/Поглед.инфо/ Според социологическите изследвания в деня след парламентарните избори Бойко Борисов ще започне да съставя четвъртото си правителство. Друг е въпросът дали ще успее, с кого и колко стабилно ще бъде то. За ГЕРБ ще са гласували в най-добрия случай приблизително 30% от българските избиратели. Българското общество ще се управлява от партия и коалиция със съмнителна легитимност. Огромна част от гражданите ще се питат защо при 70% несъгласни с политиката на ГЕРБ и толкова яростни негови критици нищо не се е променило.

Единият възможен отговор е, че опозицията срещу ГЕРБ има изключително слаба политическа култура. За 30 години нито левите, нито десните демократи се научиха да си поставят приоритети, да се коалират, когато става дума за спасяване на демокрацията и страната от едно авторитарно, антиконституционно, антизаконно, продажно и свръхкорупционно управление. Нашите левица и десница не знаят или не искат да знаят за поведението на френската левица и десница, които застават единни срещу Льо Пен баща и дъщеря, когато трябва да опазят Франция от силния краен национализъм и да гарантират европейското й бъдеще. Не се съмнявам, че така ще бъде и през 2022 година на президентските избори там. Нашите претендиращи за знаещи политици, които имат и достатъчно опит, не виждат как се управлява Германия в последните години. Там могат да правят успешни ляво-десни коалиции, в България не могат. В Испания и Португалия може и комунисти да има в правителството, в България социализмът и социал-демокрацията продължават да са сатанизирани от цялото дясно.

Не е разбираемо защо левите и десните не се коалират срещу Борисов. Българската социал-демокрация в лицето на БСП е центристка партия и го показва с цялото си поведение години наред. Къде виждат десните комунизъм в БСП, като действително левият Жан Виденов започна приватизацията, а левоцентристът Станишев наложи плоския данък и то без необлагаем минимум. Сега лидерката на БСП Корнелия Нинова не само че идва от кадрите на СДС, но и цялата нейна гарнитура говори най-вече за интересите на бизнеса. Обещава, че няма да вдига корпоративния данък, а ще отмени плоския данък за физическите лица и ще направи семейно-подоходно облагане, с което и много десни икономисти са съгласни. Както за левите са характерни десни възгледи, така и за десните могат да се открият много леви обещания. На практика нашите леви и десни са готови за коалиция на програмно равнище, националните задачи са общи. Те могат да направят временна коалиция с изведени напред приоритети - да се освободи държавата от мъртвата хватка на ГЕРБ, да се търси отговорност на Борисов и компания за състоянието на кризата и смъртността в България, за фалитите, безработните и раздадените от джипката неизвестно къде пари.

Разбирам, че всичко това е далеч от обхвата на мисленето на Слави Трифонов, но защо като Слави мислят и Христо Иванов, ген. А.Атанасов, М.Карадайъ и Корнелия Нинова? И тяхната ли политическа култура не отива по-далеч от скудоумната идеология „комунизъм-антикомунизъм“? Защо позволяват противозаконно цялото правителство на Борисов начело с него да се вихри за държавна сметка из страната в предизборната кампания? Защо отново стават жертва на една безскрупулна власт? За ДПС е ясно, за тях демокрацията вече не е ценност. Но останалите можеха да преговарят, да кажат ясно на избирателите си как може да се свали една 11-годишна власт, да обяснят срещу какво и срещу кого са заедно.

Лошото е, че освен първият отговор на въпросите, има и втори. И той е, че БСП, ДПС, Демократична България, „Изправи се.Мутри вън!“ и „Има такъв народ“ просто имат интерес да не се противопоставят сериозно на ГЕРБ, да оставят Борисов да властва колкото може, да си разпределя европейските пари, пък може и нещо за тях да остане. И защо да дразнят всесилния Борисов с неговата прокуратура – опасно е. А ДБ, ДПС и ИТН могат пък и в коалиция с ГЕРБ да влязат в управлението, ако не целите групи в парламента, то част от техните депутати. Впрочем от това не е застрахована нито БСП, нито групата на Мая Манолова.

Пиша това, защото знам и какво ще бъде оправданието на всички т.нар. опозиционери на ГЕРБ. След изборите, когато се наредят в кандидатите за коалиция с ГЕРБ, те ще кажат, че така са решили избирателите, т.е. всички ние. И избирателите могат да решат, че наистина са виновни, могат да забравят, че протестите останаха без лидери, защото опозиционерите не искаха и не можеха да бъдат такива.

Вярно е, че президентът не участва в парламентарните избори. Но като политик Румен Радев рискува два пъти в опит да обедини опозицията. Първият път на протестите и вторият път, когато сам издигна своята кандидатура за втори мандат заедно с Илиана Йотова. На практика президент и вицепрезидент предложиха да бъдат обединители на опозицията, да водят война с корумпираното правителство на Борисов заедно с опозицията. И не бяха подкрепени дори от партията, която ги издигна. С този акт ръководството на БСП подписа загубата си и не е ясно какво поведение ще има след изборите. Останалите просто се скриха или си пожелаха мандат за управление с половин уста.

Ние избирателите сега трябва да разделим вината за поредното управление на Борисов с опозиционните лидери. И не защото не сме гласували – пандемията и НОЩ се грижат месеци наред за ниска избирателна активност. А защото сме оставили начело на политическите сили, на които разчитаме да свалят най-после Борисов, лидери без качества, лидери с политическа култура, характерна за глуха европейска провинция.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели