/Поглед.инфо/ Политическият удар с разбутването на студентските аудитории наистина е силен, защото този ход отново върна в употреба загубилата се от лятото „романтична” представа за протестите. Сега никой не смее да каже, че студентите не са прави или пък нещо са се объркали, защото по презумпция студентите се възприемат в едно общество като неговата будна съвест, хора, които все още са чисти от политически обвързаности.
Негласното споразумение във всички общества е, че щом студентите протестират, истината е на тяхна страна, тъй като техните мисли и чувства са общото ни бъдеще. Проблемът със студентите е, че точно поради тяхната липса на опит, те доста по-лесно могат да се управляват от политически полета. Особено, когато подстрекаването идва през авторитета на техните преподаватели. Лично аз попаднах на сигнали от студенти, които са били подтиквани, убеждавани и подстрекавани от преподаватели в СУ да проявят силна активност, да участват в окупацията и тази окупация да придобие силов характер, тоест да не е толкова мирна. Преподавателят, чието име ще спестя, е давал пример с чешкия студент Ян Палах, който се самозапали през януари 1969, и на мен ми изглежда крайно неприемливо в СУ студентите да бъдат призовавани към палежи, революции и бесове. Да имат отворени умове, очи и сърца е едно, да се призовават към насилие и ексцесии е съвсем друго.
Мисля, че някои от политически обвързаните преподаватели наистина са загубили мярката и не си дават сметка, че действията на едни пораснали деца често имат подражателски и експериментален характер. Психолозите и психиатрите биха ви казали, че деца, случайно оцелели след самоубийство, обикновено признават, че само са искали да „опитат” да се самоубият, но не са имали намерение да умират.
Много е гнусно да тикаме постъпката на Ян Палах в подрастващите мисли на студентите, без да разбираме какво всъщност ги караме да направят. По думите на преподавателя от факултета по журналистика: явно студентите ни трябва да са смели,колкото Ян Палах, тоест да си драснат клечката кибрит, щото ще станат истински герои. Този преподавател ще понесе ли отговорността, ако някой страстен студент утре революционно се самозапали?
Ян Палах живееше в режим, където мирния протест беше немислим, където политическите избори нямаха смисъл, където пробивът можеше да бъде видян, осмислен и трасиран само чрез крайно действие. Днес всеки може да направи партия, да участва в изборите, всеки може да говори по медиите, лидерите на протестиращите не слизат от екраните, и това е неоспорим факт, който се вижда с просто око, достатъчно е да си пуснеш телевизора.
Паралелът между тоталитарния режим и посттоталитарния, в който живеем, е плосък, безвкусен и неприличен. Затова не се палете, драги студенти, а потърсете и представете идеи, които могат да увлекат хората след вас. Нека се върнем към това, пречат ли протестиращите студенти на студентите, които искат да си вземат изпитите.
Етокакво казва Ники, който завършва право и поради окупацията няма възможност да се подготвя спокойно за държавни изпити: „Студент съм в СУ, специалност право. Предстои ми да се явявам на държавни изпити, но заради протестите аз и моите колеги нямаме достъп до библиотеката, налага се да се готвим вкъщи. Може би не е избрана правилната форма да се протестира. Морал в политиката трябва да има, да, конкретни искания трябва да има, но свободата на единия свършва там, където започва свободата на другия. Другото, което ни притеснява, като си говорим с колегите, е това, че конкретни олигархични, икономически и политически интереси започват много сериозно да прозират и да направляват протестите. Не ми се случва за пръв път да имам някакво отношение към протестите, бях на февруарските, най-многолюдните и най-истинските, тогава имаше друго настроение, тогава народът просто излезе и си каза тежката дума. В момента не мога да се поставя на мястото на протестиращите, тъй като не мога да видя спонтанността на протеста.”
Това, разбира се, е едната гледна точка. Тази на студентите, които искат да учат и които намират протеста за неадекватен. Има обаче и друг вид студенти. Студентите, които искат да сбъднат някаква промяна. Дори не е важно дали знаят за какво говорят, те са хора с повече страст, с огромно любопитство, изпълнени са с енергия да случват света около себе си. Още не знаят какво ще построят, но знаят какво искат да разрушат. Те са влюбени в бунта като начин за изява, като форма за експресия на чувства и мисли. Не е трудно да се запали искрата на студентските общности, особено когато държавността е дълбоко прогнила.
Срещнах се и със Светлин, който беше убеден, че спирането на учебните занятия няма никакво значение, предвид целите на протеста: „Аз смятам, че има неща, които са много по-ценни от 250 лева, колкото струва семестъра. И едно от тези неща се казва свобода. Защото, когато студентите обявиха окупацията, те чувстваха именно това, че се борят за това нещо, което струва повече от тези 250 лева. Казвам се Светлин Иванов, втори курс журналистика в СУ. Исканията на протестиращите са оставка и нов морал в политиката. Знаем отпреди за аферата „Хохегер”, няма обвинения повдигнати във връзка с нея. Уважаван икономист като Стив Ханке наскоро се изказа по БНР и зададе риторичния въпрос как може човек като Иван Данов все още да е министър, при положение, че е източвал пари от френската държава. Вече има информации, че има оказан натиск върху протестиращите и някои от тях са разколебани, но масата е готова на всичко, по-голямата част от протестиращите студенти са готови на всичко, защото безобразията вече са минали всякакви граници.”
Да, безобразията наистина са минали всякакви граници. За съжаление, студентите дори не подозират колко безобразията са минали всякакви граници. Те не знаят абсолютно нищо за това, което застрашава националната ни сигурност, нямат представа кое, как и в каква степен разгражда нацията ни, не се интересуват от ограбените къщи по селата, нито от изнасилените старици, нито от това, че млад човек като тях може да бъде убит от мутри в центъра на един град, те не протестират срещу истинското нещастие на тази държава, не протестират срещу ужаса в здравеопазването и образованието, те повтарят клишетата, подадени им от кукловодите и харчат енергията си в полза на един обикновен политически преврат.
Резултатът: ще станат едните и ще седнат другите, ще се извърши евентуално прегрупиране. И механизмите, безхаберието, погнусата, връзкарството, корупцията, пълното бездарие и пълният погром над българската държава и народ ще останат същите. Четвърт век наблюдаваме именно това, тези хора рушат всички защити на нацията, грабят каквото могат и не строят мостове към бъдещето на тази страна.
Един ден, когато всичко стигне абсурдната си точка на опустошение, може би ще сработи инстинктът за самосъхранение на тази нация.
Може би.
Защото, ако не сработи, тази държава ще загине, основно от невежество...
В рамките на Седмия фестивал "Изкуството на барока"
Уникално one-man-show на италианската изпълнителка Вива Бианка Луна Бифи
