/Поглед.инфо/ През втората половина на XIX век Британската империя е на върха на славата си, завладяла е Канада, Индия, Австралия, половината от земите на Африка; налага политическото си влияние над повечето европейски държави, Китай, Близкия изток. Светът, така да се каже, марширува под тактовете на британската свирка.
Към края на века обаче, почти всички земи на петте континента вече са разграбени от големите колониални империи. Най-могъщата от тях – Британската, вече не може да се разширява. А империя, която не се разширява и разраства е обречена на гибел. Изходът е: или световна война за преразпределение на заграбеното, или овладяване на нови пространства отвъд земната орбита. И погледите на елита на кралица Виктория се насочват към Космоса. Разработват се планове за бъдещото завладяване на Луната и анексирането й от Британската корона.
За целта се използва изобретеното в края на XIX век от британския физик Селуин Кейвър вещество „кейвърит“ (сavorite), което има свойството да преодолява силата на гравитацията и по такъв начин да изведе кораб в космическото пространство и достигне земния спътник. Изобретението попада в полезрението на бизнесмена Бедфорд. Д-р Кейвър споделя идеята за построяване на сферична космическа капсула от стомана, облицована със стъкло и с плъзгащи се прозорци от кейвърит. Бизнесменът веднага съзира в новото изобретение изключителен източник за акумулиране на богатство, което ако се реализира, ще може да направлява всяка социална революция в правилната посока така, че британците да могат да налагат волята си на целия свят.
Корабът е построен и двамата предприемат пътуването. В космоса изпитват безтегловност, която, според Бедфорд, е изключително релаксираща. Експедицията е успешна и през 1900 година британците стъпват на лунната повърхност. Пред тях се разкрива пустинен пейзаж. Д-р Кейвър е убеден, че на Луната няма живот. Но когато Слънцето изгрява, тънката, замръзнала атмосфера се изпарява и странни растения започват да нарастват с изключителна бързина. Бедфорд и Кейвър излизат от капсулата, но постепенно губят ориентир в бързо избуяващата джунгла. Дочуват мистериозно думкане под краката си, идващо изпод лунната повърхност. Изведнъж се сблъскват с група от шест насекомоподобни същества, с височина до метър и половина. Това са "селенити" – част от сложно технологично общество, което живее под лунната повърхност. Двамата земляни са пленени и отведени в подлунните пещерни пространства на селенитите. Повече подробности за този факт се разкриват едва по-късно, чрез радиокомуникацията, изпращана от д-р Кейвър, след завръщането на Бедфорд на Земята.
Бедфорд и Кейвър успяват да се измъкнат от плен и да излязат на повърхността на Луната. Бягайки, те убиват няколко селенити. По време на бягството си откриват обширни участъци от проблясващо чисто злато. Търсейки пътя към космическия си кораб д-р Кейвър пада, получава нараняване и отново е заловен от селенитите. Бедфорд намира капсулата и се връща на Земята. Успява да се приземи край бреговете на Великобритания, в близост до град Литълстоун, недалеч от мястото на излитане. Естествено, носи със себе си част от златото, което набързо награбва, преди да се изстреля обратно в космоса.
Невероятната история на Бедфорд и д-р Селуин Кейвър е описана и публикувана в броевете на британското списание The Strand Magazine от декември 1900 до август 1901 година. Междувременно става известно, че холандският електротехник Юлиус Вендиге, който експериментира с апарат, подобен на използвания от Никола Тесла в Америка, е успял да дешифрира фрагменти от радиосъобщенията на д-р Кейвър, изпращани от Луната. От тези съобщения става ясно, че Кейвър е имал относителна свобода, научва много за устройството на лунното общество на селенитите и дори им преподава английски. Естествено, след като плановете за съдбата на Луната са да бъде анексирана от британската корона!
Според д-р Кейвър селенитите съществуват в хиляди форми и намират удовлетворение в изпълнението на специфичните си социални функции, за каквито са създадени. Специализацията е същността на тяхното общество. Така те съхраняват знанията за поколенията. Но когато Кейвър ги запознава с живота на Земята и разкрива склонността на човечеството към войни, лунният вожд и тези, които слушат изложението, са дълбоко учудени. Една от версиите за кончината на Кейвър е, че тя е резултат от случайно преминаване отвъд атмосферата на Луната. След смъртта му тялото е било замразено и се превърнало в религиозен идол за селенитите, тъй като вярвали, че Кейвър е богоизбрано същество.
Оказва се, че освен от селенити, Луната се обитава и от друг вид същества – „лунитите“. Те успели да откраднат замразеното тяло на д-р Кейвър с намерение да извлекат екстрат от спермата му, за да оплодотворят популацията си, тъй като мъжката половина в тяхната общност бързо измирала от загадъчна болест. (Може да гадаем дали измирането е било резултат от официалното налагане на подобие на джендър-философията или на някакво друго бедствие.) Но този акт за малко да предизвика голямо напрежение между лунитите и селенитите и да доведе почти до война. За да се предотврати конфликтът, през 1964 г. тялото на Кейвър е върнато на селенитите. Днес в парка „Сент Джеймс“ в Лондон е издигнат паметник на Селуин Кейвър.
През 1900 г., когато това епохално събитие е описано, не е имало телевизия, за да заснеме първите хора на луната. Киното едва е прохождало. Още не се е бил пръкнал великият филмов режисьор Стенли Кубрик (дори баща му Жак-Ленърд и майка му Гертруд още не са били родени!), за да създаде през 1969 година гениалната си импровизация на разходката по лунната повърхност на тримата космонавти Нил Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс от американския космически кораб „Аполо-11“.
Но историята „Първите хора на луната“, за която иде реч, е издадена през 1901 г. от не по-малко гениалния английски писател-фантаст Хърбърт Джордж Уелс (1866-1946 г.), известен у нас и с книгите „Машината на времето“, „Невидимият човек“, „Война на световете“ и редица други. „Първите хора на луната“ е публикувана у нас, последното издание е през 2017 г. от издателство „Изток-Запад“.
Х. Дж. Уелс е известен и с това, че през 1920 г. посещава болшевишка Русия с намерение да интервюира Ленин. В пространния си разговор с вожда на Руската революция, озаглавен „Мечтателят в Кремъл“ (The Dreamer in the Kremlin - https://thecharnelhouse.org/2012/12/15/the-dreamer-in-the-kremlin-hg-wells-interviews-lenin-1920/), големият писател признава, че срещнал личност, напълно различна от предварителните му представи. „Очаквах да се сблъскам с доктринерен марксист. Оказа се съвсем различно...“ На въпроса какво мисли за състоянието на Русия? Ще успее ли да създаде това, което е замислил? Ленин отговаря: „За да успее руската революция, западният свят трябва да се присъедини.“
Англичанинът интерпретира Руската революция като нещо повече от началото на епохата на един огромен експеримент. И цитира думите на Ленин за онези, които са се заели с непосилната задача да преодолеят капитализма: „Те трябва да са готови да изпробват метод след метод, докато намерят най-доброто...“
„Говорейки с Ленин осъзнах, че комунизмът може да бъде изключително творчески“,изповядва Х. Дж. Уелс. „След ужасяващите фанатици на класовата борба, които бях срещал, сега, разговорите ми с този невероятен мъж, с откровеното му признание за необятността и сложността на проекта „комунизъм“ и простото му съсредоточаване върху неговата реализация, бяха много освежаващи. Той поне има визия за един свят, който е променен и планира да го построи наново...“
