/Поглед.инфо/ Понякога авторът толкова умело управлява емоциите ни, че успява да отключи у нас симпатия дори към най-отрицателния герой. И то когато сме напълно убедени, че не бихме повторили в живота постъпките му. В младите ми години това ми се е случвало неведнъж, но може би най-впечатляващо - с Теодор Драйзер. Навярно защото Клайд Грифитс от романа му "Американска трагедия" ми беше близък и с произхода си от низините на обществото, и с решимостта си за пробив. Скокът нагоре предполага да откриеш призванието си и да го превърнеш в признание. Младежът от романа обаче беше далеч от работата върху себе си, удаваше му се само да очаква чудото. Това не ми допадаше особено, но Драйзер наистина умее да те хване и така не само загърбих пропастта във вижданията ни с Клайд, но и започнах да жадувам успеха му не по-малко от самия него.
Дойде обаче момент, в който симпатиите ми издишаха. Дори ме обзе гняв, когато героят съблазни свенливата работничка Роберта под напора най-вече на баналните телесни потребности. Да беше потърпял още малко, щеше с цялото си сърце да приеме чудото. В живота му влезе прекрасната Сондра - момиче от местната аристокрация, чийто образ е пресъздаден в киното от Елизабет Тейлър. Само че той не просто вече беше обвързан, но и, както се случва в подобни ситуации, приятелката му се оказа бременна. И тогава Клайд удави Роберта, за да не пропусне шанса си за високо положение в обществото. С което всъщност го пропиля, защото всичко се разкри и младежът свърши на електрическия стол.
И тук гневът ми се прехвърли върху самия Драйзер заради внушението му, че системата, чиято движеща сила са парите, е толкова виновна, колкото и самият убиец. В младата си възраст далеч не само аз бях убеден, че каквато и да е системата, важно е и какъв е човекът. Ако е стойностен, ще намери сили да се предпази от пагубното й влияние. И няма заради собственото си преуспяване да отнеме живота на приятелката си.
Близо век след "Американска трагедия" светът стана свидетел и на една от руските. За разлика от героинята на Драйзер, момичето оцеля. На Големия Москворецки мост беше убит любовникът й - известен политик от опозицията. Куршумите са го пронизали, докато двамата са се разхождали между вечерята и интимностите. Първият въпрос извън политическите нюанси е какво прави една почти тийнейджърка при близо три пъти по-възрастен мъж? О, знам, знам, че има и такава любов. Но тя не се среща под път и над път, а още по-малко - под мост и на мост. И тъкмо затова я виждаме във великите романи и филми, а не в светските хроники. Той е любовта на живота й, каза майката на девойката. Едва ли. По-скоро е като в щатска сапунка, където героите все се вричат да прекарат заедно остатъка от живота си и този остатък все не е последен. Особено след като се писа, че момичето било любовница и на друг депутат, но не руски, а украински.
За руския е ясно. Не си знае милионите, но знае как да се възползва от тях. Скъпи коли, луксозни пътувания, тузарски курорти. И най-вече - много жени. Повечето - златотърсачки, но на човек като него друго и не му трябва, отдавна е влязъл в амплоато на желан плътоползвател. И за нея е ясно. Опитала като фотомодел, провалила се, но успяла в контактите с известни мъже. Щеше ли красавицата да се влюби в 56-годишен бедняк, питат мнозина във форумите и не чакат отговор. Защото го знаят. Важно е избраникът да е финансово красив, па дори и да е грозно дебел като един съвсем отскорошен именит младоженец. И макар от корема си отдавна да не е зървал с какво разполага южно от кръста си, изгората му ще тръби в медиите, че е машина в леглото.
И ето как Драйзер започва да изглежда все по-прав. Не само заради предполагаемото ни помъдряване с годините, но и заради завръщането на капитализма. Какво друго да прави хубавото момиче, освен да бърза да се пласира, докато е още не само живо, но и свежо? По-добре ли е да учи, пък да се моли тук-там за работа, да издевателстват над него дребни началници и разни прошлеци? Или да стане играчка в лапите на кварталните сутеньори и пласьори? След като може с някой удар да си осигури бъдещето. Да се навре в банкер, политик, футболист и дори подземен бос, който, да, бързо ще я разкара, но след като го е вързала с дете и й е приписал едно-друго, ще може да изживее в разкош остатъка от земния си път.
Друго поведение е възможно, но и то не е безопасно. Ще живееш почтено, ще учиш и работиш, за да се издържаш, но в един миг някой нещастник ще те халоса с теслата, както се случи с онова момиче в старопрестолния град. За да ти вземе 25-те лева. Които за някои са жалки, но за него са средство да оцелее поне още няколко дни. Така е при системата, в която парите са всичко. Не я ли променим, красавиците и плътоползвателите ще си сменят имената, но трагедиите им все ще са в новините. Защото все ще ги има в живота.
в-к Дума
