Дългогогодишен народен представител. Председател на парламентарната медийна комисия в 40-тото НС. От 2009 г. е секретар на президента по медийната политика.
Плевнелиев събра смелост да се яви на кандидат-президентски диспут. И веднага се видя защо досега се е дърпал от челен сблъсък с основния си опонент. Представата му за президентската институция е толкова далеч от реалните правомощия на държавния глава, колкото спането му по паркинги в Германия от луксозната обстановка в комплекса от затворен тип в полите на Витоша, в който се шири сега.
15.10.2011 18:00"Манастирът тесен за мойта душа е", изповядва Левски в едноименната поема на Вазов. Подобно усещане гнети напоследък и премиера Борисов. България вече е тясна за управленския му размах. Решил проблемите на отечеството, той е петимен да помага на други страни. Също като Дякона, който на въпроса "Какво ще правим, бай Василе, като освободим България?" отговаря: "Ще отидем да се борим за свободата на други народи!"
08.10.2011 10:02Катуница катурна почти всичко. Най-вече - представата, че ще можем да живеем както досега. Някои внушават, че наглото убийство е само и единствено криминален случай, други виждат в последвалите протести белезите на етнически конфликт. И първите, и вторите казват част от истината, но двата фрагмента не правят едно цяло. Защото трусът е много по-дълбочинен. Той отключва енергия от недрата на натрупваното повече от 20 години усещане за несправедливост.
01.10.2011 01:18Много обичаме някой да дойде в последния момент и да спаси заветния хълм. От "изведнъж Радецки пристигна със гръм" на Шипка, а може би като се почне от мнозина други пратеници на съдбата векове преди това, когато и където всичко ни е зависело от една-единствена най-важна секунда, та до писмото на Стефан Данаилов до Националния съвет на БСП. А както на някои им се иска - и много след това. С илюзията, че все ще е възможно.
18.09.2011 21:47Свикнал съм съботните ми колонки в „Дума” да са сред най-четените статии. Много от публикациите са предизвиквали горещи дискусии. Не съм очаквал обаче тезата от последната ми колонка – че милионите на Росен Плевнелиев са дошли не от въздуха, а от незаплатен човешки труд, да породи толкова спорове. Имал съм илюзията, че този въпрос е ясен отдавна. Точно на днешната дата – 14 септември, през 1867 г. излиза „Капиталът” на Карл Маркс, считан и досега за една от най-влиятелните книги в човешката история. В първия том е обяснен по валиден и до днес начин целият механизъм на образуването на принадената стойност и на нейното присвояване от капиталиста.
14.09.2011 20:41Може да е смешно, но Росен Плевнелиев осъществи една от най-забавните ми детски фантазии. Разбира се, не в моя, а в собствена полза. Когато бях малък, семейството ни живееше в оскъдица и въображението ми, лутайки се в търсене на изход, си представи веднъж как осемте милиона жители на страната ми дават по една стотинка. За всекиго от тях това е нищо, но общата сума е 80 хиляди лева, която при онези цени човек, колкото и охолно да живееше, цял живот не можеше да изхарчи. Когато Плевнелиев бе обявен за кандидат-президент, стана ясно, че състоянието му е около 12 милиона лева. Все едно всеки от намалелите вече жители на България му е дал почти по два лева. А дали е все едно, или до голяма степен е точно така, макар и не в буквалния смисъл?
10.09.2011 02:02Искам да ударя ритник на целия град! - пееше в годините на младостта ми големият Доменико Модуньо. На фестивалната сцена в Сан Ремо той хвърли вратовръзката си, свали си и сакото. Сега излизат пред публиката почти голи, но ето, в паметта ми се е врязала не тази липса на всякаква мярка, а сдържаният от днешна гледна точка жест на Модуньо. Песента му е протест срещу града, който ни прави лакеи, и призив да го напуснем, за да усетим аромата на вечерта, когато пролетта се връща, и така да постигнем свободата си.
28.08.2011 01:33Казват: за мъртвите - или добро, или нищо. В основата на тази крилата фраза е правото на всекиго да уважи нечия смърт. Когато обаче се призовава към публично отдаване на почит, трябва да има сериозни аргументи, че е по-разумно да се каже нещо добро, отколкото - нищо. Парламентът отбеляза с едноминутно мълчание кончината на Дими Паница. Пленарната зала неведнъж е ставала сцена на подобни абсурди. Когато един от най-големите злосторници в новата ни история - бившият премиер Ф.Д., се оттегли от политиката, бе изпратен на крака и с ръкопляскания от депутатите както отдясно, така и отляво.
19.08.2011 21:53Макар и рядко, в пресата се появяват материали, които не само странят и от хвалебствията, и от черния пиар, но и се опитват без пристрастия да анализират процесите в една или друга партия. Такава е статията "Всичко ли е наred в БСП?" Авторката Красина Кръстева вече доста години наблюдава във в. "Труд" възходите и паденията на най-голямата у нас лява формация.
13.08.2011 00:54Това интервю излезе в новия брой на в. „Уикенд” под наслов: „Екстрасенс съм, имам силно биополе”. Заглавието няма общо с текста. В едно изречение казвам, че имам силно биополе, което по-чувствителните усещат, и толкова. Едно е да имаш поле, от което дори компютърът спира, пък друго е да си екстрасенс. По-важно в случая обаче е това, че интервюто е дадено точно преди месец – на 11 юли. Идеята беше то да излезе преди 16 юли, когато на свой пленум БСП определи кандидата си за президент. По неизвестни за мен причини текстът не се появи, когато беше предвидено, а едва сега. Политическата част, която за мен е по-значимата, е отпаднала. Останало е предимно онова, което съм казал в чисто човешки план.
12.08.2011 00:06В последните колонки се позовах на двама англоезични автори - Съмърсет Моъм и Джеръм Селинджър, и веднага бях упрекнат, че едва ли не целта ми е да покажа колко съм наясно с писателите отвъд Калотина. Всъщност образите, които вплитам в разсъжденията си, дължа на неволевата си памет. Тя сякаш сама рови във всичко, което съм чел, и услужливо поднася подходящите за темата литературни примери. А моето поколение четеше много.
05.08.2011 22:56Имал съм възможност да публикувам позициите си за ролята на президентската институция и за начина, по който можем да спечелим вота за държавен глава, в съботната си колонка във в. „Дума”. Допускам, че аудиторията, пред която съм застанал, следи левия вестник, включително и рубриката ми, която обикновено е най-четената за съответния брой. Ето защо ще си позволя сега да засегна само някои от въпросите, имащи принципно значение.
18.07.2011 10:33