/Поглед.инфо/ Георги Баждаров (1881-1929) е виден български революционер, учител и журналист,  автор на много изследвания за ВМРО, роден в прочутото село. Горно Броди, тогава в Османската империя. Завършва Солунската мъжка гимназия и история в Софийския университет. Четник на Яне Сандански, масон. През 20-те години е член на ЦК на ВМРО, член на Задграничното бюро на организацията. По това време (1923-25 г.) ВМРО се замесва в масовите политически убийства. След убийството на лидера Тодор Александров оглавилият ВМРО Иван (Ванче) Михайлов започва братоубийствена война, праща своите екзекутори и за Баждаров.

В сензационните си  спомени, отпечатани още през 1929 год., Георги Баждаров описва как се подготвя превратът на 9 юни 1923 г., ролята на ВМРО в "акцията" и участието на михайловистите в политическите разломи и в белия терор над земеделци, комунисти и анархисти. Един от малцината, който признава, че за убийството на Александър Стамболийски ВМРО получава 1 кървав милион от намерените във вилата на министър-председателя крупни суми. ВМРО участва и в потушаването на Септемврийското антифашистко въстание в Пиринска Македония. Някои днешни партии забравят, че имат история и тя невинаги е лицеприятна...

Из „Моите спомени” на члена на Задграничното представителство

на ВМРО Георги Баждаров

На 22 април 1923 г. станаха избори за депутати - тогаз бе избрана земеделческа камара с голямо болшинство - около 230 депутати земеделци. Същия ден ние имахме среща у Спиридон Велев на “Неофит Рилски” 41. На среща бяхме аз, Пърличев, Н. Милев, Л. Стоенчев, Георги Атанасов и Коста Николов. Георги Атанасов докладваше, че акцията е почти готова от военна гледна точка и ще трябва да е готово в проект бъдещето правителство, в което трябва да са представени всички партии, за да има общонароден характер превратът. Още по-рано, в други срещи между Задграничното Представителство с Н. Милев и Йордан Бадев, е ставало дума за военния, който ще командва изпълнението на акцията. Между заговорниците лигари са се лансирали три имена - генерал Лазаров, генерал Владимир Вазов и полковник Иван Вълков. Генерал Лазаров имаше най-голямата популярност, но поради неумението му да се прикрива, считал се е  неудобен, така щото останало да се избере между генерал Вл. Вазов и полковник Ив. Вълков. Повечето клоняли към последния поради умението му да се прикрива, пък и добро име имал между действащите и запасните офицери. Той бе приет и от наша страна за такъв, какъвто ни бе препоръчан, т.е. за главнокомандующ на акцията.

Сега значи, на 22 април 1923 г., в нашата среща трябваше да си кажем мнението за бъдещия кабинет. Трябваше на първо място да се намери силна личност за министър-председател. От водачите на партии се спомена за министър-председателството името на Кръстьо Пастухов, който се бе проявил като смел трибун в Народното събрание и вън от него през дружбашкия режим. Спомена се за Димо Кьорчев, шеф на национал-либералите, за Методи Хранов, за Боян Смилов, ала надали другите партии ще се съгласят да дадат по един свой човек в правителство с министър-председател либерал. Спряхме на Александър Цанков, чието име бе лансирано и от военните среди, пък и от някои партийни кръгове. Той бе един от инициаторите за създаването на Народния сговор, формация, насочена изключително против дружбащината и жертва на която стана Ал. Греков. По мое предложение възприе се партиите поне в лицето на тези техни членове, които са посветени в съзаклятието, сами да определят своите лица в бъдещия кабинет. Така и стана. За връзка между нас, хората на ВМРО и тези от Царството, определихме Янко Стоенчев, брат на Л. Стоенчев. Възлагаше се на Коста Николов мисия за влизане в общение с главните съзаклятници, но той отклони, страх го беше. После сигурно съжаляваше, защото щеше да се намърда министър на железниците или на обществените сгради на мястото на Янко Стоенчев, но сухи гащи риба не ядат. Коста Николов е от тези хитри лисици, които искат други да рискуват, а те да събират парсата.

...Превратът стана на 9 юни в три часа заранта. Чуха се пушки, събудих се. След известно време в зори дойде Иван Михайлов, облечен като подпоручик и ми съобщи, че министърът на вътрешните работи и военният министър са арестувани, също и Недялко Атанасов, председател на камарата. Войници бяха заели всички улици, така щото отидох си у дома малко по-късно.

Аз не знаех точно деня на преврата и за това е виновен Ив. Михайлов. Три-четири дни преди това Любо Стоенчев, който също се криеше, ме беше търсил да се видим. Писах на Ив. Михайлов да ни уреди среща - аз нямах човек на разположение и не знаех връзката със Стоенчев. Михайлов не направи това. Сигурен съм, че Любо Стоенчев за това ме е дирил - да ми каже деня на преврата. На 6 Ив. Михайлов и Г. Атанасов знаеха, че пак се отлага за неопределено време. Всъшност това е било пуснато за заблуда на земеделците в случай, че са подушили нещо. Г. Атанасов и Ив. Михайлов са узнали, когато вече се е престъпило към акция. Т. Александров после се сърдеше, че не е бил предупреден за датата на преврата и че не му е било съобщено. Военните са собствено считали , че могат и без нашата сила, каквато и да беше тя в първият момент, и второ, считали се с право да не изникне пред света, че Македонската Организация участва активно в тази работа и Сърбия да намери претекст за намеса. Аз за себе си не считах, че непременно трябваше да зная по-рано, защото не бях бойна сила и нямаше значение за мене да ми бъде известен предварително часът и денят.

Младите съзаклятници - Иван Михайлов, Йордан Чкатров, Кирил Дрангов и други сега, на 9 и 10 юни, бяха тръгнали да ловят дружбаши, които се бяха проявили като македономразци и гонители  на Организацията. Дрангов бе заловил Стоил Стефанов и вече се разправяше за “подвига” му. Това, от което се боях, идеше да се осъществи: младите хора, които тъкмяхме за революционери в поробена Македония, проявиха своето революционерство в София и изобщо в България, но съвместно с българската армия и с българските опозиционни на земеделческия режим партии. При все това те още не проявяваха своята “революционна” самомнителност, но тя се формираше сега...

Какъв е делът на ВМРО тогаз в свалянето на земеделческия режим, щом тя не даде бойни сили за това? ВМРО в този случай бе морален фактор и то от първостепенно значение. На борбата против дружбашите трябваше да се даде общонароден характер и превратът да няма изгледа на едно чисто военно пропунциаменто, а да бъде общо гражданско дело. Наистина превратът се извърши от войската като въоръжена сила. Обаче в случая въоръженият народ - войската - и невъоръженият народ, гражданството, в лицето на всички партии на реда действа солидарно. А лесно ли беше да подготвиш и осъществиш едно правителство, в което ще участват социалдемократи с либерали, радикали с народняци или обединисти и т.н. Това сцепление, макар и временно, на всички партии на закона  и на постепенното развитие можеше да го създаде само един авторитет национален, които стои вън от партиите, над партиите, който сам после не ще вземе участие във властта и не ще дели облагите от властта с другите. ВМРО беше този незаинтересован, така да се изразим, в управлението фактор, който идеше да убеди всички, че за спасението на нацията - свободна и поробена - трябва да се обединят всички партийни сили и да свали антисоциалния и антинационалния режим на дружбашите. Това ние успяхме да направим и това никои друг, като се има предвид българското партизанство, не можеше да направи. И когато след преврата, в първите дни, мнозина ме питаха какво бе участието на ВМРО в преврата и аз казвах, че то е морално, тези, на които отговарях, се подсмиваха и мислеха, че укривам какво ВМРО е участвала и с човешки бойни сили. Имаше малко такова участие на 9 и следующите дни, но и без него не можеше.

Най-искрено и тогаз, и сега твърдя, че ние бяхме морален фактор в смисъла, който казах и в този още, че дружбашите се бояха най-много от македонците, та мълвата само, че ги има, стигаше да им се намали куражът. А разправяше се, че Витоша била пълна с чети, които чакали само сигнал, при нужда да влязат в столицата. Нищо нямаше на Витоша - и туристи даже тогаз нямаше. В плана се предвиждаше да дойдат от доле с камионетки 300-400 души, но не стана нужда от това и не дойдоха. Другото значение на ВМРО в тази работа бе, че Петричкият окръг беше една база и в случай, че гражданската война би продължила и би се усложнила, тази база щеше да бъде от полза за концентрация на сили и като източник на сили. Не стана нужда от това.
Няколко дни след това Величко Велянов, комуто Ив. Михайлов бе казал, че съм член на ЦК, защото той не разбирал значението на Задграничното Представителство, ми донесе в къщи 1 000 000 лева. Това бе направено, без да бъда питан предварително. Тази сума била дадена на Величко след свършване на похода против Стамболийски около Славовица - Кара Мусал от капитан Харлаков за Организацията. Аз още тогаз се съобразих, че в случая има задигнати много милиони и крадците на част от тях или на всичките един ден ще се извиняват и оправдават, че са дали от тях и на ВМРО или че хората на ВМРО са взели от тях, та бях на мнение да се върнат. Малка беше сумата, а голям грабежът и големи престъпления в бъдеще биха могли да се оправдаят с нея. Понеже имаше съобщение, че Т. Александров иде, приех парите до срещата с него. Пърличев още не бе дошъл от Сливенския затвор.След известни колебания Александров каза да ги задържим и аз  предадох сумата в касата. Бедни бяхме тогаз...

Когато бе оповестен кабинетът на 9 юни, местата на министерствата на войната и на външните работи бяха вакантни. Знаеше се, че министърът на войната ще бъде Вълков и с по-послешното му назначение от царя се спазваше една формалност, а именно, че Вълков като военен не е престъпил клетвата си пред царя, защото е действувал като гражданин в преврата, а не като предварително набелязан военен министър. За министър на външните работи бе набелязана кандидатурата на Никола Милев, който и придружаваше Цанкова при нотифицирането на преврата пред дипломатите, та фактически изпълняваше тази служба. След съвещание обаче с нас, Н. Милев отказа в интереса на България предлагания му портфейл. Счетохме, че сърбите може би ще вземат претекст от това да се намесят в българските работи, понеже Н. Милев бе известен като македонски деятел. Във всеки случай се предвиждаха големи затруднения от сръбска и гръцка страна за правителството на Цанков. Така стана министър на външните работи Христо Калфов, който далеч нямаше нито образованието, нито познанията, нито способностите на Н. Милев. Хр. Калфов по-късно се отнесе зле с Милева и постъпи спрямо него като голям неблагодарник и даже непочтено.

Както и да е, 9 юни свършваше с дружбащината, но за винаги ли или поне за дълго ли? Сега едва бяхме успели да съберем в един кабинет демократи, обединисти, либерали, социалдемократи, радикали, народен сговор, но докога ли ще трае тази идилия? Няма ли още утре  да се разритат? Знаеме как висеше над всички дружбашката опасност, дружбашкото  управление и как с големи родилни мъки се създаде тъй нареченият блок. Знаем и за трудностите за събирането на една министерска маса, хора от разни партии, след като дружбашите бяха извършили септемврийските насилия и бяха хвърлили в затворите всички почти български държавници без съд или с тъй наречения “народен съд”! Известно ни бе българското партизанство, ожесточено понякога твърде често поради ниската ни още култура и недостатъчно развитата ни гражданственост. А и за България бе добре, и за македонското дело бе добре, за целокупната нация бе добре да се стабилизира положението в царството, а това ще стане като се съберат сродните обществени сили, като се обединят близките партии, като се слеят по няколко в една. Как в Англия с векове имаше две партии, а сега са три, както в Румъния две или три, и тъй нататък. Защо и в България да не бъдат три-четири най-много и не бива ли да се направи един опит в това отношение.

Идеята за събирането на обществените сили, за сливането на сродните партии е стара, но първи ние взехме инициативата за осъществяването й  и пристъпихме да я удовлетворим…

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели