/Поглед.инфо/ Десните се разсипаха да тръбят, че привличат младите с евро-атлантически ценности. Трагичното е, че в техните разбирания тези ценности, изглежда, означават пълно разбиване на традиционните християнски ценности на православния български народ. Те "разбиват" тези ценности не от вчера. Днес ви предлагаме един епизод от близкото минало, прекрасна илюстрация за рушителното политическо вършеене на традиционната десница навсякъде - дори в святая светих на вярата. Медия пусна простотията, че врачка от Трънско направила "самодивска магия" на лидерите на РБ - "бял ден да не видят". Не, те сами се урочасаха с това, което са вършили.

Отец Ангел Столинчев (1917-2003) цял живот пише до среднощ в гр. Сандански своите дневници, в които включва и много политически събития от последното десетилетие на ХХ век. На църковния разкол той посвещава стотици страници, с присъщата си прямота и аргументираност той  разкрива същинските причини за разкола, който върхушката на СДС лекомислено извършва под външно давление, което си е поставило за цел да разруши всички стълбове на българската държавност. Поради близкото си познанство с "алтернативния патриарх" Пимен и приятелството си с патриарх Максим, което води началото си от студентските скамейки на Духовната академия, Столинчев очевидно е доста осведомен свещеник.
В настоящата подборка се вижда преди всичко разрушителният бяс спрямо църквата ни на президента Петър Стоянов и сие, който забравя народната поговорка "Бог поруган не остава". Много от моментите, които отец Ангел изнася, днес са или забравени, или са непознати за младите. Но, убедени сме, че един ден църковният разкол в отечеството ни ще се изучава и по двутомника на отец Ангел Столинчев.

Из летописа "Църква" на отец Ангел Столинчев, изд. "Синева" 2015 г.

На посещение при президента Петър Стоянов
    
Нашите официални власти, заедно с президента ни, посрещнаха хладно това посещение на Александрийския Петър Vтт, патриарх на Александрия в Египет. Нямаше представител от властта при посрещането му.        
На летището го посрещна дядо Максим и съставът на Св. синод, египетската посланичка у нас. Тя е заявила, че той е вторият човек в Египет след президента и на него се отдават почести като на държавен глава. На всички египетски посолства е наредено от египетската власт на пълномощниците им министри да го посрещат като официален представител на египетската държава.
Нашият президент Петър Стоянов и тук си прояви своята нетактичност, заяви, че ще приеме Александрийския патриарх Петър Vтт, ако той го посети сам, без патриарх Максим. Патриарх Петър Vтт заяви, че той, където и да отиде, не може да иде без патриарх Максим. Тогава Петър Стоянов променя решението си и заяви, че ще посрещне и двамата на 3. Vтт следобед. 
    Прие двамата патриарси в президентството, без да целуне ръката нито на единия. И тук си показа своята тепегьощина и своята нетактичност. Всичко това му се пише на гърба в целия арабски свят и на изток. Посланичката на Египет е заявила, че това се отразява много зле на България в Близкия изток и целия арабски свят.
    Българио, Българио, имаш много добър и надарен народ, но много лоши водачи. Нямаме си добри дипломати. Нямаме си една обща национална политика, за да се бранят интересите на страната ни.
4.Vтт.1998 г., гр. Сандански

Паметна бележка
Двубоят: дядо Максим  - дядо Пимен
    
Когато през 1992 г. се направи църковен разкол и Методи Спасов обяви синода на дядо Максим за нелегитимен и назначен и призна синода на дядо Пимен с Панкратий и Калиник, направиха сума поражения. Синодът на дядо Максим не направи постъпки, за да бъде регистриран като изповедание, твърдейки, че църквата ни е регистрирана още от основаването си.
    След като се избра новият президент Петър Стоянов, при него ходиха поотделно и дядо Максим, и дядо Пимен да му честитят. Дядо Максим заяви категорично на президента, че той няма да си подаде оставката като патриарх, освен ако го прибере дядо Господ, и чака дядо Пимен да се разкае, за да му простят и обединят църквата.
    Дядо Пимен остана сам. Панкратий и Калиник го напуснаха. Панкратий се върна в Св. Синод, а Калиник остана още да умува как да се върне. Въпреки че остана сам, дядо Пимен не се отказа от разкола и продължи сам борбата, имайки зад себе си опозицията СДС и прокурора Иван Татарчев.
    Те го направиха и патриарх. И народът му лепна прозвището синия патриарх на СДС.
    След избора на новия президент Петър Стоянов дядо Пимен направи нов гаф. Каза, че ще се откаже от патриаршеството, ако и дядо Максим се откаже от патриаршеството. Това бе нова уловка от страна на дядо Пимен, почиваща на злобата и омразата му към дядо Максим и изпълнявайки поръчките на ония, които го поддържат да води такава двойнствена и подмолна война в църквата.
    Дядо Максим заяви категорично, че не се отказва от патриаршеството си, освен ако дядо Господ го прибере.
    Борбата ще продължи сега в по-други форми. Ще гледат да разцепят Св. Синод на дядо Максим, за да подлеят вода на синода.
    Дирекцията на вероизповеданията към края на 1996 г. регистрира синода на дядо Максим като единствен и законен синод.
    След като дойде временното правителство за предсрочни избори начело със Стефан Софиянски, главният прокурор на републиката Иван Татарчев отмени това регистриране и обяви Св. Синод за нелегитимен, а призна синода на дядо Пимен за легитимен. Борбата продължава.
3.тт.1997 г., гр. Сандански  

Среща на Петър Стоянов - президента, с дядо Максим и дядо Пимен
    
На 24 февруари 1998 г. президентът ни Петър Стоянов има среща в президентството с патриарх Максим, а на 3 март 1998 г., Сиропустна неделя, среща с дядо Пимен.
    Дядо Максим със състава на Св. Синод отиде при президента. Петър Стоянов ги посрещна в президентството и се обърна към дядо Максим не с Ваше Светейшество, а с Ваше Високопреосвещенство. С тази си постъпка президентът пред всички и пред целия народ принизи дядо Максим. Дядо Максим претърпя обидата, не се издаде и разговорът продължи, но без резултат от срещата. Но дядо Максим твърдо заяви на президента, че в името на народа ни и църквата ни няма да си подаде оставката. Именно за това добро на народа и на църквата ни няма да си подаде оставката.
    При тая среща на дядо Максим и синода с президента дядо Максим покани президента да участва в тържествата по случай 3 март - Освобождението на България, да присъства на тържествата на Шипка. Петър Стоянов, без да му мисли много, отказа да отиде на Шипка, а си остана в София.

    Отиване на Шипка

    Дядо Максим с целия състав на Синода отиде да извърши панахида на Шипка за падналите руски войски и български опълченци за освобождението на България. На Шипка присъствуваше много народ на панахидата, дошъл за поклонение. Официални гости бяха председателят на руските обединени държави Егор Строев, руският митрополит Питирим, представител на руския патриарх, представител на румънския патриарх, на финландската правителствена църква и други.
    Представител на правителството ни нямаше. Петър Стоянов не позволи да има такива представители, въпреки че руският Егор Строев с цялата делегация, която го придружаваше, отиде на панахидата на Шипка, отслужена от дядо Максим с всичките синодални старци.
    С тази си постъпка Петър Стоянов изцяло се изложи пред народа ни и пред вънкашния свят. Фактически само църквата ни направи тържеството на Шипка по случай Освобождението на България от Русия.
    Дали и президентът осъзна тая си голяма грешка, като отказа на дядо Максим да отиде на Шипка? Последиците от тая му постъпка тепърва ще се видят и почувстват.
18.ттт.1998 г., гр. Сандански

Забележка: Председателят на ОНД на Русия Егор Строев с официална делегация, водена от него, дойде на посещение в България, точно по честването на тая годишнина. И ходи на панахидата на Шипка и на поклонението, без един държавник да придружава неговата делегация и него. Много показателно е това за отношението на страната ни с Русия. Егор Строев не направи никакъв въпрос, но си взема строга бележка от това, което видя и почувства. Тежко и горко за народа от неразумни нетактични управници.

    Опит за отричане на двата синода

    Сега на Петър Стоянов му текнало да отрича и двата синода - на дядо Максим и на разколниците. Снощи в изявлението си каза, че забранява на хората си да поддържат ни единия синод. С това явно признава публично, че в разкола на църквата ни има политическо вмешателство и че разколът не е чисто църковен, а наложен от политическите сили, вътрешни и външни.
    Чак сега осъзнават, че това е било голяма грешка на властта и се стъписват от постъпките си. Дали това признание не е много късно!
    Във в. "Труд" от 17.ттт.1998 г. има статия на тема "Президентът - политиците да не стъпват в църква". Това той казва, защото властниците поддържат един-единствен синод. И по такъв начин поддържат разкола, като ги насочват един срещу друг. Църквата трябва да се деполитизира и департизира, а това ще стане когато политиците престанат да се месят в живота й.
    По тоя повод президентът им забранява на политиците да ходят на църква. Който има уши, да слуша, нека слуша за доброто на църквата ни. Както аз не ходя на църква, и вие няма да ходите. Умна мисъл...
18.ттт.1998 г., гр. Сандански

Президентът Георги Първанов

На 19.т.2002 г. новоизбраният президент на България Георги Първанов от БСП положи клетва в Народното събрание като президент.
Председателят на Народното събрание четеше клетвата пред всички и Георги Първанов повтаряше по него текста на клетвата. След произнасянето на клетвата той заяви: "Заклех се." След това той целуна позлатеното Евангелие и сребърния кръст. След целуване на Евангелието и кръста отиде при патриарха дядо Максим и му целуна ръката и след това се здрависа с другите официални лица.
В Народното събрание бяха всички народни представители, всички министри с премиера Симеон Сакскобургготски и целият дипломатически корпус. До министрите с Евангелието и кръста отиде дядо патриарх Максим.
На 21.т.2002 г., неделя, президентът Петър Стоянов издаде президентството на Георги Първанов. При сбогуването Петър Стоянов целуна ръката на патриарх дядо Максим, а при встъпването си в длъжност целуна ръката на дядо Пимен и пренебрегна дядо Максим - а сега му целува ръка. Панта рей!
Какво му беше на Стоянов, сам си знаеше. Не му беше много приятно, но не успя да го изберат втори път за президент.

31.т.2002 г., гр. Сандански

Дума