/Поглед.инфо/ С това изречение се изчерпва описанието на картината на българската (но и на европейската) политическа система. Защото обществото силно се фрагментира, разслоява се на малки общности, но не изцяло, а само в „долната“ си дребнобуржоазна своя част. Тук всички се чувстват силно уязвими и трагично незащитени. Те нямат опори в системата, никой не гарантира нормалното им състояние и перспективите в бъдеще и затова търсят и измислят политически проекти, чрез които да се изразяват и представляват във властта. Но дребнобуржоазният и дребнособственическият характер на всичките тези проекти и политически субекти ги прави враждебни едни на други; те изцяло са изпълнени с недоверие и подозрителност, за да се погледнат в очите и се видят какви са и колко общи са техните интереси. Интересите им наистина са общи, но субектите в тях са твърде егоистични и не могат да си позволят да бъдат щедри и снизходителни към себеподобните си, за да им правят отстъпки.
Невъзможно е такива проекти и субекти да формират и упражняват държавната власт!
Тази невъзможност е присъща на обществата в разпад и на икономиките в криза. А такива са всички общества и икономики днес в Европа, на цялата буржоазно-капиталистическа система.
Кризата показа несъстоятелността на буржоазната политическа система с фалшивите й демокрации, всеобщо избирателно право и прословути „европейски ценности“. Те профанираха властта и я превърнаха в средство за получаване на изгоди и източване на националните богатства. Видя се, че тя е практически безконтролна и чрез нея могат да се извличат облаги – каквито е трудно да бъдат постигнати в реалността на непримиримата конкурентна борба на пазара и пазарната икономика.
Буржоазната демокрация проповядва, че пазарът е този, който ще управлява и регулира икономиката, но от друга страна позволява хората от властта да заобикалят този принцип и да участват в икономическия живот съобразно положението си във властта и нейното отношение към тях.
Но това не е вечно, а само до време. После икономиката започва да се задъхва, тъй като практически не се развива, а само се измъчва. И когато стане невъзможно да съществува постоянно задъхана и в кризи, се вижда, че вече няма изход.
Когато обедняването достигне своята критична точка и основният принцип на една власт е да преодолява ниските доходи и отстранява масовата бедност, буржоазията е в невъзможност да излъчи адекватна и силна власт със сериозна обществена подкрепа. Просто защото бедността не се преодолява, камо ли да се ликвидира. Но неравенствата продължават да се увеличават и да предизвикват конфликти.
Капитализмът не желае и никога няма да пожелае да реши проблема за бедността. Дори и когато е в подем и успява да създаде поне в ядрото на своята система група от богати държави с възможности да осигуряват високи доходи на населението. В тези държави доходите са високи само в сравнение с доходите на държавите от полупериферията и периферията на системата, но не и за равнището на тези държави и техните икономики.
И в капиталистическа България този проблем никога няма да се реши!
Ще ни сполетяват още по-сериозни и дълбоки кризи в политическата система и ще предизвиква още по-голямо социално недоволство. Недоволството скоро ще възлезе на критично равнище и тогава държавата ще бъде неудържимо разклатена. Тя няма как да избегне този момент.
Дребната буржоазия с нейните многобройни партии съществува без идеология и стратегия. И не може да ги създаде, защото тя съществува за момента, за мигновения успех и резултат. Затова и не вярва никому – дори и на себе си. Нейните партии не се обединяват, защото за тях обща цел не съществува.
Но властта, отреждана по силата на буржоазната демокрация на всеобщи избори, отива в дребната буржоазия и дребния собственик. „Народът“ така ще решава и скоро едва ли ще реши нещо различно. Следователно и хората, които ще управляват, ще са все едни и същи, независимо какви имена носят, на колко години са и къде са се образовали. Те ще бъдат еднакво несериозни, необразовани, неподготвени, смешни, неадекватни дори и за българските представи и условия, неграмотници с научни звания и степени.
Политическият ни живот ще се превръща все повече в театър на кандидатите на славата, които искат да управляват, ала не могат. И политическите им кариери ще бъдат провал след провал, театър след театър, харвард след пожарникар и пожарникар след харвард.
Но нито един истински и можещ след истински и можещ!
Докато не се появи нова и автентична политическа левица!
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
