/Поглед.инфо/ Предстоят трудни дни при съставянето на новото правителство. Всички съзнават, че в тази сложна обстановка ГЕРБ се нуждае от надежден коалиционен партньор и че такъв партньор е само БСП. Още повече, с 80-те си депутати. Това я прави равностоен, а не обикновен младши партньор, каквито са Обединените патриоти и партия Воля.
Различни институции от чужбина и от България, а също и български граждани с добри намерения упражняват натиск върху Корнелия, БСП да направи компромиси в своите програмни намерения и в името на националните интереси и стабилността на България в тези сложни времена, да се съгласи на общо управление с ГЕРБ, подобно на коалицията между християн-демократическата и социал-демократическата партия в Германия.
БСП не трябва да се поддава на този натиск. Такава коалиция ще бъде политическо самоубийство за БСП. То не е полезно и за стратегическите интереси на България.
Защо използвам тези силни думи?
Първо, всеки коалиционен компромис предполага някакъв солиден минимум от припокриване в програмите на участващите партии. Досегашната реална политика от 2009 г. насам и предизборните платформи на БСП и на ГЕРБ обаче се разминават тотално и няма на какво да се стъпи за общ коалиционен програмен документ. Общото управление предполага не само единомислие, но и единодействие, каквото между тях не е възможно. Това би означавало много големи отстъпки и от двете страни, в резултат на които техните избиратели ще се чудят за какво са гласували. И ще съжаляват, че са го направили, защото са останали излъгани. А БСП вече не веднъж подвежда своите избиратели. Обещава едно в опозиция, а върши друго на власт. Това е стриктно забранено! Гласът на избирателя е глас божи! Освен това, дори и съставено, такова правителство ще е нежизнеспособно и животът му ще бъде много кратък.
Второ, БСП вече два пъти направи такива компромиси уж „в името на националните интереси”: веднъж за тройната коалиция с НДСВ и ДПС и след това за двойната коалиция – с ДПС. Скандалното въвеждане на „плоските” данъци от Тройната коалиция и запазването им от Двойната коалиция няколко години след това беше резултат на такъв фундаментален компромис от страна на БСП, под натиска на коалиционните партньори. И в двата случая политическата отговорност за несполуките беше стоварена само върху БСП, а нейните партньори в коалициите си кротуваха в ъглите и не я защитиха. Такъв е българският коалиционен морал. И той не се е променил.
Трето, стопанската конюнктура в Европа и в България не е добра. След напускането на Великобритания, в ЕС предстоят големи промени с непредвидими последици, особено за малките и бедни страни, като нашата. Сегашният съюз вероятно ще бъде разделен на няколко подгрупи, всяка с различна скорост на интеграция и темпове на развитие. Системата на кохезионната помощ, дори и да се запази, наверно ще е доста по-скромна. Растежът в България през следващите години ще затихва, поради спад на вътрешното търсене, вследствие на ограничените доходи. Ще намалява вътрешното натрупване за инвестиции, а също и притокът на външни ресурси. Ще се изостря дефицитът на високо- и средно квалифицирани кадри поради масовата емиграция и дефектите в професионалното и висшето ни образование, за чието поправяне ще са нужни години. Ще продължава агонията в здравеопазването и образованието, чието преодоляване и прерастване в нормално развитие също ще отнеме години. Ще расте и социалното напрежение поради мизерните доходи (заплати и пенсии), несправедливото разпределение (икономически неефективна, антиевропейска и антисоциална данъчна система) и продължаващата корупция, за чието дори частично овладяване също ще са нужни години..
Ако участва в управлението с ГЕРБ отговорността за всичко това отново ще се стовари върху БСП, без да е виновна. А действителният виновник - ГЕРБ, който управлява от 2009 г. отново ще си измие ръцете с помощта на сервилните медии. А последствията от лошото дългогодишно управление на ГЕРБ тепърва ще се проявяват на повърхността през тази и следващите години. Трябва ли БСП да поема политическа отговорност за изброените негативни процеси, които са били и продължават да са извън нейния контрол! Очевидно не трябва.
Четвърто, към края на 2018 г. вероятно ще се наложат нови избори. БСП трябва да се поучи от грешките си в последната предизборна кампания. Това означава – да се обърне категорично за подкрепа към социалната си база: наемния труд, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес и пенсионерите и да поеме конкретни ангажименти пред тях за овладяване на демографската криза, чувствително повишаване на заплатите и пенсиите и ограничаване на социалната несправедливост, съживяване на индустрията и земеделието, силно ограничаване на корупцията и контрабандата, балансирана политика към труда и капитала, специални грижи за младите и за възрастните хора, радикални подобрения в здравеопазването и образованието, нормализиране на търговско-икономическите отношения с Русия. Това ще й гарантира категорична победа на следващите избори и трайно участие в управлението на България за години напред.
Пето, не всичко, което работи в Германия, работи и в България. Още повече, че сега и двете германски партии са губещи от коалиционното управление и популярността им намалява. Последствията в България и за двете участващи в подобна коалиция големи партии ще бъдат опустошителни. Ако отново излъже избирателите си, уж в името на някакви въображаеми „национални интереси”, БСП за дълго ще се прости с мисълта за властта и ще потъне отново в дълбока вътрешна криза. Оставена без такава надежда в лицето на една обновена модерна социалистическа партия, без защита срещу мафията, България ще се превръща все повече в разграден двор, в държава със затихващи функции, докато изчезне постепенно от политическата карта на Европа към края на столетието. БСП е нужна на България, и в името на нейното бъдеще не трябва да се жертва в коалиция с ГЕРБ.
