/Поглед.инфо/ Преднамерената употреба на близката ни история за политически цели е доста активна напоследък. Антикомунизмът е не просто разрешен, той е стимулиран от настоящата власт. И тя страда от илюзията, че той все още е безопасен и онези, които са свикнали да просперират чрез теманета към властта, стават все по-яростни негови апологети. Фактите, неудобни за целта, която сами си поставят или друг им поставя, се "забравят", подменят се и се фалшифицират. Но мачкана, укривана, изкривявана - тя, истината, има неприятното за някои качество да оцелява.

Отношенията между БКП и БЗНС, както и да се наричат двете партии през годините, в дни на победи са доста по-драматични, отколкото са по време на поражения. Те са всеотдайни един към друг и забравят различията си, само когато се борят срещу властта и фашизма в България. Заедно са срещу цар Фердинанд, но след победите на БЗНС в изборите в началото на 20-те години на ХХ в., воюват помежду си като отявлени врагове. При погромите след убийството на Стамболийски пак са рамо до рамо, болка до болка. А след разгрома на монархофашизма у нас през 1944 г. пътищата им отново трагично се разделят. Но на Девети септември 1944 г. празнуват заедно комунисти и земеделци, защото за този ден и едните, и другите са пролели реки от кръв. Г.М. Димитров одобрява властта на Отечествения фронт и действа активно за създаването на Народния съд. 

Сега се премълчава участието на земеделците в борбата срещу фашизма. На самите БЗНС-та май не им е много приятна тази тема, макар стотици дружбаши да са били разстреляни и обесени, със съд и най-често без, през Втората световна война. Днес ви предлагаме части от два  документа, свързани с един от видните земеделски водачи на "зелената" съпротива срещу фашизма - д-р Георги Михов Димитров (1903-1972). Неговото име, за разлика от това на Георги Михайлов Димитров, в столицата носят булевард и метростанция. На героя от Лайпциг, водача на "червената" съпротива, паметникът е премахнат, а булевардът му е наименуван на придворна дама от българския дворец. Да плачеш, ще е плач през смях, да се смееш, ще е смях през сълзи.

Из обвинителния акт по следствено дело № 105/1941 г. по описа на 3-ти съдия следовател при Софийския областен съд

(Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г., сайт на Държавната агенция "Архиви").

Историята на човечеството не познава друг народ, който както България, да е за своето самосъхранение през вековното си съществувание, претърпял толкова страдания и да е напоил земята си с толкова много кръв. Обграден от вековни врагове, настръхнали от злоба и завист, той трябваше само в продължение на едно десетилетие да води три войни за обединението на българското племе, които за зла участ завършиха печално. В заграбените територии спрямо останалото под тежко робство българско население се предприеха драконовски мерки за денационализирането му. Робите не можеха да говорят на майчинския си език. Те не можеха да учат четмото и писмото на своите бащи и деди.

Междувременно в света настъпиха събития от грамадно историческо значение. Победата, борбата срещу позорните и насилнически мирни договори от гениалния водач на великия германски народ, наложи едно ново прегрупиране на силите за и против създадения ред.

Великолепната бойна машина на революционна Германия ги помете като стихия, един след друг Полша, Холандия, Белгия и Франция са победени. Над кметството в Ньой се издигна българското знаме, като символ за премахване на срамния мирен договор, с който онеправдана България бе разкъсана на части, а от вратите му се смъкна позорната паметна плоча, напомняща за това събитие. Англичаните след едно страшно военно поражение са прогонени на острова. Преди това те бяха прогонени и от Норвегия. Оставаше само един кът в Европа - Балканския полуостров, на който англичаните възлагаха много надежди. Гърция бе в пълно тяхно разпореждане. По повод на това избухна и войната между нея и Италия. Като партньор в тоя пъклен план участва и друга велика сила, агентите на която, използвайки миналото и славянските чувства на българския народ, тровеха отдавна душата му и рушеха единството му.

Така старателно изработеният план срещу независимостта на страната ни и срещу влезлите в нея съюзни германски войски, след присъединяването на България към силите от тристранния пакт е следвало да бъде улеснен при провеждането му вътре в страната. За това са се запретнали широко организираните шпионски централи към английската и сръбска легации. Последните са се обърнали за съдействие пак към средите, служили им и в миналото за акции, насочени срещу независимостта на страната. От тях им е било необходимо да изберат човек с широки връзки с тия среди, който под тяхно ръководство да проведе замислената акция. Такъв те имат готов в лицето на д-р Георги М. Димитров, водача на нелегално съществуващия Български земеделски съюз "Александър Стамболийски" - "Пладне", доверено лице и заместник на известния Коста Тодоров. Още от 1934 и 1935 г., подкрепян парично от Югославия, той развива непрекъснато подмамна политическа деятелност, поддържайки тесен контакт с конспиративно съществуващата комунистическа партия. Всред народа в тоя момент по липса на свобода работят конспиративно няколко формации. Работническата партия, Земледелския съюз, звенарска формация, македонски федеративни националисти и бивши протогеровисти и българския общ работнически съюз. Земеделският съюз, като говорим за тази формация трябва да имаме предвид организацията, водена от д-р Георги М. Димитров. Земеделският съюз на Г. М. Димитров е единствената идейна формация и приемница на манталитета, идеите и принципите на Ал. Стамболийски.

Верен слуга на господарите си от Белград, д-р Георги М. Димитров, посветен в готвения срещу България план за овладяването й от ръководителите на тайните служби при английската и сръбска легации, под ръководството на последните и под негово такова, пристъпва към осъществяване на организираната вече външно политическа акция. За тая цел ТОЙ ПОДБИРА ЕДНА ГРУПА ОТ ХОРА, изходящи почти всички от нелегално съществуващия възглавяван от него Земледелски съюз, някои от които преминали вече през затворите за противодържавна дейност, организира я по чисто конспиративен метод със задача да улесни нахлуването на чуждите войски в страната и нападението на намиращите се в нея германски войски, като завземе насилствено властта и промени установения от конституцията държавен и обществен строй, като за целта си послужи с насилия, въоръжени акции, терористични действия - саботажи, атентати и други общеопасни престъпления.

Така организираната конспиративна група предприема редица действия с оглед акцията да бъде проведена на 12 срещу 13 април 1941 г. Започва трескава деятелност. От месец януари, когато страната се заля с анонимни позиви за съюз със С.С.С.Р., особено от края на този месец и в началото на февруари, кабинетът на д-р Георги М. Димитров от такъв за преглед на болния се обръща в конспиративна централа, където по-голяма част от заговорниците се изреждат, за да получат наставленията на водача си.

По същото време проявленията на групата започват. Групата се снабдява по нареждане на д-р Георги М. Димитров с взривни материали от чиновника при английската легация Норман Джеймс Дейвис и неизвестен агент на същата легация, живущ нелегално в жилище на Алън Джеймс Мотвен, секретар на английския военен аташе полк. Александър Рос. Същият агент обучава един от членовете на групата Антон Минев Вълчев за главен технически ръководител в манипулация на взривовете, който пък на свой ред обучава заговорниците, определени за терористически действия. Освен със взривни материали някои от членовете на групата са снабдени с пистолети и необходимите за тях патрони.

На 10 февруарий 1941 г. през нощта се извършва големият атентат срещу товарния влак по ж.п. линия Драгоман - Цариброд, при който локомотива и 40 вагони-цистерни бяха съвършено разрушени и станаха жертва на огнената стихия, а освен това се отне живота на десет души доблестни железничари. В последните дни на същия месец се разкри опита да бъде разрушен боянския водопровод, непосредствено до който се намираха приготвени десетки килограми старателно замаскиран взрив.

В началото на април в Стара Загора се подбират обекти за атентат, всред намиращите се в тоя град германски войски. В края на м.  февруарий 1941 неизвестно за следствието лице - същият агент на английската легация, който снабдява заговорниците с взривни материали, снабдява групата с радио-предавателна и приемателна апаратура, Антон Минев Вълчев предава на станцията в определеното му време…

В края на месец март избягалия с помощта на агента от английската легация и със съдействието на югославското правителство д-р Георги М. Димитров отпечатва в Югославия специален манифест. Цялото му съдържание е насочено срещу държавния глава, спрямо когото се сипят ред хули и най-отвратителни клевети, срещу бившето и настояще управление на страната, срещу съществуващия в страната строй и следваната от България политика и срещу влезлите в страната съюзни германски войски, които донесоха свободата на поробената част от българския народ.

Прокурорският надзор при Софийския областен съд, като има предвид, че от събраните по делото данни-самопризнания, свидетелски показания, писмени и веществени доказателства се установява по един безспорен начин, че упоменатите по-горе лица са извършили престъпна дейност, която представлява престъпление наказуемо по чл. 16 от Закона за защита на държавата, обвинява: Илия Млечков, Милан Дренчев, Добри Маджаров, Въчо Калинов Арнаудов, Ценко Барев, Марийка д-р Г. М. Димитрова, д-р Г. М. Димитров, Норман Дейвис, Душан Петкович (изредени са още много имена - б.а.).

Гр. София, юлий 1941

Зам. прокурор:

    

Из Манифеста на Г.М. Димитров

1941 г.

Според основният закон - конституцията -  България е ограничена конституционна монархия. Следователно, царят царува, но не управлява. Народът управлява страната си, чрез свободно избрани съгласно конституцията народни представители - по един на 20 000 избиратели, а това значи над 300 депутати. Днешният парламент по каприза на цар Борис има 160 члена.

Посегателство върху тези свещени права на народа ни от държавния глава е имало много пъти и винаги е свършвало с катастрофа.

Днес цар Борис, който носеше за външния свят дълго време маската на демократичен цар, показа истинския си лик и тръгна още по-безогледно по пътя на баща си: пътя на авантюрите и катастрофите. След като направи военен преврат и свали демократичното и миролюбиво правителство на Стамболийски, той установи диктатурата на Ал. Цанкова като уби 30 хил. души и други стотици хиляди души хвърли из затворите. Напоследък той използува господството на фашизма и национал-социализма в Европа и извърши най-голямото посегателство върху правата и свободите на българския народ! Цар Борис под диктовката и влиянието на Хитлер и Мусолини суспендира конституцията и почна да си назначава свои лични креатури за министри и да си избира свои парламенти "проформа", със силата на фалшификациите и терора, за да му оформят всички задкулисни игри и тайни комбинации.

Днешният парламент е една от най-порочните институции на личния режим. От днешните исторически събития, обаче, се вижда ясно, че цялата тая подготовка с фалшиви и послушни  парламенти и управления от години насам е имала за тайна цел да подготвят продаване на България на Хитлер, както на времето преди световната война Цар Фердинанд я продаде на Кайзера.

Аз заявявам, прочее, от името на българските селяни, които са 85 % от целия български народ, както и от името на всички българи, че не признаваме подписването на Тристранния пакт във Виена от Филов и Иван Попов, и всички техни ангажименти, поети явно или тайно, остават за тяхна лична сметка.

Призовавам всички българи, където и да се намират те, да се сплотят като един около измъчения образ на родината, изправена пред тежки изпитания, за да я спасим с цената на всички жертви и рискове! Борба за изгонване на чуждите войски от българската земя! Борба за свобода и независимост! Борба за мир и народовластие! Борба на живот и смърт срещу робството и насилието!

Българският народ, който можа да издържи пет вековната борба срещу турското робство, който премина през толкова жестоки кланета и който проля реки от своята кръв по бойните полета, ще издържи и на днешните жестоки изпитания.

Свобода или смърт!

 Д-р Г. М. Димитров,

бивш народен представител, Главен секретар на Бълг. Земл. Нар. Съюз "Александър Стамболийски".

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели