На последното си конгресно заседание БСП утвърди предизборна рамка за радикална лява промяна в политиката. А на последния си пленум я въплъти в конкретни управленски приоритети. С основание в изказванията бе отбелязано, че няма друга партия, способна да се ангажира с подобна платформа за изход от бедността, в която управлението на ГЕРБ потопи широки слоеве от населението. Прозвуча обаче и въпросът: "И какво от това?", на който в крайна сметка може да ни се наложи да отговаряме, ако прекрасните ни послания останат за вътрешнопартийна консумация и не получат необходимата подкрепа от избирателя.
Много са факторите, които могат да осуетят намеренията ни. За преодоляването на някои от тях е нужно истинско мъжество. Радикалната лява политика няма да се хареса на онези, които искат да държат България в шепите си и да предписват поведение на управниците й. Протестите избухнаха срещу високите сметки за тока и против господството на монополите, но кукловодите успяха да трансформират основателния гняв в атака срещу самата политическа система. И то не за по-справедливо обществено устройство, а за такъв модел на управление, при който по-лесно и по-евтино да налагат политици на гласоподавателя и да ги контролират след избора им. Когато се говори за сиви кардинали, някои лековато си представят митични генерали и други фигури от бившите служби или от подземния свят. Всъщност кукловод е едрият капитал, който не само дори в криза иска да множи богатствата си, но и разполага с необходимия ресурс, за да купи, притисне, сплаши или омаскари почти всеки, който се противопостави на апетитите му. Единственият му дефицит в момента е времето. Падането на правителството наложи промяна в неговите планове. Хоризонтът до предсрочните избори е твърде кратък, за да сглоби нов спасител на нацията от типа на бившия цар или Бойко Борисов. Ето защо задкулисието няма интерес от стабилно мнозинство в новия парламент. Едно слабо правителство, съчетано с нова фаза на протестите, може да доведе пак до избори в края на годината, на които да търси по-успешна реализация на плановете си.
В тази ситуация напрежение по оста млади-стари в БСП е не само нездравословно, но може и да се окаже пагубно. Упражненията по самоцелно обновление са любим похват тъкмо на онези, които дърпат конците. Те сменят лицата, за да не се променя политиката. Видяхме това с новите имена, влезли в управлението с партията на бившия цар, и - особено - с партията на Борисов, които се провалиха дотолкова, че улицата ги прогони от властта. Сега отново се предлага освежаване на представителството в парламента, с което да се озаптят децибелите на протеста, но не и амбициите за разпределение на създавания продукт в интерес на една тясна прослойка.
В сериозната партия подмладяването е не акт, а процес. Когато има принципи, загубилият избори поема отговорността с оттеглянето си, а на мястото му в листата идва нова фигура. Която през това време не просто е поддържала един или друг авторитет, а е станала известна в партията с позициите си, с решимостта си да ги отстоява. На която сме помогнали с участия в публични форуми и в медиите да е станала дотолкова разпознаваема в обществото, и то в добрия смисъл, че избирателят да предпочете тъкмо заради нея бюлетината ни. И ако новото лице подобри представянето на партията в своя район, да му дадем шанс да продължи в политиката. Но ако ще ниже загуба след загуба, да бъдем така добри да му кажем, че не става, а на неговото място да върнем някого, който е доказал, че може да печели избори, па макар и да е стара муцуна.
Това предполага положението на кадрите да зависи не просто от работата им, а от нейните резултати. При парламентарната форма на управление депутатската група на дадена партия е основен творец на нейния рейтинг. Ако вследствие на четиригодишната й дейност доверието към политическата сила е нараснало примерно от 17 на 21 процента и ако смятаме това за достатъчно, оценката трябва да е добра. Но ако покачването ни се вижда недостатъчно, тя следва да е друга. В противен случай заприличваме на завод, бълващ продукция, която обаче залежава в складовете, защото никой не иска да я купува. Полезно е този подход да се приложи и при самоотчетите на депутатите по места. Не е достатъчно да преброим внесените законопроекти, въпросите в контрола, изказванията, репликите и дупликите на своя представител. Нужно е да прогледнем за ефекта от тази активност - дали е подобрила позициите на партията в района, или ги е сринала.
Прилагането не на количествения подход, а на качествения анализ ще направи излишен спора стари-млади. Ще се види, че има можещи и неможещи, независимо от възрастта и от стажа им в политиката. И ако се опрем на можещите, няма с горчивина да си задаваме въпроса: "И какво от това?" по повод на управленските си приоритети, колкото и кукловодите да се опитват и нас да поставят в услуга на едрия капитал.
Други текстове от автора на ivoatanasov.info
