Като нямаше с какво друго, властта реши да зарадва жителите на село Л. с указателни табелки. Както е известно, строителството на магистрали в Северна България се отлага за следващия мандат, а Л. е свързано с второкласната и третокласна пътна мрежа.
Новите табелки сочат посоката към природна забележителност. Допреди няколко години тя беше известна главно на местните жители, на няколко учени от БАН и университетски преподаватели. След изграждането на екопътека обаче доби популярност поне в регионален мащаб.
За написването на проекта крадях от личното си време и от служебната хартия. Кметът на Л. приложи всевъзможни хитрости, за да успее с трийсет хиляди лева да представи що-годе завършен продукт. Как се е оправил – той си знае. Лично мога да се отчета, че за да останат пари за няколко табелки спестихме графата „Разходи за управление на проекта“. Ако не съм се изразил достатъчно ясно - не си писахме нито стотинка.
Затова ми стана толкова мило и драго като прочетох , че регионалното ръководство на сега управляваща партия отбелязало Деня на националните паркове с поставяне на нови указателни табели към природната забележителност в Л. Оригиналната идея била на Жени- ГЕРБ във Враца , които получили подкрепа от Регионалната инспекция по околна среда и водите. Домакин на събитието станал общински съветник от ГЕРБ със съдействието на цял евродепутат и на обикновен депутат (впоследствие натирен от редовете на същата партия).
Нямаше да дръзна да се похваля, ако не бях попаднал на новината, че инициативата била подкрепена дори от ГЕРБ-Предприемачи. Ами то си е за хвалба: представяте ли си колко по-богат съм от толкова мастити представители на бизнеса, след като успях да открадна време за цял проект, а те – само за няколко кошчета и табели.
Някои ще си помислят, че активните гражданки направили с чужда пита майчин помен. „Жена врачанка” казват в онзи край на момите, които са чевръсти, ама са и малко джаста-праста. Други ще махнат с ръка - че какво пък толкова, в случая не става дума за кражба (на идеи), а за надграждане, както се изразява и президентът на Републиката. И вероятно ще са прави. Но не това е основната поука в случая.
Колко ли по-полезни за оществото биха били всевъзможните партийни активисти, ако действаха като политически, а не като пионерски организации? Да садиш борчета, да боядисваш огради, да почистваш градинки и да слагаш табелки сигурно е много важно, но още по-сериозно е да изказваш мнение по политически въпроси. Примерно – по основна тема като данъчната политика. Дали ако Жени-ГЕРБ имаха позиция по подобни въпроси депутатът им Борис Грозданов щеше да се изкаже за облагане и на пенсиите? Впрочем, на жълтите павета продължават да се вихрят спорове каква указателна табелка следва да се закове на сегашната власт – „дясна“, „център-дясна“, „лява“ на реторика – „дясна” на практика? Или просто „лява ръка-десен джоб“?
Когато се постави този въпрос се сещам за няколко случая. Обещаваха данък „Лукс“, но въведоха данък „Колиба“. Умуваха дали да не национализират Енергоразпределителните дружества, но в крайна сметка решиха да приватизират остатъчните държавни дялове. Канеха се да обложат лихвите по депозитите, но май са имали предвид пенсиите…
Казват, че отношенията с по-класните джебчийки обикновено започват като флирт и завършват като обир. Същото изглежда е и с някои политици.
Колкото до табелката – вие решете каква да им сложите.
Публикувано в сп. „ТЕМА”, 01.10.2012 г.
