/Поглед.инфо/ „Големите пари“, т.е. „Световната олигархия“ в усилията си да насочва ключовите процеси на глобално равнище в посока угодна за своите интереси се нуждае от инструменти и механизми, чрез които да осъществява тези си стремежи.

Когато става дума за разработката на конкретни стратегии и програми в действие влизат различни международни, национални, надпартийни, но също така и партийни, бипартийни, бизнес и друг тип т.нар. “think tanks”(Мозъчни тръстове/Мозъчни/аналитични центрове). Такива са американските надпартийни RAND Corporation, Brookings Institution, както и много други. Или да вземем, например, свързаната съответно с Републиканската партия - Heritage Foundation или бипартийната фондация National Endowment for Democracy (NED) и т.н., и т.н.

Несъмнено трябва да се споменат и някои наднационални и международни аналитични центрове като Римския клуб (The Club of Rome) или Световния икономически форум (World Economic Forum, WEF), известен със своята платформа за международни срещи на високо равнище, известна като Давоски форум.

Съответно когато става дума за реализация на тези стратегии и програми тук несъмнено влизат в действие:

  • Съответните държавни структури на ключови западни държави, най-вече на САЩ, но и на страни от Западна Европа – Великобритания, Франция, Холандия, ФРГ, но също така и от Изтока – Япония, Република Корея и други;

  • Наднационални структури като Европейския съюз и НАТО, както и търговски блокове от типа на НАФТА – Североамериканската асоциация за свободна търговия;

  • Международни организации като Международния валутен фонд(МВФ), Световната банка(СБ), Световната търговска организация(СТО) и други, работещи в социално-икономическата сфера;

  • Сателити и васали от целия свят, както такива облечени в държавна власт, така и лишени от такава;

  • Неправителствени организации“(non-governmental organizations – NGOs) - В последните десетилетия се засилва ролята на различните видове т.нар. „неправителствени организации“ както при употребата на „мека сила“, така и в случаите на използване на “твърда сила“ - различните ЧВК – „частни военни компании“( Private military companies), частни разузнавателни центрове и други подобни..

Над всичко това, обаче, са базовите дискусионни площадки на „Големите пари“. Става дума за инструменти и механизми, работещи в режим на относително закрити клубове. В рамките на тези организации с прякото участие и под контрола на ключови представители на „Големите пари“ кристализират идеи и концепции и донякъде се извършва първичен кадрови подбор.

Въз основата на тези идеи и концепции по-нататък в гореспоменатите „мозъчни центрове“, но и също в различни наднационални, междудържавни, държавни, полудържавни и прочее структури, се градят стратегиите и се формират програмите и плановете за действия.

Немалко са онези изследователи и автори, които назовават тези наречени от нас „площадки“ - „Световно правителство“. Несъмнено същите играят изключително важна роля за осигуряване на господството не просто на Запада, но на „Големите пари“, базирани основно на Запад, чрез прогнозиране, генериране на идеи, концептуализиране и целеуказване, и както вече бе казано – първичен кадрови подбор.

Съветът по външни отношения - СВО

(Council on Foreign Relations-CFR)

Най-старата от гореспоменатите площадки е създаденият още през 1921 год. в САЩ Съвет по външни отношения. Представлява аналитичен център – нестопанска организация, специализиран в международна политика и външнополитически отношения на САЩ. Смята се, че началото му може да се открие във формирания по време на Парижката мирна конференция(след Първата световна война) кръг от британски и американски дипломати и учени. Те се срещат на 30 май 1919 г. в хотел Majestic в Париж с цел да основат англо-американска организация, наречена "Институт за международни отношения" с офиси в Лондон и Ню Йорк. Още от юни 1918 г. в Ню Йорк се провеждат дискретни срещи под името Съвет по външни отношения. Заседанията са ръководени от корпоративния адвокат Елиху Роут(Elihu Root - 1845-1937), който е държавен секретар, т.е. министър на външните работи при президента Теодор Рузвелт. Именно Елиху Роут става първи глава на СВО.

В края на 30-те години на ХХ век Фондация „Форд“ и Фондация "Рокфелер" започват да внасят големи суми в Съвета за външни отношения.

През 1939 г. за срок от пет години Съветът създава секретна група за военни и мирни изследвания, финансирани изцяло от Фондация "Рокфелер". Тези изследвания изграждат концепциите, въз основа на които по-нататък работят правителството и Държавния департамент. Групата е разделена на четири функционални тематични секции: (1) икономическа и финансова; (2) сигурност и въоръжение; (3) териториална секция и (4) политическа секция. Групата за сигурност и въоръжение е оглавявана от Алън Уелш Дълес (Allen Welsh Dulles) Същият става по-късно основна фигура в предшественика на Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) - Управлението на стратегическите служби (Office of Strategic Services, OSS), т.е. първата обединена разузнавателна служба на САЩ.

По време на войната СВО подготвя 682 меморандума за Държавния департамент, под знака „Строго секретно“, които са разпространени сред съответните правителствени отдели.(вж. Peter Grose. Continuing the Inquiry: The Council on Foreign Relations from 1921 to 1996. Council on Foreign Relations Press, 2006, р.23-26).

Съветът служи като "генаратор на идеи" за осъществяване на важни американски политики като концепцията за „сдържане“ (containment) на СССР, тази за „взаимно възпиране“(mutual deterrence), за контрола на въоръженията(arms control), за неразпространение на ядрени оръжия (nuclear non-proliferation), както и политиката на разведряване(détente) със Съветския съюз. Типичен пример за ролята на СВО в определяне на външната политика на САЩ стават петгодишните изследвания(1964-1968 год.) на взаимоотношениаята с Китайската народна република. В резултат на тези изследвания Хенри Кисинджър (Henry Kissinger) е назначен за съветник по национална сигурност на президента Никсън и стартира политиката на сближаване между двете страни – САЩ и КНР. Този курс оказва по-нататък гигантско въздействие върху развитията на ситуацията в глобален план.

Мисията на Съвета за външни отношения се определя официално да бъде "ресурс за своите членове, държавни служители, бизнес ръководители, журналисти, преподаватели и студенти, граждански и религиозни лидери и други заинтересовани граждани, за да им помогне по-добре да разберат света и избора на външна политика на САЩ и другите страни“(вж. официалния сайт на СВО www.cfr.org).

Седалището на СВО е в Ню Йорк. Има допълнителен офис във Вашингтон. В съвета членуват висши политици, повече от дузина държавни секретари, директори на ЦРУ, банкери, адвокати, професори и старши медийни фигури.

На срещите организирани от СВО присъстват правителствени служители, световни лидери в бизнеса и изтъкнати членове на разузнавателната и външнополитическата общност, за да обсъждат редица международни въпроси. Основен орган на СВО е водещото издание по външна политика и международни отношения на САЩ двумесечното списание "Външни работи"(Foreign Affairs). Съветът по външни отношения ръководи Програмата за изследване "Дейвид Рокфелер", която оказва влияние върху външната политика, на САЩ като дава препоръки на президентската администрация и дипломатическата общност, произнася се пред Конгреса, взаимодейства с медиите чрез публикации по външнополитически въпроси.

Днес съпредседателите на СВО са двама:

Робърт Едуард "Боб" Рубин/Robert Rubin/, роден на 29 август 1938 г. Той е американски адвокат, бивш член на кабинета и пенсиониран банков директор. Той е 70-ият министър на финансите на САЩ по време на управлението на Клинтън. Преди правителствената си служба той прекарва 26 години в банката "Голдман Сакс", в която става член на борда и съпредседател на борда от 1990 до 1992 г. Най-известния му пост-правителствен пост е като директор и старши съветник на Citigroup, където той изпълнява консултантски и представителни роли. От ноември до декември 2007 г. временно работи като председател на Citigroup. Подава оставка на 9 януари 2009 г.

Карла Андерсън Хилс (Carla Anderson Hills) е родена на 3 януари 1934 г. Тя е американски адвокат. Служи като секретар на САЩ в областта на жилищното строителство и градското развитие в администрацията на президента Джералд Форд и като търговски представител на САЩ. Тя е първата жена, която служи като секретар по жилищното строителство и градското развитие и третата жена в САЩ като член на правителствен кабинет.

В СВО има два вида членство: доживотно(постоянно) членство и срочно (непостоянно) членство. Последното продължава 5 години и се отнася за лица между 30 и 36 години. За членове се допускат само граждани на САЩ (родени или натурализирани) и постоянно пребиваващи. Кандидатът за доживотно членство трябва да бъде номиниран писмено от един член на Съвета и да бъде гарантиран от минимум трима други члена. Съществува членски годишен внос, който за 2017 г. за непостоянните небизнес членове варира от $ 270 до $ 850, а за непостоянни бизнес членове от $ 1,060 до $ 3,790.(вж. www.cfr.org).

Съществува и корпоративно членство (общо 250 члена), което е разделено на няколко категории с различен членски внос: "Associates", "Affiliates" ($ 30,000 +), "Circle President" ($ 60,000 +) и "Founders" ($ 100,000 +). Ръководството на корпоративните членове могат да присъстват на форуми, на които се канят да говорят чужди президенти и премиери, председателите и главните изпълнителни директори на мултинационалните корпорации, както и водещи правителствени представители на САЩ, сенатори и конгресмени. Също така имат право на посещение на малки, частни вечери или приеми с висши американски официални лица и световни лидери.

Броят на членовете физически лица е над 4 500. Над половината от висшите служители на Държавния департамент(Министерството на външните работи на САЩ) са членове на СВО.

По своята същност Съветът за външни отношения играе ролята на базова американска „площадка“ формираща външната политика и определяща системата на международни отношения на САЩ. Несъмнено тази площадка е под силното влияние на клана Рокфелер, но също така и на други „Големи пари“ с американски произход. Въздействието им се осъществява чрез финансиране, назначаване на „свои хора“ на ключови позиции, но също така и чрез пряко участие. Така например навремето един от най-видните представители на клана Рокфелер – Дейвид Рокфелер(David Rockefeller -1915-2017), става член на СВО през 1941 год. , а през 1949 год. е назначен за директор.

Билдърбъргската група

(Bilderberg Group)

Билдърбъргската група, известна още като конференция "Билдърбърг", срещи в Билдърбърг или "Билдърбъргски клуб" е тясно сдружение на 120 до 150 души от европейския и северноамериканския политически елит, бизнес и финансови експерти, представители на академичните среди и медиите, инициирана през 1954 г. от холандския принц Бернхард. По своята същност представлява регулярни срещи на този най-тесен елит, на които срещи, обаче, са канени и редица актуални правителствени и партийни представители, бизнес-лидери, медийни ръководители и други подобни. Наименованието идва от хотел Билдърбърг в Холандия, където за първи път през 1954 год. се осъществява такава среща.

Първоначалната цел на групата е насърчаване на „атлантизма“, укрепване на отношенията между САЩ и Европа и предотвратяване на нова световна война. Казано по друг начин задачата на групата "Билдърбърг" е да се "укрепи консенсуса около свободния пазар на западния капитализъм и неговите интереси по света"(вж. Andrew Kakabadse, "Bilderberg mystery: Why do people believe in cabals?". BBC News. 7 June 2011). Според изказаното през 2001 год. мнение на Дениз Хейли(Denis Healey) един от основателите на групата "Билдърбърг" и член на управителния комитет на групата в продължение на 30 години, се твърди следното: "Да кажем, че се стремим към едно световно правителство, е преувеличено, но не е напълно несправедливо. Ние в Билдърбърг чувствувахме, че не може да се продължава да се бием помежду си за нищо, да убиваме хора и да правим милиони бездомни. Ние смятахме, че създаването на една общност в целия свят ще бъде хубаво нещо“(вж. Ronson, Jon, "Who pulls the strings? (part 3)". The Guardian. London, 10 March 2001).

Билдърбъргските срещи се организират от управителен комитет, състоящ от двама членове от приблизително 18 държави. Официалните постове включват председател и почетен генерален секретар. Правилата на групата не съдържат категорита „членство“, но бившите участници получават годишните доклади от конференцията. Единствената съществуваща категория е "член на управителния комитет". Освен управителния комитет има и отделна консултативна група с припокриващо се членство.

Активните членове на клуба са 383 човека, като 128 от тях, или 1/3 са американци, а останалите - европейци и азиатци (японци, корейци, представители на Тайван, Сингапур и Хонг Конг). На конференциите се обсъждат национални въпроси на отделните страни, както и международната им политика.

Заседанията са засекретени, датите не се обявяват официално в пресата. Организацията и безопасността се осъществяват от страната, в която е срещата. Във времето участници в срещите са били Бил Клинтън, бивш президент на САЩ, Маргарет Тачър, бивш министър-председател на Великобритания и бивш лидер на Консервативната партия на Великобритания, Тони Блеър, бивш министър-председател на Великобритания, бивш лидер на Лейбъристската партия на Великобритания, принц Филип (Великобритания), а също така Хенри Кисинджър, бивш Съветник по националната сигурност на САЩ и Държавен секретар на САЩ, Дейвид Рокфелер, ръководител на Международния съвет на банковото дело, Нелсън Рокфелер, бивш вицепрезидент на САЩ, Робърт Макнамара, министър на отбраната по времето на Кенеди и бивш президент на Световната банка, Доналд Ръмсфелд, бивш министър на отбраната на САЩ, Збигнев Бжежински, американски политолог и социолог, Алън Грийнспан, дългогодишен глава на Федералния резерв на САЩ, Кондолиза Райс, бивш Държавен секретар на САЩ и редица други видни представители на западния елит.

От България за участие в срещите са канени досега Николай Камов през 1999 г. Той тогава е народен представител в НС. В срещата през 2016 г. присъства вече бившият еврокомисар Кристалина Георгиева.

Срещите се провеждат съгласно Правилото на Чатъм Хаус (the Chatham House Rule), което позволява на участниците да използват всяка информация, получена по време на срещата, но не и да разкриват имената на ораторите или на други участници. Позволява се свободна дискусия, по времето на която всеки да изказва своето мнение без ограничения.

65-тата по ред среща на Билдърбъргската група се състоя тази година – 2017 в началото на юни в Дрезден. Участваха 150 представители на най-едрия бизнес, правителствени лица, глав на медии и други. В официално представения списък на дискутираните теми влизаха следните(вж. http://www.zerohedge.com/news/2017-06-01/bilderberg-2017-agenda-trump-administration-progress-report):

  • Администрацията на Тръмп: Доклад за напредъка;

  • Трансатлантически отношения: възможности и сценарии;

  • Трансатлантически отбранителен съюз: куршуми, байтове и долари;

  • Посоката на ЕС;

  • Може ли да се забави глобализацията?

  • Работни места, доходи и нереализирани очаквания;

  • Информационната война;

  • Защо се увеличава популизмът?

  • Русия в международния ред;

  • Близкия изток;

  • Разпространението на ядрено оръжие;

  • Китай;

  • Текущи събития.

В момента председател на управителния комитет на Групата е френския бизнесмен Анри дьо Ла Кроа де Кастри (Henri de La Croix de Castries), бивш председател на борда и изпълнителен ръководител на френската застрахователна корпорация AXA.

В заключение нужно е да се отбележи, че по своята същност Билдърбъргската група представлява една от ключовите транснационални „дискусионни площадки“, обединяваща представители на „Големите пари“ от двете страни на Атлантическия океан. Групата несъмнено играе важна роля в стремежите на глобалния капитал за световно господство.

Трилатералната комисия

(The Trilateral Commission)

В своя официален сайт www.trilateral.org Трилатералната комисия се представя като „неправителствен форум, ориентиран към политиката, който обединява лидери в техния индивидуален капацитет от бизнеса, правителството, академията, пресата и медиите, както и от гражданското общество.

Комисията предлага глобална платформа за открит диалог, насочена към онези, които имат различни възгледи и се ангажира с лицата, вземащи решения от цял свят, с цел да намери решения на големите геополитически, икономически и социални предизвикателства на нашето време. Нейните членове споделят твърдото убеждение в ценностите на върховенството на закона, демократичното управление, правата на човека, свободата на словото и свободното предприемачество, които са в основата на човешкия прогрес. Членовете се ангажират също така да подкрепят международна система, базирана на правила, засилено трансгранично сътрудничество и зачитане на разнообразието от подходи към политическите въпроси“.(вж. в www.trilateral.org).

Комисията е създадена от Дейвид Рокфелер през юли 1973 год., за да насърчи по-тясното сътрудничество между Северна Америка, Западна Европа и Япония.Збигнев Бжежински, съветник по националната сигурност на президента Джими Картър от 1977 до 1981 г., професор в университета "Колумбия", и съветник на Рокфелер, специалист по международните въпроси, напуска поста си, за да организира групата заедно с такива видни представители на американския и световния естаблишмънт като: Хенри Оуън (Henry D. Owen) външнополитически експерт и директор на Брукингския институт (Brookings Institution), Джордж Франклин (George S. Franklin), по това време изпълнителен директор на Съвета по външни отношения, Едуин Рейшауър(Edwin Reischauer), професор в Харвардския университет и посланик на Съединените щати в Япония, 1961-1966, Макс Констам (Max Kohnstamm), Европейски център за политика, Тадаши Ямамото, Център за международен обмен в Япония, Алън Грийнспан и Пол Волкер, които по-късно стават ръководители на Федералния резерв, т.е. иннституцията в САЩ, емитираща американския долар и други.

В учредителната декларация на Трилатералната комисия е записано следното: „За да бъдат ефективни при сблъсъка с общите проблеми, Япония, Западна Европа и Северна Америка трябва да се консултират и да си сътрудничат по-тясно, на основата на равенството, за разработване и провеждане на координирани политики по въпроси, засягащи техните общи интереси ...“ (вж. в http://www.rockarch.org/collections/ rockorgs/trilateral.pdf).

Трилатералната комисия провежда своите срещи на двегодишен период. Самите срещи се осъществяват във Вашингтон, Париж или Токио. Комисията издава списание „Триалог“ (Trialogue). Първоначално членството в Трилатералната комисия е поделено между три региона, представено от следните страни:

  • Северна Америка – Канада - 20, САЩ – 87 и Мексико – 13 представителя;

  • Европа – Великобритания, ФРГ, Франция, по 20 представителя, Италия, Испания – 12 и няколко други по-малки държави от 1 до 6;

  • Азия – представена от Япония – 85 члена.По-късно, обаче, е създадена Азиатско-тихоокеанска група със 117 члена включваща Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия, а също така 15 представителя на АСЕАН – Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд, както и 9 члена от КНР, Хонконг и Тайван.

Като цяло може да се каже, че Трилатералната комисия се разглежда като израз на международния неолиберален елит, стараещ се да се превърне в транснационална „дискусионна площадка“ на „Големите пари“ включващи такива не само от Запада, но и Изтока, но определено интегрирани в Западната система.

На финала ще подчертаем следното. Знанието за „дискусионните площадки“ Съвет по външни отношения, Билдърбъргска група и Трилатералната комисия ни дава възможност да разберем как „Големите пари“ осъществяват своя стремеж за доминиране на света и за установяване на контрол над глобалните процеси. И това съвсем не е „Теория на конспирацията“.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели