/Поглед.инфо/ Хитлер е планирал „Барбароса” като няколко месечна разходка из необятното съветско пространство. И до стратегически важната във всяко отношение още тогава Донецка област. Когато неговите синеоки юнаци побягват обратно към Берлин, те получават заповед да ликвидират след себе си всичко живо и всичко работещо. Решението на фюрера е да не остане нищо освен само пепел върху пепел и камък върху камък. Заповедта му, спусната чрез Химлер, е недвусмислена: „При оттеглянето от районите на Украйна да не остане нито един човек, нито една глава добитък, нито един центнер зърно, нито една релса, да не остане в здрав вид нито един дом, нито една шахта, която да не бъде извадена дълги години от строя; да не остане нито един кладенец, който да не бъде отровен.” Ясно и точно, нали. Сякаш не човешко същество я е разпоредило. И всичко това, от което човечеството бе спасено преди 77 години, днес се „забравя“ от някои световни лидери заради поредната конюнктура! А ако забравяш миналото, то се повтаря…

Както ще прочетете от надлежната заповед по-долу, не по-различна участ фюрерът предвижда и за тъй любимата му Германия, когато руснаците нахлуват неудържимо в нея: „Всички намиращи се на германска територия съобщителни пътища, средства за свръзка, промишлени предприятия и предприятия на комуналното стопанство, а също така материални запаси, от които противникът би могъл да се възползва в някаква степен, незабавно или след незначително време подлежат на разрушение”. Животът на обикновените германци, както и на руснаците и украинците, е без значение. Берлин е защитаван толкова безсмислено, че за това не може да се намери каквото и да е оправдание нито тогава, нито днес.

Предлагаме ви и спомени на последният командващ отбраната на Берлин ген. Вайдлинг, в които той описва безмилостно тоталната деградация на самият Хитлер и висшето му ръководство в последните дни на хитлеристкия райх.

Сега, в навечерието на Деня на победата 9 май, погледът на един немски генерал върху събитията в края на април и началото на май 1945 г. е не само убедителен, но и актуален

Строго секретно! Само за командването! Стратегията на фашистка Германия във войната срещу СССР”, документи и материали, Държавно военно издателство, 1970 г.

Заповед на Хи[м]лер за разрушаването на Донбас

Райхсфюрер СС

№ 1741/43

Полево управление

7 екземпляра

7 екземпляр

7.9.1943 г

Строго секретно!

От държавна важност!

До висшето ръководство на СС войски и полицията в Украйна

Киев

Драги Прюцман! (началник на СС войските и полицията в Украйна)

Генералът от пехотата Щапф има специални указания относно Донецката област. Незабавно се свържете с него. Аз ви възлагам задачата да му съдействате с всички сили. Трябва да се постигне това, че при оттеглянето от районите на Украйна да не остане нито един човек, нито една глава добитък, нито един центнер зърно, нито една релса, да не остане в здрав вид нито един дом, нито една шахта, която да не бъде извадена дълги години от строя; да не остане нито един кладенец, който да не бъде отровен. Противникът трябва да намери действително опожарена и разрушена страна. Незабавно обсъдете този въпрос с Щапф и направете всичко, което е в човешките сили, за изпълнение на това…

Ваш Химлер

Заповед на Хитлер за „опожарената земя”

Заповед

Фюрерът издаде на 19. 3. 1945 г. следната заповед:

С ъ д ъ р ж а н и е: за разрушаване на обекти на германска територия. Борбата за съществуване на нашия народ ни заставя също така и на германска територия да използваме всички възможности, които могат да отслабят боеспособността на противника…

Затова заповядвам:

1.Всички намиращи се на германска територия съобщителни пътища, средства за свръзка, промишлени предприятия и предприятия на комуналното стопанство, а също така материални запаси, от които противникът би могъл да се възползва в някаква степен, незабавно или след незначително време подлежат на разрушение.

2. Отговорността за разрушението се възлага: на военните командни инстанции по отношение на всички военни обекти (включително пътните съоръжения и средствата за свръзка), на гаулайтерите и държавните комисари по отбраната по отношение на всички предприятия, предприятия на комуналното стопанство, а също и всякакъв род материални запаси. Войските са длъжни да оказват на гаулайтерите и държавните комисари по отбраната необходимата помощ при изпълнението на стоящите пред тях задачи.

3.Настоящата заповед незабавно да се доведе да знанието на всички командири. Всички разпореждания, противоречащи на тази заповед, нямат сила.

Хитлер

Из записките на коменданта на Берлин, ген. Вайдлинг за последните дни на Третата империя

… Около 18.00 аз и моят началник на оперативния отдел пристигнахме в имперската канцелария. Откъм Фосщрасе беше скритият вход на подземния град, в който живееха и работеха стотици хора. Извършваше се проверка след проверка; накрая угнетен от всичко видено след преминаването по коридора, който ми се стори безкрайно дълъг, аз се озовах в така нареченото адютантско убежище.

Генералите Кребс и Бургдорф ме приеха доста хладно и сдържано. Веднага попитах какво собствено се замисля и защо аз трябва да бъда разстрелян. Въз основа на обстановката през миналите дни аз точно и ясно мога да докажа, че моят КП (Команден пункт – б. Хр. Г.) често се намираше само на един-два км от предния край и че преместването на КП в Дебериц би било най-голямата глупост. Двамата генерали трябваше да признаят, че очевидно е станало някакво недоразумение. Те станаха доста любезни и обещаха веднага да изяснят моя въпрос пред фюрера…

Моето възмущение беше безгранично… Съдбата, която в миналото постигна много мои другари, днес засегна и мене. Достатъчно беше някакъв слух да дойде до фюрера или военна операция да завърши неуспешно често даже без вина на командира, който я ръководеше, или до гаулайтер, а тази и друга някоя политическа фигура да почувства нужда да се изкаже за някой командир, когато въз основа на всичко това без проверка веднага се правеха изводи. Никой от придворната клика не се решаваше да излезе в защита на обвиняемия, страхувайки се да не загуби собственото си положение. Какво стана с немския офицерски корпус, в който по-рано никой не смееше да засегне честта на другия?

След половин час двамата генерали се върнаха от доклада. Аз ги срещнах с леден израз и исках да се сбогувам, за да може моят приемник да получи техните заповеди. Но по-напред дадох воля на своите чувства и изразих възмущението си от с нищо необоснованата мярка, която са взели против мене.

Те ме успокоиха и казаха, че фюрерът иска веднага да говори с мене. Заповедта за снемането ми от длъжността командир на корпуса, разбира се, беше загубила сила.

Отново дългият преход през подземния вход към убежището на фюрера, разположено в дълбочина на два етажа под земята. Отново проверка след проверка. Нd един от последните постове ми взеха пистолета и ремъка. През кухнята ние преминахме в помещение, подобно на казино, където вечеряха много ръководители на СС. Още една стълба надолу към приемната на фюрера. Там чакаха няколко души, сред които аз познах само министъра на външните работи фон Рибентроп.

Кребс и Бургдорф веднага ме въведоха в стаята на Хитлер. Зад масата с карти стоеше фюрерът на Германия. При моето появяване той обърна глава. Аз видях подпухнало лице с очи на трескаво болен. Фюрерът се опита да стане. При това аз, за свой ужас, забелязах, че ръцете му и единият му крак непрестанно трепереха. Той можа да се повдигне много трудно. С изкривена усмивка ми подаде ръка и с едва чут глас попита дали ме е срещал някога. Когато аз отговорих, че преди една година, на 13 април 1944 г., в Оберзалцберг аз получих от неговите ръце „дъбовия лист към рицарския кръст”, той каза: „Аз запомням имена, но лицата вече не мога да помня”. При това неговото лице приличаше на усмихваща се маска. След това фюрерът с усилие отново седна на своето кресло. Даже когато той седеше, левият му крак непрекъснато се движеше, коляното се движеше като махало на часовник, но много по-бързо…

След моя доклад генерал Кребс посъветва фюрера да не допуска в никакъв случай движение на югоизток, тъй като това ще отвори коридор на изток от Берлин, през който русите ще съумеят да преминат. Фюрерът одобрително клатеше глава, след това започна да говори. В дълги изречения той изложи оперативния план за спасяването на Берлин. При това той все повече се отклоняваше от темата и премина към оценка на боеспособността на отделни дивизии…

С все по-голямо и по-голямо изумление аз слушах разглаголстването на фюрера. Какво можех да знам аз за обстановката изцяло, аз, с моя тесен кръгозор на корпусен командир, който от 15 април водеше тежки боеве и в последните дни бях предоставен сам на себе си!

… Преди още да бях дошъл на себе си, генерал Кребс ми заповяда: да поема отбраната на източния и югоизточния сектор на Берлин със силите на 56-и танков корпус. Най-напред аз трябваше веднага да отдам контразаповеди, а върху всичко друго той отново ще говори с мене. Мен ме освободиха. Фюрерът отново се опита да стане, но не можа. Седейки, той ми подаде ръка. Аз напуснах стаята дълбоко потресен от тежкото физическо състояние на фюрера. Бях като в мъгла! Какво се замисляше тук? Има ли още върховно командване на въоръжените сили или главно командване на сухопътните войски? Въпрос след въпрос възникваха, но аз не намирах никакъв отговор. За моята лична съдба изобщо не беше казано нито дума…

Беше към 11.00, когато ми позвъниха от имперската канцелария; предлагаха ми незабавно да се явя при генерал Кребс.

Генерал Кребс ми обяви следното: „При своя доклад вчера вечерта вие произведохте на фюрера благоприятно впечатление и той ви назначава за командващ отбраната на Берлин”. Аз трябваше веднага да замина за КП на отбранителния район Хохенцолеридам и да приема работата. Аз отговорих: „Вие по-добре да бяхте заповядали да ме разстрелят. Тогава щеше да ме отмине тази чаша”… От имперската канцелария аз отидох на КП на отбранителния район, който беше оборудван в зданието на управление III… През този ден се водеха тежки отбранителни боеве в източната част на Берлин… Изобщо ние удържахме позициите по градския пръстен на железопътната линия. Мен ми беше ясно, че приетата организация за отбраната, т.е. разделянето на Берлин на девет участъка, е непригодна за продължително време…

В 22.00 аз пристигнах в имперската канцелария с доклад за обстановката. Фюрерът седеше зад своята маса с карти. Сравнително неголямата стая беше пълна с хора. Срещу фюрера на скамейка до стената седеше доктор Гьобелс… Всички присъстващи слушаха с напрегнато внимание доклада върху обстановката. Започнах с положението на противника, каквото то ми беше известно в последните дни. За тази цел аз предварително заповядах да ми се подготвят големи схеми за направленията на главните удари на противника. Съпоставих числото на настъпващите срещу нас дивизии с числеността, видовете и снабдеността на частите, намиращи се в разпореждане на отбранителния район. По картата на обстановката ясно се виждаше, че обръчът около Берлин скоро ще се затвори… След мен говори фюрерът. В дълги повтарящи се фрази той доложи причините, които го заставят да остане в Берлин и или да победи тук, или да загине. Всички негови думи така или иначе изразяваха една мисъл – с падането на Берлин поражението на Германия е несъмнено…

Аз, обикновеният войник, стоях тук на мястото, откъдето по-рано се насочваше и където се определяше съдбата на немския народ. Аз започнах да разбирам някои неща. На мене ми ставаше все по-ясно защо ние сме длъжни да преживеем края на Германия. Никой от тази компания не се решаваше да изкаже собственото си мнение. Всичко, което говореше фюрерът, се приемаше с пълно съгласие. Това беше камарила, която нямаше равна на себе си. Или те се бояха да бъдат изтръгнати от този сигурен и все още разкошен живот в случай, че се опитат да защитават своето собствено мнение?

Бях ли длъжен аз, неизвестният тук, да викна на тази компания: „Мой фюрер, но това е лудост! Такъв голям град като Берлин не може да се защити с нашите сили и с малкото количество боеприпаси, които имаме. Помислете, мой фюрер, за безкрайните страдания, които трябва да понесе в тези боеве, населението на Берлин!”

Аз бях така възбуден, че с усилие се сдържах да не извикам тези думи. Но трябваше да намеря друг път. Най-напред трябваше да убедя генерал Кребс в безнадеждността на нашата борба, а това можеше да се направи само постепенно…

28 април – ден на надежди!... На мен все повече ми се струваше, че аз се намирам в лудница. На генерал Беренфенгер бяха подчинени двата участъка „А” и „Б”… За танковата дивизия „Мюнхенберг” може да се добави, че само от една трета от разнебитената дивизия можа да се добере до Берлин през нощта на 23 срещу 24 април. За останалите две трети нямаше никакви сведения; те или бяха унищожени, или бяха успели да се съединят с 9-а армия.

На 27 април в 5.00 след ожесточената артилерийска подготовка при много силна поддръжка от въздуха русите започнаха настъпление… На връщане по пътя към своя нов КП аз се отбих в една от болниците. Болницата беше извънредно препълнена, лекарите нямаха възможност да обслужват ранените. Почти нямаше осветление и вода.

През деня положението извънредно се усложни. Обръчът около Берлин все повече се стесняваше…

На 27 април ние загубихме двата аеродрума – Темпелхоф и Гатоф. По такъв начин по-нататъшното снабдяване по въздуха беше изключено…

На телефона се яви началникът на оперативния отдел и доложи, че командирът на дивизията се намира при войските. След половин час той отново ми доложи, че командирът на дивизията генерал-майор Шолц се застрелял. Преди три седмици при въздушно нападение на Потсдам Шолц загуби съпругата си и четирите си деца. Вероятно в тези напрегнати дни нервите му не са могли да издържат… На 27 април след пладне Потсдам също беше обкръжен.

Вечерта на 27 април на съвещанието в главната квартира аз доложих за събитията през деня. Главната цел на доклада беше да покажа катастрофалното положение със снабдяването. Доставки на снабдяването отвън по шосе или по железниците не можеше да се очакват. Аз бях почти уверен,че след загубването на аеродрумите Темпелхоф и Гатоф възможността за снабдяване на въздуха е изключена за дълго време. Накрая аз разказах за страданията на населението и ранените, за всичко, което видях през днешния ден със собствените си очи.

Генерал Кребс допълнително доложи обстановката изцяло. За 9-а армия почти нищо не беше известно, ние не знаехме даже къде се намираха предните части. От армията на Венк не постъпваха никакви нови известия. 7-а танкова дивизия и групата на „Щайнер” не тръгнаха. В този момент в стаята влезе държавният секретар доктор Науман, когото преди това бяха повикали на телефона. Науман доложи на фюрера, че по данни на Стокхолмското радио, райхсфюрерът на СС Химлер е влязъл в преговори с англо-американското командване. Обаче предложението на Химлер за капитулация беше отхвърлено, тъй като командването на англо-американските сили се съгласило да води преговори само в случай, че това предложение бъде направено също и на русите.

Потресеният фюрер дълго гледа към доктор Гьобелс след което тихо, неразбрано измърмори нещо, което аз не разбрах. От този час в имперската канцелария гледаха на Химлер като на изменник…

Фюрерът дълго обмисляше. Той оценяваше общата обстановка като безнадеждна. Това се виждаше от неговите дълги разсъждения, съдържанието на които накратко се свеждаше към следното: ако пробивът в действителност даже и да има успех, ние просто ще попаднем от един котел в друг. Той, фюрерът, в такъв случай ще трябва да се подслонява под открито небе или в селски дом, или нещо подобно и да чака края. По-добре той да си остане в имперската канцелария. По такъв начин фюрерът отклони мисълта за пробив. Доктор Гьобелс с подмазване отново се съгласяваше с фюрера. Аз все повече се убеждавах в това, че да се бориш против тази клика беше напразен труд…

Както и следваше да се очаква, на 29 април започнаха още по-ожесточени боеве. Все по-ясно се очертаваха направленията на главния удар на противника. Едно от тях отиваше от изток към центъра на Берлин; второ – от юг през Темпелхоф, Лютцовщрасе, Нолендорфплац към станцията „Зоологическа градина”, трето – от север и северозапад през Шарлотенбург също към станцията „Зоологическа градина”. Непрекъснато постъпваха донесения за тежки боеве и дълбоки вклинявания на противника… Мисленият състав на съединенията дотолкова намаля, че вече не можеше да се говори за дивизии, а най-много за слаби полкове. Бойният дух на войските също беше разколебан. Пропагандата през всичкото време повтаряше за армии, които бързат на помощ за Берлин. Това е типичен пример на гьобелсовата пропаганда, когато още неродените деца вече се изпращат в училище и накрая винаги се получава обратното на това, към което се стремят…

С потиснато сърце аз тръгнах на следващия доклад върху обстановката. Както винаги, най-напред аз съобщих за действията на противника, а след това – за положението на нашите войски… Резюмирайки своя доклад, аз ясно и точно подчертах, че по всяка вероятност вечерта на 30 април битката за Берлин ще бъде завършена, защото от опита на последните нощи не можеше да се разчита на снабдяването по въздуха в голям мащаб. Настъпи продължителна пауза, която този път никой от присъстващите не чувстваше за необходимо да наруши. С отпаднал глас фюрерът попита бригаденфюрера Монке дали се наблюдават на неговия участък в „Цитаделата” същите факти. Монке отговори утвърдително…

В имперската канцелария веднага ме въведоха в стаята на фюрера. Тук присъстваха райхсминистърът доктор Гьобелс, райхслайтерът Борман и генерал Кребс. Генерал Кребс ми съобщи следното.

1. Днес на 30 април във втората половина на деня около 15.15 фюрерът се самоуби.

2. Неговият труп е изгорен в градината на имперската канцелария в снарядна яма…

Аз бях дълбоко потресен. И така, това беше краят!

След кратко размисляне аз попитах генерал Кребс: като войник вярва ли той, че руското командване ще се съгласи на преговори за „примирие” в този момент, когато зрелият плод остава само да бъде откъснат. По мое мнение вместо примирие трябваше да се предложи безусловна капитулация на Берлин; тогава може би ще се предостави възможност, благодарение любезността на руското командване да се събере в Берлин легализираното от фюрера правителство и колкото е възможно по-скоро да се сложи край на тази безумна битка за Берлин.

Доктор Гьобелс категорично отхвърли всяка мисъл за капитулация. Аз не можах да се сдържа да не му кажа: „Господин райхсминистър, нима вие сериозно вярвате, че русите ще водят преговори с такова правителство на Германия, в което вие сте райхсканцлер?”

Този път аз разбих господин Гьобелс…

По радиото на нас ни се удаде бързо да влезем във връзка с местните руски командни инстанции…

В 5.00 аз преминах Ландверканал по своеобразния висящ мост, направен от неповредените въжета на разрушения мост. От щаба на руската дивизия ние тръгнахме за щаба на армията. Тук аз за последен път се обърнах със заповед към онези немски войници, които продължаваха още да се бият в някои места на Берлин, да спрат съпротивата. Заповедта беше разпратена с офицери от моя щаб, които се придружаваха от руски преводачи… Руските командни инстанции с голямо внимание ни помогнаха по-бързо да привършим тази безмислена и безумна борба…

Хелмут Вайдлинг

* Черно на бяло

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, като алтернатива против блокиране във Фейсбук:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели