, 9 155 изчезнали и връща 22 958 ранени. И понеже краят на вируса не се вижда, новата война на българите най-вероятно ще надмине жертвите и ранените от войната. Ако се доверим на глобалните изследвания, най-рано догодина ще може да „отпуснем коланите“, но не и да унищожим заразата.

Второ, битката срещу вируса струва много, много пари, освен човешки жертви. Бюджетите и на страните, и на гражданите в доста отношения се преструктурират, за да отговорят на „новите реалности“. Кацата с европейските помощи, кредити и облекчения, също не е безгранично пълна. Изчислява се, например в САЩ, че Covid Relief ще струва повече, отколкото разходите за Втората световна войнаi. Защо не и за България?!

Известните ни предизборни „платформи“ и неизвестните „строго секретни“ такива, въобще не мислят от днес за най-близкото „утре“, повечето скачайки направо в далечната 2025 г.

Трето, онова, което се нарича на български (от владеещите – уж - „перфектно“ английски) „локдаун“, а по народному „затваряне на икономиката“, вече дава ефекти. Българската икономика се е свила с 4.2% през кризисната 2020 г. до 118.6 млрд. лв. по текущи цени. Понижението идва от 11% спад на инвестициите и износа, докато потреблението за годината расте едва с 1.8% - основно заради правителствените разходи, докато покупките на домакинствата са нагоре с оскъдните 0.2%.

2021 г. в най-добрия случай ще е равна на 2019 г. Но още по-лошо действат „новите реалности“.

Четвърто, 2021 г., освен сектори с растеж, ще има и сектори с „имплозия“, и хилави сектори, и зомби сектори.

Например, туристическият сектор ще продължава да остава в голяма степен блокиран, убеждава доклад на Световната туристическа организация на ООН, който установи, че 1/3 от дестинациите остават затворени, като малко над половината от тях са надхвърлили границите за 40 седмициii; още 34% от дестинациите остават частично затворени, 32% се нуждаят от тестове или карантина и само 2% са премахнали ограниченията. А България разчита много на туризма, независимо че голяма част от него е в сивия сектор – къде с помощта на държавата, къде без тази помощ (затова и реалният спад на оборота в туризма е много по-висок от публичната „статистика“).

Но даже „да се отвори“ всичко, вече се забелязва в цял свят че потребителят е много предпазлив за посещения на „старите места“. „Новите реалности“ в потребителското поведение вече са пристигнали! Например, прогнозира се че завръщането в киносалоните ще е в най-добрия случай на нивото на 1980 г.; офис сградите са с намалено търсене; надутият балон на новите жилища в големите градове вероятно ще се пропука от търсенето на жилища и къщи в по-малките градове и села. Балоните и зомби-секторите са на смъртен одър, спасение няма!

Пето, при новата световна икономическа конюнктура цените на търсените стоки подскачат рязко нагоре. Например, голяма част от производителите на лични предпазни средства, на специализирани лекарства и т.н, не само увеличиха производството, но и дигнаха цените (ето още един пример за онези политически мечтатели, които изповядват новата вяра че намаляването на ДДС води автоматично до намаляване на цените)!

Но и цените на производителите във „фабриката на света“ – Китай също отбелязват значително увеличение (китайският индекс на цените на производител е нараснал с 1,7% спрямо година по-рано), развиването на системата на доставките дига цените на петрола (той поскъпна близо до 70 долара за барел), цените на селскостопанските стоки се повишиха (цената на петрола влияе върху цената на доставките), а всичко това кара финансовите пазари да се озъртат в очаквания за по-висока инфлация!. Пазарите на облигации вече са разтърсени от очакванията, че по-бързият глобален растеж и масивният фискален стимул в САЩ ще стимулират инфлациятаiii.

Шесто, „затварянето“ на различните сектори повишава в световен мащаб опасността от хронична масова безработица, а в това отношение България не е имунизирана.

Седмо, много е вероятно да се засили миграционният натиск към страните с по-големи възможности (и България попада сред тях, факт) като последица от горния факт! Пандемията може да тласне още 39 милиона африканци към крайна бедност, а Африка има такава вече в изобилиеiv. И колко още страни са с разрушени икономически системи, а управлението им е катастрофално след намесата на „международните коалиции“?

И кои по-развити страни са най-близо до Африка и Близкия Изток?! Естествено, и България е сред тях!

Но горните 7 причини да не се слагат на носа розовите очила могат – специално за България – да бъдат допълнени с някои от хроничните заболявания на нашето Отечество. А именно: катастрофално опустиняване и обоклучаване на природната среда; системно ниски (под и около 3%) темпове на икономически растеж; най-голямо и задълбочаващо се неравенство в Европейския съюз; „демократична диктатура“ на болшинството в Народното събрание, придружена с бягство от търсенето на важни консенсусни решения на най-голямата „опозиционна“ група; „особена диктатура“ на Министерски съвет над парламент; особен вид „патриотизъм“, характерен за 30-те години на ХХ век – „България над всичко!“; десница, която клони към ляв център и левица, която клони към десен център; опростачване и опошляване на държавността; нарастване на лумпенпролетариата и неграмотното население; системното погазване на законността „отгоре“ (прокуратура и съд) и „отдолу“ (граждани, неспазващи законите) и Т.Н. (с главни букви, понеже има още много).

Е, в такива условия, когато диагнозата е една – дълбоко болно общество и посредствена икономика, притиснати от COVID-19, то всеки човек ще проумее че е необходим „Нов курс“ и съществено преструктуриране на икономиката, обществото и управлението. Всеки лекар би погледнал към фактите и изследванията, преди да запише диагнозата и да предпише медикаментите за лечението; но политиците често са свикнали да изказват твърдения и да предписват мерки, без да надникнат в НСИ и Евростат. Та не е лошо да го правят, така ще се предпазят от смущения, когато ги обявят за нереалистични!

       2. Романтика, фантастика и мечти за новото бъдеще 2022-2025 г.

Естествено, както винаги, почти всички партии, коалиции и личности участват в поредните избори не само като конкуренти, а като търговци, участващи в наддаване и надвикване.

Но нека се фокусираме върху онези партии и коалиции, които са в отиващото си Народно събрание. Те не само че получават безвъзмездно и ежегодно ББД (Безусловен Базов Доход – субсидии на 1 избирател, гласувал за тях), който им позволява както да издържат своите партийни организации, така и да имат собствени медии (сайтове, вестници, телевизии) или да заплащат на „близки“ до тях СМВ (Средства за масово въздействие – тролове от PR агенции, национални и частни медии, „инфлуенсъри“), а също и да „дават“ блага от държавния бюджет на „специални“ групи. И не само това, най-важното е че те имат финансови средства да организират големи групи от експерти, които да подпомогнат написването на предизборните им платформи и програми – онези „червени линии“, които не могат да се преминат след изборите в евентуални коалиции.

Търсейки предизборната програма на най-голямата и управляваща партия ГЕРБ, на съответната страницаv всеки може да намери… Платформа за Европейски избори – 2019 г. Казано по друг начин, ГЕРБ нямат до този момент предизборна програма. Имат обаче послание: „Работа, работа, работа“, което напомня лозунгът „Дела, дела и пак дела!“ на един водач на партия, от която са започнали политическата си дейност някои видни гербери. Няма лошо, трудовите хора навсякъде по света са уважавани, стига да вършан полезна работа.

И все пак, трохи от програма има, озаглавени „Запазваме нивата на данъците, повишаваме доходите, инвестираме допълнително в образованието и в здравеопазването“vi. Става дума за ключовите политики от предизборната си програма представени от ГЕРБ по време на среща с КНСБ (четирибуквените очевидно се привличат). Първа троха: за ГЕРБ образованието е стратегически и национален приоритет. „Ще продължим да инвестираме и през следващите години, така че разходите в тази сфера да достигнат 5% от БВП. Пет пъти ще нараснат и публичните разходи към бизнеса за иноваци (Б.Д. – правописът на страницата на ГЕРБ е запазен!). Залагаме също продължаващ ръст на доходите, ще произвеждаме квалифицирани кадри, каквито пазарът на труда търси“. Втора троха: „ГЕРБ не предвижда повишаване на данъците и ще отстоява запазването им на сегашните нива. Владислав Горанов изтъкна, че настоящият модел на данъчна система се е доказал като работещ и в следващите няколко години не следва да се правят съществени изменения в данъчната политика. Трета троха: „Предвиждаме минималната работна заплата да стане 500 евро, а средната – 1000 евро. Пенсиите на над 2 млн. възрастни хора ще бъдат ежегодно актуализирани“ „… мащабна реформа на модела на социално подпомагане ще осигури по-целенасочено и фокусирано подпомагане на близо 350 000 семейства всеки месец“. „В нов КТ ще бъдат регламентирани гъвкавото работно време и дистанционната работа. 160 000 души, които нито учат, нито работят, ще бъдат идентифицирани и включени на пазара на труда. Почти 1,6 млн. души ще бъдат обучени на дигитални умения, като за целта ще бъдат създадени 760 дигитални клубове“. И последна троха: „Нашата амбиция е БВП на страната да нарасне до 100 милиарда евро до 2025 г. и същевременно с това да трансформираме икономиката“. Кратко и ясно!

Положителни страни на „намеренията“ на ГЕРБ:

  • кратките и сравнително ясни намерения са достатъчни за търсенето на най-широк коалиционен диаметър в следващия парламент;

  • през 2020 г. БВП по производствен метод и текущи цени е бил 118 605 млн. лвvii. (60 644 млрд. евро), следователно при управление на ГЕРБ ще достигне 195 570 млн. лв. (100 000 млрд. евро) през 2025 г. при темп на прираст от около 10% средногодишно, с което ще надмине по темп на растеж и Китай;

  • нарастването на разходите към бизнеса за иновации от пет пъти е много висок индикатор за желание за промяна на икономиката;

Негативни страни на „намеренията на ГЕРБ“:

  • ГЕРБ не предвижда повишаване на данъците и ще отстоява запазването им на сегашните нива. Това означава нарастване на неравенствата при неизменни други условия; индивидуалното пропорционално данъчно облагане е неолиберална политика.

  • минималната работна заплата ще стане 500 евро, а средната – 1000 евро. Това означава следното за минималната работна заплата при прираст от 11% средногодишно: 2022 г. – 722 лв.; 2023 г. – 800 лв.; 2024 г. – 889 лв. и 2025 г. – 987 лв.; за средната работна заплата – от 1 500 лв. през 2021 г., на 1620 през 2022 г., на 1750 през 2023 г., на 1890 през 2024 г. и на 2000 през 2025 г. – това е с темп на растеж от около 8% средногодишно. И ако минималната и средната работна заплата ще имат тенденция на сближаване, максималните заплати ще се откъснат, най-вероятно, още повече. Например, съотношението между минимална, средна и максимална заплата ще се формира като 1:2:200. Брутално неравенство, сър!

  • в нов КТ ще бъдат регламентирани гъвкавото работно време и дистанционната работа. Разбирай: „гъвкаво работно време“ – 4 часа от 6.00-10.00 часа и 4 часа от 16.00-20.00 часа в много от магазините.

Продължавайки да любопитстваме, стигаме до предизборната платформа на БСП. Тук ни очакват солидните 31 страници (https://bsp.bg/files/predizborna-platforma.pdf) Няма да коментираме всеки пункт, а и не е нужно. Както и по-горе, нека се фокусираме върху положителните и отрицателните страни на платформата.

Положителни страни на „предизборната платформа“ на БСП:

  • силна страна е тотална критика на неолибералния преход, но е грешно прехвърлянето на отговорността за прехода преди всичко на Бойко Борисов и ГЕРБ.

  • много и в повечето случаи конкретни мерки по различни сектори;

  • въвеждане на семейно подоходно облагане и на прогресивно подоходно облагане на физическите лица.

Негативни страни на „предизборната платформа“ на БСП:

  • приложение на остарелия отраслов подход, който е заменен от програмно-целевия подход още през 1972 година в България. Различни неща, но без ясна връзка: например, младежта и спорта – заедно (тези на средна и по-висока възраст да не спортуват ли?), околна среда и зелена икономика (връзката е косвена); земеделие вместо селско стопанство и т.н. Самата платформа не е фокусирана, не описва, образно казано, кръг, а няколко елипси;

  • няма конкретизация за икономическия растеж, за работната заплата и пенсиите ;

  • вяра че намаляването на ДДС ще води до автоматизирано намаляване на цените;

  • фискална централизация, като не се стига до демократизиране при изработването и приемането на бюджетите на общините.

  • особена слабост - без промяна в корпоративния данък. Това означава че ще се вдигнат данъците върху физическите лиза, а върху корпорациите – не. Тази политика е доста вдясно от центъра.

Движението за права и свободи е представило една страничка, която е „Програмна декларация“ от най-общ характерviii. Основните приоритети са:

  • Ускорен, догонващ, иновативен икономически растеж

  • Устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори с потенциал за догонващ растеж –„Чиста енергия, чиста вода, чист въздух, чиста храна“

  • Развитие на икономика на знанието – дигитализация и високи и водородни технологии, подкрепа на IT сектора, развитие на „икономика на нематериалните активи“.

  • Насърчаване на инвестициите чрез активната помощ на държавата и участието й във всички фази на инвестиционния процес с цел ускоряването му

  • Преодоляване на демографската криза чрез ефективна, дългосрочна демографска политика, основана на фундаменталните човешки права и интегрираща всички социални вектори

  • Съвременно образование включващо инвестиции в образователна инфраструктура, включително дигитализация, висше образование, съобразено с нуждите на бизнеса и държавата

  • Включване на свободните и активни граждани в управлението на страната.

Както се казва, ДПС остава „загадъчно“ – с добри насоки на общите формулировки, но нищо повече.

ВМРО също остава мистерия, въпреки че на сайта има предизборна платформаix. Очевидни са целевите групи на тази партия, която обещава доста повече от обещаващите много ГЕРБ:1 Декларира се, подобно на ГЕРБ, че няма да се увеличават данъците и ще се намалят държавните разходи – типични прояви на неолибералната доктрина, характерна за по-податливи страни.

Положителни страни на „предизборната платформа“ на ВМРО:

  • двузвенно и ясно структуриране на приоритетите: (1) за повишаване доходите и качеството на живот на българите през мандат 2021-2025 и (2) антикризисни мерки за съживяване на икономиката.

  • предвиждан силен ръст на средната пенсия за страната до 700 лв., на средната работна заплата до 2500 лв. Минималната работна заплата ще бъде увеличавана всяка година по формула, като процент от средната по сектори и региони – по-смислен вариант от този на братския ГЕРБ.

  • въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане, предвиждащо данъчни облекчения за всяко работещо семейство, като по този начин ВМРО гради мост и към БСП.

Негативни страни на „предизборната платформа“ на ВМРО:

  • отпадане на данък дивидент. Чиста проба неолиберализъм в полза на най-богатите

  • замразяване на минималния и максималния осигурителен доход на нивата от 2020 година за период от 3 години. Минималният – ясно, но защо и максималният?

  • отпадане на данък „уикенд“ – удобно прехвърляне на личните към фирмените разходи; твърдо отстояване на „плоския данък“.

В доста отношение програмата на ВМРО е откровено популистка към по-бедните, но всъщност е дясна, понеже защитава най-богатите.

За съжаление, не можахме да намерим ясна предизборна платформа на „Патриотичната коалиция ВОЛЯ и НФСБ“. При единият от тях (НФСБ) има обаче деклариран противник: „Недопускане на ДПС отново във властта.x“; другият извежда на преден план 13 приоритетаxi.

  1. Заключение.

Фантазьорството не е проблем, когато се отнася към културата и изкуството, даже е препоръчително. Но фантазьорството, както и вярата в интуицията или божията намеса, в дейността на всеки лекар би довело до убийствени резултати. Приемаме че фантазирането по време на изборите е вирусно заболяване, за което няма открити медикаменти. Бедата е че когато има съществени проблеми в обществото и икономиката, когато партиите и политиците знаят за диспропорциите, когато имат средства и експерти, които да търсят верните предписания за лечението, те не го правят успешно.

Последните две години ни научиха че светът не се развива праволинейно и че не е достатъчно България само да се вторачва в пъпа си, в Брюксел, в Берлин или Вашингтон. Многополюсният свят, многополюсните въпроси и проблеми, многопосочните алтернативи пред бъдещето ни учат, че ако продължаваме да разчитаме на старите неолиберални формули и даже на старите физиономии, бъдещето ще бъде еднопосочно дефинирано, но в неправилна посока.

Анализът на основните партийни програми и платформи ни убеждава че светът може и да се променя, но традициите при конвенционалните политици остават устойчиви. Важно е влизането в парламента, вземането на властта, и чак тогава да се мисли за решенията за бъдещето на основата на съглашателство. Но бъдещето не е просто смяна на датата в календара, а България е затънала в проблеми, диагнозата е правилна, а средствата за нейното лечение - точни.

Но си заслужава да премислим и преосмислим това, което вчера и днес мислим.

1 https://www.varna24.bg/novini/varna/Krasimir-Karakachanov-vuv-Varna-Dohodi-semeistvo-sigurnost-sa-prioritetite-na-VMRO-1059869

i Covid Relief Bigger Than World War II Budget? Sounds Right. https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2021-03-11/stimulus-checks-biden-s-war-on-covid-demands-wartime-spending?utm_medium=email&utm_source=newsletter&utm_term=210314&utm_campaign=sharetheview

ii https://webunwto.s3.eu-west-1.amazonaws.com/s3fs-public/2021-03/210309-Travel-Restrictions.pdf

iii https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-03-08/biggest-yield-gdp-gap-since-1966-shows-more-room-for-bond-pain

iv https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-03-12/pandemic-may-push-another-39-million-africans-to-extreme-poverty?srnd=premium-europe

v http://www.gerb.bg/bg/pages/otcheti-za-predizborni-kampanii-88.html

vi http://www.gerb.bg/bg/news/detail-gerb_zapazvame_nivata_na_danacite_povishavame_dohodite_investirame_dopalnitelno_v_obrazovanieto_i_-56233.html

vii https://www.nsi.bg/bg/content/2206/бвп-производствен-метод-национално-ниво

viii https://www.dps.bg/izbori-2021/programa.html

ix https://vmro.bg/вмро-средна-пенсия-700-лв-средната-работ/

x https://nfsb.bg/

xi https://volya.bg/